Р Е
Ш Е Н
И Е
09.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Номер 102 2020 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на двадесети май 2020 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
Секретар: Лидия
Стоилова и с участието на
Прокурора:
Йордан Георгиев
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 38/2020
г. по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
З.С.
***, чрез пълномощника си адв. Т.П. *** обжалва решението по а.н.д.№ 553/2019 г.
на РС – Кюстендил, с което е потвърдено НП № 19-1139-000147/07.02.2019 г., с
което на основание чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750.00 лв. за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишен от правото да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Моли за отмяна на решението, съответно за отмята на НП.
В
съдебното заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. П., която
заявява, че поддържа касационната жалба и моли решението на КРС да бъде
отменено като незаконосъобразно, съответно да бъде отменено и НП, като твърди,
че не е представен от административния орган Протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използването на мобилно АТС, с който биха
се установили релевантни факти.
Ответникът
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява,
не е изразено и становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че въззивният
съд е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-1139-000147 от 07.02.2019 г., издадено от
началник на Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Кюстендил, с което на З.С., на
основание чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 750.00 лв. за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишен от правото да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 07.01.2019 г., в 08:49 ч. със
стационарно техническо средство
SITRAFIC LYNX ERS 400 9047BABЗ, монтирано на ВП II-62, км. 4+730, на територията на с. Багренци
е установено и заснето МПС марка „Ауди“,
модел „А4 Авант“, с рег. № КН 4576 ВС, движещо се в посока от гр. Кюстендил към
гр. Дупница със скорост 109 км/ч., при ограничение на същата за населено място
– 50 км/ч. За установеното нарушение е изготвен "видеоклип" №
00009/07.01.2019 г., в който е посочен и точния час на установяване на
превишаване на скоростта – 08:49:02 ч. Съобразно измерената скорост на движение
на превозното средство от 109 км/ч, при действащото ограничение от 50 км/ч.
е отразено в цитирания „ клип” , че
наказуемата скорост / след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%/ е
105,73 км/ч.
Съставен
е АУАН серия Д, бл. № 468765, който е предявен и връчен на нарушителя на
29.01.2019 г., като С. е отбелязал, че разбира написаното и няма възражения. Такива
не са постъпили и по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз
основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации по АУАН. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано
като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП са
наложени посочените наказания. Съдът е приел като обективни и достоверни
показанията на контролните органи, счел е, че АУАН е редовно съставен, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на
процесното НП и е потвърдил същото.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената
от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилен извод за съставомерност на поведението на дееца по санкционния състав
на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл тежестта на
доказване лежи върху жалбоподателя и нито пред първата инстанция, нито в
настоящото производство С. е успял да обори презумптивната сила на съставения
АУАН, тъй като не е ангажирал нови доказателства в тази насока.
Противно
на твърдяното в касационната жалба, въззивния съд е обсъдил и се е произнесъл
по спазване разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, като е счел, че не се наблюдават
съществени отклонения от материалноправно и процесуалноправно естество, които
да рефлектират върху законосъобразността на акта.
Правните
изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите
материалноправни норми. Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за деяние
осъществяващо състава на нарушението по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, а именно за превишаване
скоростта на движение в населено място.
Настоящия
касационен състав намира за неправилно и неоснователно искането за представяне
на Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
използването на мобилно АТС, с който биха се установили релевантни факти, тъй
като съгласно цитираната разпоредба от наредбата за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а в конкретния
случай скоростта е засечена със стационарно АТС, трайно закрепено, преминало
съответния технически контрол относно неговата
годност, като към момента на преминаване на управлявания от
жалбоподателя автомобил през пътния участък, тя е била 109 км/ч. Годността на
описаното АТС, с което е извършено засичането на скоростта на движение
на автомобила е удостоверена по делото с
представен Протокол от проверка №69-С-ИСИ/19.10.2018 г.
По
изложените причини касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437/27.12.2019 г.
по а.н.д.№ 553/2019 г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.