№ 15161
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110157379 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от И. К. Д. срещу /ФИРМА/ обективно
кумулативно съединени искове: установителни искове с правно основание чл. 26 , ал. 1,
пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата от
Договор за паричен заем № **********/21.01.2022 г., предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане на искането за заем, съединени с осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 18,01 лв., представляваща недължимо платена по нищожна клауза от
Договор за паричен заем № ********** /21.01.2022 г., предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане на искането за заем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 19.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че
ответника са сключили Договор за паричен заем № ********** /27.01.2022 г., по силата на
който са му предоставени заемни средства в размер на 100,00 лв., които следва да бъдат
върнати в срок до 26.01.2022 г., при уговорен лихвения процент 39,42 % и ГПР 48,2 %.
Договорът за кредит предвиждал, че заемателят се задължава да заплати такса за бързо
разглеждане в размер на 18,01 лв. Поддържа, че е погасил сумите по заема в уговорения
срок. Поддържа, че договорът за заем е нищожен, тъй като информацията за ГПР е
неточно посочена, доколкото при изчисляване на размера не е включена дължимата такса
да бързо разглеждане, което от своя страна може да се приравни на липса на посочен в
договора ГПР. Счита също така, че клаузата в договора за заем, с която заемателят се
задължава да заплати такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречието
и с чл. 10а, ал. 2 ГПК, тъй като разглеждането на искането за кредит представлява
дейност по усвояване и управление на кредита, а не е допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. При условия на евентуалност твърди, че посочената клауза
противоречи на добрите нрави, и евентуално е неравноправна клауза. Поради изложеното
моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, с която е уговорена такса за бързо
разглеждане, като предявява и иск за връщане на платената сума по нищожната клауза в
1
размер на 18,01 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва, че ищецът е погасил сумата по процесния договор, вкл.
таксата за експресно разглеждане. Твърди, че при сключването на договора за кредит са
били спазени всички относими изисквания на закона към същия. Посочва, че
потребителят сам бил поискал да се ползва от допълнителна услуга като бил запознат с
нейната стойност и доброволно се съгласил с условията на договора, поради което не била
неравноправна.
В съдебно заседание ищецът И. К. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 150847/09.05.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Уважаването на предявената установителна претенция изисква доказване
основанието за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане от договора, а уважаването на предявената осъдителна претенция е
предпоставено от положителното установяване на следните факти: наличието на валидно
възникнала облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за
паричен заем между страните: изпълнение на задълженията по договор за паричен заем
№ **********/21.01.2022г., в изпълнение клаузите на който ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 18,01 лева, а при доказване на горепосочените обстоятелства
в тежест на ответното дружество е да докаже основание за задържане на сумата. По
делото се установява, че между ищеца, като заемополучател и /ФИРМА/, като заемодател
е сключен договор за паричен заем № **********/21.01.2022г., по силата на който
ответникът е предоставил в заем на ищеца сума в размер на 100,00 лева, която както е
посочено в експертизата е следвало да бъде върната на 26.01.2022г., при фиксиран
годишен лихвен процент от 39,42% и ГПР от 48,20% и уговорена в договора такса
експресно разглеждане в размер на 18,01 лева. Установява се от изслушаната ССчЕ, че на
21.01.2022г. е погасено задължението по договора, като е заплатена общо сума в размер на
118,55 лева, от които 100,00 лева главница, 0,54 лева – лихва и сумата от 18,01 лева за
такса за бързо разглеждане на искането за кредит. Вещото лице е изчислило, че при ГЛП
от 39,42 лева в размер на 0,54 лева за пет дни за 100,00 лева отпуснат кредит и такса за
бързо разглеждане в размер на 18,01 лева или общо 18,55 лева, при включване на таксата
към лихвения процент, то действителният размер на ГЛП по договора възлиза на
1 354,15%
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в
рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат
качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по
2
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда
редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното
правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна – чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. Ищецът твърди нищожност на клаузата за експресно разглеждане на
кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и
3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено
в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Установи се че в
договора за кредит е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 18, 01 лв. Таксата гарантира обработка на искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен
носител в офис на партньор. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било
то и "бързо", е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които
предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл
уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това е уговорена в противоречие
с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. По делото въобще не стана ясно как тази
допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за
ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази
услуга, ясно е че размера и подлежи на актуализация при уговаряне на по-голяма заемна
сума. С оглед изложеното искът за прогласяване нищожността на клаузата за бързо
разглеждане е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като съдът намира, че
процесната клауза е нищожна като противоречаща на закона.
По предявения от ищеца осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане
на дадено без основание в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно
доказване заплащане на сумата от 18,01 лв. на ответника, а в тежест на ответника – да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на правно основание за
заплащане на сумата. Доколкото по делото се установи заплащане на сумата, както и
нищожност на клаузата за експресно разглеждане на кредита, то съдът намира, че за
ответника не е налице правно основание за заплащане на сумата/съответно за
задържането й, поради и което и иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищеца следва да му бъдат присъдени разноски за
държавна такса и депозит за експертизи в общ размер от 450,00 лева. Отделно доколкото
се установява по делото, че ищецът е уговорил с *** „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, с адрес
на управление в *********************************, оказване на правна помощ в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, то в полза на *** „Д. М.“ следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като за един предявен иск в размер на
480,00 лева с ДДС, на основание чл. 7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото присъждането на посоченото
възнаграждение в списъка с разноски по чл. 80 от ГПК от 1200,00 лева е прекомерно с
оглед цената на исковете и правната им и фактическа сложност. Следва да се отчете и
процесуалното поведение на процесуалния представител на ищеца, който не се яви в о.с.з.
Така мотивиран, съдът:
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА клаузата на сключения между /ФИРМА/, ЕИК ********** и И. К. Д.,
ЕГН ********** договор за кредит № ********** от 21.01.2022г., предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 18,01 лева, за нищожна като
противоречаща на чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 18,01 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за
паричен заем № **********/21.01.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба - 19.10.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 450,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 о ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на **** „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление в *********************************, сумата в размер
на 480,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4