Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Велинград, 29.11.2018г.
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД- Велинград,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и девети октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христо Георгиев
При секретаря Мария Димитрова и в присъствието на
прокурора……….., като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.д.№80/2018г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
В исковата си молба против Р.М.Б.,ЕГН-**********
и Х.М.Б.,ЕГН-********** ***, и съпругите им – А.Ф.Б.,ЕГН-********** и Д.Л.Б.,ЕГН-**********,
ищците И.Н.Б.,ЕГН-********** и Х.М.Б.,ЕГН-********** ***, твърдят, че по силата
на нотариален акт №88, том II, н.д. 265/22.12.2014 г., вписан вх. Рег. №
2223/22.12.2014 г., акт 197, том VII , дело 1051/2014 г. и нотариален акт № 693, т. III, н.д.
972/15.03.1975 г., вписан том 41, стр. 340, са собственици на УПИ, означен по
плана на град Сърница като парцел VI-598 , кв. 50 /петдесети/ с административен
адрес - Сърница, улица „Дъбраш" № 14а, при граници: от изток-дере, от
запад УПИ VII-598, от север - УПИ V-597 и от юг- улица, ведно със сгради,
застроени върху него.
Този УПИ, съгласно Удостоверение №
0518/07.04.2017г. на Община Сърница бил идентичен с част от парцел VI-198 /178/
в кв. 60 по обезсиления план на град Сърница от 1975г., като планът е одобрен
със Заповед № 8561/21.07.1983г. на кмета на Община Велинград.
Гореописаният имот е бил придобит от
наследодателя на ищците - /съответно дядо и баща/ - М.И.Б. по силата на
нотариален акт №347, том ІІ, н.д. 756/29.11.1969 г. , вписан в том 96, стр. 875
чрез замяна с негов братовчед Р.М.Б., като М. .Б. е предоставил в собственост
на Р.Б. собствения си, съседен на описания по-горе парцел XVІІІ-179, двата в
квартал 17 по действащия към 1969г. план на село Сърница.
Твърди се ,че собственият на ищците УПИ, по действащия план от 1983г. записан като
парцел V1-598, кв. 50 е бил записан съгласно плана от 1975 г. като парцел VІ-198
в кв. 60, а преди плана от 1975г. се е водел като парцел XIX-178, кв. 17.
При одобряването на действащия
план на град Сърница / със Заповед № 8561/21.07.1983г. на Кмета на Община
Велинград/ са били направени три грешки: 1/ двата съседни парцела с
номера съгласно плана от 1975г., а именно: парцел VI-198 в кв. 60, записван и
като VI-178, кв. 60 от една страна и парцел VII-185,кв. 60 са получили един и
същи кадастрален номер - 598 в кв. 50 с плана от 1983г.; 2/ Била е изместена регулационната граница
между тях по начин, по който 81 кв.м. от УПИ VI-598 в цялата му северозападна
част са включени в границите на съседния УПИ VII-598; 3/ Югозападната стопанска постройка /плевня,
обор/, долепена до стопанската постройка на съседите от УПИ VII-598, е заснета
като едно цяло с плевнята на съседите, без разделителна стена и почти изцяло
попада в техния парцел. Т.е.- в плана не съществува стената между двете
стопански постройки и поради погрешното заснемане на площта от 81 кв.м.,
описана по-горе като част от УПИ VII-598, плевнята на ищците, построена върху
тази площ, е заснета като попадаща върху УПИ VII- 598.
Съгласно изложеното в исковата молба, до скоро
ищците ползвали плевнята си и частта от дворното място с площ 81 кв.м.,
неправомерно включено в съседния УПИ VII-598, кв. 50 вместо в техния имот за
достъп до плевнята, но съседите им започвали да оспорват правото на ищците на
собственост върху тази част от терена в размер на 81 кв.м. и плевнята, която
ищците били построили преди повече от 40
години и ползвали спокойно до момента,
като нейни собственици.
Твърди се, че е имало уговорка между ищците и М. М.Б., баща на ответниците, да се
отстрани грешното заснемане на имота и
да бъде уредена извънсъдебно собствеността и на обора и на тези 81 кв.м., които
той не оспорвал, че са част от имота на ищците. Впоследствие бащата на ответниците не изпълнил
обещаното уреждане на имотния проблем с грешката в кадастъра. На няколко пъти ищците
го подканяли в Сърница да уредят отношенията си, но той отказвал с аргумента,
че собственици вече са синовете му и той не можел да подписва нищо.
Оформен е петитум, с който се моли съдът, след
преценка на приложените доказателства, изследване наличието на грешки в
одобрената кадастрална карта и доказване основателността на иска, да постанови
решение, с което признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 81 кв.м., / със заповед Заповед
№ 8561/21.07.1983г. на кмета на Община Велинград включени погрешно в границите
на съседния УПИ VII-598 вместо в УПИ
VI-598, кв.м. 50 и на обора с площ 21 кв.м. върху северната част на тази площ/
и ги осъди да отстъпят собствеността и
предадат владението върху тях.
В срока
по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, като оспорват иска,
тъй като същият бил недопустим и неоснователен. Изложени са подробни
съображения в тази насока.Оспорва се иска при твърдението ,че действащият
регулационен план е приложен. Излагат противоречиви твърдения за настъпило
отчуждително действие на регулационния план, а от друга страна се твърди,че
регулационната линия между УПИ V-598 и УПИ VІІ- 598 съвпада с имотната граница.
Ответниците твърдят,че цялата стопанска сграда попада в техния имот, а ищците
ползвали без основание част от нея, преминавайки през имота им. Сочат
доказателства и претендират разноски.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Искът е
ДОПУСТИМ, тъй като за ищците е налице правен интерес от търсената с него защита
при така изложените в исковата молба твърдения.
Разгледан
по същество искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да е
налице фактическият състав, респ. да бъде уважен като основателен иск по чл.108
от ЗС е необходимо да се докаже правото на собственост на претендиращия /ищеца/,
както и че лицето, което владее или държи вещта /имота/ го владее без правно
основание.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява, че по силата на два нотариални акта за дарение – нотариален акт
№ 88, том II, н.д. 265/22.12.2014г., вписан под вх.рег.№ 2223/22.12.2014г., акт
197, том VII, дело 1051/2014г. /за И.Н.Б./ и Нотариален акт № 693, том III,
н.д. 972/15.03.1975г., вписан том 41, стр.340 /за втория ищец Х.М.Б./, ищците
са собственици на УПИ, означен по плана на град Сърница като парцел VI-598
/шести, отреден за имот петстотин деветдесет и осми/, кв. 50 /петдесети/ с
административен адрес: град Сърница, улица „Дъбраш" N° 14а, при граници:
от изток-дере, от запад УПИ VII-598, от север- УПИ V-597 и от юг- улица ведно
със сгради, застроени върху него.
Установява, че ищецът И.Н.Б. е придобил 1/2 ид.част от имота
чрез дарение от неговите родители Н.и С.Б.по силата на приетия като доказателство
по делото нотариален акт 88, том II, н.д.
265/22.12.2014г., вписан вх.рег.№ 2223/22.12.2014г., акт 197, том VII, дело
1051/2014г. Х.М.Б. е придобил също 1/2 ид.част от имота по силата на нотариален
акт за дарение с номер 693, том III,
н.д. 972/15.03.1975г., вписан том 41, стр.340, приложен по делото.
От приетия по делото Нотариален акт № 693, том
III, н.д. 972/15.03.1975г., вписан том 41, стр.340 е видно, че имотът е бил придобит освен от Х.М.Б.,
още и от праводателя на И.Н.Б. - Н.Б.. Видно от съдържанието на нотариалния акт, в документа дарените лица са били записани с имената Н.и Е.Б., но по делото са приети като
доказателства удостоверения за идентичност на лица с различни имена № ГР-0803/29.12.2017г.
и № ГР-0804/29.12.2017г. на Община Сърница, от които е видно, че Х.М.Б. е лице,
идентично с Е.Е.Б., а Н.М.Б. е идентично с Н.Е.Б. лице. По делото е приложено и
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от които е видно, че
лицето М.И.Б. е идентично с лицата Е.Д. Б. и М.И.Б..
Видно от материалите по делото,
лицето М.И.Б. е идентично с лицата Е.Д. Б. и М.И.Б. с ЕГН **********, бивш
жител ***, починал на дата 08.11.2002г. /Удостоверение № ГР- 0787/18.12.2017г./.
Същият е оставил като свои наследници пет сина-А.Н., Х., М. и И. М.Б., които
заедно /пак по силата на сделка-покупко-продажба/ са прехвърлили на ответниците
своето право на собственост върху съседния, наследствен УПИ VII-598, кв. 50 по
плана на Сърница ведно със застроени върху него обекти по силата на Нотариален
акт №41, том I, рег.346, н.д. 35/29.12.2008г., вписан с вх.№ 2232, акт 158, том
III от 29.12.2008г. и Нотариален акт №
42, том I, н.д. 36/2008г., вписан вх.рег. 2233, акт 159, том VIII, дело
1792/29.12.2008г. ведно с построени върху него сгради.
По
делото се установи, че и двата съседни парцела, касаещи настоящия процес, са
били притежание на М.И.Б., от които имотът на ответниците - записан по разписен
лист, придобит по давност и имотът на ищците, придобит по договор за замяна с Р.Б.
по силата на Н.а. 347, том II, н.д. 756/29.11.1969 г., вписан в том 96, стр.
875 чрез замяна с друг имот на М. .Б..
По
делото се събраха доказателства, че до изповядването на сделките в полза на
ответниците, техният имот е бил собственост на всички наследници на М. .Б.,
които са записани като продавачи. Върху този имот назад във времето е имало
стара наследствена съща, впоследствие съборена и построена на нейно място нова
през 1961г., която е прехвърлена с горните актове на ответниците по етажи, а в
рамките на 2-3 години след 1961г. в североизточната част на техния имот е
построена от М. .Б. селскостопанската сграда, прехвърлена на ответниците със
същите нотариални актове. Тази селскостопанска сграда е стигала до самата
граница с имота на Р.Б. в югоизточната си част, попадаща в самия ъгъл на имота,
образуван от границата с имота на Р.Б. и сегашния УПИ V-597, кв. 50.
От
материалите по делото, вкл. Нотариален акт № 88, том II, н.д. 265/22.12.2014г.
се установява,че след замяната с Р.Б., имотът е подарен от страна на М. .Б. /Е.Б./
на ищеца Х.М.Б. /Е.Е.Б./ и Н.М.Б. /Н.Е.Б./, праводател на ищеца И.Н.Б.. Върху
този имот е застроена на калкан къща, също предмет на отчуждителни сделки, която
не е предмет на делото. Върху имота на ищците обаче е построена стопанска
постройка, залепена за старата стопанска постройка в съседния имот на М. .Б..
Тази стопанска сграда е построена след замяната с Р.Б. и последващото
прехвърляне на южния имот в полза на Н.и Х. Б.. Тази сграда е разположена в
самия северозападен ъгъл на имота на някогашния парцел на Р.Б.. Ищцовата страна
твръди,че поради грешното заснемане тази сграда, същата попада в имота на
ответниците вместо в някогашния имот на Р.Б., като е била заличена калканната й стена със старата
стопанска сграда, разположена в посока северозапад.
Твърденията
на ищците са свързани с това, че по действащия план погрешно е била заснета
границата между сегашните УПИ VII-598 и VI-598 в кв. 50 по плана на Сърница,
като не е отчетена вярната граница, съществувала при замяната с имота на Р.Б..
Според
настоящия съдебен състав, от съществено значение е тази имотна граница, която е съществувала между
имотите на страните по делото към момента на извършената замяна с имота на Р.Б.
- т.е. към датата на нотариалния акт за замяна – Нотариален акт №347, том II,
н.д. 756/29.11.1969 г., вписан в том 96, стр. 875, приложен към делото, както и
към момента на последващата разпоредителна сделка по нотариален 693, том III,
н.д. 972/15.03.1975г., вписан том 41, стр.340, с която М. .Б. /Е.Б./ дарява на
ищеца Х.М.Б. /Е.Е.Б./ и Н.М.Б. /Н.Е.Б./, праводател на ищеца И.Н.Б. сегашния
имот на ищците по делото. Същата вярна граница /по стария план на Сърница / е
заснета и представена по делото на комбинирана скица, оцветена е в зелен цвят и
заедно със сегашната граница/по плана на Сърница от 1983г./очертава в жълт цвят
отнетата реална част от имота с площ 81
кв.м/. Тази граница е съществувала между
сегашните УПИ VI-598 и УПИ VII-598, кв. 50 /предишни VI-178 и VII-185, кв. 60/
по стария план на Сърница, която граница е започвала от улична регулационна
линия /на улица „Дъбраш"/ на около 1.20 м. южно от построената върху УПИ
VII-185 къща, продължавала е успоредно на южната стена на тази къща в посока
североизток с дължина около 15.50 м., продължавала е в посока северозапад на
около 15 градуса и е продължавала с дължина от около 13 метра в посока
северозапад до дъното на парцела, достигайки крайната югоизточна точка на
построената върху УПИ VII-185 стопанска сграда. Впоследствие от ищците е била
построена стопанска сграда в крайния северозападен ъгъл на УПИ VI-178,
калканната западна стена на която постройка е заличена с плана на гр.Сърница от
1983г., което води до извода, че постройката е погрешно заснета като едно цяло
със старата постройка, съществувала в имота на ответниците и е била разположена
погрешно в техния имот вместо в имота на ищците. Тази стопанска постройка е
била построена върху собствения на ищцовата страна УПИ VI-178 от тяхна страна
/т.е.- собствена е по приращение на ищците/ за обслужване на жилищната им
сграда около 1978г., покривала е калканната стена на стопанската постройка на
ответниците по вярната имотна граница между УПИ VII-185 и УПИ VI-178, кв. 50 по
стария план на Сърница и е ползвана като собствена на ищците в периода от
построяването й , т.е.- от около 1978- 1980 до края на 2017г. /преди
прехвърлянето на имота на ищеца И.Н.Б., същата е ползвана от неговите
праводатели Н.и С.Б., чието владение ищецът И.Б. присъединява към своето и
владее заедно с другия ищец-Х.М.Б./.
От
приетите по делото гласни доказателства, съдът намира доказано по делото , че
ищецът Х.Б. е ползвал за своите нужди и част от старата стопанска сграда,
построена в имота на ответниците, както и че за източната стена на стопанската
постройка на ищците в посока изток е изграден дърварник, който не е предмет на
делото. Съгласно показанията на св.М. Б., последният не отрича, че е имало уговорка с братята му Х.
и Н./баща на ищеца И.Б./ и адвокат Р. А., че ще се урежда статута на част от
терена за ползване от тях, но впоследствие това не е било сторено.
Безспорно
е доказано по делото от всички разпитани
свидетели по него е и обстоятелството, че двата съседни поземлени имота не са
били разделяни от ограда до 2017г. и площта южно от жилищната сграда на
ответните, е била ползвана за достъп по стопанските сгради в дъното на имота и
от ищците по делото.
По
делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, приета по делото и
неоспорена от страните,видно от заключението по която е налице записване с един и същи кадастрален номер по
плана от 1983г. на двата парцела от предходния план, като за двата имота е бил
създаден и обозначен общ имот с пл.№ 598 с площ от 1182 м.кв. Няма заповед за
извършеното обединяване на два съседни имота в един и обозначени с общ
кадастрален номер. При трансформирането на Парцел-VІ-178 и на Парцел-VІІ-185 в
кв.60 от обезсиления план на гр.Сърница от 1956г. върху сега действащия
регулационен и кадастрален план на гр.Сърница за имот с пл.№ 598 с площ от 1182
м.кв. с отредени УПИ VІ-598 в кв.50 и УПИ VІІ-598 в кв.50 се установява, че
площ от 81,00 кв.м. е включена в УПИ-VІІ-598,
както и част от стопанската сграда, разположена в дъното на поземления имот с площ от 21м.кв. На място е
изградена ограда от метална мрежа на метални колове, замонолитени в земята по
регулационната граница между УПИ-VІ-598 и VІІ-598 в кв.50 по плана на
гр.Сърница, за която са издадени следните строителни книжа - Разрешение за
строеж №46 от 28.08.2017г. за строеж на
„Плътна ограда по югоизточната рег.линия на УПИ VІІ-598 в кв.50" с дължина
от 30,00м.л. и височина до 2,20м.л., разположена изцяло в имота на Х. и Р. Б.и
Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа на „Плътна ограда
по югоизточната рег.линия на УПИ VІІ-598 в кв.50", без дата.
От така
събраните по делото доказателства произтичат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Доказа
се по делото, че правното основание за собствеността на ищците върху частта от
поземления имот, обект на делото, са сделките, описани по-горе е ДАРЕНИЕ на
целия УПИ VI-178, включително на погрешно заснетите 81 кв.м. от него, заснети
съгласно действащия план на Сърница като част от имота на ответниците, че
владението на ищците /респективно присъединеното владение от праводателите на
ищеца И.Б./ по отношение на северозападната граница на имота - границата с
ответниците, е осъществявано по вярната имотна граница, т.е.- по границата от
предходния план на Сърница и е включвало площта от 81кв.м., погрешно
присъединена с плана на Сърница, одобрен през 1983г. към имота на ответниците,
владението върху която част, придобита чрез дарение те не са изгубвали във
времето от 1975г. до края на 2017г., когато е поставена оградата по новата
регулационна граница.
Съдът
счита за доказана собствеността на
ищците върху стопанската постройка на 21 кв.м., построена в северозападната
част на придобития по дарение имот от ищците с нотариален акт 693, том III,
н.д. 972/15.03.1975г., вписан том 41, стр.340, която част от имота е заснета
погрешно като част от имота на ответниците с плана на Сърница от 1983г., като същата
е собственост на ищците по приращение.
От
събраните по делото доказателства се установи, че при одобряването на
действащия план на град Сърница / със Заповед № 856/21.07.1983г. на Кмета на
Община Велинград/ действително са били направени три грешки, като съдът изцяло
споделя становището на ищцовата страна, тъй като:
1/ двата съседни парцела с номера съгласно плана
от 1975г: парцел VI-198 в кв. 60, записван и като VI- 178, кв. 60 от една
страна и парцел VII-185, кв.. 60 са получили един и същи кадастрален номер -
598 в кв. 50 с плана от 1983г.
2/ била
е изместена регулационната граница между тях по начин, по който 81 кв.м. от УПИ
VI- 598 в цялата му северозападна част са включени в границите на съседния УПИ
VII-598;
3/
Западната половина от плевнята на ищците, долепена до плевнята на съседите им
от УПИ VII-598, построена върху североизточната част на имота на ищците е
заснета върху УПИ VII-598, кв. 50 и не е била нанесена нейната северна стена.
За да бъде уважен иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС (известен в теорията и практиката като ревандикационен
иск), е необходимо по делото да бъде доказано наличието на три кумулативно
дадени предпоставки: че ищците са носители на правото на собственост върху
вещта и осъществяваното спрямо нея владение или държане от страна на
ответниците, без да има годно правно основание за това. Целта на иска и на
търсената с него защита е да върне на ищеца - носител на правото на собственост
фактическата власт върху вещта и да бъде признат той като такъв по отношение на
ответника със сила на пресъдено нещо. В конкретният случай се установи от
приетите по делото доказателства, че са налице твърдените от ищцовата страна
грешки в одобрената кадастрална карта, поради което следва да се направи извод,
че ищците са собственици на 81 кв.м., /
със заповед Заповед № 8561/21.07.1983г. на кмета на Община Велинград, включени
погрешно в границите на съседния УПИ VII-598 вместо в УПИ VI-598, кв.м. 50 и на обора с площ 21
кв.м. върху северната част на тази площ/, а ответниците следва да бъдат осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението върху тях. Законът за кадастъра и имотния
регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3 от
2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри (ДВ, бр. 41 от
Поради това
съдът приема, че искът се явява допустим и основателен и като такъв следва да бъде
уважен, като в тежест на ответниците бъдат възложени сторените от ищците
разноски в размер на 1170.00 лв.
Воден от
горното, РС-Велинград
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.108 ЗС по отношение на ответниците Р.М.Б.,ЕГН-********** и Х.М.Б.,ЕГН-********** ***, и съпругите им – А.Ф.Б.,ЕГН-********** и Д.Л.Б.,ЕГН-**********, че ищците И.Н.Б.,ЕГН-********** и Х.М.Б.,ЕГН-********** *** са собственици на реалнообособена част с площ от 81 кв.м., /включена погрешно със Заповед № 8561/21.07.1983г. на кмета на Община Велинград в границите на съседния УПИ VII-598 вместо в УПИ VI-598, кв.м. 50/, попадаща между северозападната имотна граница на имот пл.№178 по плана от 1975г. и югоизточната регулационна линия на УПИ VІІ-598 по действащия регулационен план на гр.Сърница, обл. Пазарджик, както и на обора с площ 21 кв.м. върху северната част на тази площ, и ОСЪЖДА ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху описаните имоти на ищците.
ОСЪЖДА ответниците Р.М.Б.,ЕГН-**********, Х.М.Б.,ЕГН-**********, А.Ф.Б.,ЕГН-**********
и Д.Л.Б.,ЕГН-********** ***, да заплатят на ищците И.Н.Б.,ЕГН-**********
и Х.М.Б.,ЕГН-********** ***, сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 1170.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: