РЕШЕНИЕ
№ 1402
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501801 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. А. Т. против
решение № 1457/30.04.2022г. по гр.д.№ 8071/2021г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е признато
за установено, че жалбоподателят дължи на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД сумата от
506,65 лева- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. *****, за периода 01.12.2019г. – 30.04.202 г.; сумата от 38,21 лева-
обезщетение за забава за периода 04.02.2020г- 26.01.2021г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а
именно считано от 27.01.2021 г. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение на
първо място е недопустимо, като постановено по недопустими искове, тъй като липсвала
идентичност между основанията на вземанията в заповедното производство и тези в
исковото производство. В заявлението и в заповедта не била налице достатъчна
индивидуализация на вземанията и поради това не можело да се приеме, че е налице
идентичност с исковата претенция по чл. 422 ГПК. В заявлението по чл.410 от ГПК по
никакъв начин не било указано, че сумите се претендират за топлинна енергия и то за
топлинна енергия, доставена в конкретен имот и през конкретен период. Твърди се също
така, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушения на процесуалните
правила, необосновано и неправилно. Сочи се по същество на спора, че
първоинстанционният съд е основал изводите си единствено на изходящия от въззиваемата
страна и от фирмата за топлинно счетоводство частни свидетелски документи. Твърди се, че
действително през процесния период горепосоченото жилище не е било обитавано
постоянно, но в случай, че въззиваемата страна е била изпълнила задължението си да
уведоми надлежно жалбоподателя за датата на отчитане на топломерите и водомерите в
жилището, то не би се стигнало до начисляването на процесната главница. В този смисъл се
твърди, че не е доказано основанието за начисляване на количеството топлинна енергия по
максимална нормативна мощност на отоплителните тела, както и по разход на топлинна
1
енергия за битова гореща вода през предходен период. Сочи се и това, че от въззиваемата
страна не са представени фактури за процесния период, а също така че такива не са били
предявени на жалбоподателя за плащане. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.
От „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 8071/2021г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по искова
молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против С. А. Т., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че
ответникът- жалбоподател в настоящето производство, като собственик на топлоснабден
имот- ап.1/19, находящ се в гр. *****, ИТН *****, имал качеството на клиент на
топлоснабдителното дружество. През периода през периода 01.12.2019г. – 30.04.2020г.
дружеството доставило в горепосоченото жилище ТЕ на стойност 506,65 лева, която не била
платена. Стойността на доставената ТЕ не била платена. Предвид забавата на плащането, се
дължала и сумата от 38,21 лева – законна лихва за периода 04.02.2020г.- 26.01.2021г. „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД се снабдили със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 812/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1367/21 г. на ПРС, против която
в срок постъпило възражение за недължимост.
С подадения от жалбоподателя отговор на исковата молба той е оспорил исковете
като неоснователни. Оспорени са твърденията в исковата молба относно времето и начина
на извършване на отчетите на уредите за ТЕ в имота, липсвали доказателства за неосигурен
достъп, както и такива относно своевременно уведомяване на абонатите за извършване на
отчет. Ответникът не получил, нито видял поставено на видно място на табло за съобщения
в сградата в режим на ЕС съобщение за осигуряване на достъп до имота. Признава, че
имотът не бил ползван за периода от месец януари до месец септември 2020 г., но това не
означавало, че същият е необитаем. Нямало яснота въз основа на какви данни били
начислени сумите, предвид липсата на отчети. Фактурите били издадени и на името на
друго лице, различно от ответника. Не се установявало правилно и коректно извършено
дялово разпределение на ТЕ от сградната инсталация. Не били представени доказателства за
въвеждането в експлоатация на абонатната станция, за изправността на измервателните
уреди, протоколи за извършени периодични проверки. Нямало сключен договор за доставка
на ТЕ, нито такъв с лице, извършващо услуга дялово разпределение, придружен с протокол
на ОС на ЕС. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно решение от
05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С 708/17 и С 725/17, член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда- етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
2
На л.52 и сл. по първоинстанционното дело е налице справка от Имотния регистър по
партидата на жалбоподателя, видно от която през 2013г. Е. А. Т. му е завещала ап.№ ****,
находящ се в гр.*****. Самата тя е придобила собствеността върху това жилище по силата
на нот.акт за покупко- продажба № ****.. Очевидно завещанието е произвело действие, тъй
като, видно от справката от Имотния регистър през 2015г. е предявен иск от „Алфа банк“АД
за намаляне на извършеното в полза на С. Т. завещателно разпореждане, като се възстанови
запазената част на наследника А. Т.. Следователно по силата на разпоредбата на чл.153, ал.1
от ЗЕ и по силата на факта, че сградата на ул.“***** е топлоснабдена и е в режим на етажна
собственост- обстоятелство, което се потвърждава от приетото по делото заключение на
в.л.В. Ш., жалбоподателята се явява потребител на доставената в сградата и в жилището,
топлинна енергия. От заключението на вещо лице В. Ш. се установява, че през процесния
период за ап.№ **** са начислени за плащане количества ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, разпределени на база на отопляемия обем на жилището- 128 куб.м., ТЕ за
отопление и ТЕ за битова гореща вода. ТЕ за отопление е начислена по максимална
нормативна мощност, съобразно с методиката по т.6.7, вр. т.6.5 от Приложението към
Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. / отм., считано от 24.03.2020г./ и т.6.5 и 6.7 от
Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, oбн., ДВ,
бр. 25 от 20.03.2020г.. Причината за това е, че достъп за отчитане на уредите за търговско
мерене в жилището е осигурен само през месец декември 2019г.. Количествата ТЕ за БГВ са
начислени по разход за предходен период, което при неосигурен достъп за отчитане на
водомера за топла вода, е максимално изгодно за жалбоподателя, тъй като е било наличие
основание за извършване на начисленията по норма от 140 литра на обитател за денонощие,
съобразно с разпоредбата на чл.69 от наредбата. В тази връзка следва да се отбележи и това,
че в т.6.7 от приложението към наредбата е предвидено, че „Клиентите, неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка.
Следователно, независимо от това, дали жалбоподателят е видял залепено на входа на блока
обявление за отчитане на топломерите и водомерите за БГВ, то след получаване на сметките
за ТЕ той е могъл да поиска да бъдат отчетени показанията на топломерите и водомера в
собствения му жилищен имот и сметките да бъдат коригирани. В заключението на в.л.В. Ш.
е отразено също така, че през процесния период дяловото разпределение е извършвано от
фирмата за топлинно счетоводство „Нелбо“ЕАД, а отчитането на топломера в абонатната
станция е извършвано ежемесечно от абонатчици на „ЕВН България Топлофикация%ЕАД
чрез преносим терминал. Не са налице данни, които да дават основание за съмнение относно
коректността на отчетените показания по топломера и извършеното дялово разпределение.
Цената на начислените количества ТЕ е определена в приетото първоинстанционното
дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице В. Ш.. От заключението се установява, че
претендираните от въззиваемата страна вземания са осчетоводени правилно, като това се
отнася и за главницата и за лихвите. Що се отнася до това, че фактурите за стойността на
доставената в ап.№ 19 ТЕ през процесния период са издадени на името на завещателката Е.
А. Т., то единственото логично обяснение е, че жалбоподателят не е предприел
необходимите действия за промяна на партидата, като това обаче не го лишава от
качеството на потребител, произтичащо от факта на притежаваното от него право на
собственост и от разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Ето защо, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а съобразно с изхода на делото
в полза на въззиваемото дружество ще следва да присъдено юрк.възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция в минималния размер от
100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1457/30.04.2022г. по гр.д.№ 8071/2021г. на ПдРС, ХХІ
3
гр.с., с което е признато за установено, че жалбоподателят С. А. Т. дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД сумата от 506,65 лева- главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. *****, за периода 01.12.2019г. – 30.04.202 г.;
сумата от 38,21 лева- обезщетение за забава за периода 04.02.2020г- 26.01.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда, а именно считано от 27.01.2021г..
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да плати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от
100 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4