РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 31.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 359 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 328, във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Постъпила е жалба от А.В.М. – прокурор в Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит,
адрес: гр. Луковит, ул. „****, срещу Заповед № РД-19-275/10.09.2021 г.,
издадена от Административен ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч, с
която на основание чл. 327, ал. 1 от ЗСВ на прокурор А.В.М. е обърнато
внимание.
Оспорващата твърди, че заповедта за обръщане на внимание е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. В жалбата и в съдебно заседание оспорващата се явява лично, като излага аргументи за отмяна на заповедта. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена по повод едно единствено досъдебно производство № 200/2015 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, преписка ТОЛ-711/2015 г. по описа на РП – Ловеч, изразяващо се в това, че от образуването на досъдебното производство /12.09.2015 г./ до момента на образуване на проверката /13.08.2021 г./ е изминал период от 5 г. и 11 месеца, през който период производството е спирано общо 5 пъти на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, мотивирано с необходимостта от разпит на пострадалата Д. М., която е била обявена за общодържавно издирване, като по делото е било ясно, че М. живее и работи в Кралство Испания, като от наблюдаващият прокурор не са били предприети никакви действия за установяване местонахождението на същото лице в чужбина и съответно провеждане на разпит по реда на международното правно сътрудничество. Оспорващата сочи, че в процесния случай с оглед спецификата на воденото разследване по същото досъдебно производство само разпитът на Д. М. по реда на международното правно сътрудничество не би дал необходимия резултат, т.к. по делото като веществени доказателства са били приобщени инкриминираните вещи и същите е следвало да бъдат разпознати от техния собственик М.. Сочи, че издателят на обжалваната заповед не е отчел обстоятелството, че периодично са правени усилия за установяване на М. в България, която е била обявена за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“. Сочи се, че в международното право действа принципът на пропорционалност – да не се влагат повече средства /усилия/ от необходимите за постигане на крайната цел, като сочи, че в процесния случай стойността на отнетите при кражбата вещи възлиза на 155, 93 лв., съгласно заключението на оценителната експертиза. Сочи, че е било икономически неоправдано и с оглед принципа на процесуална икономия да се извърши разпит на пострадалата М. по реда на международното правно сътрудничество /установяване на адрес в чужбина, превод и легализация на документи, призоваване и разпит на лицето в Кралство Испания, пощенски разноски/, които разходи биха надвишили щетата от престъплението - кражба, като сочи, че нееднократно съдебните органи на държави-членки на ЕС са отказвали на българските компетентни органи оказването на международно правно сътрудничество, когато щетата /вредата/ от извършеното престъпление, съгласно техните стандарти, е с нисък размер. Сочи се, че не е съобразено от издателят на заповедта, че след установяването и разпита на пострадалата М., поведен на 14.06.2021 г., в рамките на двумесечния срок, а именно на 12.08.2021 г., е приключено разследването по досъдебно производство № 200/2015 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, приписка ТОЛ-711/2015 г. по описа на РП – Ловеч, като по делото има две привлечени лица в качеството на обвиняеми. Сочи се, че на 15.09.2021 г. делото е било решено от жалбоподателката по същество, като същото е внесено в съда със споразумение, което беше одобрено на 20.09.2021 г. от РС – Луковит. Акцентира се, че в обжалваната заповед не се сочи кога е извършено твърдяното нарушение, за да се прецени изтекли ли са сроковете, посочени в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Отделно сочи нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, като сочи, че в обжалваната заповед не са обсъдени направените от нея обяснения и възражения, като допълнително сочи, че в заповедта не са изложени съображения относно формата на вината, не са изследвани в пълнота обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Отделно се акцентира, че в обжалваната заповед не е посочено коя разпоредба и от кой нормативен акт е нарушена, като сочи, че никъде в НПК не е установено задължение да се провежда разпит по реда на международното правно сътрудничество. Излагат се и други аргументи за отмяна на заповедта, като жалбоподателката сочи и съдебна практика. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед, не се претендират разноски от жалбоподателката.
В съдебно заседание оспорващата М. се явява лично, като поддържа жалбата, сочи, че наложената мярка е несъразмерно тежка, сочи, че в заповедта не е коментирана дейността й, нейната натовареност, сочи съдебна практика, съгласно която, когато наложеното „обръщане на внимание“ касае едно единствено досъдено производство, то тогава съдилищата приемат, че подобна мярка се явява несъразмерно тежка.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от ИФ Административен ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч К.К., която намира жалбата за основателна, като в голяма степен споделя аргументите на оспорващата за отмяна на заповедта.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя на 13.09.2021 г., видно от разписката, съдържаща се в самата обжалвана заповед, а жалбата е подадена на 24.09.2021 г., видно от пощенски плик на л. 11 от делото/, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е основателна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Не се спори между страните, а и се установява от удостоверение на л. 12 от делото, че издателят на обжалваната заповед Ц.М.П.е заемал длъжността Административен ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч, към момента на издаване на обжалваната Заповед № РД-19-275/10.09.2021 г., издадена от Административен ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч.
Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган съгласно чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, като липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната Заповед №
РД-19-275/10.09.2021 г. на Административен ръководител – Районен прокурор на РП
– Ловеч не съдържа необходими реквизити, като
в заповедта не се сочи нито дата на извършване на дисциплинарното нарушение,
нито период на извършване на същото, като не се сочи и дата на откриване/констатиране
на дисциплинарното нарушение.
Горното е съществен
порок на формата на обжалвания административен акт, което прави невъзможна и
проверката за спазването на преклузивните срокове по чл. 310 от ЗСВ.
Съгласно чл. 310,
ал. 1 от ЗСВ - Дисциплинарно производство се образува със заповед,
съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от
извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от
узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се
прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях.
Съгласно чл. 310, ал. 2 от ЗСВ - Когато сроковете по ал. 1 са изтекли, дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява и когато се прекрати правоотношението с лицата по чл. 307, ал. 1.
Съгласно чл. 310, ал. 3 от ЗСВ - Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от разгласяване на деянието извън органите на съдебната власт.
Ето защо липсата на посочване както на дата на извършване на дисциплинарното нарушение, така и на дата на откриването на същото нарушение е съществен порок на формата на административния акт, възпрепятстващ проверката за спазването на преклузивните срокове по чл. 310 от ЗСВ, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.
Допълнителен аргумент относно порок на формата на административния акт е и неясно формулираното дисциплинарно нарушение, като не става ясно дали прокурор М. е допуснала нарушение по образуването и движението на дела/дело или по организацията на работата.
В обстоятелствената част на обжалваната заповед се сочи лаконично, че е допуснато нарушение на организацията на работа, без да се конкретизира в какво се изразява същото нарушение. В заповедта е посочено следното:
„за допуснато нарушение в организацията на работата й по досъдебно производство № 200/2015 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, преписка ТОЛ-711/2015 г. по описа на РП – Ловеч, изразяващо се в това, че от образуването на досъдебното производство /12.09.2015 г./ до момента на образуване на проверката /13.08.2021 г./ е изминал период от 5 г. и 11 месеца, през който период производството е спирано общо 5 пъти на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, мотивирано с необходимостта от разпит на пострадалата Д. М., която е била обявена за общодържавно издирване. Същевременно по делото изначално е било ясно, че М. живее и работи в чужбина и по конкретно в Кралство Испания, но от страна на наблюдаващия прокурор не са били предприети никакви действия за установяване местонахождението на лицето в чуждата държава и съответно провеждане на разпит по реда на международното правно сътрудничество.“
Не става ясно дали т.нар. „нарушение в организацията на работа“ се изразява в това, че досъдебното производство е спирано многократно – „общо 5 пъти на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК“ или в това, че не са предприети действия за „провеждане на разпит по реда на международното правно сътрудничество.“
Съдът намира за основателен довода на оспорващата прокурор М., че в обжалваната заповед не е посочено коя разпоредба и от кой нормативен акт е нарушена, като сочи, че никъде в НПК не е установено задължение да се повежда разпит по реда на международното правно сътрудничество.
Ето защо съдът намира, че в обжалваната заповед от една страна не се сочи нито дата на извършване на дисциплинарното нарушение, нито дата на откриването на същото, а от друга страна неясно е формулирано самото дисциплинарно нарушение, в какво се изразява същото, коя е нарушената разпоредба, от кой нормативен акт, както и колко на брой и какви са вменените дисциплинарни нарушения на прокурор М..
Горното е съществено нарушение на формата на административния акт, т.к. не е ясно конкретно посоченото дисциплинарно нарушение, нито кога е извършено същото, нито кога е открито.
Ето защо съдът приема, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Съдът намира, че при издаване на обжалваната Заповед № РД-19-275/10.09.2021 г., издадена от Административен ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е нарушена разпоредбата на чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 35 от АПК - Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Видно е, че в обжалваната заповед не са обсъждани писмените обяснения на прокурор М. на л. 17 от делото, в които прокурор М. сочи, че продължителността на воденото разследване е обусловена от необходимостта за разпит и конституиране на пострадалата по делото Д. М. която от дълги години живее и работи в Испания. Същата е била обявена за ОДИ с мярка „установяване на адрес“. В същите обяснения, както и в настоящата жалба, е акцентирано, че в процесния случай с оглед спецификата на воденото разследване по същото досъдебно производство само разпитът на Д. М. по реда на международното правно сътрудничество не би дал необходимия резултат, т.к. по делото като веществени доказателства са били приобщени инкриминираните вещи и същите е следвало да бъдат разпознати от техния собственик М.. Сочи, че периодично са правени усилия за установяване на М. в България, която е била обявена за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“. Сочи, че е било икономически неоправдано и с оглед принципа на процесуална икономия да се извърши разпит на пострадалата М. по реда на международното правно сътрудничество /установяване на адрес в чужбина, превод и легализация на документи, призоваване и разпит на лицето в Кралство Испания, пощенски разноски/, които разходи биха надвишили щетата от престъплението кражба, като сочи, че нееднократно съдебните органи на държави-членки на ЕС са отказвали на българските компетентни органи оказването на международно правно сътрудничество, когато щетата /вредата/ от извършеното престъпление, съгласно техните стандарти, е с нисък размер. Сочи се, че след установяването и разпита на пострадалата М., поведен на 14.06.2021 г., в рамките на двумесечния срок, а именно на 12.08.2021 г., е приключено разследването по досъдебно производство № 200/2015 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, приписка ТОЛ-711/2015 г. по описа на РП – Ловеч, като по делото има две привлечени лица в качеството на обвиняеми.
В обясненията се акцентира, че наблюдаващият прокурор М. се е произнасяла в сроковете, предвидени в НПК.
Нито едно от тези възражения и обяснения не е обсъдено в обжалваната Заповед № РД-19-275/10.09.2021 г., издадена от Административен ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч, която е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, което в случая е съществено и е друго самостоятелно основание за отмяна на заповедта – отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.
В допълнение следва да се посочи, че поради констатираното по-горе нарушение на формата на обжалваната заповед във връзка с непосочване на дата на откриването и непосочване на дата на извършване на конкретно дисциплинарно нарушение, не е възможна и проверка за спазването на сроковете по чл. 310 от ЗСВ, но като се има предвид продължителността на досъдебното производство – образувано 12.09.2015 г. до момента на образуване на проверката 13.08.2021 г., като в самата обжалвана заповед се сочи, че е изминал период от 5 г. и 11 месеца, през който период производството е спирано общо 5 пъти на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, то за по-голяма част от този период може да се приеме, че е изтекъл както 6-месечният срок от откриването, така и 3-годинишният от извършването на нарушението.
Ето защо неправилно е било образувано производството по
издаване на обжалваната заповед със Заповед № РД- 19-227/13.08.2021 г. на Административен ръководител – Районен прокурор
на РП – Ловеч.
Относно сроковете по чл. 310 от ЗСВ съдът съобрази и практиката на ВАС – Решение № 12405 от 07.10.2020 г. по адм.д. № 6024/2020 г. на ВАС.
Както беше посочено по-горе, оспорената заповед не съответства на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК, поради което и съдът не дължи подробна аргументация относно проверката по чл. 146, т. 4 от АПК.
Независимо от това, съдът намира оспорената заповед и за материално незаконосъобразна по чл. 146, т. 4 от АПК по следните съображения:
На основание чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им.
Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Когато мярката се налага само за едно нарушение, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ.
Както беше посочено по-горе, в мотивите на заповедта е посочено следното:
„за допуснато нарушение в организацията на работата й по досъдебно производство № 200/2015 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, преписка ТОЛ-711/2015 г. по описа на РП – Ловеч, изразяващо се в това, че от образуването на досъдебното производство /12.09.2015 г./ до момента на образуване на проверката /13.08.2021 г./ е изминал период от 5 г. и 11 месеца, през който период производството е спирано общо 5 пъти на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, мотивирано с необходимостта от разпит на пострадалата Д. М., която е била обявена за общодържавно издирване. Същевременно по делото изначално е било ясно, че М. живее и работи в чужбина и по конкретно в Кралство Испания, но от страна на наблюдаващия прокурор не са били предприети никакви действия за установяване местонахождението на лицето в чуждата държава и съответно провеждане на разпит по реда на международното правно сътрудничество.“
От обжалваната заповед не става ясно дали т.нар. „нарушение в организацията на работа“ се изразява в това, че досъдебното производство е спирано многократно – „общо 5 пъти на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК“ или в това, че не са предприети действия за „провеждане на разпит по реда на международното правно сътрудничество.“
Основателен е доводът на прокурор М., че в обжалваната заповед, както и в административната преписка не се сочи конкретното административно нарушение, дали същото е извършвано еднократно или се повтаря във времето, както и в ожалваната заповед не се сочи конкретно нарушени разпоредби на НПК.
В допълнение съдът констатира, че освен неясно формулираното дисциплинарно нарушение, непосочването на нарушени разпоредби на НПК, липсва и посочване на нарушение на Инструкция или Методически указания, поради което е нарушено правото на защита на прокурор М..
Както вече се посочи, дисциплинарната мярка по чл. 327 от ЗСВ се прилага, когато това е наложително, за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. Установеното в случая нарушение, състоящо се в забавяне на едно досъдебно производство, което при това е спирано общо пет пъти, по предвидения за това ред в НПК, не обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата. От съществено значение са обстоятелствата във връзка с високата натовареност на прокурора и липсата на констатации за други допуснати слабости и пропуски с оглед обема на натовареност.
При това фактическо положение приложената мярка „обръщане на внимание“ се преценява като несъразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по движението на едно досъдебно производство и на професионалното поведение на прокурора при изпълнение на служебните му функции. Оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 327 от ЗСВ и при несъответствие с целта на закона.
В същия смисъл е и практиката на съдилищата. Така Решение № 7294 от 12.06.2017 г. по адм.д. № 3200/2017 г. на ВАС, Решение № 4597 от 27.03.2019 г. по адм.д. № 12816/2018 г. на ВАС и др.
Отделно съдът намира, че вмененото на жалбоподателката прокурор М. нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателката, както и за конкретната форма на вината на същата, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.
Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването й без да са обсъдени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на прокурора по време на службата.
По същество в заповедта липсва обсъждане на тежестта на нарушението, както и относно цялостното служебно поведение на прокурор М.. Не става ясно и как органът е определил формата на вината, защото не е посочена изобщо форма на вината.
Ето защо налице са основания за отмяна на заповедта и поради противоречие с материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК.
Съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона, в който смисъл съдът се съобрази и със съдебната практика на ВАС: Решение № 7294 от 12.06.2017 г. по адм.д. № 3200/2017 г. на ВАС, Решение № 4597 от 27.03.2019 г. по адм.д. № 12816/2018 г. на ВАС и др.
Ето защо жалбата е основателна, а обжалваната заповед незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.
От страна на оспорващата прокурор М. не се претендират разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.В.М. – прокурор в Районна прокуратура - Ловеч, ТО - Луковит,
адрес: гр. Луковит, ул. „****,
Заповед № РД-19-275/10.09.2021 г., издадена от Административен
ръководител – Районен прокурор на РП – Ловеч, с която на основание чл. 327, ал.
1 от ЗСВ на прокурор А.В.М. е обърнато внимание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: