Решение по дело №39406/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13945
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20221110139406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13945
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110139406 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предл.1 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба от Ц. А. А. против [*********], с
адрес: [*********], с която са предявени обективно съединени осъдителни искове,
както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинението, по
което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2021 г.
до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
обвинението, по което е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.07.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2016 . било образувано досъдебно
производство № 2684/2016 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 41590/2016 г. по описа
на Софийска районна прокуратура, за престъпление по чл.346, ал.1 НК. Сочи, че по
посоченото досъдебно производство бил задържан на 28.11.2016 г. за срок от 24 часа
по ЗМВР. Поддържа, че му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.194, ал.1
НК и взета мярка за неотклонение „Подписка“, като разследването продължило две
години. По внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт в Софийски
районен съд било образувано НОХД № 3777/2018 г., по което след провеждане на 17
открити съдебни заседания, с присъда от 08.07.2021 г. бил оправдан по повдигнатото
му обвинение. Поддържа още, че вследствие на образуваното и водено досъдебно
1
производство бил психически сринат, претърпял унижение, срам и притеснение в
квартала, в който живее, приятелите му започнали да странят от него, считайки, че е
крадец. По изложените в исковата молба факти и обстоятелства ищецът обуславя
правен интерес от предявения иск за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
честта и достойнството му, поругаване на доброто име, ограничаване на социалните
контакти и понесен психически тормоз. Претендира и имуществени вреди, изразяващи
се в направените разходи за платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство. Претендира да му бъдат присъдени и направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
предявените искове. Поддържа се становище, че освен основателността на
претенцията, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на твърдените неимуществени
вреди, непосредствена им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ
характер, както и техния размер. Поддържа се, че ищецът не е представил
доказателства за търпените вреди, изразяващи се в унижения, притеснения, стрес,
неудобства и накърнено име, които да са пряк и непосредствен резултат именно от
процесното обвинение. Излагат се доводи, че ищецът е осъждан и има регистрирани
криминални прояви, поради което няма как да се ползва с добро име в обществото.
Поддържа се становище и за липса на доказателства, че Прокуратурата на РБ е
извършвала спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на
наказателното производство. По изложените съображения се иска отхвърляне на
предявените искове като недоказани. Алтернативно, ответникът оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди с доводи, че е изключително и
прекомерно завишен. Прави се анализ на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като се сочи, че в
случая се касае за обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7
НК. Оспорва се претенцията и за претърпени имуществени вреди от ищеца с доводи, че
липсват доказателства претендираната сума да е заплатена. По изложените
съображения се иска отхвърляне на исковете, алтернативно за намаляване на техния
размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти
състав досъдебното производство е, че същото е образувано на 08.11.2016 г. по реда на
чл.212, ал.2 НПК срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.346,
ал.1 НК.
С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на 06.12.2016 г., на
08.12.2016 г. Ц. А. А. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.346, ал.1 НК, като му е взета и мярка за неотклонение
2
„Подписка“. Обвинението е прецизирано на 09.01.2017 г. с постановление, докладвано
по реда на чл.219, ал.1 НПК на 04.01.2017 г.
Видно от постановление от 04.09.2017 г. на прокурор при СРП е, че от
привличането на А. като обвиняем са изминали повече от една година и шест месеца,
поради което взетата мярка за неотклонение „Подписка“, е била отменена.
С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на 22.01.2018 г., на
01.02.2018 г. Ц. А. А. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 НК.
Видно от материалите по досъдебното производство е, че същото е приключило
с мнение от 02.02.2018 г. за предаване на обвиняемия на съд.
Видно от приложеното към настоящото производство НОХД № 3777/2018 г. по
описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че същото е образувано по внесен обвинителен акт
от СРП на 28.02.2018 г.
С разпореждане от 12.04.2018 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 17.05.2018 г.
Видно от протокола от проведеното на 17.05.2018 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че подсъдимият-
настоящ ищец е бил редовно призован чрез неговата майка, но не се е явил. Тъй като
повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, поради което
присъствието на подсъдимия е задължително, съдът не е дал ход на делото и е
постановил принудителното му довеждане.
Видно от приложената в хода на съдебното наказателно производство докладна
записка от служител на РД „Охрана“ е, че при проверка на адреса на подсъдимия,
майка му е съобщила, че от 20 дни той е задържан в ареста на бул.“[*********]“.
Видно още от докладната е, че след направена справка в ОС „ИН“ е установено, че към
29.06.2018 г. А.о действително се намира в следствения арест.
На 21.09.2018 г. е проведено открито съдебно заседание, на което подсъдимият
се е явил лично и с упълномощен защитник, но поради отсъствие на съдебен заседател,
ход на делото не е даден.
На 21.12.2018 г. е проведено разпоредително заседание по НОХД № 3777/2018 г.
по описа на СРС, НО, 133-ти състав, в което делото е насрочено за разглеждане по
общия ред.
Видно от протокола от проведеното на 31.01.2019 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че подсъдимият се е
явил лично, изслушано е заключение на вещо лице, като делото е отложено поради
неявяване на двама свидетели и друго вещо лице.
Видно от протокола от проведеното на 15.03.2019 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че подсъдимият се е
явил лично, събрани са гласни доказателства, по искане на защитника на подсъдимия е
3
допусната съдебно-психиатрична експертиза и делото е отложено за друга дата и час.
При проведеното на 13.06.2019 г. открито съдебно заседание ход на делото не е
даден, поради непредставяне в законоустановения срок на заключението по
допуснатата СПЕ.
Видно от протокола от проведеното на 27.09.2019 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че подсъдимият се е
явил лично, като делото е отложено във връзка с доказателствения искания както на
представителя на СРП, така и на защитника на подсъдимия.
На 13.12.2019 г. ход на делото не е даден, поради отсъствие на съдебен
заседател.
Видно от разпореждане от 16.04.2020 г. е, че предвид епидемичната обстановка в
страната и Заповед № АС-90/10.03.2020 г. на председателя на СРС, делото е било
пренасрочено за друга дата и час.
Видно от протокола от проведеното на 18.06.2019 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че подсъдимият се е
явил лично, събрани са гласни доказателства, като делото е отложено по искане на
прокурора за разпит на друг свидетел.
На 17.09.2020 г. ход на делото не е даден, поради неявяване на свидетеля и
липса на други съдопроизводствени действия, които да бъдат извършени.
Видно от разпореждане от 07.12.2020 г. е, че поради отсъствие на съдията-
докладчик и на основание Заповед № АС-543/25.11.2020 г. на председателя на СРС,
делото е било пренасрочено за друга дата и час.
Видно от протокола от проведеното на 11.02.2021 г. открито съдебно заседание
по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че подсъдимият се е
явил лично, събрани са гласни доказателства, като делото е отложено по искане на
защитника на подсъдимия за събиране на писмени доказателства.
Видно от разпореждане от 29.03.2021 г. е, че поради усложнената епидемичната
обстановка в страната и Заповед № АС-146/29.03.2021 г. на председателя на СРС,
делото е било пренасрочено за друга дата и час.
На 13.05.2021 г. ход на делото не е даден, поради неявяване на подсъдимия.
Видно от протокола е, че служител на съдебна охрана е съобщил, че не е конвоиран,
поради участие чрез видео-конферентна връзка в производство по чл.64 НПК,
насрочено по същото време. Отделно от предходното, в заседание не се е явил и един
от съдебните заседатели.
На 08.07.2021 г. по делото е проведено последно открито съдебно заседание, на
което подсъдимия е присъствал, доведен от СА на НСлС и съдебния състав е обявил
присъдата си.
Видно от постановената по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти
състав присъда е, че подсъдимият е признат за невиновен по повдигнатото му
4
обвинение.
По делото няма данни присъдата да е обжалвана или протестирана, поради което
съдът приема, че същата е влязла в законна сила след изтичане на 15-дневния срок от
обявяването й – 24.07.2021 г.
В хода на настоящото производство ответникът е представил справка от СДВР, в
която са отразени образуваните преписки срещу ищеца.
По делото е приложена и справка от НСлС за образувани срещу ищеца
наказателни производства, регистрирани задържания по МНО „Задържане под
стража“.
Видно от приложената по делото справка съдимост, издадена на 31.08.2022 г. е,
че ищецът е осъден с влязла в сила на 10.01.2022 г. присъда, постановена по НОХД №
13833/2018 г. - за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. За
извършеното престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 година и глоба, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено
с изпитателен срок от три години.
В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля [*********] Видно от нейните показания е, че познава ищеца, тъй
като е била негов защитник в производството по НОХД № 3777/2018 г. по описа на
СРС, НО, 133-ти състав. В показанията си свидетелят разказва, че делото се
„проточило“, а подзащитния й – настоящ ищец, бил изключително притеснен. Няколко
дни преди съдебните заседания започвал да й звъни по телефона с искане за срещи, тъй
като се притеснявал, че при евентуално осъдителна присъда може да влезе в затвора.
Разказва още, че се е налагало да го успокоява и в съдебната зала, тъй като поради
притеснение се опитвал да се намесва в процеса. Свидетелят разказва още, че ищецът е
споделял, че в квартала, където живее и е извършена кражбата, негови приятели,
познати и съседи шушукали и злословели по негов адрес, че е крадец.
На въпроси на представителя на Прокуратурата свидетелят отговаря, че в този
период срещу настоящия ищец имало и друго наказателно производство, което не е
приключило и до момента. Знае и за осъждането на ищеца за шофиране след употреба
на амфетамин, което дело също било на производство по време на разглеждане на
делото, предмет на настоящото производство. Разказва, че на нея лично ищецът не е
споделял да е посещавал психилог, психиатър или да има здравословни притеснения,
но идвайки преди заседанието изглаждал като човек, който не спал.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Доколкото в настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от
незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да
5
отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България
/т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл.127 от Конституцията на РБ е
органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и
поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния
случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение, обуславя
възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г./.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че е бил
оправдан по това обвинение с влязъл в сила съдебен акт; 3/ че е претърпял описаните в
исковата молба неимуществени вреди и 4/ че между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ е налице причинно-
следствена връзка.
Съдът приема, че в хода на настоящото производство безспорно се доказа
фактът на привличането на ищеца като обвиняем на 08.12.2016 г. за извършено
престъпление по чл.346, ал.1 НК, а в последствие - на 01.02.2018 г. - за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 НК.
В конкретния случай ищецът твърди, че неимуществените вреди се изразяват в
уронване честта и достойнството му, поругаване на доброто име, ограничаване на
социалните контакти и понесен психически тормоз от образуваното наказателно
производство.
В тази насока по делото са събрани единствено гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел – защитника на ищеца в съдебното производство по НОХД №
3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав. Съдът приема, че не е налице пречка
да кредитира показанията на свидетеля относно възприетото лично от него състояние
на ищеца – че бил изключително притеснен, че при евентуална осъдителна присъда
може да влезе в затвора. В конкретния случай, с оглед показанията на свидетеля, че
през този период ищецът е бил обвиняем, съответно подсъдим и по други две
наказателни производства /в тази част показанията кореспондират и със събраните
по делото писмени доказателства/, съдът приема, че безпокойството му не е било
обусловено единствено и само от воденото срещу него наказателно производство по
НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав. Видно от приложената по
делото справка от Национална следствена служба е, че през исковия период ищецът е
бил с повдигнати обвинения за извършени други престъпления, за които е бил
задържан и под стража. Предходното се установява и от обективираното в протоколите
от проведените на 17.05.2018 г., на 13.05.2021 г. и на 08.07.2021 г. открити съдебни
6
заседания по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав.
С оглед предходното, при събраните по делото доказателства за образувани и
други наказателни производства против настоящия ищец през исковия период, както и
относно задържането му под стража през периодите от 08.06.2018 г. до 21.08.2018 г. и
от 26.03.2021 г. до 12.08.2021 г., съдът приема изложените в исковата молба твърдения
относно „ограничаване на социалните контакти и понесен психически тормоз от
образуваното наказателно производство“, които да са пряка и непосредствена
последица единствено от повдигнатото му обвинение и образуваното наказателно
производство по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, за
недоказани. Видно и от показанията на св.Моллова е, че същата разказва, че „….на
него в един момент му се събра много, тъй като изведнъж получи няколко обвинения
за различни престъпления“.
Относно изложените в исковата молба твърдения за уронване честта и
достойнството на ищеца, както и поругаване на доброто му име, по делото не се
събраха доказателства. При събраните по делото доказателства относно
противоправното поведение на ищеца, съдът намира горните твърдения за силно
преувеличени, а и недоказани.
Съдът не обсъжда изложените в исковата молба твърдения относно изживените
от родителите на ищеца притеснения и влошеното здравословно състояние на бащата
на ищеца, тъй като същите не са предмета на настоящия спор.
Въпреки гореизложеното, в своята практика ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени /в този смисъл са
решение № 427/16.06.2010г. по гр.д.№273/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение №
457/25.06.2010г. по гр.д.№1506/2009г., ІV г.о. на ВКС /.
В практиката на Европейския съд по правата на човека /решение от 11.02.2011 г.
по съединени жалби № 4473/02 и №34138/04 срещу България/ също е прието, че
самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него
неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само
по себе си подлежи на обезщетяване.
Размерът на дължимото обезщетение се определя, като съдът вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, ищецът оправдан ли е или наказателното производство е прекратено по
всички обвинение или по част от тях, продължителността на наказателното
производство, дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове провеждането му,
дали е взета и вида на мярката за неотклонение, всичко това как се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, цялостно как се е отразило върху живота му, в семейство, сред приятелите,
7
обществения отзвук, в професионален план /определение № 627/10.06.2010г. по гр.д.
№1916/2009г., ІV г.о. на ВКС и определение №113/23.01.2014г. по гр.д.№156/2014г., ІV
г.о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съд приема, че при наличие на
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и
притеснение относно неговия изход. Видно от данните по НОХД № 3777/2018 г. по
описа на СРС, НО, 133-ти състав е, че досъдебното производство е продължило малко
повече от две години, а съдебното производство надвишава три години, но следва да
се отчете обстоятелството, че поради световната пандемия от Ковид-19 и обявената в
страната епидемиологична обстановка, част от заседанията са пренасрочвани по
обективни причини. В конкретния случай, с оглед правната квалификация на деянието
подсъдимият – настоящ ищец е следвало да присъства в провежданите открити
съдебни заседания и взема участие в извършваните процесуално-следствени действия,
а от друга страна - че в процесния период срещу ищеца са водени паралелно още
няколко наказателни производства, съдът приема, че степента на увреждане на ищеца и
интензитетът на неимуществените вреди, които са в пряка връзка с обвинението,
предмет на настоящата претенция е значително по-малък в сравнение със случая,
ако процесното обвинение беше единствено. По делото няма данни ищецът да е
претърпял по интензивни неимуществени вреди, да се е влошило физическото и/или
психическото му здраве, а ограничените му социални контакти да са вследствие
единствено на повдигнатото обвинение /при данните по делото за престоя му в
следствения арест и обявените в страната ограничителни мерки във връзка с
епидемиологичната обстановка/. Неоснователни са и изложените в хода на устните
състезания от процесуалния му представител доводи, че в хода на производството му е
била наложена мярка „Задържане под стража“. В конкретния случай по отношение на
ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, като по делото
няма данни да е ограничила възможностите му за свободно придвижване, съответно до
ограничаване на други права на лицето. Нещо повече, видно от разпореждане от
04.09.2017 г. на СРП е, че взетата мярка за неотклонение „Подписка“, е била отменена.
Предвид гореизложеното, съдът приема за справедлив размер на обезщетението
сумата от 2 000,00 лева, като до пълния предявен размер от 5 000,00 лева предявения
иск следва да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и обезщетение за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на присъдата, с която ищецът е
признат за невиновен – 24.07.2021 г. до окончателното изплащане /в този смисъл е т.4,
абз.II от ТР № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Разноските, извършени в наказателното производство, представляват
имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, тъй като са пряка и
8
непосредствена последица от увреждането /незаконното наказателно преследване/.
Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези
разноски, поради което при предявен иск по чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за
заплатения адвокатски хонорар до разумния и обичайния размер /в този смисъл
решение №255/02.11.2015г. по гр.д. №1011/2015г., III г.о. на ВКС/.
В конкретния случай ищецът претендира разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева за процесуално представителство в
производството по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав. Видно
от приложения по НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС договор за правна защита и
съдействие /л.47/ е, че договореното възнаграждение е в размер на 600,00 лева.
Въпреки предходното, в конкретния случай на ищеца не следва да се присъждат
имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
по делото няма данни, че същото е реално заплатено. Следва да се има предвид, че в
договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан вида на плащане – в
брой или по банков път. При плащане в брой договорът служи за разписка, а
плащането по банков път следва да бъде установено със съответните банкови
документи. В тази насока е и т.1 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС, съгласно
което само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. В приложения
в производството НОХД № 3777/2018 г. по описа на СРС договор за правна защита и
съдействие липсва отбелязване относно начина на плащане на договореното
възнаграждение.
С оглед предходното, предявения иск за имуществени вреди следва да бъде
отхвърлян изцяло като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса по делото в размер на 10,00
лева, както и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Видно
от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева. Съразмерно на уважената
част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 254,55 лева, или разноски в общ размер на 264,55 лева.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ [*********], с адрес:
[*********] да заплати на Ц. А. А., ЕГН ********** сумата от 2 000,00 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
9
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което е
признат за невиновен с влязла в сила присъда по НОХД № 3777/2018 г. по описа на
СРС, НО, 133-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за сумата над 2000,00 лева до пълния предявен размер от
5000,00 лева, както и предявения иск за сумата от 500,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр.чл.10, ал.3 ЗОДОВ [*********],
с адрес: [*********] да заплати на Ц. А. А., ЕГН ********** сумата от 264,55 лева,
представляваща направени разноски по производството, съразмерно на уважената част
от предявените искове.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10