Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 12917 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението Д.Д.Г. срещу акта на частен съдебен изпълнител С.Х.,
с който е отказано да се намалят възложените в тежест на длъжника разноски, постановен
по изп.д. № 20208630400973 по описа
на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС. Жалбоподателят
счита, че таксите, които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител
са прекомерно завишени по размер.
В подадената жалба Д.Д.Г.
посочва, че обжалва и отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложени запори
върху негова банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, по която
постъпва пенС.та му за инвалидност, както и се иска от съда да укаже на съдебния
изпълнител да върне на длъжника неправомерно събраните суми от инвалидната му
пенС..
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата в частта, с която с нея
се обжалва акта на съдебния изпълнител, с който се произнася по отговорността
на длъжника за разноските по изпълнението, е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е
жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20208630400973 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в
КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
От представените материали по изп.д.
№ 20208630400973 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на
действие СГС е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД срещу
длъжника Д.Д.Г., за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 12.02.2020
г. по описа Софийски районен съд, а именно на сума в размер на 955, 34 лв.,
представляваща цената на доставената топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху тази сума от 07.02.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 90, 29 лв., представляваща начислена лихва.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази
разпоредба случаи.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази
на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че
разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест
на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или
не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са
изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този
смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално
извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението
и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В
тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени
във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е
съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението,
когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или
поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното
решение е налице изрично произнасяне за това, че изпращането на запорно
съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на
основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната
банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за
разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
С оглед на горното в случая се установява, че само част
от разноските за дължими такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е
определил, са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по
изпълнението Д.Д.Г.. Това са тези за заплатени от взискателя такси за
образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв., за връчване на покана за
доброволно изпълнение и на уведомление до длъжника за частично вдигнат запор и
за акта на съдебния изпълнител по искането му за намаляване на възложените в
негова тежест разноски в размер на 40 лв., за извършване на три справки за
длъжника и неговото имущество в размер на 20 лв. /4 справки х 5 лв. = 20 лв./, както
и за налагане на 2 брой запори върху банкови сметки на длъжника /в „Уникредит
Булбанк“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД/, в които реално е имало налични
парични средства, които да послужат за събиране на вземанията на взискателя, в
размер на 30 лв. от материалите по изпълнителното дело се установява, че
действията, за които са начислени описаните такси, са извършени от съдебния
изпълнител, както и че са били необходими. Общият размер на тези такси е 110 лв.
без ДДС и 132 лв. с ДДС, като той съответства на този, определен в т. 1, 3, 5 и
9 ТТРЗЧСИ.
Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не
могат да се възложат в тежест на длъжника. На първо място това са тези такси, които
видно от изготвените мотиви във връзка с подадената жалба, са такива за
налагане на запори върху сметките на длъжника в още една банка, която е
различна от банките, в които длъжникът е имал открити банкови сметки с
наличности по тях. Това е така, тъй като те са начислени за изпълнителни
способи, които не са довели до удовлетворяване на взискателя, защото са насочени
върху имущество, което не е съществувало в патримониума на длъжника към момента
на предприемане на изпълнението – длъжникът е нямал банкова сметка *** „Банка
ДСК“ АД, до която е изпратено запорно съобщение в хода на изпълнителното
производство.
Не се установява да е настъпило основание за съдебния
изпълнител да начисли още една такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, извън тези, които съдът
приема за дължими, тъй като липсват данни да е извършено връчване на жалба,
уведомление или книжа, включително на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2
и 3 ГПК.
Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и
начислените от съдебния изпълнител допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер на 19, 20 лв., тъй като в материалите от изпълнителното дело липсват
доказателства за тяхното извършване.
Предвид изложеното актът на
съдебния изпълнител за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника К.К.Ц.следва да бъде отменен за сумата над 132 лв. до размера от 193,
20 лв., представляващи начислени такси по ТТРЗЧСИ.
От материалите по изп.д. № 20208630400973
по описа на ЧСИ С. Х. е видно, че взислателят е представляван в хода на
изпълнителното производство от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК в негова полза се следват разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, което е в размер на 50 лв., определен от съда по регламентираното
в тази разпоредба правило и и с оглед вида на извършената от юрисконсулта
работа. Следователно актът на съдебния изпълнител, с който е отказано
намаляването на възложените в тежест на длъжника разноски за възнаграждение на
юрисконсулт, упълномощен да представлява взискателя, до сумата от 50 лв. е
неправилен.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размера на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 1 821, 15 лв. – присъденото вземане съгласно
изпълнителния лист при съобразяване и на размера на присъдената законна лихва
за забава, изчислена към датата на образуване на изпълнителното дело, и 50 лв.
– разноски за възнаграждение на юрисконсулт. С оглед на това размерът на
таксата по т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ възлиза на 169, 69 лв. без ДДС, съответно 203,
63 лв. с ДДС и до този размер тази такса трябва да бъде възложена в тежест на
длъжника по изпълнението.
Предвид изложеното общият размер
на дължимите от длъжника разноски възлиза на сумата от 335, 63 лв. - начислени
такси по ТТРЗЧСИ, както и на сумата от 50 лв. - дължимо на взискателя
възнаграждение за защита от юрисконсулт. Това означава, че актът на съдебния
изпълнител, с който
отказва да измени размера на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника
Д.Д.Г., следва да бъде отменен и те да се намалят до посочените суми.
По жалбата в частта, с която се обжалва отказа на
съдебния изпълнител да вдигне наложени запори върху банкова сметка *** „Първа
инвестиционна банка“ АД:
При съобразяване на направеното
от жалбоподателя искане и на изложените от него съображения се установява, че с
подадената жалба той обжалва и отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложения
запор върху негова банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, по която
твърди, че постъпва пенС.та му за инвалидност.
От материалите по изп.д. №
20208630400973 по
описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ, с район на действие СГС обаче е видно,
че такъв отказ изобщо не е постановен, а дори напротив съдебният изпълнител е
разгледал направеното от длъжника искане за вдигане на запор върху банковата му
сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД и е постановил този запор да бъде
вдигнат в частта, в която е наложен върху несеквестируем доход на длъжника от
пенС.. Това означава, че липсва постановен акт, който длъжникът твърди, че обжалва
в настоящото производство, което прави подадената жалба недопустима. Дори и да
имаше постановен такъв отказ обаче той не би подлежал на обжалване, тъй като не
е сред действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от
длъжника, които са тези, посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, което също
прави подадената жалба недопустима. В случая не може да се приеме, че Д.Г.
обжалва насочването на изпълнение върху несеквестируемо имущество, тъй като към
момента на подаване на жалбата наложеният запор върху вземането на това лице,
което се твърди да представлява несеквестируем доход, е вдигнат.
В производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител съдът се произнася само по
законосъобразността на тези действия, включително може да отмени наложените
запор и възбрана, които нарушават несеквестируемостта на дадено имущество. Той
обаче няма правомощието да дава указания на съдебния изпълнител да върне
събрани в резултат на незаконосъобразното изпълнение суми на длъжника.
Последният има право да поиска това от съдебния изпълнител, като в случай, че
той не изпълни това си задължение доброволно, длъжникът може да предяви иск
пред съда срещу съдебния изпълнител за получаване обезщетение за вредите, причинени
от извършените незаконосъобразни действия по изпълнението.
С оглед изложените мотиви жалбата
на длъжника Д.Д.Г. в тази си част следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акта на съдебния изпълнител,
постановен на 15.09.2020 г., по изп.д. № 20208630400973 по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ,
с район на действие СГС и обективиран в съобщение до длъжника с изх. № 31537/ 15.09.2020 г., с който
е отказано намаляването на разноските по изпълнението, които се възлагат в
тежест на длъжника и които са посочени в изготвено до него съобщение за
образувано изпълнително дело и в съставени сметки за разноските и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника Д.Д.Г.,
посочени в адресирано до длъжника съобщение за образувано изпълнително дело и в
сметките за разноските, съставени по изп.д. № 20208630400973
по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № 863 в КЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ, че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника Д.Д.Г., за
начислени обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ възлиза на сумата от
335, 63 лв. с ДДС, вместо на определения от ЧСИ С. Х. размер от 359, 86 лв. с ДДС, както и размерът на
разноските, които се възлагат в тежест на длъжника Д.Д.Г., за възнаграждение на
упълномощен от взискателя юрисконсулт възлиза на сумата от 50 лв., вместо на
определения от ЧСИ С.
Х. размер от 100
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба, подадена от Д.Д.Г., с
която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложения запор върху
банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД, който е постановен по изп.д.
№****** по описа на ЧСИ С. Х., с рег. №
863 в КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението в частта, с която
подадената жалба е оставена без разглеждане като недопустима, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.