Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.06.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Дончева
гр.дело № 278 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Производството
пред РС-Своге е било образувано въз основа на молба от И.Г.Т. с ЕГН: **********,***
против К. И. Т. ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че на 12.09.2018 год. около
18, 00 часа, ответникът К. И. Т. е извършил акт на домашно насилие – нанесъл
побой на баща си. Молителят посочва, че синът му К.Т. скъсал оградната мрежа, изкъртил входната врата и го издърпал
навън, започнал да го удря по гърба, врата и най-вече главата. Ищецът изпитал
силна болка и се обадил на Д. Т. за съдействие. Към 20, 00 часа бил откаран в
болницата в гр. С., прегледан и насочен към болница „С. А.“ в гр. С. Посочва,
че от 2016 г. синът му нанася побои, не е преставал да го тормози и заплашва,
за което е подавал жалби в полицията. Моли съда да издаде заповед за защита
срещу К. И. Т., като наложи подходящи мерки за закрила по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Ответникът
оспорва молбата като неоснователна.
С
решение № 27/25.02.2019 год. по гр. дело № 548/2018 год. РС-Своге е уважил
молбата и е задължил К. И. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо И.Г. -безсрочно. На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на К. И. Т. е наложена
глоба в размер на 200,00 лева, както и е
осъден да заплати разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли молбата. Посочва, че са неправилни
изводите на съда, относно приемането на извършен акт на домашно насилие.
Приетите медицински документи посочват единствено нараняванията на молителя, а
не са доказателство за съпричастност на дадено лице към осъществяването им.
Показанията на полицейските служители и съдебно-фоноскопната
експертиза единствено препредават показанията и твърденията на св. Т. и не са
плод на непосредствени възприятия. Тъй като не са кредитирани показанията на
св. Трендафилова не следва да се кредитират и съдебно-фоноскопната
експертиза, доколкото единствения източник на данни е отново интерпретацията на
събития от страна на св. Т. За необективността на свидетелката е от значение и
множество съдебни производства между нея и К.Т.-решение за развод, по силата,
на което той упражнява родителските права за родените по време на брака деца. На следващо място счита, че декларацията не следва да се ползва с формална доказателствена стойност, тъй като не е конкретизирано
време, място и начин на извършване на домашното насилие.
Депозиран
е отговор на въззивната жалба от И.Г.Т., с който
оспорва въззивната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли
да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание въззивника, чрез адв. П. поддържа жалбата и моли да бъде уважена,
ответната страна, чрез адв. П. я оспорва.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В
представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН И.Г.Т. е
декларирал, че на 12.09.2018 год. в дома му м с. Р., срещу него е извършен акт
на домашно насилие от страна на ответника К. И.Т., изразяващо се нанасяне на побой.
По
делото са разпитани по един свидетел на страните, както и разпит на
полицейските служители, посетили адреса.
От
разпита на Д.П.Т. се установява, че И.Т. живее от 2003 г. в къща в с. Р.,
собственост на свидетелката. Свидетелката посещава къщата веднъж седмично,
пазарува на И.. На 12.09.2018 г. около 18, 00 часа И.Т. й се обадил й и казал,
че К. и Р. са го били, много силно го боли главата и му тече кръв. И. помолил
свидетелката да се обади на телефон „112“, защото където се намира къщата, била
много трудна връзката. Свидетелката се обадила на телефон „112“, съобщила за
случилото се, разбрала се с полицаите да я чакат на моста в с. Р. Свидетелката
взела автобус и на моста я чакали двама полицаи и линейка. Завела полицаите до
къщата в с. Р., където заварили И.Т. да лежи, с болки, изцапан с кръв, бил
уплашен. Лекарят прегледал И., премерил му кръвното, почистил го малко, след
което го качили в колата и тръгнали за моста, където била линейката. С
линейката го откарали в болницата в гр. Своге, а там го прегледали и насочили
към болница „С. А.“. С линейка го откарали в болница „С. А.“, където продължили
да го преглеждат. След случилото се И. бил изплашен, с болки, със световъртежи.
От
разпита на свидетелката Р.П. Н. се
установява, че познава добре страните по делото, съседи са в с. Р. Отношенията
на свидетелката с И. и Д. били конфликтни, тъй като Д.и И. гледали кучета.
Свидетелката посочва, че от нейната къща вижда всичко, има видимост към двора
на И.. Свидетелката видяла, когато дошла полицията и линейката, но преди това
не е чула викове, нито пък видяла да се бие някой.
От
разпита на Г.Ц.Н. и И.Д. И. се установява, че били дневна смяна в РУ-Своге в
деня на инцидента и били изпратени по сигнал за бит човек в с. Р. На ж.п.
гарата в с. Р. ги чакала снахата на И., взели я със служебния автомобил и се
качили до мястото на инцидента. Вътре в къщата не се влизали, само лекарят,
който прегледал И.Т. и преценил, че следва да бъде транспортиран до болницата в
гр. С. От показанията на И.И. се установява, че И.Т. бил стресиран, имал кръв
по главата.
От
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че от имота на
свидетелката Р.Н. не е възможно да е имало ясна видимост и да се вижда цялата
къща на И.Т., освен частично покрива.
При така установените обстоятелства съдът
прие следното от правна страна:
Изградените въз
основа на установената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния
съд, кореспондират с приложимите
за казуса правни норми, поради
което въззивният съд ги споделя.
При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни
правни изводи, наложили правилното уважаване на молбата.
Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Очевидно е, че законодателят не е поставил изискване
лицата да живеят в едно домакинство.
При
напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка,
правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства може да
бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за
защита. Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителя е извършено
под страх от наказателна отговорност и поради това същата е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е
предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно
и ясно описание на твърдения акт на насилие-посочване на датата, мястото,
времето и съответно начина на осъществяване на конкретните действия на дееца,
с които е извършен фактически акт на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При липса на други убедителни преки
доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е
обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на
обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на
ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно
насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията,
както и на самия акт на домашно насилие и разколебае нейната доказателствена
сила.
В случая са събрани
писмени и гласни доказателства, които са преценявани наред с представената
декларация. От представеното съдебномедицинско удостоверение № 742/2018 г.,
издадено от д-р Б.М. – съдебен лекар е установено, че при прегледа на И.Г.Т.
има кръвонасядане в тилната област на главата; разкъсно-контузна рана /хирургически обработена, залепена с
тъканно лепило/ в дясната теменна област на главата; кръвонасядания по клепачите на двете очи в двете скулни области на лицето; кръвонасядане
на носа; кръвонасядане по лигавичната
повърхност на долната устна; охлузване в областта на лявата ушна мида. Тези
травматични увреждания са получени в резултат от действието на тъпи предмети и
могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният. Правилно и обосновано районният
съд е поставил в основата на фактическите
си изводи твърденията на молителя пострадал – И.Г.Т.. Настоящият състав подложи
на внимателен анализ изложеното
в молбата и представената декларация.
Въззивният съд намира, че
следва да бъдат изцяло кредитирани показанията на св. Д.Т., които са последователни и логични,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани гласни и писмени доказателства.
Действително свидетелката Д.Т. не е присъствала на 12.09.2018 г. на инцидента в с. Р.,
но е възприела състоянието на пострадалия непосредствено след това. Нейните показания не могат
изначално да бъдат игнорирани, а следва да бъдат отчетени като производно доказателство (свидетелката възпроизвежда чужди възприятия за факти, които
са й били съобщени от пострадалия И.Т. непосредствено след инцидента). Показанията на
свидетелката се намират
в пълен синхрон с твърденията в молбата от самия пострадал, както и с изготвената медицинска документация. Свидетелят И.И. възприемайки състоянието
на пострадалия, дава показания, че И.Т. бил стресиран и имал кръв на главата.
Не следва да се кредитират
показанията на св. Р.Н., която посочва, че от
нейната къща всичко вижда, има
видимост към двора на И. и не е чула викове и видяла да
се бие някой. Първо от съдебно-техническа експертиза се установява, че от имота
на свидетелката Р. Н. не е възможно
да е имало ясна видимост и да се вижда
цялата къща на И.Т., освен частично покрива. На второ място, дори свидетелката да не е възприела
инцидента, това не означава, че не се е случил. Субективната увереност на едно лице досежно
не/настъпването на дадени факти не е равносилна на безспорно доказан факт.
С оглед
изложеното съдът приема, че въз
основа на събраните
доказателства и декларацията по чл. 9 ал 3 от
ЗЗДН на молителя, която кореспондира напълно с кредитираните гласни
доказателства, може да се направи
обоснован извод, че по отношение
на него е упражнено домашно
насилие от страна на отв. К.Т., израсяващо се във физическо насилие - нанасяне на побой, след
като ответникът не е оборил обстоятелствата
и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Така напълно обосновано районният съд е приел, че в случая
е извършен акт на домашно насилие. При определяне на вида
и продължителността на мерките за защита,
съдът се е съобразил с тежестта на осъществените от въззивника проявни
форми на насилие.
Щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на
делото въззивникът К.И.Т. следва да бъде осъден да
заплати разноски на И.Г.Т.. Съгласно представен договор за правна помощ и
съдействие от 28.03.2019 г., сключен между И.Г.Т. и адв.
Д.П., сторените такива са в размер на 400, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, платени в брой, поради което следва да бъдат присъдени на
страната.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/25.02.2019
год. по гр. дело № 548/2018 год. по описа на РС-Своге.
ОСЪЖДА К. И.Т. с ЕГН: **********
*** да заплати на И.Г.Т. с ЕГН: **********
*** направени по делото разноски в размер на 400, 00 /четиристотин/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.