№ 11
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502701 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Д. Н. И. с ЕГН
********** срещу решение № 3247/17.7.2020г. постановено гр. дело № 19177 по описа за
2019г., в частта в която се отхвърля иска за разликата над 110 лв до претендирания размер
от 400 лв,на осн.чл.49 от ЗЗД
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно,незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон,като се излагат подробни съображения във
въззивната жалба.С оглед изложените съображения молят съда да отмени решението на
ВРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата
претенция.Претендират се разноски по делото
Депозирана е насрещна въззивна жалба, и отговор на въззивната жалба,с което се
претендира отмяна на решение № 3247/17.7.2020г. постановено гр. дело № 19177 по описа
за 2019г., в частта в която е уважен иска за сумата от 110 лв.Излагат се подробни
съображения.Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго,с
което искът в тази обжалвана част бъде отхвърлен. Оспорва се депозираната въззивна жалба
от Д. И.. Претендират разноски по делото
1
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирани лица, съдържаг необходимите реквизити, не страдат от пороци,
поради което съдът ги намира за допустими.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на Д. Н.
И., ЕГН ********** срещу „ОТП Факторинг България" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Александър Дондуков" № 19, ет. 2, с ЕИК *********, с искане
до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сума в размер на
400,00 лв. представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от
длъжника по изп. дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ И. С., район на действие
Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 712 в Камарата на Частните съдебни изпълнители в
Република България адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по същото.
В исковата молба ищцата твърди, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД са издадени
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. 9343/2010
г. по описа на ВРС, VII състав и е образувано изп. дело № 731 по описа за 2010г. на ЧСИ И.
С., с рег. № 712 на КЧСИ. Ответното дружество било конституирано като взискател в
изпълнителното производство, като придобило вземанията по издадения изпълнителен лист
въз основа на договор за цесия. Ищцата ангажирала адвокат, на когото заплатила
възнаграждение - 400.00 лв. за процесуално представителство и защита в изпълнителното
производство. С влязло в сила Решение № 3297 / 17.07.2019 г. постановено по гр. дело №
1312/ 2019 г. на Варненски районен съд е прието за установено, че ищцата не дължи
на „ОТП Факторинг България" ЕАД сумите по издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, поради „перемпция" и погасено по давност право на принудително
изпълнение. Съгл чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя,
какъвто е конкретния случай. Позовава се на разпоредбите на чл.45, ал.1 и чл.49 от
ЗЗД. Извършените разноски за адвокатско възнаграждение се явяват необходим разход във
връзка със защитата по изпълнителното дело, поради което за нея е възникнало вземане
срещу ответника за обезщетение за така претърпените имуществени вреди в размер на
400,00лв.Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
2
В отговор, депозиран срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ОТП Факторинг
България“ ЕАД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е доказано изпълнение на
фактическия състав на деликтна отговорност. Към момента на депозиране на молбата за
конституиране като взискател по изпълнително дело №731/2010г. за ответното дружество е
било налице непогасено вземане, подлежащо на принудително изпълнение. Твърди, че не са
осъществявани каквито и да било действия по процесуална защита на длъжника от неговия
процесуален представител и оспорва размера на претендираните с исковата молба вреди,
като счита, че такива биха били налични в размер на максимум 60лв., представляващи
минималният адвокатски хонорар за извършване на справка по изпълнителното дело с
даване на мнение по него.Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждането на
направени разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От изпълнително дело № 20107120400731 по описа на ЧСИ И. С. (присъединено
ведно с гр.д.№17884/18г. на ВРС, към което е приложено), се установява, че същото е
образувано на 28.12.2010 год по молба на „Банка ДСК“ ЕАД , въз основа на изпълнителен
лист, издаден на основание Заповед № 5461/23.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници С. Д. П.,
Д. Н. И. и С. Х. В., за сумите- 11 164.13 лв.-главница по договор за кредит № 11/8830362 от
10.07.2008 г.; 2 819.68 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 23.1.2009 г. до
22.6.2010 г.; 1 585.27лв. - лихва /такси закъснение за периода от 3.2.2009 г. до 22.6.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 311.38 лв. –разноски за заплатена
държавна такса и сумата от 561.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С молба от 25.09.2013г. „ОТП Факторинг България“ ЕООД, чрез упълномощен
процесуален представител, е сезирало ЧСИ С. с искане да бъде конституирано в качеството
му на взискател в изпълнителното производство, тъй като „Банка ДСК“ ЕАД е цедирала
вземанията си, за което е представен договор за прехвърляне на вземания от 03.07.2013г.
С молба вх. № 1484/24.01.2019г. ищцата Д. И. ,представила на ЧСИ С. Договор за
правна помощ и консултантско съдействие за осъществяване на всякакви правни действия в
интерес на И. в качеството й на възложител по посоченото изпълнително дело. От
представения договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. се установява, че Д. Н.
И. е заплатила адв.възнаграждение в размер на 400 лв. за оказване на процесуално
представителство и извършване на всякакви правни действия в интерес на ищцата по
образуваното изп. дело № № 20107120400731 по описа на ЧСИ И. С., включително такива
3
по прекратяване на изпълнителното производство.
С Решение № 3297/17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1312/2019 г. по описа на
ВРС, влязло в законна сила на 08.08.2019г., е прието за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумите по посочените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
поради погасяване на правото на принудително изпълнение.
С постановление от 12.08.2019 година,производството по изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433 от ГПК
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .За пълнота на изложението и в отговор на депозираната
въззивна жалба следва да се посочи, че :
Един от източниците на задълженията е деликтната отговорност, уреден в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Източникът на вредоносния резултат и самата вреда
представляват промяна в обективната действителност, която е нежелана от увредения. За да
бъде успешно проведен иска за ангажиране на деликтната отговорност по безспорен начин
следва да се установят наличието на следните предпоставки: деяние, вреда,
противоправността на деянието, причинната връзка и вината. Деянието /действие или
бездействие/ трябва да е противоправно, като вината се предполага до доказване на
противното. Вредата е основния елемент на непозволеното увреждане. Под използвания
термин "вреда" следва да разбираме каквото и да е засягане на правно защитени блага.
Противоправно е всяко поведение, което нарушава чуждо благо, защитено от правния ред,
като предмет на чуждо абсолютно субективно право. Тя се изразява в нарушаването на
предписанията на императивна правна норма. Правнорелевантната причинна връзка между
деянието и вредата е тази, която обосновава ангажирането на гражданската отговорност. За
непозволено увреждане отговорността може да е както на физически така и на юридически
лица, съобразно правилата на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно цитираният текст отговорността е в
тежест на този (тази организация), които е възложил на свой работник да извърши дейност,
в резултат, на която е настъпила вредата. Теоретичната обосновка на отговорността по чл.
49 от ЗЗД се основа на вината от лошия избор на лицето, на което е възложена работата,
както и на неупражнен контрол върху дейността му, по повод изпълнението на същата. Тази
отговорност е обективна и безвиновна, за чуждо виновно поведение. Липсата на една от тези
предпоставки води до неоснователност на предявеният иск.
С разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК законодателят е създал общо правило за
разноските в изпълнението, като е посочил, че същите са за сметка на длъжника. Със същата
разпоредба е предвидил две изключения от това общо правило - когато делото се прекрати
4
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда и за разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 79 ГПК урежда дължимостта на разноските в изпълнението,
като предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на
случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното
производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда.Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът
носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното
изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред
разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай на неговото прекратяване
поради недължимост на сумите. Постановлението на съдебния изпълнител не представлява
изпълнително основание от изчерпателно изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния
изпълнител не може да присъди разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително
производство образувано от него (взискателя). Без наличието на изпълнителен титул и при
липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от
последния разноски в прекратеното изпълнително производство съдебният изпълнител не
може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.
Така за длъжника остава възможността да установи вземането си по исков ред,
поради това че направените от него разноски имат характер на вреди, претърпени от
длъжника и въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен
лист, въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски
.Многобройни в съдебната практика са постановените решения по реда на чл.
45 и 49 от ЗЗД с претенция именно такива разноски.
Предвид обсъдените по-горе писмени доказателства, съдът намира за установено,
че срещу ищцата е било образувано изпълнително производство, в хода на което ответното
дружество е придобило вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, произтичащо от договор
за кредит от 10.07.2008г. Не се спори и че с влязло в сила съдебно решение е прието за
установено, че ищцата не дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумите по издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като е прието, че изпълнителното производство
следва да се счита за прекратено поради настъпила перемпция на 04.07.2014г. .
Ангажираният обаче от ответника процесуален представител да предприема всички
действия по принудително събиране на вземания на дружество е допуснал бездействие,
довело до погасяване на правото на принудително изпълнение. Ето защо и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД следва да отговаря за бездействието на своя служител, за онези вреди, които
5
са били в пряка причинна връзка с това му поведение.
Установи се, че ищцата е упълномощила процесуален представител, която да
защитава законните й права и интереси по воденото срещу него изпълнително производство,
като И. е заплатила уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. При това
положение се налага извода, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното
възнаграждение и водения изпълнителен процес, прекратен в резултат на бездействието на
взискателя.
По отношение размера на вредата, настоящият въззивен състав изцяло възприема
изводите на ВРС , че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 110.00 лева,
до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до пълния предявен
размер отхвърлена,по изложените от ВРС съображения,към които препраща.
В обобщение решението на ВРС,в частите ,в които се обжалва е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор, разноски не се присъждат в полза на страните.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3247/17.7.2020г. постановено гр. дело № 19177 по
описа за 2019г.,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6