Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр. Кюстендил, 08.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди
двадесет и трета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Светла Кърлова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 216/2023 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на М.И.Т. ***, чрез пълномощника му адв. М.П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи (OД на МВР) – Кюстендил, за присъждане на
обезщетение в общ размер 300 (триста) лева за претърпени имуществени вреди – заплатен
адвокатски хонорар за организирана правна защита и съдействие по а.н.д. № 399/2018
г. по описа на Дупнишки районен съд (ДРС), с което е отменен електронен фиш
серия К № 1742677, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че претендираната сума представлява претърпени от него имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, явяваща се пряка
последица от отменения като незаконосъобразен електронен фиш серия К № 1742677,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ОД на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния му
представител, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Развива
съображения за наличие на основание по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Окръжна
прокуратура – Кюстендил, конституирана като страна по делото на основание чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че
предявеният иск се явява основателен и доказан.
Административен
съд - Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Към
настоящето дело е изискано и приложено а.н.д. № 399/2018 г. по описа на Районен
съд – Дупница. От него се установява, че с решение № 240 от 15.06.2018 г.,
постановено по а.н.д. № 399/2018 г. е отменен електронен фиш серия К № 1742677,
издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с който на М.Т., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 06.07.2018 г. Видно от приложените по делото по
описа на ДРС пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.02.2018
г., сключен между М.Т. и адв. М.П., посоченият договор е с предмет:
"изготвяне, подписване и подаване на жалба срещу електронен фиш серия К № 1742677
и процесуално представителство и защита по делото". Договорено е
възнаграждение в размер на 300 лв. Отбелязано е, че начинът на плащане е "веднага
и в брой".
При
така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
Административен съд - Кюстендил прави следните правни изводи:
Искът
е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
във вр. чл. 203 и сл. от АПК,
предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е
неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от отменен по съдебен ред като незаконосъобразен електронен фиш,
издаден от ОД на МВР - Кюстендил. Искът за обезщетение е предявен срещу
надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР)
и е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд - Кюстендил, по
реда на глава ХІ от АПК, като предявен
пред съда по настоящия адрес на увредения. В тази връзка съдът, за да се
произнесе, съобрази и мотивите по т. 1 от ТП № 2 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на
основание чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт, съгласно което исковете за вреди от
отменени незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия
по административно наказване, включително и такива за присъждане на разноските
в процеса по обжалване, са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
и компетентен да ги разгледа е административният съд. Именно липсата на
процесуална възможност за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН е
причината, изтъкната в тълкувателно постановление, за да се приеме, че
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване
на наказателните постановления са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
и подлежат на разглеждане по същия ред.
Разгледан
по същество, искът е основателен и доказан по следните съображения:
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
предполага установяване кумулативното наличие на визираните в разпоредбата
предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие
на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, отговорността
на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. При недоказване на която и да е от посочените
предпоставки, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е за
ищеца. Съобразявайки мотивите на т. 1 от тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на
съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на
електронен фиш серия К № 1742677 е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл електронният фиш представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По
делото е установено, че посоченият електронен фиш, с който е ангажирана
отговорността на ищеца, е отменен по съдебен ред от Дупнишкия районен съд, с влязло в сила съдебно решение,
като незаконосъобразен. С оглед изложеното, съдът намира за доказана първата от
кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
- незаконосъобразен административен акт – електронен фиш.
Доказани
са и настъпилите имуществени вреди за ищеца. В случая, те се свързват с
направените от ищеца разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществената от адвокат правна защита и съдействие във връзка с обжалването на
електронен фиш серия К № 1742677 и процесуално представителство по а.н.д. №
399/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница. За да се приеме, че ищецът действително е направил
такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер.
Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска
услуга. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и т. 1
от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът
за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е
форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че
адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно
е, от приложеното а.н.д. № 399/2018 г. по описа на Районен съд –
Дупница, че за обжалване на електронен фиш серия К № 1742677 на ОД на МВР –
Кюстендил, ищецът е ангажирал адвокат. Установено е, че той е платил договорен
хонорар на адвокат за изготвяне и депозиране на жалба срещу електронен фиш
серия К№ 1742677 по съдебен ред за една инстанция, като доказателство за това е
договорът за правна защита и съдействие от 12.02.2018 г., който е подписан от
страните, като в същия е отбелязано, че договореното възнаграждение е заплатено
веднага и в брой. Приложеният договор за правна защита и съдействие има
характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното
плащане и съответно направените от ищеца разходи за адвокатска защита (в този смисъл
е и Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС). Доколкото тези разходи се
свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да
се разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което с влязъл
в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
санкционирано с издадения електронен фиш. Следователно доказано се явява
наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника
при прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - реално претърпени от ищеца имуществени вреди.
Според
тълкуването, дадено в тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС, по т.
д. № 2/016 г., на ОСС на I и II колегия, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. След като едно
от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
е административният акт да е отменен по административен или съдебен ред и след
като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е
могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на
тази защита представлява имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен административен акт, в случая електронен фиш,
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
Взаимовръзката между издадения електронен фиш и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка
и непосредствена последица от издадения електронен фиш, тъй като обжалването на
този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
Исковата претенция е доказана не само по
основание, но и по размер. Заплащането на договореното адвокатско
възнаграждение е в общ размер на 300 лв., като същото е съразмерно на
осъществената правна защита. Действително, съгласно разрешението, дадено
в ТР
№ 1/15.03.2017 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2016
г., съдът, спазвайки
принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите
на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гледна точка на обоснованост и справедливост
на размера на адвокатското възнаграждение, т.е да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция), е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
респ. срещу електронни фишове за налагане на глоби, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действала до изменението й, обн. ДВ, бр.
45 от 2020 г.), за изготвяне на жалба, без процесуално
представителство, минималното възнаграждение е 300 лв. В случая заплатеното
възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие от 12.02.2018
г. е в минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по
правилата на чл.
18, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (в приложимата редакция), като същото не може да се
определи нито като прекомерно, нито като несъразмерно и несъответстващо на
критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ето защо съдът приема, че заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за една съдебна инстанция, е съобразено с всички
изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски
хонорар, съгласно Закона
за адвокатурата, като не
може да се приеме, че институтът на обезщетението от непозволеното увреждане се
използва като инструмент за неоснователно обогатяване.
По
изложените съображения, Административен съд - Кюстендил, намира, че са доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева,
представляващи платените разноски за адвокат по делото, в което е отменен като
незаконосъобразен електронен фиш серия К № 1742677, издаден от ОД на МВР – Кюстендил.
Искът следва да се уважи като доказан по основание и размер.
При този изход на спора се явява и
основателно акцесорното искане за присъждане на лихва върху претендираната сума
от 300 лв.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден
в ЗОДОВ, на основание § 1 от ДР на същия нормативен акт се прилагат
разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както
предвижда чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е
поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300 лв. да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 05.07.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Възражението на ответната страна за недължимост на
разноските в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, е
неоснователно. Ответникът с поведението си
е дал повод за завеждане на делото, тъй като в периода
от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение,
същият е можел да предложи на ищеца споразумение, да покани същия да му плати претендираната
сума - на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквото
същият не е сторил. Формалното признание на иска, без по-нататъшни действия по
реално заплащане на сумата, не е основание при уважаване на иска съдебните
разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната
разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
При този изход от делото и своевременно
заявеното искане, ищецът има право на разноски. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на М.Т., направените по делото разноски в общ размер 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева внесена държавна такса и 400 (четиристотин) лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 04.07.2023 г. Възражението за
прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатско възнаграждение е в минималния
размер по чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кюстендил да заплати
на М.Т. ***, сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие от отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила решение електронен фиш серия К № 1742677, издаден от ОД на МВР –
Кюстендил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска на 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кюстендил да заплати
на М.Т. ***, сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: