№ 103
гр.П., 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –П. в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:В. Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500592 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №808/14.07.2023г, постановено по гр.д.№1426/2022г. по
описа на РС-П. е отхвърлена като неоснователна исковата претенция с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК на И. В. И., с ЕГН ********** от гр.С. ул.
„Ива“ №16, чрез адв. Ц., със съдебен адрес: грП., ул.„Хан Омуртаг“ №2 чрез
адв. Ц., против И. Н. Ч., с ЕГН ********** от грП., ул.„Княз А.Б.“ №45 за
установяване, че ответницата не е собственик на част с площ около 200кв.м.,
погрешно заснета като част от имот с идентификатор 06149.502.421 по КККР
на сБ., общП., която част е при граници: имоти с идентификатори
06149.502.421, 06149.502.424, 06149.502.197 и 06149.502.420 по КККР, а по
регулационен план е между УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179.
Осъден е И. В. И., с ЕГН ********** от гр.С. ул.„Ива“ №16 чрез адв. Ц.,
със съдебен адрес: грП., ул.„Хан Омуртаг“ №2 чрез адв. Ц., да заплати на И.
Н. Ч., с ЕГН ********** от грП., ул.„Княз А.Б.“ №45 сумата в размер на
800лв. сторени в настоящото производство съдебно- деловодни разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.И. Ц., в
качеството му на пълномощник на И. В. И..
1
Твърди се в същата, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
необосновано. В тази насока се сочи, че в основната си част, решителните
мотиви на съда съдържат необосновано позоваване на заключението на
вещото лице, които противоречат на събраните доказателства. По този начин
фактическите изводи на съда се явява необосновани, а правните
незаконосъобразни.
Визира се, че в допълнителното си заключение вещото лице погрешно
приема, че оригиналният план е този, който се намира в СГКК-П. и прави
изводите си въз основа на този план. Приема се, че това противоречи на
закона. Излагат се подробни доводи в тази насока и въз основа на които се
твърди, че оригиналът на регулационния план съгласно действащото
законодателство се намира в Община-П. и ако има грешка в копирането, то тя
е в копието, което се намира в СГКК. Т.е. счита се, че изводите на вещото
лице в допълнителното заключение са незаконосъобразни.
Посочват се причини, поради които съдът е нямал право да кредитира
изобщо заключението на вещото лице.
Твърди се, че независимо от това съдът, обсъждайки заключенията на
вещото лице е приел, че по плана от 1962г. не е било предвидено придаване
по регулация към имота на ищеца. Този извод ясно говори, че съдът е
възприел като меродавни скиците изчертани въз основа на копията от плана
от 1962г., а не от скицата издадена въз основа на оригинала от плана
съхраняван в Община-П. и представена от Общината по делото. По този
начин се приема, че съдът е направил съвсем необосновани изводи.
Визира се, че в исковата молба и в хода на делото се поддържа от
ищеца, че спорното място съгласно действащия регулационен план от 1962г.,
не е част нито от УПИ на ищеца, нито от УПИ на ответницата. Това
твърдение се доказва от скицата представена по делото от Общината-П. и
представлява извадка от оригиналния план. На нея ясно се вижда, че
регулационната граница на УПИ на ищеца почти съвпада с имотната граница.
В този смисъл се сочи, че всякакви разсъждения за придаваеми места и
евентуално приложение на регулацията нямат връзка с казуса.
Твърди се, че съдът е пренебрегнал и установеното от органите на
Община-П. при извършена от тях проВ. по жалба на ответницата, че част от
сградата на ищеца попада в спорното дворно място /в писмото на Общината е
2
записано, че попада в УПИ-то на ответницата/.
Сочи се, че в настоящия процес ответницата не е установила по никакъв
начин, че това дворно място, което попада извън нейното УПИ е нейна
собственост. Нейният документ за собственост е за УПИ при действието на
актуалния регулационен план, което означава, че процесното дворно място не
е било предмет на сделката, с която тя е придобила УПИ- то си. Други
доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата в отговора на
исковата молба не са били ангажирани. По този начин твърденията за
ползване /или владение/ на процесното дворно място са останали недоказани.
Искането е да се отмени решението на районния съд, като се приеме за
установено по отношение на ответницата И. Н. Ч., че тя не е собственик на
част с площ от около 200кв.м. от имот с идентификатор 06149.502.421, която
част е при граници: имоти с идентификатори 06149.502.421, 06149.502.424,
06149.502.197 и 06149.502.420 по КККР, а по регулационен план е между
УПИ ІV- 313, VІІ- 180 и ХІV- 179 и която част погрешно е заснета в
кадастралната карта като част от имот с идентификатор 06149.502.421.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Н. Ч.,
чрез процесуалния й представител адв.К. С. Ш..
Твърди се в същия, че обжалваното решение на първоинстанционния
съд е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
Приема се, че неправилно е твърдението на ищеца, че мотивите в
решението на съда противоречат на събраните по доказателства и са
необосновани позовани на заключението на вещото лице.
Твърди се, че съдът правилно и обосновано е стигнал до извода, че
независимо от основателността на изложените от защитата на ищеца доводи
относно реда и съхранение на оригиналите, респективно копията от влезлите
в сила устройствени планове, тези доводи не обосновават изводи от
проведено отчуждително производство при урегулиране на имота на
ответницата, респективно- за отнемане на тази част от нейния имот, а още по-
малко- от оставането на тази част без собственик.
Изложени са подробни съображения във връзка с неоснователност на
изложените във въззивната жалба възражения.
Искането е да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
3
Моли се за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящата
съдебна инстанция.
В съдебно заседание, жалбоподателят И. В. И., редовно призован не се
явява. За него се явява процесуалния му представител от първата инстанция
адв.И. Ц.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба по
съображенията изложени в нея. Искането е да се отмени обжалваното
решение, като се уважи предявения установителен иск, като неоснователен.
Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът И. Н. Ч., редовно призована не се явява. За нея се явява
пълномощникът й- адв.Ш., редовно упълномощен. Последният оспорва
подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде отхвърлена.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. Излага доводи в тази насока.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Производството пред РС-П. е образувано по повод на подадена искова
молба от И. В. И., с ЕГН **********, от гр.С. против И. Н. Ч., с ЕГН
**********, от грП., с която е предявен иск с правно основание по чл.124 от
ГПК.
Твърди се в същата, че с Нотариален акт №183, т.18, дело №3068/2021г.
на Службата по вписвания при Районен съд-П., ищецът е придобил чрез
дарение, направено от неговите родители, един поземлен имот с
идентификатор 06149.502.424 по КККР на сБ., Пазарджишка област, ведно с
намиращата се в имота жилищна сграда с идентификатор 06149.502.424.1.
Този имот бил придобит от дарителите В. И. И. и М. А. И.а преди влизането в
сила на кадастралната карта и според тогавашната номерация е бил УПИ VII-
80 в кв.10 по регулационния план на сБ., с площ по документ за собственост
на първоначалните собственици 1025кв.м. Според регулационния план
жилищната сграда е в дъното на имота на самата регулационна граница, а
дори част от нея попада извън УПИ-то.
Сочи се, че мястото зад жилищната сграда обаче е владяно винаги от
собствениците на имот пл.№180. Според регулационният план това място с
площ от около 200кв.м. не попада в нито един УПИ. След влизането в сила на
4
кадастралната карта това дворно място е заснето като част от имота на
ответницата. След придобИ.ето на имота, В. и М. И.и предприели ремонт на
жилищната сграда и поради това, че тя попада частично извън техния УПИ,
те извършвали СМР ползвайки и това дворно място. Тогава възникнал спор с
ответницата, която твърдяла, че това дворно място е част от нейния имот с
идентификатор 06149.502.421. При проВ. в СГКК се установило, че това
действително е така.
Твърди се, че след като ищецът придобил имота той продължил с
ремонтните дейности, но със свои действия ответницата го принудила да
прекъсне работите. Към настоящият момент ответницата трупала (по всяка
вероятност съзнателно) боклуци и строителни и растителни отпадъци до
стената на къщата на ищеца и по този начин от една страна създавала пречки
за ползването на жилищната сграда, а от друга създавала предпоставки за
компрометиране на самата сграда.
Визира се, че независимо, че съгласно нотариалния акт ищецът е
придобил имота си по описанието и заснемането в КККР, за него съществува
правна възможност чрез обстоятелствена проВ. да се снабди с документ за
собственост на спорното дворно място, като присъедини към своето владение
владението на своите праводатели.
Искането е да се постанови решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответницата И. Н. Ч., че тя не е собственик на част с площ
около 200кв.м. от имот с идентификатор 06149.502.421, която част е при
граници имоти с идентификатори 06149.502.421, 06149.502.424,
06149.502.197 и 06149.502.420 по КККР, а по регулационен план е между
УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179 и която част погрешно е заснета в
кадастралната карта, като част от имот с идентификатор 06149.502.421.
Подадена е и уточнителна молба с вх.№13635/01.07.2023г., в която се
поддържат изложените вече обстоятелства.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата И.
Н. Ч., чрез пълномощника й адв. Ш.. В него се твърди, че е невярно
твърдението на ищеца, че мястото зад собствената му жилищната сграда с
идентификатор 0614.502.424.1, с площ около 200кв.м. се владее от него и
винаги се е владяло от собствениците на имот с пл.№180 по старият
5
регулационен план. Невярно е и твърдяното, че същото не попада в нито едно
УПИ.
Твърди се, че през 1970г., дядото на ответницата Д.А.А., с Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №123, том II, дело №696 от 06.05.1970г. е
продал на трите си дъщери- майката на ответницата- В.Д.К. и двете й лели
Е.Д.П. и Д.Д.М., парцел IV-179 в кв.10 по плана на сБ., с пространство от
900кв.м., ведно с построените в парцела две паянтови жилищни сгради и
другите подобрения в същия. Парцелът е идентичен с парцел IV-113 в кв.10
по дворищната регулация на сБ., утвърдена със Заповед №418 /29.12.1975г., а
впоследствие идентичен и с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
0614.502.421 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-199/29.05.2022год., на изпълнителният директор на АГКК.
Твърди се, че съгласно съдебен протокол от 01.04.1985г., по гражданско
дело №543 по описа за 1985г. на Пазарджишки районен съд, майка й В.Д.К. и
двете й лели Е.Д.П. и Д.Д.М. са се спогодили делбения имот представляващ
парцел IV-313 в кв.10 по плана на сБ., с площ от 900кв.м., ведно с
построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда- плевня
също паянтова, да се постави в реален дял на майката на ответницата В.Д.К..
От своя страна, В.Д.К. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №10,
том II, дело 499 от 01.04.1985г., й продала парцела с двете сгради построени в
него. П. стопанска постройка е построена в началото на парцела на
регулационната граница с уличната регулация, а П. жилищна сграда се
намирала в дъното на парцела, попадаща в обхвата на процесиите 200кв.м.,
която била построена на регулационната граница между нейния парцел и
парцела VII-180, залепена /на калкан/ за сграда с идентификатор
0614.502.424.1 на ищеца. В П. жилищна сграда до смъртта си живели нейния
дядо Д.А.А. и нейната баба Я.Д.А., която сграда след това започнала да се
руши, станала опасна и през 1996г. я съборили, като в момента стоят само
каменните и основи. Лично ответницата била собственик и тя владение вече
37 години, по границите както са посочени в скицата, целият ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 0614.502.421 и сградите построени в него, като
същият е ограден с ограда по кадастрални граници съгласно издадени от
ОбщинаП.- Разрешение за строеж на ограда №1 и Протокол за определяне на
строителна линия и ниво от 15.03.1985г. Процесното място зад жилищната
сграда на ищеца, изцяло попадало в имота на ответницата и винаги е било
6
част от имота й. Освен основите на старата й къща, там ответницата
аранжирала с керемиди цветна градина в която е засадила различни цветя,
бамбук, засадила е три ябълкови дръвчета и една кайсия, поставила била
дървена конструкция с телове под която всяка година сади краставици,
цветно зеле, тиквички и други зеленчуци, в ъгъла на тази част през
последните няколко години била погребала дори четири броя техни домашни
любимеца- кученца.
Визира, че ищецът И. И. и неговите праводатели- собственици на имот
пл.№180, никога не са владели претендиралата част от имота на ответницата.
Твърди се, че невярно е и твърдяното в исковата молба от ищеца, че
според регулационния план това място с площ от около 200кв.м. не попада в
нито един УПИ. Съгласно издадената от Кметство сБ.- Скица №65 от
06.11.2013г., за УПИ IV-313 в кв.10 по дворищната регулация на сБ.,
утвърдена със Заповед №418 от 29.12.1975г. е видно, че това място е част от
имота на ответницата и винаги е било така. Същото УПИ, с площ и граници е
нанесено и в кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, което
означава, че процесното дворно място от около 200 кв.м., не е заснето в
кадастъра в последствие като част от имота й, както твърди ищеца.
Ответницата го била декларирала в МДТ-П. и плаща данъци за цялото дворно
място с площ от 900кв.м., видно от Декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх.
№11151 от 06.03.1998г. Физически било невъзможно ищецът или когото и да
било от праводателите му да влязат и владеят процесната част от имота й, тъй
като калканната стена на сградата на ищеца служи като ограда в по- голямата
част между имотите им, а на малката незастроена част около два метра и
половина между двата имота, винаги е имало ограда, дори през последната
година самият ищец разрушил старата такава и построил още по-стабилна от
бетонови тухли плътна с височина около два метра. Същият за нейно голямо
учудване, избил без нейно съгласие два прозореца на калканната стена на
неговата жилищна сграда към имота й, поради което подала жалба в
ОбщинаП. с Вх.№13- 44-71/29.09.2022г. и след извършена проВ. на
13.10.2022г., от компетентните органи на общината получила писмо с Изх.№
13-44- 71 002/02.11.2022г., с което я уведомяват за констатирани нередности и
даден едномесечен срок на ищеца И. да зазида двата прозореца.
Твърди се, че повече от 60 години, роднини на ответницата- баба и
7
дядо, майка, лели и тя са собственици на целият имот и сградите построени в
него с правно основание, документите за собственост описани по-горе,
упражнявали са и упражняват владение върху него в пълен обем до
настоящия момент, като не са имали спорове за имота с когото и да било,
поради което исковата претенция на ищеца И. е неоснователна.
Искането е, съдът да постанови решение, с което се отхвърли
предявения иск. Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от Нотариален акт №70, том III, рег.№4470, нот.дело
№382/2021г. се установява, че ищецът И. В. И. е придобил чрез дарение
направено от неговите родители М. А. И.а и В. И. И.- Поземлен имот с
идентификатор 06149.502.424 по КККР на сБ., Пазарджишка област, ведно с
намиращата се в имота жилищна сграда с идентификатор 06149.502.424.1.
От нотариални актове №139/2014г., №140/2014г., №87/2016г. и
№98/2017г. се установява, че праводателите на ищеца са придобили същия
имот по наследство и чрез сделки, като този имот е бил с предишна
номерация УПИ VII-180 в кв.10 по регулационния план на сБ., с площ по
документ за собственост на първоначалните собственици 1025кв.м.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №123, том II,
дело №696 от 06.05.1970г. се установява, че през 1970г., дядото на
ответницата- Д.А.А. продава на В.Д.К., Е.Д.П. и Д.Д.М., парцел IV-179 в
кв.10 по плана на сБ., с пространство от 900кв.м., ведно с построените в
парцела две паянтови жилищни сгради и другите подобрения в същия.
Според представените по делото скици, имотът е идентичен с парцел
IV-113 в кв.10 по дворищната регулация на сБ., утвърдена със Заповед №418
/29.12.1975г., а впоследствие идентичен и с поземлен имот с идентификатор
0614.502.421 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-199/29.05.2022г. на изпълнителният директор на АГКК.
Видно от заверено копие от съдебен протокол от 01.04.1985г., по
гр.дело №543 по описа за 1985г. на Пазарджишки районен съд, майката на
ответницата- В.Д.К. и двете й лели Е.Д.П. и Д.Д.М. са се спогодили, делбения
имот представляващ парцел IV-313 в кв.10 по плана на сБ., с площ от
900кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска
сграда- плевня също паянтова, да се постави в реален дял на майката на
8
ответницата В.Д.К..
Не се спори, че през 1985г., Е.П., В. и Д.Д. се снабдяват с Разрешение за
строеж №1/15.03.1985г., за построяването на ограда с масивна стена до 0,60м.
и ажурна с мрежа от 0,60м. до 2м. височина и дължина от 84м. Издаден е и
протокол за определяне на строителна линия и ниво съгласно изготвената
скица.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №10, том II,
дело 499 от 01.04.1985, В.Д.К. е продала на ответницата И. Н. Ч. парцела с
двете сгради построени в него. Ответницата е декларирала имота и в
данъчната служба на общината.
Не е спорно, като това се установява от представените писмени
доказателства, че ответницата е подала жалба в ОбщинаП. с Вх.№13- 44-
71/29.09.2022г., във връзка с поставени от ищеца два прозореца на калканната
стена на жилищната сграда и след извършена проВ. от компетентните органи
на 13.10.2022г., от общината е изпратено писмо с Изх.№13-44-71
002/02.11.2022г., с което я уведомяват за констатирани нередности и даден
едномесечен срок на ищеца И. да зазида двата прозореца.
Видно от заключението, изготвено от вещото лице Б.Г. с приложено
към него скици се установява, че по сега действащия и единствен кадастрален
и регулационен план на с.Б. одобрен със Заповед №178/04.10.1962г. за
уличната регулация и със Заповед № 418/29.12.1975г. за дворищната
регулация, имотът на ищеца представлява УПИ VII-180 в кв.10, с урегулирана
площ от 965кв.м. В имота е построена жилищна сграда- паянтова на един
етаж, със застроена площ от 110кв.м., разположена на границата на съседния
имот пл.№313. Вещото лице установява, че имотът на ответника УПИ-IV-313
в кв.10 е с урегулирана площ от 911кв.м., като в него е изградена паянтова
сграда на един етаж със застроена площ от 60кв.м., разположена на лицето на
ПИ. Вещото лице сочи, че при одобряване на сега действащия ПУП- не са
създадени регулационни отношения между двата имота, като имотната
граница се покрива с дворищно- регулационната линия. По сега действащите
КККР със Заповед № РД -18- 199/29.05.2020г. на ИД на АГКК, имотът на
ищеца е с идентификатор 06149.502.424, с площ от 965кв.м., ведно с
жилищна сграда построена в него с идентификатор 06149.502.424.1, а
съответно имотът на ответницата е с идентификатор 06149.502.421, с площ от
9
911 кв.м. Спорното място от около 200кв.м. е разположено на място зад
жилищната сграда на ищеца, но представлява част от имота на ответницата.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице
уточнява, че тъй като е констатирало различие в издадените скици по плана,
съхраняван в общината и в СГКК- с отбелязване на придаваемо място, то е
потърсило протокол на комисията по чл.265 ППЗТСУ за това дали има
извършено отчуждително производство, но такъв не бил открит. Имотите са
отразени в изготвените от ВЛ скици, така както се владеят на място по
дворищно- регулационната линия. Вещото лице допълва, че жилищната
сграда на ищеца- нейната външна ограждаща стена, която тангира с имотната
граница на имота на ответницата е изградена като калканна стена- без отвори.
Допълнително били изградени два прозореца върху самата фасада. Вещото
лице е констатирало на място, че границата между двата имота е с дължина
14,80м., като част от тази граница е калканната стена на жилищната сграда на
ищеца, а останалата част е плътен зид. Този плътен зид също не бил
прекъсван в неговото си изграждане, за да се приеме, че тук се е преминавало
в другия имот. Т.е. достъпът на ищеца бил ограничен и вещото лице не е
могло да констатира кога е изграден този зид, тъй като самият ищец го е
измазал от негова страна и го е покрил с декоративни плочки и турски
керемиди.
В допълнителното си заключение от страна на вещото лице се
установява, че съгласно архивен кадастрален и регулационен план на сБ.,
одобрен със Заповед №178/04.10.1962г. между УПИ IIV-180 и УПИ- IV- 313 в
кв.10 не са създадени регулационни отношения и имотната граница е
съвпадала със страничната дворищно- регулационна линия. В спорното място
с площ от около 200кв.м. са попадали едноетажна жилищна сграда в имота на
ответницата, долепена от запад до жилищната сграда в съседния имот на
ищеца и пристройка към нея. Със Заповед №1131/1934г. е бил създаден
предходен кадастрален и регулационен план, но двата имота имат същото
регулационно положение, като тези от архивния план от 1962г. По този план
имотът на ищеца е представлявал един общ имот парцел VII-180, а имота на
ответника също един общ с пл.№313, като с плана от 1962г. и за двата
съседни имота са били отредени по два парцела. Планът също не е създавал
регулационни отношения между процесните имоти. Приетото през 1956г.
регулационно изменение на плана- не касае процесните имоти.
10
Видно от приетото пред въззивния съд заключение на съдебно-
техническа експертиза се установява, че процесното дворно
място/придаваемо, предмет на иска, представлява част от УПИ VІІ- 180 /на
ищеца/ по регулационния план, находящ се в ОбщинаП.. По регулационния
план, съхраняван в АГКК- София и СГКК- грП., процесното дворно място е
част от парцел ІV-313 /на ответницата/.
Сочи се от вещото лице, че има различия в регулационния план на сБ.
от 1962г. по отношение на УПИ ІV-313 и УПИ VІІ- 180 в кв.10. Различието е
по отношение на регулационната линия между двата парцела и наличието на
придаваемо място. В плана в ОбщинаП. съществува придаваемо място от
имот пл.№313 към парцел VІІ- 180, с площ около 180кв.м., което придаваемо
място представлява процесното дворно място. В оригиналният план в АГКК-
София и копието му в СГКК-П. няма такова придаваемо място:
регулационната линия между двата парцела минава по имотната граница
между двата имота.
Няма данни за друга последваща заповед за изменение на утвърдения
регулационен план на сБ., който план е утвърден със Заповед
№178/04.10.1962г. по отношение на същите урегулирани поземлени имоти:
VІІ- 180 и ІV- 313.
Към заключението са приложени скица на процесните парцели по
оригиналния регулационен план от 1962г., съхраняван в архива на АГКК-
София и скица на същите парцели по регулационния план в ОбщинаП..
При тези данни въззивният съд от правна страна приема следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проВ. на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е неправилно и
като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата се явява основателна и
като такава следва да се уважи.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
11
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.124 от
ГПК, като съответно е и обосновал неговата допустимост.
Относно неоснователността на така предявения иск районният съд е
извел изводи на база събрания доказателствен материал, който в конкретния
казус не могат да бъдат споделени.
За да изведе този си извод настоящата инстанция в случая намира за
основателно възражението изложено във възивната жалба, че в
допълнителното си заключение вещото лице погрешно приема, че
оригиналният план е този, който се намира в СГКК-П. и прави изводите си
въз основа на този план.
В този аспект следва да се посочи, че действително, съгласно §60, изр.
последно от ППЗПИНМ при действието на ЗПИНМ, когато е одобрен планът
от 1962г., оригиналите на одобрените регулационни планове се съхраняват в
Държавния комитет по строителство и архитектура.
Съгласно разпоредбата на чл.158, ал.2, т.6 от ЗТСУ, на ДНСК е
възложено приемането и съхраняването на оригиналните общи
градоустройствени планове.
Съответно при действието на ЗУТ, съгласно нормата на чл.5, ал.5 от
ЗУТ е възложено на Кмета на общината да организира поддържането на архив
на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените
строителни книжа и публични регистри на всички актове за изработване и
одобряване на устройствените планове и на измененията им, на издадените
разрешения за строеж и на въведените в експлоатация строежи.
Съгласно чл.5а от ЗУТ, публичните регистри и архивът на одобрените
устройствени планове и измененията им по чл.3, ал.4, чл.4, ал.4 и чл.5, ал.5 се
публикуват и поддържат в актуален вид на интернет страницата на
съответното ведомство при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл.204 от ЗУТ определя, че копия от влезлите в сила подробни
устройствени планове и от одобрените инвестиционни проекти се изпращат
на Агенция по геодезия, картография и кадастър.
При тези констатации изведени от цитираните по- горе норми, то няма
12
основание да не се приеме, че оригиналът на регулационния план, съгласно
действащото законодателство се намира в Община-П. и ако има грешка в
копирането, то тя е в копието, което се намира в СГКК. Предвид и на това
няма основание да не бъде възприето възражението в насока, че изводите на
вещото лице в допълнителното заключение са незаконосъобразни. В
последица от това не е налице основание да се възприеме същото.
В тази насока следва да се посочи, че категорично е в заключението си
вещото лице Б. което въззивният съд възприема, че процесното дворно
място/придаваемо, предмет на иска, представлява част от УПИ VІІ- 180 /на
ищеца/ по регулационния план, находящ се в ОбщинаП.. По регулационния
план, съхраняван в АГКК- София и СГКК- грП., процесното дворно място е
част от парцел ІV-313 /на ответницата/. Тоест, това вещо лице посочва в кои
имот се намира спорното място, съобразно оригинала на регулационния план,
който в случая следва да се възприеме. Това е и основание да не се приемат
доводите на първата инстанция за придаваеми места и евентуално
приложение на регулацията.
Няма основание да не се приеме възражението, че от страна на
ответницата не е установено, че процесното дворно място което попада извън
нейното УПИ е нейна собственост. Не може да се приеме за спорно, че
нейният документ за собственост е за УПИ при действието на актуалния
регулационен план, което означава, че процесното дворно място не е било
предмет на сделката, с която последната е придобила нейното УПИ. На
практика не са и налице доказателства за ползване /или владение/ на това
спорно място.
От друга страна и в относимост на горните изводи, няма основание да
не се приемат констатациите на установеното от органите на Община-П. при
извършената от тях проВ. по жалба на ответницата в писмо с изх.№13-44-71-
002/02.11.2022г. изпратено и до двете страни по делото, че при предишна
проВ. е констатирано, че съществуващата, едноетажна, паянтова жилищна
сграда попада в два поземлени имота, единият собственост на И. В. И., а
другия собственост на И. Н. Ч.. Установено е при настоящата проВ. на
13.10.2022г., че частта от сградата попадаща в имота на г-жа Ц. е била
премахната преди години, за което свидетелстват стърчащите изпод
ламарината прогнили греди от дървения гредоред над избеното помещение,
13
което е затрупано. Таванският гредоред е бил прорязан и част от гредите
също стърчат от страната. Последните констатации на практика потвърждава
твърдението на ищеца, че част от къщата му е била разположена и в това
място и таванският гредоред е продължавал напред извън границите на
неговото УПИ.
По изложените съображения, несподеляйки правните изводи на
районния съд и приемайки възраженията на въззивника коментирани по
същество и в относимост към спора намира, че първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, а
подадената въззивна жалба, като основателна се уважи. В последица от това
следва да се предявения иск за основателен и като такъв се уважи, като се
признае за установено по исковата претенция, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК на И. В. И., против И. Н. Ч., че ответницата И. Н. Ч. не е собственик
на част с площ около 200кв.м., погрешно заснета като част от имот с
идентификатор 06149.502.421 по КККР на сБ., общП., която част е при
граници: имоти с идентификатори 06149.502.421, 06149.502.424,
06149.502.197 и 06149.502.420 по КККР, а по регулационен план е между
УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179.
С оглед изхода на спора, в тежест на И. Н. Ч. следва да се присъдят
направените от страна на И. В. И. съдебно- деловодни разноски в общ размер
на 1705лв., от които съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция в
общ размер на 1280лв., от които 50лв.- държавна такса, 600лв.- адвокатско
възнаграждение, 20лв.- такса СГКК, 10лв.- ДТ- удостоверение и 600лв.-
депозит за вещо лице, както и съдебно- деловодни разноски пред въззивната
инстанция в общ размер на 425лв., от които 25лв.- държавна такса, 400лв.-
адвокатски хонорар, и 300лв.- депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло Решение №808/14.07.2023г., постановено по гр.д.
№1426/2022г. по описа на РС-П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковата претенция, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК на И. В. И., с ЕГН ********** от гр.С. ул.
„Ива“ №16, чрез адв. Ц., със съдебен адрес: грП., ул.„Хан Омуртаг“ №2 чрез
14
адв. Ц., против И. Н. Ч., с ЕГН ********** от грП., ул.„Княз А.Б.“ №45 за
установяване, че ответницата И. Н. Ч., не е собственик на част с площ около
200кв.м., погрешно заснета като част от имот с идентификатор 06149.502.421
по КККР на сБ., общП., която част е при граници: имоти с идентификатори
06149.502.421, 06149.502.424, 06149.502.197 и 06149.502.420 по КККР, а по
регулационен план е между УПИ IV-313, VII-180 и XIV-179.
ОСЪЖДА И. Н. Ч., с ЕГН ********** от грП., ул.„Княз А.Б.“ №45, да
ЗАПЛАТИ на И. В. И., с ЕГН ********** от гр.С. ул.„Ива“ №16 чрез адв.Ц.,
със съдебен адрес: грП., ул.„Хан Омуртаг“ №2 чрез адв. Ц., съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 1705лв., от които съдебно- деловодни
разноски пред първата инстанция в общ размер на 1280лв., от които 50лв.-
държавна такса, 600лв.- адвокатско възнаграждение, 20лв.- такса СГКК,
10лв.- ДТ- удостоверение и 600лв.- депозит за вещо лице, както и съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 425лв., от
които 25лв.- държавна такса, 400лв.- адвокатски хонорар, и 300лв.- депозит за
вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15