№ 1086
гр. Перник, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720103958 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. С. Д., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. В. С., срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 1250
лева – заявена като частичен иск от сумата от общо 3009.67 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
/доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 30.10.2007 г. до 01.06.2012 г. за имот с адрес: гр. Перник, ул. 11-та,
№ 1, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 3614/2012
г. по описа на Пернишкия РС и която сума е предмет на изпълнително дело №
1170/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването й по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу ищеца е образувано изп.д № 1170/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди
се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3614/2012 г. по описа на РС Перник,
за процесната сума. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването
му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на
длъжника като е изпратено и едно запорно съобщение. Посочва се, че извън
тези действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани. В
тази връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено по закон на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК.
1
На следващо място се навеждат твърдения, че ищецът въобще не е бил
уведомяван за ч.гр.д. № 3614/2012 г. по описа на РС Перник и не е получавал
документи по същото, поради което счита, че заповедта и изпълнителният
лист са издадени незаконосъобразно. В тази връзка ищецът твърди, че не е
бил в облигационни отношения с ответното дружество през процесния
период, доколкото не е бил собственик/ползвател на имота, за който са
начислени процесните суми.
Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по давност. В
тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на водоснабдителното
дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката 3-годишна
давност. Евентуално се поддържа, че дори да се приеме дългата 5 годишна
давност, то същата отново е изтекла. На следващо място се поддържа, че
образуваното срещу ищеца изпълнително производство е прекратено по
право, доколкото по същото не е поискано извършване на действия от
взискателя в продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявения иск да бъде
уважен.
С исковата молба не са представени писмени доказателства. Твърди се
обаче че вече е воден частичен иск между страните – отново за сумата от
1250 лева, който е бил уважен с Решение № 310/30.03.2022 г. по гр.д. №
5025/2021 г. по описа на РС Перник.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 3614/2012 г. по описа на
РС Перник. По тези съображения се поддържа, че възраженията за липса на
облигационно правна връзка между страните не може да са предмет на иска
по чл. 439 от ГПК респ. чл. 124 от ГПК.
На следващо място се твърди, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. №
1170/2012 г. на ЧСИ Б., но въпреки това дори след изтичане на давността
вземането продължава да съществува и да се дължи, макар да е погасено
правото на принудителното му изпълнение. Поддържа се и че в процесния
случай се касае за един иск, доколкото същият е насочен спрямо едно
вземане. С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар..
В хода на производството по делото е приложено за послужване гр.д. №
5025/2021 г. по описа на РС Перник, към което е налично копие на изп.д. №
1170/2012 г. на ЧСИ Б..
2
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г., ищецът – редовно
призован не се явява, не се явява и упълномощеният му процесуален
представител. От последния е постъпило писмено становище за уважаване на
иска. Поддържа се, че ищецът е предявил вече един частичен иск и законът
му дава право да предяви отново такъв, като предявяването на частичен иск е
израз на преценката на лицето с оглед разноски вкл. за държавна такса по
делото.
Ответното дружество също не изпраща свой представител в
насроченото открито съдебно заседание.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1170/2012 г. по описа на ЧСИ С. Б. /налично към гр.д. № 5025/2021 г. по описа
на РС Перник/ от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ищеца за вземанията, главницата от които частично е предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3463 от 16.07.2012 г.
по ч.гр.д. № 3614/2012 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е
влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 20.08.2012 г. Въз
основа на последния по молба на ответното дружество от 21.11.2012 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Б., като на последния е възложено
да извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи
запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1170/2012 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 05.12.2012 г., за която са налице данни, че е връчена
чрез залепване на уведомление. На същата дата – 05.12.2012 г. е наложен
запор и на пенсията на длъжника. От НОИ обаче е върнато съобщение, че
пенсията на лицето е под несеквестируемия минимум /т.е под минималната
работна заплата/.
По изпълнителното дело няма данни да са предприети други
изпълнителни действия нито е постъпила молба за разсрочване на дълга.
Освен това по изпълнителното дело не са постъпили каквито и да било суми
в изпълнение на дълга до настоящия момент.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на част от
главницата по изпълнителен лист от 20.08.2012 г., издаден по ч.гр.д. №
3614/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
3
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция,
доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително,
следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
4
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По процесното изпълнително дело е няма данни да са събрани каквито и
да било суми, поради което искът е изцяло допустим.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС/ . Налице е и противоречива практика от кога тече срокът
по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния
момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид
възприетата по настоящото дело фактическа обстановка обаче съдът не
намира за нужно да обсъжда в детайли посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, действително може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК
изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 3463 от 16.07.2012 г. по ч.гр.д. № 3614/2012 г. по описа на
Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за
изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37
от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно
дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е
дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен
срок[1] от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в
сила и длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск,
да оспорва вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или
доказателства, които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по
аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство
подлежат на преценка единствено факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
16.07.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
19.08.2012 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 19.08.2012 г. за процесното вземане е започнала
да тече нова давност.
5
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 20.08.2012 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
21.11.2012 г. при ЧСИ С. Б. е образувано изп.д. № 1170/2012 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 19.08.2012 г. и датата на
образуване на изп.д. № 1170/2012 г. – 21.11.2012 г. е изминал период от едва
няколко месеца.
На 05.12.2012 г. до длъжника е изпратена ПДИ, която е връчена чрез
залепване на уведомление. Посочените действия обаче нямат отношение нито
към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС обаче съдът взема предвид наложения запор от 05.12.2012 г.
Доколкото извън посоченото други действия не са искани или
извършвани по изпълнителното дело по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изп.д. № 1170/2012 г. следва да се приеме за прекратено по право на
05.12.2014 г. /по арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. В периода на висящност на изп.д. №
1170/2012 г. от 21.11.2012 г. до 05.12.2014 г. за процесните вземания не е
текла давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление №
3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и нова давност за
вземанията е започнала да тече на 05.12.2014 г.
От 05.12.2014 г. до образуване на настоящото дело е изтекъл период от
повече от пет години, поради което исковите претенции следва да се приемат
за основателни.
В същия смисъл са и изводите на съда по първия предявен частичен иск,
по който е постановено Решение № 310/30.03.2022 г. по гр.д. № 5025/2021 г.
по описа на РС Перник.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 51.55 лева с вкл. такса
превод. Тези разноски са действително извършени, видно от представените
по делото документи, поради което следва да бъдат присъдени изцяло.
Претендират се от процесуалния представител и разноски за адвокатски
хонорар – 360 лева, посочени като минимален размер по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка с оглед
изхода на делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. В. С.
сумата от 318 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ. В тази връзка
съдът намира, че липсва основание да се присъди пълният заявен от адвокат
6
С. размер тъй като се касае за безплатна правна помощ по делото с ниска
фактическа и правна сложност, а и процесуалният представител не се е явил в
нито едно съдебно заседание. Освен това настоящият частичен иск се явява и
втори такъв, произтичащ от същото правоотношение, поради което съдът не
намира за основателна претенцията за по-висок от минималния хонорар.
Доколкото в случая се касае за втори пореден частичен иск – отново за
сумата от 1250 лева, като вече е предявен един частичен иск за сумата от
1250 лева – отново част от главницата по същия изпълнителен лист, но и
двата частични иска не изчерпват пълния размер на главницата по листа,
възлизащ на 3009.67 лева, то съдът намира за нужно да обърне внимание на
ищеца, че предявяването на трети частичен иск за главницата би могло да
бъде преценено като злоупотреба с процесуални права от негова страна.
Посочените изводи са относими от своя страна и при предявяването на
отделни искове за лихвите и разноските по изпълнителния лист, а при
наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК може да обосноват и
прилагането на цитираната разпоредба.
Претенцията за разноски на ответника е неоснователна предвид изхода
на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. С. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ул. 11-та, № 1 НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата от 1250 лева – втори
пореден частичен иск от сумата от общо 3009.67 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
/доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за
периода от 30.10.2007 г. до 01.06.2012 г., за която сума е издадена заповед №
3463/16.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. № 3614/2012 г. по описа на
Пернишкия РС и която сума е предмет на изпълнително дело № 1170/2012 г.
по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И. С. Д., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, ул. 11-та, № 1 сумата от общо 51.55 лева,
представляваща разноски за държавна такса и такса превод в настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11
7
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. на адвокат В. С., с адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, оф.п,
сумата от 318 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
3958/2022 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Настоящото решение е по втори пореден частичен иск, произтичащ
от едно и също правоотношение между страните – като по първия
частичен иск вече е постановено Решение № 310/30.03.2022 г. по гр.д. №
5025/2021 г. по описа на РС Перник – отново единствено за сумата от 1250
лева – главница по изпълнителния лист от 20.08.2012 г. по ч.гр.д. №
3614/2012 г. по описа на Пернишкия РС.
СЛЕД влизане в сила на решението, изисканото гр. д. № 5025 по описа
за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8