Решение по дело №315/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 71
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Полина Пенкова
Дело: 20224200100315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Габрово, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100315 по описа за 2022 година
С подадената искова молба от И. С. В. , чрез пълномощника адв.
В.К. , са предявени при условията на обективно и субективно съединяване
искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу ответника М. С. Г. и по чл.49 от
ЗЗД срещу ответника СМДЛ „М.“-Д-Р М.К.“ ООД- гр.Велико Търново, за
заплащане солидарно от двамата ответници обезщетение на ищцата за
претърпени вреди от непозволено увреждане ,извършено на 04.06.2020г.,
както следва : 1. в размер на 2297,70лв. за претърпени имуществени вреди; 2.
в размер на 19 410,41лв. за пропуснати ползи и 3. в размер на 50 000лв. за
претърпени неимуществени вреди, ведно с претендираните лихви.
В исковата молба са изложени твърдения ,че ищцата работи по
трудово правоотношение като съдия в РС-гр.Е. .До 04.06.2020г. не е страдала
от никакви сериозни заболявания, не е претърпявала травми или инциденти.
За периода от 2000г. до 2020г. е ползвала отпуск по болест само по няколко
дни годишно. Била е здрава и без каквито й да е здравословни проблеми.
Изпълнявала е служебните си задължения ,които изискват ежедневна работа с
компютър. Справяла се е самостоятелно с домакинските задължения и
всякакви ежедневни дейности. Спортувала и шофирала автомобил. При нея
дясната ръка е доминираща. На 04.06.2020г. в сградата на съда в гр.Е. е взета
кръв за изследване на съдии и служители чрез бързи тестове за СОVID-19,
дарени от Булфарма, за което е взето решение от ВСС. Вземането на кръв е
1
извършено от лице, на което ответникът СМДЛ „М.“-д-р М.К. е възложител
на работата. Това е М. С. Г., заемаща длъжвостта „клиничен лаборант“,
която е взела кръв от вената на четири лица, едно от които е било ищцата.
Вземането на кръв е било извършено в една от съдебните зали, която не е
била добре осветена. Описан е начинът на вземане на кръв от дясната ръка на
ищцата. Наведени са доводи ,че при извършване на манипулацията не са
спазени утвърдените методи, изисквания, технология и медицински
стандарти, както и че действията на лаборантката са били некомпетентни.
Описва се какво е било състоянието на ищцата непосредствено след
извършване на манипулацията и след това .Твърди се ,че на следващия ден –
на 05.06.2020г. , състоянието на ръката й не се подобрило и ищцата не е
можела да изпълнява служебните си задължения, нито домакинските.
Възпроизвеждат се проведени от ищцата разговори с конкретни лекари по
повод на състоянието й и лечението , което започнала да провежда по
предписания на лекарите. Въпреки болките в дясната ръка, до 03.08.2020г.
ищцата ходила на работа, но реално не е могла да извършва основна част от
задълженвията си, свързани с работа с компютър и изготвяне на съдебни
актове. Консултирала се и с невролог. На 03.08.2020г.,след като не получила
никакво облекчение на състоянието си ,посетила личния си лекар , който
поставил съотвента диагноза и предписал лечение, като й обяснил, че не
следва да натоварва ръката си. Издал й болничен лист за периода 04.08.2020-
17.08.2020г. Впоследствие отпускът по болест бл продължен до 30.09.2020г.
Сочат се конкретни дати ,на които ищцата е посещавала специалисти,
проведените изследвания, предписано лечение и поставени диагнози.
Въпреки това, през периода ,в който била в отпуск по болест, се чувствала
много зле. Описват се болките ,които е изпитвала в дясната ръка и
ограниченята, които е търпяла от това. От 01.11.2020г. започнала работа, но
не можела да изпълнява пълноценно служебните си задължения поради
проблеми с дясната ръка. В периода 07.12.2020-07.02.2021г. отново не била на
работа. През същия са й издадени три болнични листа и е ползвала част от
платения си отпуск. Продължавала да търси медицинска помощ от различни
специалисти. Сочат се негативните изживявания, които е имала. Посочени са
и предприетите от нея действия през м.декември 2020г. и месец януари
2021г. за прегледи , изследвания и предписани лечения. Започването на
работа през м.февруари 2021г. и състоянието на дясната й ръка, последвалите
2
консултации със специалисти през м.март. Бил й издаден болничен лист за
периода 06.04.2021-16.04.2021г. Проведените процедури не помогнали за
подобряване на състоянието й. В продължение на два месеца ходила на
работа, след което излязла в платен отпуск. През м.май отново ходила на
преглед при специалист, чието становище било ,че лечението е само
оперативно. Месец юни отново й бил издаден болнчен лист от личния лекар и
постъпила в УМБАЛ „Софиямед“. На 11.06.2021г. й е извършена операция .
Изписана е на 14.06.2021г. Болничните са продължили до 12.09.2021г. Сочи
се какви са били изживявянията на ищцата през месеците след операцията.
След ползван годишен отпуск, в началото на месец октомври 2021г. ищцата
започнала работа. В края на месеца получила нови болки. Отново й бил
издаден болничен лист от 18.11.2021г до 30.11.2021г. На 24.11.2021г. се
консултирала със специалист, който й препоръчал пълна почивка за още един
месец и физиотерапия. Поставена й била инжекция в болезнената зона.
Болничният й бил продължен до 29.01.2022г., след което ползвала платен
отпуск до 18.03.2022г. Описани са поредица от проведени прегледи по
лекарска препоръка. Отново й бил издаден болничен от 21.03.2022г. до
31.05.2022г. И до днес ищцата има непрекъснати болки в дясната ръка.
Описва се състоянието й през почти двугодишния период и ограниченията ,
които търпи.
Претендира се да бъде ангажирана отговорността на ответницата М. С.
Г. на основание чл.45 ЗЗД, а на ответната СМДЛ на основание чл.49 ЗЗД, при
условията на солидарност. Изложени са конкретни доводи за осъществяване
на фактическия състав на чл.45 ЗЗД и на чл.49 ЗЗД. Посочени са като преки
вреди за ищцата: направени разходи за прегледи и лечение в общ размер на
2297,70лв.,с посочване на конкретните документи,от които се установяват;
пропуснати ползи в размер на 19 410,41лв. за периода 04.08.2020г. до
предявяване на иска, в резултат на 18бр. издадени болнични листи за 353
дни отпуск по болест ,през които е получавала обезщетение от НОИ в по-
нисък размер от трудовото й възнаграждение , което би получила ,ако е
работила; за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се във физически
и психически болки и страдания ,неудобства, тревоги, притеснения и
негативни емоции от непозволеното увреждане на 04.06.2020г. – сумата от
50 000лв. Исковите суми за претърпени имуществени вреди и пропуснати
ползи от деликта, се претендира да бъдат заплатени солидарно от двамата
3
ответницити, ведно със законната лихва върху всяка от тях от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а исковата сума
от 50 000лв. се претендира да бъде заплатена солидарно от двамата
ответници, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.06.2020г.
до окончателното изплащане. Претендират се присъждане и на направените
от ищцата разноски по делото.
В писмения отговор ответникът СМДЛ „М.“-Д-Р М.К.“ ООД-гр.Велико
Търново е оспорил исковата претенция като неоснователна. Твърди се, че
няма основание за ангажиране на отговорността му по чл.49 ЗЗД, тъй като
изпълнителят не е осъществил състава на чл.45 ЗЗД и че няма причинна
връзка между деянието и твърдяните настъпили вреди.
В писмения отговор на ответницата М. Г. исковата молба се оспорва
като неоснователна и се заявява,че се поддържа писменият отговор на другия
ответник в частта за иска по чл.45 ЗЗД.
В хода на делото е допуснато изменение на исковата претенция относно
претендираното обезщетение за имуществени вреди от 19 410,41лв. като е
увеличен размерът на 22 155,47лв.
От приложените по делото писмени и гласни доказателства / служебна
бележка №819/05.10.2020г., списък от 04.06.2020г. на магистрати и
служители в РС-Е. , изследвани за СОVID-19, показанията на св.Х. / се
установява, че 04.06.2020г. в сградата на РС-Е. ,гр.Е. , на ищцата е взета кръв
от вена от вътрешната страна на лакътя на дясната ръка . Манипулацията е
извършена във връзка с направено изследване чрез бърз тест за СОVID-19,
дарен от „Булфарма“, от лаборант на лаборатория СМДЛ „М.-д-р М.К.“
ООД, гр. Велико Търново.
От ответниците не се оспорва ,че на 04.06.2020г. е извършена
манипулация по вземане кръв от вената на ищцата в помещение в сградата на
РС-Е. . Не се оспорва и лицето, което е извършило манипулацията –
ответницата М. С. Г. и че същата е била в трудово правоотношение с
ответника към тази дата. Наличието на трудово правоотношение се
установява и от представената справка от ИА „Главна инспекция по труда“ ,
съгласно която М. Г. е била в трудово правоотношение с ответника , на
длъжност „медицински лаборант“.
Спори се относно причината за появата на хематом на ръката на ищцата
4
на мястото, където е извършена манипулацията по вземане на кръв от вената
и наличието на причинна връзка между извършената манипулация и
уврежданията, за които ищцата претендира обезщетение за претърпени вреди.
Към исковата молба е представена медицинска документация за
извършвани прегледи ,издавани амбулаторни и болнични листи ,проведени
лечения от ищцата след 04.06.2020г. до предявяване на иска. От същите се
установява ,че направените разходи за лечение , удостоверени с фактури и
касови бонове ,са общо в размер на 2297,70лв.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, с направените уточнения
от вещото лице в с.з. на 10.11.2022г., се установява,че за периода 04.08.2020г.
– 26.05.2022г. / датата на предявяване на иска/ разликата между дължимото на
ищцата трудово възнаграждение и полученото от нея обезщетение за
временна нетрудоспособност е 22 155,47лв.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в
началото на месец юни 2020г. е бил направен тест за СОVID-19 с вземането
на кръв от вената на четири лица - служители и магистрати от РС-Е., една от
които била ищцата. Св.Х. възпроизвежда свои лични впечатления от начина
на извършване на манипулацията. Твърди, че на място е дошла лаборантка , в
залата, която била обособена като регистратура / работното място на
свидетелката/. Вземането на кръв започнало окол 13.10 часа. Последна била
ищцата ,която дошла около 13.30 часа . Манипулацията била извършена в
присъствието на св.Х., която чула ,че ищцата изведнъж изохкала и казала ,че я
е заболяла остро ръката. Лаборантката й сложила памук. Ищцата си
притискала ръката и след минути лаборантката й сложила лепенка, като на
всички останали. Ищцата изпълнила указанията на лаборантката . По-късно
същия ден, към 16.15 ищцата се оплакала на св.Х., че има проблем с ръката,
че й изтръпва , има синина в сгъвката на лакътя, видимо си личало синина и
подутина в наситено синьо. Синината била с размер като на монета от 2 лева
и повече. Все още имала лепенка, но и синината. Оплакванията от болки и
изтръпване на ръката продължили и на другия ден. Ищцата заявила пред
св.Х., че по този начин не може да работи , че ръката й е изтръпнала и не
може да я движи нормално. Дотогава сама пишела актовете си , работела на
компютър. След този случай започнала да ползва секретаря да й помага за
съдебните актове, защото не можела да пише с тази ръка. Месец и половина –
5
два след инцидента излязла в продължителен болничен. През три-четири
месеца идвала. Преди случая сама почиствала прозорците в дома си, а сега
това прави майка й. Майка й споделяла на св.Х., че ищцата е имала дълъг
период на възстановяване след операцията. Ищцата се била депресирала от
това състояние, притеснявала се ,че не може да си върши работата. Вече е
малко по-добре, но не е съвсем възстановена , като вече не чувства ръката си
изтръпнала, това е споделила със св.Х.. Същата твърди, че не са имали
инструкции колко време да държат лепенките. Св.В. установява,че ищцата не
е имала здравословни проблеми ,водела е динамичен живот. Чули се по
телефона в деня на манипулацията, вечерта, когато ищцата й се оплакала за
силната болка , за това, че не чувства ръката си и е вдигнала температура. На
следващия ден свидетелката видяла самата синина, която се намирала на
сгъвката и надолу към лакътя на дясната ръка, с размери 9 -11 см., неправилна
форма, било подуто , синкав цвят – тъмно синьо, дори лилаво на места.
Следващите дни ищцата започнала да се оплаква, че й изтръпват пръстите,
палецът бил доста подут и за дълъг период от време. Консултирала се с
личния лекар и с други специалисти ,като спазвала предписанията им. На
личния си лекар се обадила на следващия ден, говорела често с него.
Консултирала се и с д-р Т.. Ходила при лекари в Плевен, София, Велико
Търново. Оперирала се в София, престоят бил 5-7 дни. След операцията
изглеждала доста зле, ръката била с голям белег . Болките били денонощни.
Не можела да изпълнява домакински задължения и да шофира. При ищцата
дясната ръка е доминираща. Наложило се да се опитва да ползва лявата ръка,
когато ходела на работа. Ръката я боляла и без да я движи. Имала безсънни
нощи и болки , не виждала изход. Търсила помощ при много специалисти
,следвала съветите им, но това не помагало. В крайна сметка се стигнало до
оперативна намеса. Често плачела пред св.В., била отчаяна, липса на стимул
,страхувала се ,че ще си загуби работата си . Притеснявал я белегът на ръката.
Физическият проблем довел до тежки емоционални последствия. Сега има
подобрение след операцията. Работи . Св.С. също твърди, че ищцата не е
имала здравословни проблеми, била е отговорна, изпълнителна , вършела си
отлично работата, била лъчезарна. Винаги дясната й ръка била водеща. От
деня, когато е извършен теста , ищцата се променила. На следващи ден св.С.
видяла ,че ръката на ищцата е посинена, на мястото, където е убоденото
,имало голям хематом, който й създал проблеми през нощта, не е можела да
6
сгъва ръката си ,имала температура , вземала медикаменти и успокоителни.
Свидетелката я е виждала как плаче и е разстроена. Била отчаяна, споделила
й, че болната й майка извършва повечето дейности вкъщи, че непрекъснато я
боли, че ползва медикаменти, страда психически. Ходила при много лекари
,но леченията били неуспешни. Наложило се секретарката да й помага да
пише решения и други нейни актове, което преди това правела сама. Веднъж
свидетелката, като влязла в кабинета й , видяла ,че на дясната си ръка
ищцата има налакътник, който й помагал, но даже и с него не можела. След
манипулацията ,два месеца се мъчила да работи ,но не можела да си върши
работата пълноценно. Започнала да взема много болнични. Наложило се да
направи операция. След нея на ръката имало голям разрез. И до сега се
оплаква ,че я боли ръката. Св.С. също твърди, че ищцата не е имала
здравословни проблеми, тя се е грижила за домакинството, живее с майка си.
Видели се в края на май и била в отлично здраве. На пети юни се чули и
тогава тя споделила с него,че е „станал голям гаф „ като й взели кръв, че
ръката й е подута и много я боли. На 24 юли видял ръката й . Имала жълти
отенъци на сгъвката на долната част, била непохватна с тази ръка, боляла я.
След вземането на кръв , веднага се обадила на собственика на лабораторията
и на личния си лекар, които й казали ,че до два-три месеца ще й мине. Но
след тези месеци още я боляла ръката. Есента се оплаквала от пареща болка в
нерва, от която не може да спи. Вземала обезболяващи. Операцията е
направена една година след инцидента. Останал видим белег от операцията.
Не можела да ползва ръката нормално. Върнала се на работа , но се влошила.
Пак ходила на консултации , на рехабилитация. Не понесла предписаната й
физиотерапия, влошила се повече, не можела да шофира. Тогава не можела да
спи ,плачела. До юли използвала всички отпуски. Пак е тръгнала на работа .
Сега е по-добре.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелите
възпроизвеждат свои лични впечатления от състоянието на ищцата преди и
след процесната манипулация , показанията им са логични, последователни
,не съдържат противоречия, които да създават съмнения в тяхната
обективност и безпристрастност, и не са опровергани от останалите данни по
делото.
От представената епикриза от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ се установява,че
ищцата е била приета за болнично лечение през периода 10.06.2021г.-
7
14.06.2021г. Снетата по данни на пациента анамнеза е ,че постъпването за
оперативно лечение е по повод болка и изтръпване на пръстите на дясната
ръка , датиращи около година, след оток в дясната предмишница,
предизвикан от венозна манипулация .Оплакванията са неповлияващи се от
консервативно лечение, като напоследък същите се засилили и станали
постоянни. Като данни от предоперативна епикриза е вписано, че се касае за
пациент с увреда на медианен и улнарен нерв , с данвност около година.
Операцията е извършена на 11.06.2021г., с гладък постоперативен период.
От заключението на изготвената по делото комплексната СМЕ и
обясненията на вещите лица в с.з. , се установява, че няма медицински
стандарт в нормативен документ, който да описва точни правила за вземане
на венозна кръв. За специалисти, завършили здравен колеж със специалност
„медицински лаборант" се смята, че е достатъчно условие да могат и да знаят
как се взема венозна кръв, и че квалификацията на медицинската лаборантка
М. Г. позволява да извършва такава. Становището на експертизата е, че няма
пропуски и недостатъци в извършената процедура. При вземане на кръв от
вената е допустимо промяна в посоката на иглата, тъй като върхът й може да
застане пристенно или да е близко до клапа на вена. В случая вещите лица не
могат да твърдят, че манипулацията не е проведена нормално, тъй като никой
от тях не е присъствал. Възможните усложнения са : поява на хематом на
мястото на убождането, поради недостатъчно притискане на мястото на
пункцията; пробождане на артериален съд, като в тези случаи хематомът е
значително по-малък, поради това, че артериите имат мускулатура; може да
бъде прободен периферен нерв, който да даде усещане за моментна силна
болка и последваща недълго продължаваща невропатна болка. Възможно е да
бъде прободена кубиталната артерия или срединния нерв. Венозен съд със
сигурност е засегнат, защото той е търсеният, за да бъде извършена
венепункцията и осъществено вземането на кръв. От образувалия се хематом,
може да бъде засегнат по-остро срединния нерв (медианния нерв). Улнарният
нерв може да се засегне вторично, но от хроничен вече хематом, разлял се в
кубиталния канал. Още след взимането на венозната кръв, в кубиталната ямка
на ищцата се е появила подутина - по нейно описание с размери около 4x4
см., което на следващия ден е синина с размери 10x6 см. Между деня на
убождането, последвалите два месеца до 03.08.2020г., освен субективните
оплаквания от болка и тръпнене на пръстите на дясната ръка, няма данни за
8
други уврежания. На 14.08.2020г. е проведена първата ЕМГ, от д-р И. И. -
невролог в МОБАЛ „Свети И. Рилски" - гр. Горна Оряховица, като
заключението е , че няма данни за периферни и преднокоринчеви увреди на
нервус медианус и нервус улнарис декстра. С оглед на това и до този момент
няма данни за увреждане, предизвикани от убождането. За първи път е
установено увреждане на 09.09.2020г. от д-р Д.Ц. - невролог към ВМА -
София. С извършената от нея ЕМГ се регистрира намаляване на амплитудата
на сетивните отговори на нервус медианус, нервус улнарис декстра. Съгласно
експертизата може уврежданията при ищцата да са причинени от последвалия
хематом след венепункцията. Същата приема,че периферните нервни
увреждания на нервус медианус и нервус улнарис, не може да се твърди, че
са директно вследствие от вземането на венозна кръв от ищцата, тъй като
първите медицински доказателства за увреда на двата нерва са от
09.09.2020г., което е месеци след вземането на кръвта. Съгласно
заключението от медицинската документация не става точно ясно каква е
продължителността на страданията, но ако се вземе за отправна точка
09.09.2020г. и твърденията на ищцата, че в момента има такива, то
продължават повече от 2 години. По данни на ищцата , от 04.06.2020г. до
13.09.2021г., е имала почти непрекъснати болки в лакътна става и изтръпване
на 4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка, които дори се възобновили и 2 месеца
след провеждане на оперативно лечение в УМБАЛ „Софиямед" - гр. София,
от проф. д-р М.К., д.м.н. Към момента на извършения от вещите лица
преглед на ищцата , констатациите са ,че е напълно излекувана ,без сериозни
болкови оплаквания в дясната лакътна става, която е раздвижена в почти
пълен обем ( има остатъчен екстензионен дефицит от 15 градуса, което е в
рамките на фунционалността). Неврологична симптоматика липсва,
чувствителността на 4-тия и 5-тия пръст на дясна ръка е напълно
възстановено. Силовият захват е в норма. От момента на вземане на кръв и
появата на симптомите, в периодите ,в които е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност , тя не е можела да изпълнява служебните, може би и
домашните си задължения. При всички случаи, работата с клавиатура, писане
на ръка, шофиране, са били силно затруднени и тя не е можела да ги
изпълнява без болка и усилия. Претендираните от ищцата разходи от
2297,70лв., са направени за лечението на заболяването , от което е страдала.
Становището на вещите лица е ,че от прегледаната от тях съдебна и
9
медицинска документация и след извършения преглед на ищцата, не може да
се намери пряка връзка между извършената венозна манипулация на
04.06.2020г. и последвалите страдания на ищцата. Цитират се данните от
извършената рентгенография във ВМА - София ,с описани: Изгладена шийна
физиологична лордоза; Начални спондилозни изменения с малки ръбцови
остеофити по телата на прешлените. В експертизата се сочи,че диагностиката
не е разширявана повече, не е извършен ЯМР на шийни прешлени, а
описаните в рентгенографията промени, сочат за начални дегенеративни
изменения на междупрешленните дискове, поради което вещите лица
приемат ,че не могат да отрекат, че оплакванията на ищцата не са се дължали
и на тези промени. В заключението е посочено, че е възможно хематомът да е
провокирал периферната проява, а заболяването да се е развило вследствие на
описаните промени в шийните прешлени.
Заявеното от вещите лица становище в с.з. е ,че в случая има едно
убождане при вземането на кръв , няма други манипулации, като ако не се
притисне мястото, хематом винаги ще се появи, тъй като е нарушена целостта
на венозния съд. При едно убождане , няма как от действията на лаборантката
да се предизвика хематом. Последействието е да се притисне убождането
достатъчно дълго време. При убождане на артериален съд няма да се появи
хематом, защото той има мускул. За да се появи хематом, трябва отворът да
надвишава един милиметър, но тогава за секунда цялата ръка ще се надуе в
момента на убождането и трябва веднага са се потърси помощ, тъй като в
противен случай ще се загуби крайникът. Описаният при ищцата хематом
като размер, може винаги да е придружено с изтръпване или с мравучкане.
Не се изразява категорично становище дали температурата е била от
хематома или не. Сочи се ,че ищцата е имала оплакване от притискане на
лакътен нерв на дясната ръка ,каквито данни има. Касае се за компресия.
Наличието на хематом ,ако не се резорбира , може да се образува
съединителна тъкан около него и да доведе до исхимични промени. Прави се
декомпресия, за да се преодолее нарушаването на кръвоснабдяването на
нерва. Такова увреждане е констатирано. Не се изключва възможността
хематомът да е причинил притискане на оперираните нерви, като се приема
това за по-малко вероятно за улнарния нерв. Твърди се ,че в медицинската
документация има неточности относно диагнозата , като за правилна се сочи
„компресия на лакътен нерв“, изведено на база субективните оплаквания на
10
ищцата. При ищцата не е извършено изследване с ЯМР за доказване на
шийната патология . Вещото лице Г. предполага само ,че има шипове, но не
твърди ,че в действителност са установени такива при ищцата. Не е виждал
рентГ.та снимка, от направеното разчитане се приема увреждане на шийните
прешлени при ищцата, в резултат на което може да има остра болка или
периодична. Няма заявено категорично становище ,че периферният синдром
от увредата на двата нерва ,които са оперирани, се дължи на проблеми в
шийния отдел. Такава възможност е посочена само като предположение.
Също е заявено, че хематомът не може да бъде изключен като причина за
компресията. Симптоматиката при ищцата отговаря на периферно притискане
на медианния / срединен/ и улнарния /лакътен / нерв. Няма категорично
заявено становище от вещите лица каква е причината затова – дали е от
хематома или от проблем в шията. Вещото лице Г. е заявило ,че по принцип
може уврежданията при ищцата да са причинени от последвалия хематом
след венепункцията, но между убождането и първата диагностика не може да
намери пряка причинно-следствена връзка, косвената е убождането.
От така събраните по делото доказателства се установява
осъществяването на двата фактически състава за ангажиране , при условията
на пасивна солидарност, отговорността на ответниците за обезщетяване на
претендираните от ищцата като претърпени имуществени и неимуществени
вреди от непозволено увреждане на 04.06.2020г. – ответницата на основание
чл.45 ЗЗД, а ответникът на основание чл.49 ЗЗД ,което обосновава
основателността на предявените искове.
От доказателствата по делото се установява, че на 04.06.2020г.
ответницата М. Г. като лаборант е извършила венепункция за вземане на кръв
от вената от дясната ръка на ищцата. Липсата на утвърден медицински
стандарт за тази процедура ,не освобождава ответницата като медицински
лаборант от задължението да положи необходимата грижа, с оглед
професионалните познания и опит, за да извърши по най-щадящия за
пациента начин манипулацията и с най-малки рискове от травматични
последици. Това следва от общия принцип да не се вреди другиму, както и с
оглед предвидената в чл.6, ал.1 от ЗЛЗ защита правата на пациентите чрез
изискването за професионално осъществяване на съответната медицинска
дейност. В случая от данните по делото не се установява венепункцията за
вземане на кръв от вената на дясната ръка на ищцата да е извършена по този
11
начин. Отразеното в КСМЕ становище ,че не може да се твърди ,че
манипулацията не е проведена нормално, се базира на липсата на преки
впечатления на вещите лица, с оглед на което е необосновано. По делото са
събрани доказателства чрез показанията на св.Х. като очевидец, от които се
установява, че при извършване на манипулацията ищцата е усетила болка –
изведнъж изохкала. В областта на убождането се появил хематом, описан от
св.Х. като синина и подутина в наситено синьо, с размер приблизително на
монета от два лева . Същия ден ищцата имала оплаквания и от изтръпване на
ръката. Св.В. и св.С. също потвърждават ,че на мястото, където е извършена
венепункцията ,е имало голям хематом, който лично са видели на следващия
ден. Св.В. описва синина на сгъвката и надолу към лакътя, на дясната ръка
на ищцата, с размери 9-11см, неправилна форма, било подуто, синкав цвят.
Св.С. установява, че ръката на ищцата е била посинена на мястото, където е
извършена пункцията ,имало голям хематом , който й създал проблем през
нощта, не можела да сгъва ръката си, имала температура. Установеното от
свидетелските показания време и място на появата на хематома, дава
основание да се приеме, че е вследствие извършената от ответницата
манипулация. Това, че е била извършена по-грубо се установява от описаните
от св.Х. реакции на ищцата - „изохкала; казала, че я е заболяла остро ръката“
; както и от появата на хематом с описаните от свидетелите размери в
мястото на убождането след венепункцията и изтръпването на ръката, което
не се установява да е обичайно за тази процедура . Липсват безспорно
установени данни появата на хематома да се дължи на други фактори.
Последващите действия на ищцата за притискане на мястото, от което е взета
кръвта, са извършени в присъствието и под контрола на лаборантката
съгласно заявеното от св.Х.. Не се установява с поведението си ищцата да е
причинила появата на хематома. Няма установени данни по делото ,които да
дават основание да се приеме ,че неспазването от ищцата на дадени указания
от лаборантката са станали причина за появата на хематома. Св.Х. установява
,че ищцата е изпълнила указанията на лаборантката, притискала е мястото на
ръката, където е убождането , след поставянето на памука, което не е
опровергано . Посочените обстоятелства в случая обосновават ,че причината
за появата на хематома е венепункцията, извършена на 04.06.2020г. от
ответницата за вземане на кръв от дясната ръка на ищцата, като ако тази
манипулация не е била извършена , е нямало да се получи този хематом .Не се
12
изключва от КСМЕ възможността от образувалия се хематом да са настъпили
периферните нервни увреждания на двата нерва на дясната ръка на ищцата ,
които са били оперирани. Това становище е изразено при отговора на въпрос
8 и 10 от заключението. От доказателствата по делото не се установява
увреждането на двата нерва - медианния и улнарния на дясната ръка, да е
вследствие на друга причина.
Не се подкрепя от останалите доказателства по делото заключението на
КСМЕ в частта, с която се приема от вещите лица, че възможна причина за
периферните нервни увреждания на двата нерва, може да бъде и описаните в
рентгенографията промени на начални дегенеративни изменения на
междупрешленните дискове. Няма данни по делото какви точно и къде са
увредите в шийната област при ищцата, нито от кога датират. В с.з. вещото
лице Г. изрично е заявил, че това е само едно предположение, като от
наличната медицинска документация не може да се твърди с категоричност .
От останалите доказателства по делото не се установява преди процесната
венепункция ищцата да е имала оплаквания от болки и изтръпване на дясната
ръка. Такива са се появили след извършената от ответницата манипулация и
не се установява да са отшумели до оперативното лечение, предвид
свидетелсикте показания и отразените в приложената по делото медицинска
документация оплаквания на ищцата. От доказателствата по делото не се
установява при ищцата да има новопоявили се оплаквания в дясната ръка
през м.август или септември , които да са в резултат на установени
увреждания в шийната област . От доказателствата по делото се установява,
че след извършената операция е настъпило подобрение при ищцата,
изчезнало изтръпването на ръката. Операцията е извършена на двата нерва ,
при които е установена компресия . Съгласно заявеното от вещото лице Г. в
с.з., компресията не може да се получи от проблем в шията. С оглед на това и
предвид настъпилото подобрение след оперативната интервенция ,с
извършена декомпресия, то не може да се приеме,че увреждането на двата
нерва на дясната ръка на ищцата - медианен и улнарен, се дължи и на друга
причина ,освен от образувалия се хематом в мястото, където е извършена
венепункцията от ответницата.
Констатациите на вещите лица, че е изминал период от няколко месеца
от вземането на кръв и първите медицински доказателства за увредата на
двата нерва при ищцата , въз основа на които се обосновава липсата на
13
причинна връзка между извършената от ответницата манипулация на
04.06.2020г. и тези увреждания, са необосновани. От свидетелските показания
се установява, че още на следващия ден след венепункцията ,ищцата е
потърсила личния си лекар, била е консултирана и от д-р Т.. Тъй като не е
настъпило подобрение , тя е продължила да търси различни специалисти
/св.В., св.С./, провеждани са различни лечения. От свидетелските показания
не се установява оплакванията да са отшумели към месец август или
септември 2020г. Това, че различните специалисти са посочвали различни
диагнози в медицинската документация, не сочи на установени различни
увреждания при ищцата на дясната ръка , а за субективна лекарска преценка,
като съгласно становището на вещото лице Г. вярната диагноза ,на база
субективните оплаквания, е компресия на лакътния нерв на дясната ръка. От
доказателствата по делото се установява ,че това е ръката, където е извършена
венепункцията , от която се е образувал хематом, от който са засегнати двата
нерва- медианен и улнарен, по съображенията изложени по-горе. Не е
доказана друга причина. Следователно тези увреждания е нямало да настъпят,
ако не е била извършена манипулацията от ответницата .Това обосновава и
наличието на причинна връзка между извършената от ответницата
манипулация на 04.06.2020г. за вземане на кръв от вената на дясната ръка на
ищцата и появата на хематома, който е причинил увреждането на двата
нерва, от което ищцата е търпяла болки и страдания, за установяването на
които са ангажирани гласни доказателства. Разходите във връзка с
проведеното лечение , общо на стойност 2297,70лв. , за ищцата са
претърпени имуществени вреди , настъпили от увреждането. Такива са и
пропуснатите ползи в размер на 22 155,47лв., която сума се явява разликата
между полученото обезщетение от НОИ за дните, през които ищцата е
ползвала отпуск по болест и дължимото й трудово възнаграждение за
исковия период от 04.08.2020г. до 26.05.2022г., съгласно заключението на
ССчЕ.
Отговорността на ответницата като причинител на увреждането е по
чл.45 ЗЗД.
Ответникът като възложител на работата ,на основание чл.49 ЗЗД
отговаря за причинените от ответницата вреди от извършената на
04.06.2020г. манипулация като медицински лаборант за вземане на кръв от
вената от дясната ръка на ищцата. Отговорността е гаранционно-
14
обезпечителна .
В случая отговорността на двамата ответниците следва да бъде
ангажирана при условията на солидарно осъждане за обезщетяване на
претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди, съгласно
заявените искови претенции.
Искът за присъждане обезщетение на ищцата за имуществени вреди
от увреждането, във връзка с проведеното лечение, е доказан и по размер. От
представените писмени доказателства и заключението на КСМЕ се
установява ,че във връзка с лечението си ищцата е извършила разходи в общ
размер на 2297.70лв. Предвид на това искът следва да бъде уважен изцяло
срещу двамата ответници, които следва да заплатят солидарно исковата сума,
дължима от ответницата на основаание чл.45 ЗЗД, а от ответника на
основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 26.05.2022г.
Следва да се уважи изцяло и предявеният срещу двамата ответници
иск за присъждане обезщетение за пропуснати ползи в размер на
22 155,47лв., явяваща се разликата между полученото обезщетение от НОИ и
дължимото на ищцата трудово възнаграждение за исковия период от
04.08.2020г. до 26.05.2022г., който също е доказан по размер от представените
по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ. Обезщетението
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 26.05.2022г.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди :
При определянето му съдът взе предвид, че към датата на
непозволеното увреждане ищцата е била на 46г., в работоспособна и активна
възраст . Причиненото от извършената от ответницата манипулация
увреждане на дясната ръка на ищцата, която е водеща при нея, е довело до
невъзможността да си служи пълноценно с нея дълъг период от време ,
пориди изпитвани болки и изтръпване, което й е създало неудобства и
притеснения. Ищцата е изпитвала затруднения при изпълнение на
служебните си задължения ,свързани с работа с клавиатура, писане на ръка ,
както и в домакинството .Това е наложило в личен и професионален план да
бъде подпомагана от трети лица - при изпълнение на служебните си
15
задължения, свързани с работа с компютър, да ползва помощта на секретар , а
в домакинството да разчита на своята майка; не е могла и да шофира, поради
което се е налагало нейни близки да я карат при лекари в различни градове.
Опитвала се е на работното място да ползва и помощно средство –
„налакътник“ /св.С./ и да се старае да ползва лявата си ръка /св. В./. Общият
лечебен и възстановителен период е протекъл сравнително дълго – повече от
две години ,с извършена оперативна интервенция през месец юни 2021г. с
четиридневен болничен престой ,както и с многократно ползвани болнични за
различни периоди. Това е било свързано както с търпени болки и страдания,
така и с негативни психични изживявания. Съгласно свидетелските
показания ищцата е била депресирана, разстроена, често плачела, изпитвала
чувство на безизходица ,отчаяние, безпомощност ,тъй като провежданите
лечения не давали резултат, имала безсънни нощи от болката, налагало се е
продължителен период от време да бъде в болнични, притеснявала се от
невъзможността пълноценно да изпълнява служебните си задължения и да не
загуби работата си. Негативните изживявания са свързани и с трайния
загрозяващ оперативен белег на дясната ръка . Има и остатъчен екстензионен
дефицит от 15 градуса . След опреацията, изтръпването е изчезнало. Към
момента от извършения преглед вещите лица са констатирали,че няма
сериозни болкови оплаквания в лакътната става, която е раздвижена в почти
пълен обем, като остатъчният дефицит от 15 градуса е в рамките на
функционалността; липсва неврологична симптоматика и чувствителността
на 4 и 5 пръст е напълно възстановена, силовият захват е в норма. Данните от
амбулаторните листове от м.декември 2021г. също отразяват , че има пълен
обем на движение в дясната лакътна става и радио-улнарна става, пълн обем
на флексия и екстензия. От свидетелските показания се установява,че ищцата
вече се е върнала на работа и изпълнява служебните си задълчения
Съобразявайки тези обстоятелства , както и обществено-икономическите
условия към 2020г., съдът намира, че за обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от непозволеното увреждане от 04.06.2020г.
следва да се присъди обезщетение в размер на 35 000лв., до който размер
предявената искова претенция следва да бъде уважена , а в останалата част -
до претендирания размер от 50 000лв.,следва да се отхвърли.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди ведно
със законната лихва от датата на увреждането - от 04.06.2020г.
16
Всяка от страните е претендирала присъждане на разноски по делото.
Съгласно представения от ищцата списък направените по делото
разноски са в размер на 5715лв.: за заплатена държавна такса от 2870лв.,
депозит за ССчЕ от 200лв. и за КСМЕ от 2645лв. Два от исковете са уважени
изцяло и съразмерно уважената част на иска за неимуществени вреди, на
ищцата следва да се присъдят разноски общо от 4604лв.
Осъщественото по делото процесуално представителство на ищцата от
адв.В. К. е при условията на чл.38,ал.1,т.3 ЗА съгалсно представеният договор
за правна защита и съдействие №9504 от 16.05.2022г./ по гр.д.№.383/2022г
ВТОС/.
Осъщественото по делото процесуално представителство на
ответницата М. С. Г. от адв.И. И. е при условията на чл.38,ал.1,т.2 ЗА
съгласно представени договор за правна защита и съдейстиве №202302 от
17.03.2023г.
Направените от ответника разноски по делото са в размер на
6400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът счита ,че при определяне размера на дължимото възнаграждение
на всеки от пълномощниците на страните по делото ,следва да се вземе
предвид разпоредбите на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действали към момента на встъпване в процеса
като пълномощник на всеки от процесуалните представители: за
пълномощника на ищцата - от подаване на исковата молба на 26.05.2022г., а
за пълномощника на ответниците - от подаване на двата писмени отговора -
на 09.09.2022г. и на 16.09.2022г. Към този момент е възникнало правото на
упълномощения адвокат да получи възнаграждение . Определянето с договор
от по-късна дата на неговия размер или при условията на оказано безплатно
процесуално пердставителство , не обосновава приложимост на действащите
към момента разпоредби на Наредба№1/2004г. / с изм. ДВ, бр.88 от
04.11.2022г./, тъй като мандатното правоотношение е възникнало преди това ,
а изменията в Наредбата нямат обратно действие.
При определяне на основание чл.38,ал.2 ЗА размерът на дължимото на
пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по делото ,съдът взе предвид, че в случая са
предявени три обективно съединени иска и съгласно чл.2,ал.5 и чл.7,ал.2 от
17
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,
следва дължимото адвокатско възнаграждение да се определи по всеки от тях
/ опр.№118 по ч.т.д.№1469/2020г., на ВКС ,І.т.о, опр. по ч.т.д.№1469/2020г.,
ВКС, ІІ т.о и др/. Предвид фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл.38,ал.2 и чл.7,ал.2,т.2 от Наредба 1/2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията преди изменението с
ДВ бр.88/2022г./ , за исковата претенция за сумата от 2297,70лв. следва да се
определи в размер на 450лв.; за исковата претенция за сумата от 22155,47лв. ,
на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба 1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията преди изменението с ДВ
бр.88/2022г./ следва да се определи в размер на 1250лв., за исковата
претенция за сумата от 50 000лв., на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в
редакцията преди изменението с ДВ бр.88/2022г./ следва да се определи в
размер на 2100лв., като съобразно уважената част на иска ,следва да се
присъди сумата от 1470лв. или общо на адвокат К. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 3170лв.
При определяне на основание чл.38,ал.2 ЗА размерът на дължимото на
пълномощника на ответницата М. Г. адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото ,съдът взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и че за исковете ,които са
уважени изцяло, такова не следва да се присъжда. Относно исковата
претенция за сумата от 50 000лв., на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в
редакцията преди изменението с ДВ бр.88/2022г./ следва да се определи в
размер на 2100лв., като съобразно отхвърлената част на иска следва да се
присъди сумата от 630лв.
Възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано като разноски от ответника , е основателно.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.2,ал.5 и
чл.7,ал.2, т.2 и т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията преди изменението с ДВ
бр.88/2022г./, за исковата претенция за сумата от 2297,70лв. следва да се
определи в размер на 450лв.; за исковата претенция за сумата от 22155,47лв. ,
18
на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба 1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / в редакцията преди изменението с ДВ
бр.88/2022г./ следва да се определи в размер на 1250лв., за исковата
претенция за сумата от 50 000лв., на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в
редакцията преди изменението с ДВ бр.88/2022г./ следва да се определи в
размер на 2100лв. или общо в размер на 3800лв., до който следва да бъде
намалено. При частичното уважаване на иска за сумата от 50 000лв., на
ответника съразмерно отхвърлената част следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение от 630лв.
На основание изложеното ,съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА СМДЛ „М.“-Д-Р М.К. „ ООД , ЕИК104076078, гр.Велико
Търново , ул.“***** , на основание чл.49 ЗЗД и М. С. Г. , ЕГН**********, от
гр.Е. ,ул.******, на основание чл.45 ЗЗД , да заплатят солидарно на И. С. В. ,
ЕГН**********, от гр.Е. ,ул.*******, сумата 2297.70 лв. обезщетение за
имуществени вреди за медицински разходи за лечение , претърпени от
непозволено увреждане , настъпило на 04.06.2020г, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба 26.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СМДЛ „М.“-Д-Р М.К. „ООД , ЕИК104076078, гр.Велико
Търново , ул.“*****, на основание чл.49 ЗЗД и М. С. Г. , ЕГН**********, от
гр.Е. ,ул.******, на основание чл.45 ЗЗД , да заплатят солидарно на И. С. В. ,
ЕГН**********, от гр.Е. ,ул.*****, сумата от 22 155,47лв., обезщетение за
имуществени вреди ,представляващи разликата между дължимото на ищцата
трудово възнаграждение и изплатеното й обезщетение за временна
нетрудоспособност за дните, през които е ползвала отпуск по болест за
времето от 04.08.2020 г. до 26.05.2022г. , претърпени вследствие непозволено
увреждане , настъпило на 04.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 26.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА СМДЛ „М.“-Д-Р М.К. „ООД , ЕИК104076078, гр.Велико
19
Търново , ул.“***** , на основание чл.49 ЗЗД и М. С. Г. , ЕГН**********, от
гр.Е. ,ул.******, на основание чл.45 ЗЗД , да заплатят солидарно на И. С. В. ,
ЕГН**********, от гр.Е. ,ул.*****, сумата 35 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие непозволено увреждане ,
настъпило на 04.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането 04.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата , като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част в размер над 35 000лв. до размер на 50
000лв.
ОСЪЖДА СМДЛ „М.“-Д-Р М.К. „ООД , ЕИК104076078, гр.Велико
Търново , ул.“***** и М. С. Г. , ЕГН**********, от гр.Е. ,ул.******, на
основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на И. С. В. , ЕГН**********, от гр.Е.
,ул.***** сумата от 4604лв. разноски по делото
ОСЪЖДА СМДЛ „М.“-Д-Р М.К. „ООД , ЕИК104076078, гр.Велико
Търново , ул.“***** и М. С. Г. , ЕГН**********, от гр.Е. ,ул.******, да
заплатят на процесуалния представител на ищцата адв. В. И. К. от АК –
Велико Търново ,гр.Велико Търново ,ул.**********, адвокатско
възнаграждение в размер на 3170лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА И. С. В. , ЕГН**********, от гр.Е. ,ул.***** да заплати на
СМДЛ „М.“-Д-Р М.К. „ООД , ЕИК104076078, гр.Велико Търново , ул.“*****
сумата от 630лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА И. С. В. , ЕГН**********, от гр.Е. , ул.***** да заплати на
процесуалния представител на ответницата адв.И. И. от АК-Габрово ,
гр.Габрово ,ул.“****** ет.2,ап.1, адвокатско възнаграждение в размер на
630лв., на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.




Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
20