РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и деветнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10496
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.Р.И. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата Е.Р.И. твърди, че на
29.10.2017 г., около 17.30 ч. дъщеря й Н.Е. Р. е пътувала на задната седалка на
лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № *******, движещ се по път ІІ-84, когато на
около 200 м. от разклона за с. Лозен, водачът му О.Ч. поради несъобразена
скорост загубил управлението на автомобила. Излязъл извън платното за движение
и се блъснал в дърво. В резултат на удара починала дъщерята на ищцата. Между
тях имала особено силна връзка, живеели заедно, след смъртта й ищцата преживява
тежки болки и страдания. Поддържа, че отговорността на виновния водач е предмет
на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Моли ответникът
да бъде осъден да заплати
застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева, ведно със законна лихва
от 06.11.2017 г. (датата на изтичане на срока по извънсъдебната претенция) до
окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване поради непоставянето на обезопасителен колан от
пострадалата. Твърди, че пострадалата е знаела, че се качва в автомобил,
управляван от неправоспособен водач. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С Определение от 18.02.2019 г. като трето лице
– помагач на страната на ответника е конституиран О.А.Ч., която не заявява
становището си по предявения иск.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда №
42/11.09.2018 т. по нохд № 325/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик О.А.Ч.
е признат за виновен в това, че на 29.10.2017 г. около 17.30 часа на път II-84
между селата Ветрен дол и Братаница при управление на МПС – лек автомобил БМВ
модел 318 и с рег. № ******* и поради нарушаване на правилата за движение по
непредпазливост е причинил смъртта на намиращите се в автомобила Наско Ангелов Ч.
и Н.Е. Р.. Присъдата е влязла в сила на 03.04.2019 г.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства са изготвени основно и допълнително
заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Вещите
лица установяват, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на лекия автомобил, който при движение със 102 км.ч. е допуснал
отклонение на автомобила вдясно и е излязъл извън платното за движение.
Посочват, че при упражняване на непрекъснат контрол над автомобила, той е можел
да предотврати настъпването на ПТП. Дават заключение, че използването на
предпазни колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора
по инерция при челен удар и съответно възможното им стълкновение с частите на
интериора при челен удар и също така гарантира, че водачът и пасажера ще се
намират в положение, гарантиращо безопасното отваряне на въздушната
възглавница, както и задържа тялото на пътника в автомобила при преобръщане.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещите лица са
посочили, че тялото на пострадалата при ПТП Н.Р. се е намирало на пътната
настилка на 2-3 метра от автомобила. Дават заключение, че смъртта на Н.Е. Р. е
настъпила в резултат на силно притискане между твърди тъпи предмети в областта
на гръдния кош и корема със значителна кинетична енергия. Установява се, че
пострадалата е пътувала на задната седалка на автомобила и доколкото била
намерена извън автомобила вещите лица дават заключение, че е пътувала без
правилно поставен обезопасителен колан и при преобръщането на автомобила е
попаднала под него и е била притисната между автомобила и асфалта. Вещите лица
посочват, че при поставен предпазен колан тялото на пострадалата е щяло да
остане в лекия автомобил, но с оглед това, че се касае за „кабрио“, то при
преобръщането на автомобила е било много вероятно да настъпи смъртен изход за
нея.
От представеното Удостоверение за
наследници се установява, че Н.Е. Р. е починала на 29.10.2017 и е оставила като
наследник по закон Е.Р.И..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди и отношенията
между починалата и ищцата са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
К.Е.Г.и е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза. В показанията
си свидетелят Г. установява, че е съпруг на сестрата на ищцата. Установява, че Е.
и Н.живеели в един апартамент. Били щастливи, живеели широк живот. Година преди
да почине Н.живеела една седмица при приятеля си, а после месец, месец и
половина се връщала при майка си. Разстоянието между двете къщи било 200-300
метра. Имали добри отношения. Майката много помагала на дъщеря си. Н.била добра
и възпитана. Била единствено дете на Е.. Имала очаквания Н.да се ожени и да има
деца. След случилото се свидетелят, който живеел във Франция, се върнал в
България. Когато видял Е. за пръв път, тя искала да се самоубие. И към
настоящия момент всеки ден от 8 до 12-13 часа била на гробищата – вече две
години. Роднините й гледали да я успокоят. Живеела с мъжа си, но никой не можел
да й помогне. Променила се като човек и физически и психически. Преди работела,
била здрава. С мъжа си работели в Италия, а сега била заприличала на бабичка.
Нямала никакви сили. Дори наскоро получила захарен диабет от притеснение и
стрес. Всеки божи ден плачела за нея.
От заключението на
приетата съдебно-психологическа експертиза се установява, че загубата на дъщеря
й има трайно негативно отражение върху психичното функциониране на Е.И..
Обобщените данни сочели, че е преживяла събитието като претоварващо
интелектуалния капацитет за справяне (психотравма). При нея е настъпила силно
изразена депресивна реакция като и към момента на изследването (около две
години и три месеца от инцидента) се отчита към средно изразено състояние на
депресия, характеризиращо се с преживелищни и вететативни симптоми.
Не се спори по
делото, че между З. „Л.И.“ АД и собственика на лек
автомобил БМВ 318 с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с застрахователна полица № BG/22/117001999518, по силата на която застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие. Установява се, че на 19.12.2017
г. ищцата е направила искане до застрахователното дружество да й бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. С писмо изх. № 198/24.01.2018
г. застрахователят е направил искане да
бъдат представени допълнително документи.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от О.А.Ч. в резултат, на което е
починала Н.Е. Р.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се
установяват от приетите по делото писмени
и гласни доказателства и приетите комплексна медицинска и автотехническа
експертиза. По делото се установява, че с присъда по нохд № 325/2018 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик О.Ч. е признат за виновен за причинената
по непредпазливост смърт на Н.Р.. Присъдата с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на
обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от
престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на
увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен
да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават
вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива
доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат
на престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното
производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред.
На първо място, ищцата е от кръга на лицата, които имат право да претендират
вреди, доколкото починалата е нейна дъщеря. (Постановление № 4/1961 г.,
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС),
както и се установява от събраните по
делото гласни доказателства, че между ищцата
и починалата е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил БМВ 318 с рег. № ******* е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че между
ищцата и починалата са били установени трайни емоционални връзки. Живеели в
разбирателство и любов. Установява се, че след смъртта на Н.Е. Р. майка й
преживява трудно загубата. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди на майката на починалата съдът отчита нейната възраст и установената
близка връзка, както и установеното й от съдебно-психологическата експертиза
трайно депресивно състояние. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че
загубата на дете е много тежко негативно емоционално преживяване, както и че
това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед обстоятелството, че
законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за обезщетяване на
неимуществените вреди, то следва на ищцата да бъде определено обезщетение при
спазване на установените в практиката критерии за справедливост. Настоящият
съдебен състав приема, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е
в размер на 200000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за
движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От
събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на ПТП пострадалата
е била без поставен обезопасителен колан. Следователно е налице нарушение на
правилата, предвидени в Закона за движение по пътищата, които могат да
обосновават наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед
установеното от приетите по делото заключения на комплексна съдебно медицинска
и съдебно-автотехническа експертиза се установява, че смъртта на Н.Р. би
настъпила и ако тялото й е останало фиксирано в лекия автомобил, тъй като той
бил тип „кабрио“. Предвид на изложеното, направеното възражение за
съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва
е дължима от по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от
Кодекса за застраховането застрахователят изпада в забава от датата на
уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.
496, ал. 1 за произнасяне на
застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно
обезщетение. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от датата следваща
тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне по направеното искане за
определяне на обезщетение. С оглед направеното искане законна лихва следва да
бъде присъдена от 19.03.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 8000 лева,
представляваща дължима държавна такса, както и 750 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, който е
оказал безплатна правна помощ има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. К. сумата от 6636 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е. Р.И., ЕГН-**********,*** сумата от 200 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на дъщеря й Н.Е. Р., настъпила в резултат на ПТП,
причинено на 29.10.2017 г. от О.А.Ч., водач на
лек автомобил БМВ 318 с рег. № *******, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/22/117001999518,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.03.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 8000 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата
от 750 лева, представляващи платени
от бюджета на съда разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати адв. П.К., със служебен номер *******, с адрес гр. София, ул. *******сумата
от 6636 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС.
Решението е постановено при
участието на О.А.Ч. като трето лице – помагач на страната на ответника З. „Л.И.“
АД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: