№ 888
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110216980 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-4332-014711 от
08.08.2019г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на К.
М. М., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва: за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева; за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
наказание глоба в размер на 150 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволна от НП е останала К. М., която го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и, че същото,
както и предхождащият го АУАН са издадени при съществени процесуални
нарушения. Иска отмяната на НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява лично
и иска от съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 24.05.2019г., около 09:00ч. в гр. София на ул. „Благородна“ № 3 при
опит за паркиране, жалбоподателят М., като управлявала лек автомобил „Киа
Соул“ с рег. № *****, поради недостатъчен контрол над автомобила,
реализирала ПТП, като ударила задната броня на паркинария пред нея
автомобил „Тойота“ с рег. № ****, след което несъзнавайки същото,
жалбоподателката паркирала на съседната ул. „Манастирска“.
След като излезнал от дома си и видял щетите по бронята си, водачът на
ударения автомобил Димитър Р. подал сигнал на тел. 112 и на мястото бил
изпратен екип към ОПП – СДВР в състав от мл. автоконтрольор В.З. и
колегата му С.А.. Въз основа на данни на водача на ударения автомобил Р., те
съставили протокол за ПТП № 1724441/24.05.2019г. и свели сведения от
същия като бил установен и автомобилът на жалбоподателя М., паркиран на
около 50м. от мястото на ПТП.
На 05.07.2019г. М. се явила в ОПП-СДВР във връзка с преписка
709/2019г. и там бил съставен АУАН от свид. А.С. на длъжност мл.
автоконтрольор към ОПП – СДВР за извършени нарушения на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който бил връчен на място срещу
подпис. Същата не вписала възражения по него и не подала такива в срока по
чл. 44 ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-4332-014711 от
08.08.2019г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП, на К.
М. М., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва: за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева; за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
наказание глоба в размер на 150,00 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 3 месеца;
2
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаният в съдебното заседание свидетел А.С., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи в определените за
това срокове.
По приложението на материалния закон, съдът намира следното – от
издадения от полицейските органи протокол за ПТП и докладата записка от
мл. автоконтрольор Зашев, съдът намира, че е доказано, че е причинено ПТП
между автомобилите на жалбоподателя и този, управляван от Р.. От тези
показания се установяват точно механизмът на извършване на деянието, както
и датата и мястото, където са осъществени. Ето защо, съдът намира, че
нарушението по пункт „1“ от НП е осъществено от обективна страна.
Съгласно нормата на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
конторлират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. С
поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение на правилата за движение по ЗДвП, тъй като правейки опит да
паркира не е упражнил достатъчен контрол над превозното средство, което
управлява, в резултат на което е настъпило ПТП. Ето защо, съдът счита, че от
обективна страна това нарушение е налице, тъй като единствено
недостатъчното упражняване на контрол над превозното средство е довело до
настъпването на процесното ПТП.
Неспазването на това императивно правило води след себе си определени
санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 185
от ЗДвП, която е обща и предвижда налагане на аднимисративно наказание на
виновното лице за извършено нарушение на ЗДвП, когато за нарушението
няма точно предвидена санкционна норма в административнонаказателните
разпоредби на ЗДвП. Предвид описаното, наложеното наказание за това
3
нарушение е законосъобразно определено.
Относно нарушението по пункт „2“ , съдът следва да отбележи
пестеливата формулировка на нарушението, описана от АНО. Същата не е
достатъчно пълна и ясна, което накърнява правото на защита на
санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите
рамки на вмененото му нарушение. Това само по себе си е пречка за съда да
упражни съдебен контрол за законност и правилност на НП в тази му част,
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено
съответствие между твърденията, изложени в НП и обективната
дейстителност и доказатествена съвкупност.
В тази връзка, съдът констатира, че е допуснато и процесуално
нарушение изразяващо се в това, че нарушението е квалифицирано погрешно.
Рапоредбата на вменената за нарушена правна норма се прилага в хипотеза,
когато водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени
единствено имуществени вреди и между участниците в произшествието не е
било налице съгласие относно обстоятелствата свързани с него. Едва при
наличието на тези факти, възниква задължение за участниците в ПТП да не го
напускат, да уведомят контролните органи на МВР и да изпълняват дадените
им указания. Такива факти обаче не са описани нито в АУАН, нито в НП.
Това обуславя разлика в описаните обстоятелства и квалифицираната за
нарушена норма.
Съдът следва да отбележи и фактът, че по-голямата част от възприетата
от АНО фактическа обстановка се базира на данните, дадени от водача на
ударения автомобил Димитър Р. /който е заинтересована страна в хода на
производството и кредитирането на показанията му следва да се подкрепи от
безспорни други доказателства/. Такива обаче не са представени и в
настоящето производство, което не води по безспорен начин до
заключението, че вмененото нарушение е извършено.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС.
Извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в хипотезата на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или
незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
4
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид.
Ето защо, съдът счита, че НП следва да се потвърди по пункт „1“ и
съответно отмени по пункт „2”, съобразно изложеното в мотивите на
решението.
Доколкото няма искания за присъждане на разноски, съдът намира, че не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-4332-014711 от 08.08.2019г., издадено от
началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР в неговия пункт 1, с
което на основание чл. 185 от ЗДвП, на К. М. М. с ЕГН: ********** е
наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП № 19-4332-014711 от 08.08.2019г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР в неговия пункт 2, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, на К. М. М. с ЕГН: ********** е
наложено наказание глоба в размер на 150 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5