№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 632/2019г.
Производството е по чл. 126 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.42 ал.1 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана за краткост в решението „Наредба
№9/21.03.2015г./.
Делото е образувано
по
жалба на „Ф.г.“ ЕООД, представлявано от управителя М.И.К. чрез адв. Х.Х. срещу
заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г.,
издадена
от изп.директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която са отхвърлени за
финансиране като недопустими разходи по проектно предложение ИД
№03/04/1/0/02641 от „Ф.г.“ ЕООД в качеството му на регистриран земеделски
производител. Частичният отказ на административния орган е вписан в точка ІІ от
обжалваната заповед и се отнася за неодобрени разходи в размер на
293 287.65 лева до пълния предявен размер от 1 528 329.06 лева,
съдържащ се в проект ИД №03/04/1/0/02641.
В жалбата се навеждат доводи
за нарушение на административно-производствените правила, поради неспазване на
служебното начало и неизясняване на
фактическата обстановка по реда на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният
орган не е изпълнил задължението си за съдействие и информация, възложено му по
силата на чл.28 от АПК, тъй като в нито един етап от административната
процедура не е оказал никакво съдействие и не е предоставил никаква информация
във връзка с особеностите и високата техническа сложност водеща до риск от
допускане на технически грешки, с което не е гарантирал в необходимата степен
правото на защита на заявителя.
Сочи се нарушение на
материалния закон, тъй като в заповедта не е изрично посочено по какъв начин
административния орган е приложил разпоредбата на чл.32 ал.9 от Наредба
№9/21.03.2015г. Липсват мотиви относно доводите и правното основание, въз
основа на които претендираните разходи са приети за недопустими. Жалбоподателят
прави оплакване, че не е бил запознат с пълното съдържание на заповед №03-РД/2735 от 26.09.2016г., която
според него противоречи на Наредба №9/21.03.2015г. и на Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/, които не съдържат изискване за гъстота на
трайните насаждения включително при отглеждане на десертни лозя. Подчертава, че
заложения брой фиданки – 200 бр./декар е съобразен с технологията на отглеждане
на предвидените сортове десертно грозде и техните специфични изисквания за
плододаване. Дава за пример отглеждането на десертни сортове в Италия и на
остров Сицилия, където е определена 5 кв.м хранителна площ на едно растение и
също се засаждат 200 лози на 1 декар, като смята, че по този начин ДФ
„Земеделие“ третира различно еднакви положения /в разрез с решение на СЕС по
дело Nagy С-21/2010/. По тази причина, счита че посочената от
административния орган гъстота за засаждане – 279 броя/дка е неприложима. Смята,
че референтните разходи, определени със заповед №ОЗ-РД/3932 от 20.10.2017г. не
съответстват на правилото по чл.32 ал.9 във връзка с чл.32 ал.1 т.10 и чл.32 ал.10 от Наредба №9/21.03.2015г.
Сочи се, че неправилно е приложена и нормата на чл.32 ал.2 т.2 от цитираната
наредба по отношение на разходите в размер на 5 188.50 лева, тъй като
допустимите разходи за консултантски услуги са в размер на 35 000 евро или
приблизително 68 050 лева, докато претендирания в бизнес плана размер е
64 000 лева. Неправилно са определени като недопустими и разходите,
свързани с изготвянето на резюме на доклад за енергиен одит на обща стойност в
проекта 4 000 лева, защото разпоредбата на чл.32 ал.1 т.14 от приложимата
наредба не съдържа критерии за преценка допустимостта на заявеното финансиране
с изключение на предвидения максимален праг от 12% от общия размер на
допустимите разходи по проекта. Заявява, че оценката на оферти с частноправни
контрагенти е извън обхвата на контрол, предоставен на ДФ „Земеделие“ и подобни
ограничителни мерки ограничават принципа на автономия на волята при избор на
изпълнител на определена услуга, каквато в случая е изготвянето на резюме на
доклад, касаещ енергиен одит. Друго нарушение на материалния закон е
неправилното окачествяване като недопустими на заявените разходи относно: 1/
електрическа помпа на обща стойност 12 000 лева; 2/ поливна система за
капково напояване на лозя на обща стойност 69 466.90 лева, за което е
посочена като правно основание разпоредбата на чл.28а ал.1 т.2 от Наредба
№9/21.03.2015г. без да са посочени правни доводи, обосноваващи липсата на
материално-правни предпоставки, изброени в цитираната норма за отпускане на
финансова помощ за изграждане на напоителна система чрез капково напояване. Подчертава,
че към датата на подаване на заявлението за подпомагане е входирано искане до
Басейнова дирекция „Черноморски район“ относно издаване на разрешително за
водовземане или за ползване на воден обект, по което е издадено и разрешително
с изх. №РР-4172/11/12.12.2017г.
В жалбата се съдържат
оплаквания, че обжалваната заповед не е издадена в установената форма, поради липсата на мотиви
и конкретни фактически основания, като са посочени единствено разпоредбите на чл.33 т.15 от
Наредба №9/21.03.2015г. и чл.48 §2 б.“д“ от Регламент /ЕС/ №809/2014г. и заповед №ОЗ-РД/2735 от 26.09.2016г. на изп.
директор на ДФ „Земеделие“. Това е довело до неяснота относно начинът на
формиране и изчисляване на стойностите на разходите, чието одобряване е
отказано, както и общия размер на неодобрените разходи. Голословното цитиране
на норми от националното и европейското право и липсата на мотиви нарушава изискването
по чл.59 ал.2 т.4 от АПК и възпрепятства
както правото на защита на жалбоподателя, така и съдебната проверка за
законосъобразност. Подчертава се, че
нито в оспорената заповед, нито в документите от преписката се съдържат
аргументи за начина на формиране на одобрените разходи и за начина на формиране
на неодобрените начини, посочен е само техния размер, което не е достатъчно за
да се прецени законосъобразността на отказа.
В жалбата се съдържат доводи и
за противоречие на процесната заповед с целта на закона – чл.2 от ЗПЗП, защото
с немотивиран отказ да бъдат одобрени в пълен размер заявените разходи при
спазване от страна на заявителя на предвидения ред и срокове, не може да доведе
до създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители,
стимулиране на местното производство на висококачествена непреработена и
преработена земеделска продукция, насърчаване ползването на земеделската земя и
развитие на производството на земеделска продукция в необлагодетелствани
райони. Обжалваният отказ е в пряко противоречие с т.2 от Преамбюла на
Регламент №1307/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на
правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в
рамките на общата селскостопанска политика. В посочената европейска разпоредба
е предвидено, че „Една от основните цели и едно от ключовите изисквания на
реформата на общата селскостопанска политика е намаляването на
административната тежест. Това следва да бъде взето категорично предвид при
изготвянето на съответните разпоредби относно схемата за директно
подпомагане.“.
Становище по съществото на
спора е изразено в писмени бележки с вх.№71/06.01.2020г. от жалбоподателя чрез
адв. Х.Х., в които поддържа доводите от жалбата си. Подчертава, че към момента
на кандидатстване за финансовата помощ не му е било известно съдържанието на
заповед №ОЗ-РД/2735/26.09.2016г., с което е нарушено изискването по чл.32 ал.10
във връзка с ал.9 от Наредба №9/21.03.2015г. Представената в съдебното
производство разпечатка, че заповедта, с която са определени референтните цени
е била публикувана на 20.03.2018г. сочи, че не е било спазено изискването да
бъде оповестена на дата, предшестваща изтичането на срока за подаване на
предложенията за финансова помощ по подмярка 4.1. от мярка 4 от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. При липса на нормативни изисквания за гъстота на лозовите
насаждения намира за незаконосъобразно посочената от ответника стойност 279 броя фиданки на
декар, при предвидени от заявителя за засаждане 200 броя фиданки на декар. Отново
изтъква, че към момента на внасяне на предложението за финансиране, заявителя е
извършил всички зависещи от него действия по изпълнение на чл.28а ал.1 т.2 от
Наредба №9/21.03.2015г. и преди датата на окончателното произнасяне на
изп.директор на ДФ „Земеделие“, дружеството е разполагало с разрешително за
водовземане №21520452/08.12.2017г., което е било надлежно представено на
органа.
Изтъкват се доводи, че
обжалвания отказ за финансиране нарушава не само нормите от вътрешното
законодателство, но и принципа за равно третиране, принципа за правна сигурност и принципа на
ефективност при прилагане правото на Европейския съюз, които обвързват
националните органи при неговото прилагане. Смята се, че чрез отказ, който не е
обусловен от нормативни изисквания се възпрепятства правото на бенефициента да
упражни правата, които са му дадени от правото на ЕС. Въпреки положената от
бенефициента дължима грижа и представяне на предложение съобразено с
действащите нормативно-закрепени земеделско-технически норми и извършено
проучване със специалисти по отглеждане на лозя с десертно грозде, е постановен
отказ за финансиране, който не е обусловен от нормативни изисквания. Претендира
се присъждане на сторените по делото съдебни разноски по представения списък по
чл.80 от ГПК.
Ответната страна –
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, който съгласно чл.20а ал.2
т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители представлява
Разплащателната агенция и в това си качество оспорва в молба-становище с вх.№
9305/12.06.2019г. жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. В друго
свое становище с вх.№ 14400/26.09.2019г. сочи, че в оспорената заповед по точка
втора са посочени фактически и правни основания, послужили на административния
орган да откаже одобряване на разходите в заявените размери. Твърди се, че при
подаване на проектното предложение заявителя е бил наясно с референтните цени,
видно от таблицата на допустимите инвестиции /стр.15 от заявлението/ срещу
всеки разход е отбелязан съответния код от списъка с активите, за които има
определена референтна цена. Твърдението, че заявителят е знаел, че проектът ще
бъде ограничен до референтните цени е обстоятелството, че към предложението е
ангажирана една единствена оферта
досежно обосноваността на заявените разходи. Сочи се, че в преписката са
налични доказателства, че на жалбоподателя е била дадена възможност да
представи технологична карта за засаждане не десертно грозде и подпорна
конструкция, изготвена от правоспособно лице, в отговор жалбоподателят е
представил такава, заверена от него, като не е спазил отправената възможност.
Изтъква се, че обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата,
поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено и на административния орган
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище с
вх.№14973/08.10.2019г., изп. директор на ДФ „Земеделие“ признава, че не
разполага с писмени доказателства, от които по еднозначен начин да се удостовери
датата, на която е била публикувана на интернет страницата на Държавен фонд
„Земеделие“ заповед №ОЗ-РД/2735 от 26.09.2016г. на изп.директор на ДФ
„Земеделие“, с която са определени референтните цени за създаване на трайни
насаждения. В писмото се сочи, че идеята на референтните цени не била те да
станат достояние на потенциалните кандидати за подпомагане преди подаване на
заявленията им по подмярка 4.1. от ПРСР 2014-2020г., за да ги преведат в
съответствие с определените вече финансови граници, а да послужи като обективна
база данни, посредством която Разплащателната агенция - платец да гарантира пред Европейската
комисия принципа на добро финансово управление и ограничаване на възможностите
за наличие на завишени цени. В тази връзка е изразено мнение, че заповедта за
определяне на референтните цени не се отнася до земеделските производители –
кандидати за финансиране, а е вътрешно служебен акт, който не е било необходимо
да им бъде съобщаван.
По допустимостта на жалбата, съдът
изразява следните съображения:
С разпореждане №4077/18.03.2019г.,
получено в ДФ „Земеделие“ на 29.03.2019г. и отново с разпореждане №6516/08.05.2019г., получено в ДФ
„Земеделие“ на 23.05.2019г. съдът е указал на ответника да представи
доказателства за датата, на която е съобщил обжалваната заповед на нейния
адресат – „Ф.г.“ ЕООД, като изрично е предупредил ответната страна, че при
непредставяне на доказателства за установяване на този факт, ще приеме, че деня
за обжалване е започнал да тече от датата на узнаване и жалбата ще бъде приета
за подадена в срок. В отговор на съдебното указание е получена молба-становище
от ДФ „Земеделие“ чрез юрисконсулт М.С.с вх.№ 9305/12.06.2019г., в която се
казва, че при справка в отдел „Деловодство и архив“ към ДФ „Земеделие“ не е било
открито известие за обратно доставяне на оспорената заповед до „Ф.г.“ ЕООД. Заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г., издадена
от изп.директор на ДФ „Земеделие“ е била обжалвана по административен ред пред министъра
на земеделието, храните и горите в качеството му на по-горестоящ
административен орган по смисъла на
чл.29 ал.3 от ЗПЗП и жалбата е била входирана на 13.07.2018г. в Министерството на земеделието, храните и
горите с вх.№ 01-2600/2963. Съгласно чл.97 ал.1 от АПК, когато горестоящият
орган е едноличен следва да разгледа жалбата и да се произнесе в двуседмичен
срок от получаване на преписката, в дадения случай тя е получена от министъра
на 13.07.2018г. /петък/ и той е трябвало да се произнесе с решение до
30.07.2018г. вкл., съгласно чл.60 ал.4 във връзка с ал.6 от ГПК, приложими на основание чл.144 от АПК. По силата на
чл.149 ал.3 от АПК срокът за обжалване пред съда е започнал да тече от крайната
дата, на която е следвало да се произнесе горестоящия административен орган –
министъра. При липса на отговор в този срок,
съвсем законосъобразно дружеството е подало жалба срещу заповед №03-РД/1866
от 25.05.2018г., издадена от изп.директор на ДФ „Земеделие“ на 10.08.2018г.
/видно от представените доказателства от „Български пощи“ ЕАД, Регионално
управление „Южен централен регион“ – Пловдив. След многократни указания на съда
/първото дадено с разпореждане №4077 от 18.03.2019г./ за представяне на данни
дали процесната заповед е била обжалвана по административен ред, едва към
становище вх.№1269/27.01.2020г. на изп.директор на ДФ „Земеделие“ е приложена
заповед №РД20-389/30.10.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, с
която е оставена без уважение жалбата на „Ф.г.“ ЕООД, постъпила в МЗХГ с
рег.№АО-Ж-238/02.10.2018г. срещу заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г. на
изп.директор на ДФ „Земеделие“. В същото становище е подчертано, че ответната
страна не разполага с доказателства за датата на съобщаване на министерската
заповед към „Ф.г.“ ЕООД.
Предвид факта, че със заповед
№РД20-389/30.10.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите е оставил
без разглеждане „Ф.г.“ ЕООД, постъпила в МЗХГ с рег.№АО-Ж-238/02.10.2018г.
срещу заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г. на изп.директор на ДФ „Земеделие“, на
основание чл.98 ал.2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт - заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г. на изп.директор на ДФ
„Земеделие“.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г., издадена от изп.директор на Държавен фонд
„Земеделие“ е обжалвана от „Ф.г.“ ЕООД в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149 ал.1 от АПК, започнал да тече при условията на чл.149 ал.3 от АПК
на 31.07.2018г. Жалбата е допустима и съдът дължи произнасяне
по съществото на спора, въведен с нея.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и предвид доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл.9б т.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители във връзка с чл.9 ал.5 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/,
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция е
ръководител на Управляващия орган на Програма за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г.
Със заповед №РД09-755/04.10.2016г. на
министъра земеделието, храните и горите е определен периода за приемане на
заявления за подпомагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“
от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г. по реда на Наредба № 9/21.03.2015г. с
начална дата 26.10.2016г. и крайна дата 07.12.2016г., определен е и бюджета в
размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро.
В указания срок, „Ф.г.“ ЕООД –
регистрирано като земеделски стопанин в Областна дирекция „Земеделие“ – Варна е
подало заявление за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделското
стопанство“ във връзка със създаване на 114.443 дка трайни насаждения от
десертни лозя в землището на с.Сава, община Дългопол и закупуване на земеделска
техника за зърно-житни и маслодайни култури със стойност на проект от 1 463 229.06 лева, в които влизат:
1/ закупуване на селскостопанска техника: телескопичен товарач, приспособление
за прибиране на царевица, обръщателен плуг, колесен трактор, пневматична
спирачна система за ремарке, антена, софтуер за дисплей, вакуумна сеялка; 2/ средства
за засаждане на трайни насаждения: закупуване на посадъчен материал, засаждане
на 114 дка трайни насаждения, подпорна конструкция за 11 дка лозя, система за
предпазване от градушки, слънце и птици, електрическа помпа, поливна система за
десертни лозя; 3/ средства за консултантски услуги и енергийно обследване. Според
представения бизнес план дружеството планира
инвестиции от 1 460 329.06 лева, като планира засаждане на
десертни високопродуктивни сортове „Италия“ и „Кардинал“, които се
характеризират с отлични вкусови качества. Към заявлението за кандидатстване са
приложени договори за аренда, договор за
енергийно обследване, договор за консултантски услуги, договор за осигуряване
доставка и закупуването на селскостопанска техника и договор за
покупко-продажба на такава, договор за създаване на 114.443 дка насаждения от
десертни лозя ведно с изграждане на подпорна конструкция и защитна система за
предпазване от насекоми, птици и градушка, договор за закупуване на поливна
система, предварителен договор за закупуване на облагороден и вкоренен лозов
посадъчен материал от сортовете „Италия“ и „Кардинал“, договор за закупуване на
електрическа водна помпа, фактурите във връзка с плащанията по изброените договори, разрешително за
водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, издадено от
Басейнова дирекция „Черноморски район“, инвестиционен проект за поливна система
за капково напояване на десертно лозе ведно с обяснителната записка към него, доклад
за обследване на енергийна ефективност, годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за
периода от 2013г. до 2016г., решение
№ВА-170/ПР/2017г. на РИОСВ – Варна да не се извършва оценка на въздействието
върху околната среда на инвестиционното предложение, и всички изискуеми според
нормативните изисквания документи. В обяснителната записка и технологичната
карта за създаване на десертни лозя с площ от 114.443 дка /от които половината
за засаждане със сорт „Кардинал“, а другата половина – със сорт „Италия“/,
изготвени от инженер-агроном е посочено, че разстоянието на засаждане е 2.5 м
на 2 м в дка – 200 лози в дка в система на високостъблена „Пергола“ с бетонни
напрегнати колове с височина 3.0 м. Представено е и конструктивно становище за
инженер-конструктор за изграждане на подпорна конструкция за лозов масив и
защитна система за предпазване от градушка, насекоми, птици и слънце.
В хода на кандидатстването е било
изпратено уведомително писмо с изх.№ 01-2600/3325 от 20.06.2017г. от ДФ
„Земеделие“ до дружеството, в отговор на което същото е изпратило изисканите
документи с придружителни писма с вх.№01-2600/3325 от 10.07.2017г. и вх.№
01-2600/3325 от 30.10.2017г. Заявлението на „Ф.г.“ ЕООД е получило УРН: 574080
и ИД № на проекта: 03/04/1/0/02641. Първоначално е издадена заповед
№03-РД/6956/19.12.2017г. на изп.директор на ДФ „Земеделие“, с която е отказано
финансиране на проекта на дружеството на стойност 1 463 229.06 лева.
Тази заповед е била съобщена на „Ф.г.“ ЕООД, което я е обжалвало пред министъра
на земеделието, храните и горите на 16.02.2018г. На 23.02.2018г. е проведено
заседание на работна група, назначена от изп.директор на ДФ „Земеделие“, която
е разгледала отново заявлението за подпомагане на „Ф.г.“ ЕООД с ИД №
03/04/1/0/02641 от 08.12.2016г. и е поискала представяне на допълнителни
документи, необходими за оценка на основателността на предложените за
финансиране разходи. Към придружително писмо с вх.№ 01-2600/8734 от
03.04.2018г. дружеството е представило поисканите документи. Отново е било
проведено заседание на 19.04.2018г. на работна група, назначена от изп.директор
на ДФ „Земеделие“, на което е предложено при обработката на заявлението за
подпомагане с ИД № 03/04/1/0/02641 от 08.12.2016г. да се вземе под внимание
представената обосновка за капацитета на земеделската техника и използването
ѝ, но не и технологичната карта за засаждане на насаждения с десертно
грозде и подпорната конструкция, тъй като не е изготвена от правоспособно лице.
Въз основа на докладна записка от заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ от 03.05.2018г. за отмяна на заповед №03-РД/6956/19.12.2017г. за
отказ за финансиране на заявление за подпомагане с ИД № 03/04/1/0/02641 от
08.12.2016г., същата е отменена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с
негова заповед №03-РД/6956/04.05.2018г.
Изготвена е нова докладна записка от
заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с вх.№ 03-0416/2271/23.05.2018г., в която е
докладвано, че заявление за подпомагане на „Ф.г.“ ЕООД по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от ПРСР 2014-2020г. съответства на всички изисквания на
националното и европейското законодателство. Посочено е, че проектът отговаря
на изискванията, залегнали в Наредба № 9/21.03.2015г., както и на относимото
национално и европейско законодателство. На основание чл.20а ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.42 ал.1 от Наредба № 9/21.03.2015г.
за прилагане на подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материалните активи“ от Програмата за развитие на селските райони
/ПЗСР/ за периода 2014-2020г., заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ е предложил да бъде одобрено за финансиране заявлението за
подпомагане на „Ф.г.“ ЕООД с ИД № 03/04/1/0/02641 от 08.12.2016г.
С обжалваната част от заповед №03-РД/1866
от 25.05.2018г. на изп.директор на ДФ „Земеделие“ е отказано на основание чл.33
т.15 от Наредба № 9/21.03.205г. във връзка с чл.48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014 финансиране
на следните разходи по проектното предложение:
·
Разходи за колесен трактор на стойност по
проекта – 339 825.46 лева, от които неодобрени за финансиране са 22 538.50
лева, намалени на основание чл.33 т.15 от Наредба № 9/21.03.205г. във връзка с
чл.48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ №
809/2014;
·
Разходи за антена на стойност по проекта –
4 791.78 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на
36.87 лева, които са намалени на основание чл.33 т.15 от Наредба №
9/21.03.205г. във връзка с чл.48 § 2
б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014;
·
Разходи за приспособление за прибиране на
царевица на стойност по проекта – 72 365.71 лева, от които неодобрени за
финансиране са разходи в размер на 2 348 лева, намалени на основание чл.33
т.15 от Наредба № 9/21.03.205г. във връзка с чл.48 § 2 б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 809/2014;
·
Разходи за фиданки лозесорт „Кардинал“ на
обща стойност по проекта – 42 180 лева, от които неодобрени за финансиране
са разходи в размер на 42 180 лева и разходи за фиданки лозесорт
„Италия“ на обща стойност по проекта –
42 180 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 42 180
лева;
·
Разходи за засаждане на обща стойност по
проекта в размер на 93 348.87 лева, от които неодобрени за финансиране са
разходи в размер на 93 348.87 лева.
В обжалваната заповед е отбелязано, че разходите
за създаване на насаждение от десертно грозде, включително закупуване на
фиданки в общ размер от 177 108.87 лева са недопустими. Намалението е
наложено на основание чл.39 ал.1 т.2 във
връзка с чл.32 ал.11 и чл.33 т.15 от Наредба № 9/21.03.2015г. за прилагане на
подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материалните активи“ по ПРСР за периода 2014-2020г. въ връзка с чл.48 §2 б.“Д“
от Регламент /ЕС/ № 809/2014г., вследствие на приложено ограничение по
референтен код Т1 „Десертно лозе“ от „Списъка с активи, дейности и услуги, за
които са определени референтни разходи за извършване на строително-монтажни
работи, създаване на трайни насаждения, закупуване на пчелни кошери и
земеделска техника“, публикуван на интернет адрес: http://w.w.w.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane
и
утвърдени референтни разходи за активи, дейности или услуги. Посочено е, че
предвидената в заявлението схема за засаждане с 200 бр. фиданки в декар е под
минималния праг на гъстота, под който не е икономически изгодно да се реколтират
насаждения, а именно – не по-нисък от 70% от броя растения по технологична
карта. Подчертано е, че в дадения случай, насажденията от десертно грозде в
стандартната схема на засаждане е определена на 398 бр. фиданки на декар, а
минималния праг на гъстота е 279 бр. фиданки на декар.
Относно разходите за посадъчен материал,
административният орган е приел, че са недопустими и поради липса на документ
за правосубективност на доставчика, което е в противоречие с условието на чл.32
ал.13 от Наредба №9/21.03.2015г. В преписката няма данни да му е дадена
възможност за представянето на такъв.
В
оспорения административен акт е
отказани за финансиране, но на други основания
и следните разходи:
·
Разходи за електрическа помпа на стойност
по проекта – 12 000 лева, които неодборени за финансиране са – 12 000
лева, тъй като са недопустими на основание чл.28а ал.1 т.2 от Наредба №
9/21.03.2015г.;
·
Разходи за подобект 1. Поливна система за
капково напояване за лозя на обща стойност по проект в размер на 69 466.90
лев, от които неодобрени за финасиране са разходи в размер от 69 466.90
лева, тъй като са недопустими на основание чл.28а ал.1 т.2 от Наредба №
9/21.03.2015г.;
·
Разходи за бизнес план на обща стойност по
проекта в размер на 64 000 лева, от които неодобрени за финансиране са
разходи от 5 188.50 лева, като недопустими за финансиране, тъй като
надвишават максимално допустимата стойност съгласно чл.32 ал.2 т.2 от Наредба №
9/21.03.2015г.;
·
Разходи за изготвяне на резюме на доклад
за енергиен одит на обща стойност по проекта в размер на 4 000 лева, от
които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 4 000 лева, същите
са недопустими за финансиране, тъй като не отговарят на чл.32 ал.2 т.14 от
Наредба № 9 /21.03.2015г. и в протокола за избор на изпълнител за изготвяне на
резюме на доклад за енергиен одит са цитирани три фирми, представили
предложения, а в същото време са представени предложения от две от тях, а
третото предложение не е оценено при избора.
Със заповед №03-РД/2735/26.09.2016г. на
изп.директор на ДФ „Земеделие“ са определени референтни цени в лева без ДДС
като пределни разходи на извършване на строително-монтажни работи, капково
напояване, изграждане на защитна система за предпазване от градушки, насекоми,
птици и др., пределни разходи за създаване на трайни насаждения от десертно
лозе и изграждане на подпорна конструкция за насаждения от десертни лозя.
Пределната цена за засаждане на 1 дка десертно грозде без ДДС и без включени
фиданки е 817.70 лева, цената на една фиданка без ДДС е 3.75 лева, броя фиданки
на дка при стандартна схема е 398 бр. и пределната цена за един дка без ДДС е
2 310.20 лева. Пределните цени за изграждане на подпорна конструкция за
насаждения от десертни лозя е както следва: цената на 1 бр. фиданка без ДДС е
2.32 лева, а пределната цена за 1 дка без ДДС е 923.98 лева. Разпоредено е в
самата заповед за референтните разходи да бъде качена на специализирания
софтуер модул „Селски райони“ по подходящ начин с цел бърз и ефективен достъп.
Утвърден е от министъра на земеделието и
храните списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни
разходи при извършване на строително-монтажни работи, създаване на трайни
насаждения, закупуване на пчелни кошери и земеделска техника, според който броят
фиданки на десертно лозе на дка при стандартна схема е 398.
По делото беше прието заключение по съдебно-аграрна експертиза с вх.№ 13893/17.09.2019г., изготвено от доц. д-р
З.Х.Н. от Института по лозарство и винарство в гр.Плевен, според което при
формировката „Пергола“ добивът от декар е по-висок и тя се използва за
отглеждане на десертни лозя в Италия, САЩ, Израел и др. Лозите, отглеждани на
тази формировка изискват по-голяма хранителна площ, тъй като надземната част
покрива по-голяма площ, а сортовете са със силен растеж, поради което
междуредовото разстояние е 2.5-3 м, а в реда 1.5-2 м. Броят на лозите в 1 дка е
по-малък, но индивидуалното им натоварване със зимни очи е 2-3 пъти по-голямо,
поради което добивът е висок – около 2-3 кг. Вещото лице е посочило, че
десертните сортове в България в районите с изключително ниски зимни температури
/какъвто е района на с.Сава с - 21, - 22
С, но са достигали и – 26.6 С/ се прилага приземен единичен или двоен подобрен
Гюйо и лозите се загребват. В райони и микрорайони, в които ниските зимни
температури са рядкост, лозите се отглеждат стъблено с различна височина на
стъблото и гъстотата на засаждане варира значително: от 256 лози на дка /3.00
на 1.30 м/, 278 лози/дка /3.00 на 1.20 м/, 333 лози/дка /3.00 на 1.20М/, 350
лози/дка /2.20 на 1.30 м/, която се определя не само от сортовите особености,
но и от хениката, която се използва при изпълнението на агротехническите
мероприятия в лозето /обработка на
почвата, опазване на лозите и гроздето от болести и неприятели и др./. Вещото
лице подчертава, че технологично е допустимо създаването на насаждения от
десертни сортове лози с по-голям брой фиданки в декар, което се определя от
терена, температурите през зимния период, формировката, техниката и др., като
няма установен правообвързващ стандарт /закон или наредба/, който да определя
какви формировки могат да се прилагат и каква гъстота на засаждане на десертни
сортове грозде. Вещото лице е посочило, че в района на с.Сава валежите не са
достатъчни и не са разпределени равномерно през вегетацията, поради което
напояването чрез капкова система е много добро и ще се отрази положително върху
големината на грозда и едрината на зърното. Поставянето на защитна система за
предпазване на лозите от градушки, птици и насекоми също е добра земеделска
практика, предвид честите градушки през последните години, които причиняват
значителни загуби на лозарите.
При изслушване на вещото лице в съдебното
заседание на 25.09.2019г., доц. д-р Н. подчертава, че изискването на ответника към дружеството за засаждане на 279
броя фиданки на декар по технологична карта е за производство на винено грозде,
докато проекта на жалбоподателя е за отглеждане на десертно грозде. При
десертните сортове е допустимо да бъде по-малко броя на фиданките и за тях се
прилага само формировка „Пергола“, каквато е заложена в проекта на дружеството.
Вещото лице сочи, че в района на с.Сава няма станция за борба с градушките и
формировка „Пергола“ е задължителна за опазване на лозите. Според вещото лице,
напоителната система също ще способства за качеството и количеството на
реколтата. Доцент Н. обяснява, че засаждането на двата десертни сорта грозде с
по-голям брой фиданки – 279 и повече ще влоши здравословното състояние на лозите, тъй като десертните сортове имат много силен
растеж.
Варненският административен
съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна
проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по
чл.146 от АПК счита следното от правна страна:
Видно от разпоредбата на чл.9б от Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. е под ръководството на Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция.
Заповед №03-РД/1866/25.05.2018г. на
изп.директор на ДФ „Земеделие“ е издадена на основание чл.42 ал.1 от Наредба
№9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., и с нея в
обжалваната част е отказано частично финансиране на заявлението за подпомагане.
Тоест, постановеният акт е в процедурата по разглеждане на заявления за
подпомагане, регламентирана в раздел ІІ /със същото заглавие/ в глава Трета
„Ред за кандидатстване“ по
горецитираната наредба. Посочената процедура е различна от тази за
налагане на финансова корекция при установена нередност, което може да стане
във фазата на последващ контрол за изпълнение на проекта. По тази причина няма
да бъдат разглеждани въпроси, касаещи процедурата по налагане на финансови
корекции включително установяването на „нередности“ по смисъла на § 1 т.24 от
ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
Правилата за финансиране на разходи в
рамките на Общата селскостопанска политика, включително разходи за развитие на
селските райони, попадат в обхвата на Регламент 1306/2013
г. за финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска
политика. Условията за прилагане на този регламент по отношение на
административните проверки и проверките на място, които да бъдат извършвани от
държавите членки по отношение на спазването на критериите за допустимост, на
свой ред са уредени в Регламент
809/2014 г. На
национално ниво, прогласените в европейската правна норма принципи са залегнали
в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане
на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. Именно за постигане на реализацията
им са подробно детайлизирани в нея механизмите за определяне на допустимите и
недопустимите кандидати, дейности и разходи.
Финансиране разходи по проектното
предложение за колесен трактор, за приспособление за набиране на царевица, за
антена, за фиданки за лозе сорт „Кардинал“ и сорт „Италия“ и за засаждане са
отказани на основание чл.33 т.15 от Наредба № 9/21.03.2015г. като недопустими, защото
надвишават определените референтни разходи. В тази връзка, следва да се
разгледа въпроса за спазване на административно-производственото правила по
чл.32 ал.10 от Наредба № 9 /21.03.2015г., което изисква: „Списък с активите,
дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува
от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница
на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на
съответния период на прием на заявления за подпомагане.“. Това нормативно
изискване е пренесено в чл.12 от представената от ответника „Процедура за
обработка на заявления за подпомагане по подмярка 4.1.“Инвестиции в
земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020г.
За да провери
дали административният орган е спазил задължителното условия по чл.32
ал.10 от Наредба №
9/21.03.2015г. предвид основаване на отказа за финансиране върху разпоредбата на
чл.33 т.15 от същата наредба, съдът с разпореждане №6516/08.05.2019г. е поискал
от ответника доказателства за датата на публикуване на заповед №03-РД/2735 от
26.09.2016г. на изп.директор на ДФ „Земеделие“ и на списъка с активите,
дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, което е било
получено в Разплащателната агенция на 23.05.2019г. Поради неизпълнение на
съдебното указание в дадения срок, съдът с протоколно определение от съдебното
заседание, проведено на 12.06.2019г. е
напомнил на ответника разпределената доказателствена тежест. В отговор е постъпила молба-становище с
вх.№9305/12.06.2019г. от изп.директор на ДФ „Земеделие“, към която са приложени:
заверен препис от заповед №03-РД/2735 от
26.09.2016г., с която са определени референтни разходи във връзка с чл.48 §2
б.“Д“ от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета; писмо
с изх.№02-0400/1400 от 26.09.2016г. на министъра на земеделието и храните, с
което е съгласуван списъка с активите, дейностите и услугите, за които се
определят референтни разходи; писмо с изх.№ 13-5311/04.10.2016г. на министъра земеделието
и храните, с което е одобрен списък с активите, дейностите и услугите, в който
няма посочени референтни разходи, като графите са празни или има отбелязване
„неприложимо“. Представени са разпечатки,
на които няма дати на публикуване
на съответния списък. Датите, фигуриращи там са свързани с обновяване или изменение, но не и с публикуване на
електронната страница на РА и са извлечени от Content Management System,
което според обяснението в уикипедия е „Вид приложен
софтуер, който позволява
публикуването и редактирането на уебсайт, както и поддръжка на главен интерфейс. Целта е да се улесни изграждането на динамичен
уебсайт, с възможност за лесна и
бърза промяна на съдържанието му. Тези системи значително улесняват работата в
екип и предлагат много възможности за делегиране на различни административни
права и роли в процеса на създаване и редактиране на съдържанието. Потребителите лесно могат да добавят и изтриват
картинки и снимки и да редактират текста на собствените си уебсайтове. Системата
автоматично генерира хиперлинковете и се грижи за правата на достъп на
потребителите.“. Тоест, това са извадки от програмата, с която служителите на Разплащателната
агенция чрез определен вътрешно-служебен достъп могат сами да създават и
редактират съдържанието на отделни страници от
уебсайта на ДФ „Земеделие“, като в две от разпечатките личи и името на
служителя, от чийто служебен профил е
направена разпечатката: Г.(genov). В
същия смисъл са възраженията и на жалбоподателя, изразени в молбата му,
представена в съдебното заседание на 25.09.2019г. Следователно, тези разпечатки
не могат да бъдат приети като такива от официалния сайт на Разплащателната
агенция, който е общодостъпен за потребителите и не доказват достоверността на
съдържанието на официалния достъп до сайта и достоверността на публикуване на
файла озаглавен „Списък с активи, за които са определени референтни цени 2016“
в него. В молба-становище с вх.№9305/12.06.2019г. от
изп.директор на ДФ „Земеделие“ е посочена електронна страница на ДФ
„Земеделие“, на която според тях е публикуван списъка по чл.32 ал.10 от Наредба
№ 9/21.03.2015г.: https://www.dfz.bg/bg/prsr-2014-2020/merki-podpomagane/podmqrka-4-1,
която при отваряне се зарежда сайта на Държавен фонд „Земеделие“ с надпис: „Страницата не е намерена / Page not found, Върни към началната страница / Go to Home Page“. В становище
с вх.№14973/08.10.2019г., ответникът признава следното: „Не разполагаме с
писмени доказателства, от които по еднозначен начин да се удостовери пред съда
датата, на която е публикувана заповед №03-РД/2735/26.09.2016г. на изп.директор
на ДФ „Земеделие“ на интернет страницата на Фонда.“. По отношение на тази
заповед, с която са одобрени въпросните референтни разходи, послужили за
сравнение на предложените в заявлението на жалбоподателя е добавено: „Освен
това, никъде в заповедта не се съдържа указание от нейния издател, процесната
заповед да се публикува на интернет страниците на ДФЗ и МЗХГ, а единствено във
вътрешния специализиран модул, до който имат достъп единствено служителите“.
Това изявление доказва, че представените извадки, с които първоначално
ответникът се опитваше да установи датата на публикуване на заповедта за
референтните разходи представляват разпечатки от вътрешен специализиран модул,
до който имат достъп единствено служителите на ДФ „Земеделие“, до какъвто извод
стигна и съда по-горе. Невярно е твърдението, че издателят на заповедта за
референтните разходи не е указал „качването ѝ в сециализирания софтуер
модул „Селски райони“ по подходящ начин с цел бърз и ефективен достъп“. Дори и
това указание в последния абзац на заповедта да не съществуваше, задължението
за публикуване е нормативно определено в чл.32 ал.10 от Наредба № 9/ 21.03.2015г.,
чиято разпоредба е категорична, че списъка с активите, дейностите и услугите,
за които са определени референтни разходи трябва да е общо достъпен на интернет
страницата на РА, а не на вътрешен специализиран модул, до който имат достъп само служители на Фонда.
Правно нелогични и в разрез с разпоредбата
на чл.32 ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015г. са разсъжденията на ответника, че
списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни
разходи е вътрешноведомствен акт, който не трябва да е достояние на кандидатите
за финансиране, за да не могат те да преведат заявлението си в съответствие с
определените ограничения. Точно обратното е изискването на цитираната по-горе
правна норма, от една страна референтните разходи да са предварително известни
на всички потенциални кандидати преди или най-късно към датата на публикуване на заповедта за определяне на
съответния период на прием на заявления за подпомагане.
Неправилно и необосновано е разсъждението
на ответника, че след като заповед №03-РД/2735 е била издадена на 26.09.2016г.,
т.е. преди заповед №РД-09-755/04.10.2016г., с която е открита процедурата за
приемане на заявление за подпомагане по подмярка 4.1. „Инвестиции в
земеделските стопанства“, значи е било спазено изискването на чл.32 ал.10 от
приложимата наредба, предвид факта, че с него се държи на датата на публикуване
на заповедта референтните разходи, а не на датата на издаването ѝ, които
два момента могат да бъдат много отдалечени във времето.
Нещо повече, буквалното граматическо
тълкуване на използвания в минало време глагол
в чл.32 ал.10 от приложимата наредба: „Списък с активите, дейностите и
услугите, за които са определени
референтни разходи“ показва, че към датата на публикуване на заповедта, тази референтни разходи следва да са били налични и
като част от списъка, да се публикуват на страницата на фонда.
Приложението на тази разпоредба от
съществено значение за да се прецени дали към датата на подаване на заявлението
за подпомагане е
била одобрена референтна цена на разхода за актив от списъка по чл. 32 ал. 10
от Наредбата, и в какъв размер, което от своя страна определя реда,
по който Разплащателната агенция извършва одобряването на разхода – този по
ал.11 или по ал.12 от цитираната наредба. Неспазването на изискването по чл.32
ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015г. за публикуване на интернет страницата на
Разплащателната агенция на съгласувания с министъра на земеделието и храните списък
с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи не
по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния
период на прием на заявления за подпомагане, представлява съществено нарушение
на административно-производствените правила, което е основание за отмяна на
обжалвания акт в какъвто смисъл е утвърдената
съдебна практика на ВАС: решение № 13033
от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8207/2017 г., IV о., докладчик съдията К.Х.;
решение № 14794 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2018 г., IV о.,
докладчик съдията К.К.; решение № 6723 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 9091/2017 г., IV о., докладчик председателят Н.Д.; решение
№ 5687 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3018/2017 г., IV о., докладчик
съдията К.Х.; решение № 4564 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 5191/2017 г., IV о., докладчик съдията Б.Ц. ; решение № 14851 от
3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2017 г., IV о., докладчик съдията Д.А.; решение № 7341 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2017 г., IV о.,
докладчик председателят А.К. ; решение № 11929 от
8.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2017 г., IV о., докладчик председателят Г.М.
; решение № 12656 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 285/2018 г., IV о.,
докладчик председателят А.К. .
Следователно, незаконосъобразна
се явява заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г., издадена от
изп.директор в частта, с която са отхвърлени за финансиране разходите, с които
са намалени тези по проектното предложение на „Ф.г.“ ЕООД:
·
за колесен трактор John Deere, модел 8345R/Трансмисия Е23/ на обща стойност по
проекта в размер на 339 825.46 лева намалени с 22 538.50 лева;
·
за антена марка John Deere, модел StarFire 6000 на обща стойност по
проекта в размер 4 791.78 лева, намалени с 36.87 лева;
·
за
приспособление за прибиране на царевица марка Olimac, модел S6TR серия Drago на обща стойност по проекта в размер
на 72 365.71 лева, намалени с 2 348.00 лева;
·
За фиданки лозе сорт „Кардинал“ на обща
стойност по проекта в размер на 42 180 лева, от които неодобрени за
финансиране са разходи в размер на 42 180 лева;
·
За фиданки за лозе сорт „Италия“ на обща
стойност по проекта в размер на 42 180 лева, от които неодобрени за
финансиране са разходи в размер на 42 180 лева;
·
За засаждане на обща стойност по проекта в
размер на 93 348.87 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в
размер на 93 348.87 лева.
Съдът следва да я отмени по отношение на
посочените разходи и да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне, при което трябва да бъде съобразена разпоредбата на чл.
48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014 предвижда задължение за
Разплащателната агенция да извърши преценка на заявените за финансиране разходи
относно тяхната основателност чрез подходяща система за оценка, като примерно
са изброени три варианта - референтни разходи,
сравняване на различните оферти или комисия за оценка. След като не е спазено
изискването на чл.32 ал.10 от Наредба № 9/21.03.2015г., преценка на заявените
за финансиране разходи трябва да бъде направена по реда на чл.32 ал.9 във
връзка с ал.12 от цитираната наредба, а именно: Разплащателната агенция да
извърши оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал.
1 чрез сравняване на представени оферти.
РА
да извърши съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от
представените оферти и да одобри за финансиране разхода до най-ниския му
размер, освен ако кандидатът представи мотивирана обосновка за направения избор.
По отношение на
схемата за засаждане и разходите, свързани с него, съдът счита за неприложима
гъстотата, посочена в заповед №03-РД/2735/26.09.2016г. на изп.директора на ДФ
„Земеделие“ с определени за засаждане на 398 бр. фиданки на декар и минимална
гъстота от 279 бр. фиданки на декар, по изложените вече съображения.
Административният орган трябва да прецени проектното предложение на
жалбоподателя в частта на гъстотата на засаждане на десертните лози въз основа
на становището на вещото лице доц.
д-р З.Х.Н. от Института по лозарство и винарство в гр.Плевен, като бъде
съобразено, че посочената в технологичната карта бройка на засаждане касае
винени сортове лози, докато проектното предложение на жалбоподателя е за
засаждане на десертно грозде, за което трябва да бъдат съобразени неговите
характеристики и тези на региона, в който ще бъдат създадени трайните
насаждения, както и спецификите на формировката „Пергола“.
При новото произнасяне, административният
орган трябва да даде указание на дружеството за изпълнение на изискването по
чл.32 ал.13 от Наредба №9 /21.03.2015г. като му се даде разумен срок за
представяне на документ за правосубектност оферента на посадъчния материал – чуждестранно дружество съгласно националното
му законодателство.
Съдът намира за незаконосъобразно
отхвърлянето за финансиране на основание чл.28а ал.1 т.2 от Наредба № 9/21.03.2015г. на
разхода за електрическа помпа на обща стойност по проекта в размер на
12 000 лева, от които неодобрени за финасиране са 12 000 лева, и на разхода за подобект 1. Поливна система
за капково напояване за лозя на обща стойност по проект в размер на
69 466.90 лев, от които неодобрени за финасиране са разходи в размер от
69 466.90 лева. Посочената разпоредба е спазена и дружеството-жалбоподател
разполага с разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни
съоръжения №21520452/08.12.2017г. на Басейнова дирекция „Черноморски район“. В
тази част отказът трябва да бъде отменен и преписката върната за ново
произнасяне, като преценката на двата разхода следва да бъде извършена по реда
на чл.32 ал.9 във връзка с ал.12 от Наредба № 9/21.03.2015г.
Незаконосъобразен е и отказът за
финансиране на разхода от 5 188.50 лева, с който се надвишава максимално
допустимата стойност съгласно чл.32 ал.2 т.2 от Наредба № 9/21.03.2015г. при
обща стойност по проекта за изготвяне на за бизнес план в размер на 64 000
лева. Съгласно приложената от административния орган разпоредба, допустимите
разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на
проекта и разходите за правни услуги, като част от разходите по ал. 1 на чл.32
от процесната наредба, не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи
по ал. 1, т. 1 – 13 от чл.32 от същата
наредба – за проекти с включени
инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или строително-монтажни дейности
и/или оборудване и/или машини, но не повече от левовата равностойност на 35 000
евро, която според фиксирания курс на БНБ за едно евро /= 1.95583 лева/ е 68 454.05 лева. Следователно, в тази
част заповедта подлежи на отмяна и при новото произнасяне, изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ трябва да прецени разхода за консултанска услуга по
изготвянето на бизнес план съобразно новия размер на допустимите разходи по
чл.32 ал.1 т.1-13 от Наредба №9/21.03.2015г. с оглед задължителните указания на
съда.
Горните аргументи се отнасят и за
отхвърляне на разхода за изготвяне на резюме на доклад за енергиен одит на обща
стойност по проекта в размер на 4 000 лева, от които неодобрени за
финансиране са разходи в размер на 4 000 лева, които са приети за недопустими
за финансиране, тъй като не отговарят на чл.32 ал.2 т.14 от Наредба №
9/21.03.2015г. Неоснователен е мотивът в обжалваната заповед, въз основа на
който този разход е отхвърлен за финансиране, а именно: оценяване от страна на
дружеството само на две от представени три предложения. Този довод е
необоснован и нарушава разпоредбата на
чл.32 ал.2 т.14 от Наредбата, която не въвежда подобно изискване. След отмяна
на заповедта в тази част и връщане на преписката за ново произнасяне, необходимо
е административният орган да съобрази размера на този разход с оглед новия
размер на допустимите разходи по чл.32 ал.1 т.1-13 от Наредба №9/21.03.2015г.
във връзка със задължителните указания на съда.
В обобщение на изложеното, основателна е
жалбата на „Ф.г.“ ЕООД, представлявано от управителя М.И.К. чрез адв. Х.Х.
срещу заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г.,
издадена от
изп.директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която са отхвърлени за
финансиране като недопустими разходи по проектно предложение ИД
№03/04/1/0/02641 от „Ф.г.“ ЕООД в качеството му на регистриран земеделски
производител. В тази част заповедта е незаконосъобразна и трябва да бъде
отменена, но естеството на акта по чл.42 ал.1 от Наредба №9 /21.03.2015г. не
позволява съдебно решаване на въпроса по същество, поради което преписката
трябва да бъде върната на изп.директор на ДФ „Земеделие“ – РА за ново
произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящите мотиви на съдебното решение.
Предвид този изход на делото, жалбоподателят
има право да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски по
представения списък в общ размер от 7950 лева, включващ: 7400 лева адвокатско
възнаграждение, 50 лева държавна такса, 500 лева депозит за вещо лице. Няма
основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради липса на
възражение от страна на ответника и с оглед на фактическата и правна сложност
на делото.
Воден от изложеното и на основание чл.173
ал.2 от АПК във връзка с чл.174 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК съдът
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ
заповед №03-РД/1866 от 25.05.2018г.,
издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция в частта, с която са отхвърлени за финансиране като
недопустими разходи в общ размер от 293 287.65 лева до пълния предявен размер
от 1 528 329.06 лева по проектно предложение ИД №03/04/1/0/02641 от „Ф.г.“
ЕООД с УРН на кандидата: 574080.
ВРЪЩА
административната
преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на това
решение, при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплати на „Ф.г.“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя М.И.К. съдебни разноски в общ
размер от 7950 /седем хиляди деветстотин и петдесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: