№ 708
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000503773 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260285 от 15.09.2021г., постановено по гр.д.№462/2020г., СОС е
отхвърлил изцяло предявения от Б. К. М., ЕГН**********, срещу ЗД“Бул инс“АД,
ЕИК831830482, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв. за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 28.02.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2019г. до окончателното й заплащане.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата от 5 000лв., е постъпила жалба от ищеца
Б.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди съдът не е съобразил вида и естеството
на претърпените вреди, продължителността на възстановителния период, който е бил в
рамките на 2 месеца, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се
установява, че и към настоящия момент пострадалия продължава да изпитва болки при
промяна на времето и натоварване.Към момента на инцидента ищецът е бил инвалид, което
допълнително е довело до по-висок интензитет на търпените болки, допълнително
влошаване на здравословното му състояние и по трудно възстановяване.Съдът не е
съобразил момента на настъпване на застрахователното събитие и установените от
1
законодателя лимити на отговорност на застрахователя по риска „Гражданска
отговорност“.С оглед на изложеното моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да присъди на ищеца
допълнително обезщетение от още 5 000лв.
Ответникът ЗД“Бул инс“АД е депозирал отговор на подадената жалба, в който се
изразява становище за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната
му част.Между страните не се спори, че претърпените от ищеца вреди се намират в
причинна връзка с пътен инцидент, който е бил причинен виновно и противоправно от
застрахован при дружеството водач, а само относно справедливия размер на следващото се
обезщетение.Привежда се подробна аргументация , че изплатеното на пострадалия
извънсъдебно обезщетение репарира напълно претърпените от инцидента вреди.В условията
на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че справедливото обезщетение трябва да е в
по-голям размер, се поддържа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който е управлявал автомобила със скорост, която е била
по-висока от разрешената за конкретния пътен участък и е бил без поставен предпазен
колан.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно.Претендират се
разноски.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.По същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Между страните не е спорно, че :
водачът А. Д. е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна
застраховка „ГО“, сключен с ответника ; ищецът е пострадал при настъпилото на
28.02.2019г. ПТП, вследствие на което е получил претендираните в исковата молба
травматични увреждания ; за претърпените при инцидента вреди ищецът е получил
извънсъдебно обезщетение от 20 000лв.Пред въззивната инстанция се спори относно
размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, евентуално и за наличието
на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Неоснователни са оплакванията на ищеца, че присъденото от първоинстанционния
съд обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на получените при инцидента
увреждания.
От заключението по допуснатата СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадени се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания : гръдна травма изразяваща се в контузия на гръдния кош съпроводена със
счупване на 7- и 8-мо ребра вдясно по предната и средна аксиларна линии с наличие на
плеврален излив ; хематом на горния ляв клепач, множество ограничени порезни и разкъсно-
контузни рани на средния лицев етаж вляво ; фрактура на коронковите части на болестно
2
променени втори и трети горни леви зъби, увреждане на емайла на втори и трети зъби горе
вдясно ; контузия на шията, дясното рамо, двата лакътя и двете колена, дясното бедро и
лявата подбедрица.Лечението е протекло амбулаторно и е приключило до 2 месеца, като
няма данни за усложняване на травмите. Възможна я появата на болки в областта на
фрактурите при физическо натоварване и промяна на времето.
С оглед естеството на получените увреди и липсата на данни, че част от получените
увреждания са останали невъзстановени, съдът намира, че следващото се на пострадалия
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 20 000лв.Съдът съобрази,
че проведеното лечение е било консервативно, периодът на възстановяване сравнително
кратък, а възстановяването пълно.Вземането му за обезщетение е било погасено чрез
плащане преди образуване на исковия процес, поради което предявеният иск се явява изцяло
неоснователен.
Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд не е съобрази
показанията на разпитания по делото свидетел, която е съпруга на пострадалия.Същата дава
сведения за изпитвани силни болки, които са затруднявали лицето да се обслужва сам и да
изпълнява ежедневните си задължения, но същите са били в рамките на възстановителния
период.Не може да се прецени дали настоящия прием на обезболяващи медикаменти и
невъзможността лицето да работи се дължат на процесния инцидент, или на претърпяната
преди това катастрофа, която е довело до неговото инвалидизиране.
Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на
застрахователното събитие – 2019г., която е от значение за преценка на конкретните
обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на
застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Въззивният съд не следва да се произнася по направеното от застрахователя
възражение за съпричиняване, тъй като същото е заявено като евентуално.
Налице е съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради
което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260285 от 15.09.2021г., постановено по гр.д.
№462/2020г. на СОС в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. К. М., ЕГН**********,
срещу ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки
и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 28.02.2019г., за сумата от
5 000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до окончателното й заплащане.
3
ОСЪЖДА Б. К. М., ЕГН**********, да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482,
сумата от 960/деветстотин и шестдесет/лв. с ДДС, представляваща заплатен адвокатски
хонорар за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4