№ 88
гр. П., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20241230200169 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. Д. Т., ЕГН **********, от /населено място/, чрез
пълномощника й адвокат И. С., АК – Б., /населено място/, против Електронен
фиш серия К № 7640268, издаден от ОДМВР – Б., с който на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21,
ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство или система, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1 200,00 лв.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Навежда се, че предвид обстоятелството, че
наказанието е наложено за повторно нарушение, в обжалвания акт не е
посочено нарушението, което е санкционирано с първия издаден електронен
фиш, за да е възможна преценката по отношение наличието на условията за
прилагане на наказанието предвидено за повторност. Твърди се, че
1
използваното за установяване на нарушението техническо средство не е
преминало първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология, както и че за осъществения контрол на 13.06.2023 г. посредством
същото техническо средство, не е съставен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.). Моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакувания Електронен фиш на ОД на МВР - Б..
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
Поддържа се становището, че в процесния електронен фиш не е посочено
точното място на нарушението, както и че липсва пълно описание на самото
нарушение. Претендира сторените по делото разноски.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Б. и Районна прокуратура – Б.,
ТО - П., редовно призовани, не изпращат представител по делото и не
представят становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана от санкционираното лице, при спазване на
законоустановения срок за обжалване, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К № 7640268, за
това, че на 13.06.2023 г. в 10:45 часа в Б., П., с. П., района на Ч., при
ограничение 50 км въведено с пътен знак Д-11, от ГКПП-З. към гр. П. и при
2
приспаднат толеранс от 3 км, с МПС „Мазда ЦХ 5“, вид Лек автомобил, с рег.
№***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 578, като разрешената
скорост е 50 км/ч., установената скорост е 96 км/ч., превишаването на
разрешената скорост е 46 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5775975 на 14.06.2022 г. За посоченото нарушение на жалбоподателката Д.
Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1 200,00 лв., за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния
закон, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП електронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се
приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на
административно нарушение и до наказателното постановление, но по
отношение на изискванията за неговата форма, съдържание и реда за
издаването му, правилата на ЗАНН са неприложими.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда задължителните реквизити,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Видно от представените заверени
преписи процесният електронен фиш има предвиденото от закона
съдържание. Същевременно е издаден в изискуемата от закона форма –
писмена по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.
Електронният фиш се издава при нарушение установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“
или „отнемане на контролни точки“, като на нарушителя се налага глоба в
3
определен за съответното нарушение размер. Следователно, за да бъде
законосъобразен процесният електронен фиш, е необходимо да са налице
предпоставките за неговото издаване.
Процесният електронен фиш е издаден за установено нарушение на чл. 21, ал.
2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съгласно разпоредбата на чл. 182,
ал. 1 ЗДвП, която санкционира превишаване на разрешената скорост в
населеното място, и с оглед установената стойност на скоростта на
автомобила от 96 км/ч, която превишава разрешената стойност на скоростта с
46 км/ч, наказанието е наложено по предвидената в т. 5 на ал. 1 от чл. 182
ЗДвП алтернатива - за превишаване над 40 км/ч - глоба в размер на 600 лв.
Вменената разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда, че когато
нарушението по конкретно посочени хипотези, измежду които и нарушенията
по ал. 1, т. 5, е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, в случая 1 200 лв. /2 х 600 лева/.
Следователно електронният фиш е издаден за нарушение, за което се
предвижда единствено административно наказание „Глоба“.
За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно
лице, на първо място следва да е установено извършването на нарушението,
което следва да бъде установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система. На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като в чл. 3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
4
доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване,
като е използвано автоматизирано техническо средство № TFR1-M 578,
преминало проверка по надлежния ред и съответстващо на одобрения тип,
съгласно приобщените като доказателство по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български
институт по метрология със срок на валидност 24.02.2020 г., което по
аргумент от чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията се счита за одобрен тип.
Установи се още, че АТСС отговаря на изискванията на чл. 43 от Закона за
измерванията и че същото е преминало последваща метрологична проверка,
от която се установява съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията за тях – Протокол № 3-2-23 от проверка на мобилната система
от 22.03.2023 г., извършена от ГДНП, сектор „Управление на собствеността“
– Полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в
дъха и радар-скоростомери, със заключение, че съответства на одобрения тип.
Проверката за съответствие е извършена от оправомощено лице по силата на
Заповед №2050-4/11.02.2019 г. на Председателя на Държавната агенция по
метрологичен и технически надзор, съгласно която ГД “Национална
полиция“ е опровомощена да извършва първоначална и последващи проверки
на средства за измерване. В този смисъл, оспорванията, наведени в жалбата
относно липса на първоначална и последваща метрологична проверка, са
неоснователни.
Попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
използването на цитираното мобилно АТСС с рег. № 314р-11357/14.06.2023
г., от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и
посоката на движение на контролираните МПС – посока от ГКПП - З. към гр.
П..
По отношение правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно относно авторството. Изключението следва
по силата на специалната норма на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който
фигурира вписана териториалната единица – ОДМВР – Б. в структурата на
5
МВР.
От изложеното следва обоснованият извод, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е установено по предвидения от закона начин с
автоматизирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
правилно административнонаказващият орган е издал електронен фиш на
нарушителя.
Съдът намира, че от формална страна електронният фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш са посочени датата и часа на нарушението – 13.06.2023 г. в 10:45 часа,
индивидуализирано е и мястото на извършване на нарушението –Б., П., с. П.,
района на Ч., с посока на движение от ГКПП - З. към гр. П., което напълно
съответства с местоположението на автоматизираното техническо средство, с
което е установено нарушението – АТС № TFR1-M 578, описано е точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван
със скорост 96 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак
Д-11, и превишение от 46 км/ч.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е извършил от обективна страна административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Доказа се по делото, че в конкретния пътен участък разрешената стойност на
скоростта е 50 км/ч, въведена с пътен знак Д 11, който указва на водачите
забрана за движение със скорост по-висока от посочената. Изрично в
Протокол за използване на АТСС с рег. № 314р-11357 от 14.06.2023 г. е
посочено, че контролният орган е констатирал поставен пътен знак Д 11, а
сигнализираната с него максимално допустима скорост е 50 км/ч. Протоколът
по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е официален свидетелстващ документ, който е
редовно съставен и като такъв се ползва с присъщата му материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, която
следва да бъде зачетена по делото.
Безспорно е, че въведеното с пътен знак Д 11 ограничение на скоростта от 50
км/ч не е спазено от жалбоподателката, която е управлявала МПС с рег. №***
с установена стойност на скоростта от 96 км/ч, което превишава разрешената
стойност на скоростта с 46 км/ч.
6
Авторството на деянието от страна на жалбоподателя също е доказано от
обективна страна. В електронния фиш е посочено, че Д. Т. е собственик на
МПС-то, с което е извършено нарушението. По делото не са наведени
твърдения, нито са представени доказателства жалбоподателката да е подала
писмена декларация в ОД на МВР – Б. с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността й като собственик на превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък. Следователно в съзнанието й се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост за движение, но въпреки това е осъществила деянието си.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К/5775975 на 14.06.2022 г. Видно от представената справка за
нарушител/водач по отношение на жалбоподателката, ЕФ К/5775975 е
съставен на 11.04.2022 г., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като
на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП същото е санкционирано с наложена
глоба в размер на 50 лв., и същият е влязъл в сила. В цитираната справка по
отношение на ЕФ К/5775975 е отбелязано, че същият е връчен на 30.05.2022 г.
Същевременно, по делото е представено заверено копие на Известие за
доставяне ИД PS 2700 01L3N4 6 на Български пощи, адресирано до Д. Д. Т., с
подател ОДМВР-Б., УРИ 1116 К - 5775975/26.05.2022 г. Върху известието за
доставяне е отбелязано, че същото е подписано от А.Б., на 30.09.2022 г. в
10,30 часа, както и че същият е член от домакинството. Положени са печати,
както следва: на изходящо клеймо - станция П., 30.05.2022 г., на входящо
клеймо - станция Б., 31.05.2022 г.
Въз основа на посочените данни не може да се направи категоричен извод, че
ЕФ К/5775975 е връчен на нарушителя Д. Д. Т., както и на коя дата е
извършено връчването. Налице е несъответствие в датата на получаване на
пратката, изпратена с Известие за доставяне ИД PS 2700 01L3N4 6 на
7
Български пощи, тъй като пощенското клеймо е с дата 30.05.2022
г./31.05.2022 г., докато получателят собственоръчно е изписал дата 30.09.2022
г. Освен това, липсват данни по делото и за лицето получило пратката - А.Б..
Отбелязването, че същият е член от домакинството, не се доказва по какъвто
и да е начин от останалия доказателствен материал по делото, респективно
липсват данни, че последният е предал пратката на адресата.
Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. По силата на чл. 189,
ал. 11 ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се приравнява на влязло в сила
наказателно постановление. В настоящия случай не се установява да са
налице предпоставките за повторност – процесното нарушение да попада в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5775975, доколкото липсват
категорични данни кога ЕФ К/5775975 е влязъл в законна сила.
Дори да се приеме, че процесното нарушение е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/5775975, в конкретния случай не е изпълнено
второто кумулативно изискване на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – нарушенията да
са от един и същи вид.
С предходно съставения ЕФ К/5775975 жалбоподателката е наказана на
основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП - за превишаване разрешената скорост
извън населено място - от 11 до 20 km/h, а с обжалвания ЕФ Серия К №
7640268, без да се вземе предвид двойния размер на наказанието поради
повторност, е наказана на основание чл. 182, ал. 1 т. 5 ЗДвП - за превишаване
на разрешената максимална скорост в населено място над 40 km/h.
Различното превишение на скоростта, както и вида на мястото на превишение
на скоростта, попадащи в две различни хипотези на чл. 182 ЗДвП, обуславя
липсата на идентичност между нарушенията, което препятства и
квалифицирането на нарушението по спорния ЕФ като повторно по смисъла
на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Единствено пълното съвпадение от обективна
страна между двете нарушения би могло да обоснове приложимостта на
квалифициращата норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на Първа и
8
Втора колегия на ВАС, в производството по реда на раздел Пети, глава Трета
от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата
на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано и с разпоредбата на чл.
63, ал. 7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага
да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете
по чл. 58д е и електронният фиш.
Предвид безспорно установеното по делото, че на 13.06.2023 г. в 10:45 часа в
Б., П., с. П., района на Ч., при ограничение 50 км въведено с пътен знак Д-11,
от ГКПП-З. към гр. П. и при приспаднат толеранс от 3 км, с МПС „Мазда ЦХ
5“, вид Лек автомобил, с рег. №***, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 578,
като разрешената скорост е 50 км/ч., установената скорост е 96 км/ч.,
превишаването на разрешената скорост е 46 км/ч, жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай, за извършеното от жалбоподателката административно
нарушение, наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждаща
административно наказание „Глоба“ в двоен размер за нарушение извършено
при „повторност“, която хипотеза не беше доказана в настоящото
производство.
Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна инстанция,
следва да измени наказателното постановление, като при непроменена
фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице е разполагало
с възможността да упражни правото си на защита, приложи закон за същото
наказуемо нарушение. Изложеното налага изменение на наказателното
постановление, като нарушението бъде санкционирано с относимата към
настоящия случай санкционна разпоредба, а именно - чл. 189, ал. 4 във връзка
с чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Глоба“
в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
По силата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
9
наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те
действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по
надлежния ред със съответните документи.
Редът в АПК е регламентиран в чл. 143, ал. 1 - 4, но в него не е включена
хипотеза на изменение на акта, респективно на електронния фиш. Поради
това, на основание чл. 144 АПК е приложима нормата на чл. 78, ал. 1
ГПК, като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В
случая е намален размерът на административното наказание, с оглед на което
релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от
съда размер. При наложена глоба в размер на 1 200 лв., намалена на 600 лв.,
административнонаказавщият орган дължи направените от жалбоподателя
разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи половината от
претендираното възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия „К“ № 7640268,
издаден от ОДМВР – Б., с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Д. Д. Т. , ЕГН **********, от /населено място/,
за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, е наложена глоба в размер
на 1 200 лв.,
КАТО вместо това, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5
ЗДвП НАЛАГА на Д. Д. Т. , ЕГН **********, от /населено място/, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство или система, административно
наказание „Глоба“ в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Т., ЕГН **********, от
/населено място/, сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща
10
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Б. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11