Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 07.10.2014
г. Град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Карловският районен съд, четвърти граждански състав, на дванадесети септември, две хиляди и
четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
При участието на секретаря Сн.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 279 по
описа на съда за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е след като с Решение № 690/17.03.2014 г., постановено по КАД
№ 73/2014 г. от състав на Административен съд - гр. Пловдив, решение № 706 от 22.11.2013 г.,
по гр.д. № 1627/2012 г. от описа на Районен съд – гр. К., трети състав, е
отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с
изрични указания по прилагането на закона.
В производството по гр.д. №
1627/2012 г., от описа на КРС, съдът е бил сезиран с жалба от Л.Д.П., с ЕГН **********,***, против решение № 01247, постановено от Общинска служба по земеделие (***) – гр. К. на
17.10.2012 г. по преписка № 2018/10.09.1991 г., с което се признава правото на
собственост на наследниците на Л.Д.П. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в землището
на град К., местността „****“, съставляваща поземлен имот № ****, парцел № ****
от кадастралния план на град К. от 1966 година, но се отказва възстановяване
правото на собственост на наследниците на Л.Д.П. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху същия имот. С атакуваното решение административният
орган е отказал да признае и правото на собственост на наследници на Л.Д.П. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0,600 дка, VI
категория, находяща се в землището на гр. К., в местността „****“.
В жалбата
се сочи, че отказът за възстановяване на собствеността бил постановен с
единствен мотив, че имотът е застроен съгласно удостоверение по чл. 13, ал. 5
от ППЗСПЗЗ с № 94-00-964/02.03.2012 г. и скица № 32 от 22.02.2012 г. Твърде се,
че Решение № 01247 е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
нарушения на производствените правила и противоречащо на материалния закон. При
постановяване на решението административният орган не бил изпълнил задълженията
си по чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Тази процесуална пасивност на „***" при
Община-К. довела до непълнота на административната преписка, което повлияло
върху правилността на Решение 01247. Релевантните по казуса материалноправни
въпроси съгласно правилото на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не били изяснени, дори не
били изследвани. По преписката не били събрани данни относно конкретното,
фактическото застрояване на имота. Указания в тази насока не били дадени и на
заявителя. Нямало каквито и да е постъпки от страна на решаващия орган за
събиране на доказателства дали построеното (ако има такова и каквото е в
действителност) е изпълнено „при спазване на всички нормативни изисквания“,
както повелявал текстът на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Ако доказателства в тази посока
били събрани, то биха се установили както значително ограниченото в сравнение с
удостовереното от Общината строителство, така и пълната му несъобразеност с
устройствените и строителните правила, действащи към момента на извършването му
и понастоящем. Не била съобразена и обвързващата сила на удостоверение по чл.
13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ № 94-00-964/02.03.2012 г. нито предвид задължителната
преценка на доказателствения материал в пълнота, нито с оглед компетентността
на административния орган в реституционното производство по ЗСПЗЗ. Така, при
постановяване на решение 01247 не били взети предвид наличните доказателства по
преписката. Представеното решение № 881/16.06.2010 г. по административно дело №
2235 по описа на Административен съд - Пловдив, XV състав за 2009 година изобщо
не било разгледано, още по-малко било ценено в светлината на доказателствената
сила на удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ.
В жалбата
се поддържа твърдение, че отказът да бъде признато правото на собственост върху
ливада от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището на град К.,
местността „****“, бил мотивиран с аргумента, че „дублира преписка № 17236“.
Доказателства относно поменатото дублиране на претенции или имоти (в решението
не било уточнено какво точно се дублира) нямало. Дори и подобно припокриване да
било налице, на заявителя по преписка 2018 това не било надлежно съобщено -
нито за попълване на преписката със съответни документи, нито за разрешаване на
евентуално съществуващ спор за право.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Решение 01247/17.10.2012
г. и по същество да постанови възстановяването на собствеността върху заявените
процесни имоти във възстановими на място стари реални граници.
Ответната
страна – Общинска служба „Земеделие“ К., чрез представителя си сочи, че не са
налице техническите изисквания за произнасяне на службата, предвид липсата на
удостоверение от чл. 13, ал.4 от ЗСПЗЗ и скица на имота, издадени от Община К..
Счита, че решението по административно дело № 2235/2009 г. по описа на Административен
съд Пловдив се отнасяло до друг административен орган – Община К..
Като взе предвид доказателства по делото съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е
представена преписка по заявление вх. № 2018/1991 г. От материалите по нея се
установява, че със заявление вх. № 2018 от 10.09.1991 г. (л. 19 от предходното
производство), подадено пред *** К. (тогава – Поземлена комисия К.) Д.Л. П., в
качеството му на наследник по закон на Л.Д.П., е заявил за възстановяване
земеделски земи, находящи се в землището на град К.. С пореден номер 1 от
заявлението е заявен земеделски имот - нива с плащ от 6 декара в местността „****“.
Приложено е
удостоверение за наследници № 319 от 30.10.1986 г. (л. 21 от предходното
производство), от което е видно, че Л.Д.П., бивш жител *** е починал на
06.04.1986 г., като е оставил наследници по закон съпругата си Р.Е.Д. и децата
си Д.Л. П., и Г.Л.Д..
По
преписката се съдържа и протокол от съдебна спогодба за делба на земеделски
земи (л. 22 от предходното производство) по гр. дело І 264/1953 г. на КРС, от
който се установява, че на Л.Д.П. е даден в дял следния недвижим имот: от нива,
цялата с плот от 14.6 декара, находяща се в местността „****“ до съседи: река, В.М.А.,
мера, път и П. Н. К., САМО 6 (шест)
декара от средата й, до съседи: П. Д. П., път, река и П. Д.П..
С решение №
31 от 13.01.1992 г., взето по преписка вх. № 2018/1991 г., ПК-К. е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници на
наследници на Л.Д.П. върху недвижим имот: нива с площ от 6 (шест) декара, находяща
се в землището на град К. в местността „****“, съставляваща имот № **** и имот
№ **** от кадастрален план, изработен през 1966 г., заявена с пореден номер 1
от заявлението и установен с други ограничения на ползването: по ЗТСУ. В
решението на ПК К. не са посочени граници и съседи на имота.
На
наследниците на Л.П. е издадено удостоверение по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ от
Община К. № Аб-94-Н-207 от 30.07.2002г. (л. 25 от предходното производство),
съгласно което: 1) Имоти пл. №№ **** и **** имат графично изображение по
действащия ПУП (ПРЗ) на град К.. 2) Имот пл. № **** съдържа 13 500 кв.
метра, имот пл. № 1100 съдържа 1100 кв. метра. 3) Имот пл. № **** участва в:
УПИ ІІ-нар.кооп. с 1870 кв. м; УПИ ІV-ДСО „Градстрой“ с 80 кв.м; УПИ ІІІ-ОТПК „Г.
Д.“*** о.т. 409-410 с 30 кв.м; Имот пл. № **** участва в: УПИ ІІ-нар.кооп. с
440 кв. м; УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ с 590 кв.м; извън регулацията със 70 кв.м.
Видно от
нотариален акт № **** г. на Нотариус Ст. Р. (л. 28 от предходното производство), Д.Л. П. и Г.Л.П. са признати за собственици с
равни права на процесния имот, на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. В
нотариалния акт, като документи, установяващи собствеността на имота са
посочени: решение № 31 от 13.01.1992 г., взето по преписка вх. № 2018/1991 г.,
ПК-К., скица № 463/10.12.1998 г. на Община К., скица № 558/03.06.1998 г. на
Община К., удостоверение № АБ-94-Н-692/28.09.1998 г. на Община К.,
удостоверение за наследници.
Съгласно
приложеното Решение № 881 от 16.06.2010 г. по АХД № 2235/2009 г. на
Административен съд Пловдив (л. 33 и сл. от предходното производство), влязло в
законна сила на 01.12.2011г. е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009 г. на
Кмета на Община К., с която на основание чл. 21 ал.1 от АПК, чл. 11 ал.4 от
ППЗСПЗЗ е одобрено Решението на комисията при Община К., взето с Протокол от
15.10.2009г. относно застроената част, включваща застроената площ на сгради и
съоръжения и прилежащ терен за имот пл. № **** и пл. № **** в кв. 15а по
устройствения план на гр. К. от 1966 г. както следва: свободна незастроена площ
от имот № **** в УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ по
букви и цифри: а, 1, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, о, н, м,
л, к, и, з, ж, д, г, 38, 37, 36, 35, 34, 33, 32, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 25,
24, 23, 22, б, а. В УПИ ІV-„Домостроител“ попада част от имот № **** по букви:
д, е, ж, площ от 75 кв. м. и същата е прилежаща
площ към сградите. В УПИ ХХ - „Складова база“ попада част от имот № ****,
означено с цифри 5, 6, с, 7, 5, с площ
750 кв.м. В УПИ ІІ-„Наркооп“ попадат части от имот № **** и № **** както
следва: част от ПИ № **** по букви и цифри 39, 40, 41, с, т, 8, 39 – площ 740
кв.м, попада върху застроена част: сгради и прилежаща площ. Част от ПИ № ****
по букви и цифри 8, т, 9 - застроена и прилежаща площ към сгради с квадратура
130 кв.м. Част от ПИ № **** по букви и цифри 8, 9, У, Ф, 41, 43, 8 – площ 280
кв.м е незастроена; част от ПИ № **** по цифри 39, 40, 41, 7, 5, 44, 39 – площ
308 кв.м е включена в улица по осови точки 402А-402Б и обръщало; част от ПИ ****
по цифри и букви а, 1, 45 – площ 33 кв.м е включена в улица по осови точки
409-402А по Скица № 3 изготвена от вещото лице към допълнителната
съдебно-техническа експертиза, приета по а. х. дело № 2235/2009 г. на
Административен съд Пловдив.
Посочената
скица № 3 към допълнителното заключение
на вещото лице, прието в съдебно заседание на 21.05.2010 г. по АХД № 2235/2009
г. на Административен съд-гр.Пловдив, е постановено да се счита за неразделна
част от съдебното решение. Същата, подписана от съдебния състав е приложена в
препис към административната преписка (л. 36 от предходното производство).
Със заявление
вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г. (л. 32 от предходното производство),
наследниците на Г.Л.П., между които и жалбоподателя за поискали от *** К. да
постанови решение, с което да възстанови правото на собственост върху процесния
имот, като са представили заверен препис от влязлото в законна сила решение на
Административен съд Пловдив.
Към
преписката са приложени още – изменената с посоченото решение Заповед №
1131/10.11.2009 г. на Кмета на Община К. и протоколът от решението на комисията
от 15.10.2009г., както и скица на имота.
Приложено е
по административната преписка и удостоверение за наследници на Г.Л.П. – майка
на наследодателя Л.Д.П., чието право на собственост към датата на масовизацията
е доказвано от наследниците по преписка вх. № 2018/1991 г. на ***-К.. От
удостоверението се установява, че Л.Д.П. е починал на 04.06.1986 г. (посочено и
по-горе), като оставил наследници по закон:
съпруга Р. – починала на 22.12.1997 г., дъщеря Г. и син Д. – починал на
24.09.2004 г. Последният е оставил наследници по закон съпругата си Р.П., и
децата си Р.Д. и Л.П. – последният – жалбоподател в настоящото производство.
С писмо
изх. № СБ-04-149 от 03.02.2012г. (л. 44 от предходното производство) *** е
отговорила, че във връзка с подадено заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г.,
следва заявителите да представят, на основание чл. 13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ
удостоверение и скица.
Във връзка
с указанията Община-К. издала удостоверение № 94-00-964 от 02.03.2012г. (л. 46
от предходното производство) и скица № 32/22.02.2012 г. (л. 47 от предходното
производство), съгласно които: в кадастралната карта на гр. К., одобрена със
заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г., бившите имоти с пл. № **** и **** нямат
графично изображение и съставляват част от поземлен имот с идентификатор
36498.504.2509 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г.; кадастралния план на град К., одобрен със
заповед № 300-4-21/2004 г. не е нанесен имот пл. № **** и пл. № ****, описан в
решение № 31/13.01.1992 г. на ***-К. и няма графично изображение. Съгласно
действащия регулационен и обезсилен кадастрален план на К., одобрен със заповед
№ 938/1966 г., имотът е записан в разписната книга на наследници на Гина
Димитрова Лазарова и попада следните УПИ или върху части от тях, както следва:
1) Имот пл. № ****
и **** участват в УПИ ІІІ- ОТПК „Г. Д.“ в кв. 15а по регулационния план на К. с
площ от 12 660 кв. метра. Мероприятието е реализирано. За имотът е
съставен акт за общинска собственост № 901/14.07.2003г.
2) Имот пл. № **** участва в УПИ ІV- за
обществено обслужване, търговски цели, хипермаркет, трафопост и подземен резервоар
(идентичен с УПИ ІV-Домостроител) в кв. 15а по регулационния план на К. с площ
от 75 кв. метра. Мероприятието е реализирано.
3) Имот пл. № ****
участва в УПИ ХІ- производствени нужди, (идентичен с УПИ ІІ-Наркооп) в кв. 15а
по регулационния план на К. с площ от 1425 кв. метра. Имот пл. № **** участва с
площ от 410 кв. метра. Мероприятието е реализирано.
4) Имот пл. № ****
участва в УПИ ХХ- производствени и складови нужди (идентичен с УПИ ХХ- складова
база) в кв. 15а по регулационния план на К. с площ от 65 кв. метра.
Мероприятието е реализирано.
5) Имот пл. № ****
участва в улична регулация по улица с о.т. 402а-402б-402в-402г-402д с площ от
308 кв. метра. Мероприятието не е реализирано.
6) Имот пл. № ****
участва в улична регулация по улица с о.т. 409-402а с площ от 33 кв. метра.
Мероприятието е реализирано.
Съгласно
приложената скица № 32 от 22.02.2012 г. г. по чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ, бившият
имот пл. № **** по графични данни съдържа 14010 кв.м, имот пл. № **** съдържа
970 кв.м, от които 92 кв.м извън регулация.
Собствеността
върху частта от имота, показана в жълт цвят на приложената скица, съгласно
решение № 881/16.06.2010 г. на Пловдивски административен съд, влязло в законна
сила на 01.12.2011 г., възлизаща на 7462 км. м, е отчуждавана за държавни и
общински нужди и не може да бъде възстановена.
С писмо
изх. № 05-04-317/04.04.2012г. (л. 49 от предходното производство) *** К.
уведомила заявителите, че представеното удостоверение и скица от Община К. не
отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ, като до
отстраняване на непълнотите, заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г. е
оставено без движение.
С писмо вх.
№ СБ-04-366 от 23.04.2012 г. заявителите са поискали началникът на службата да
упражни правомощията си по чл. 13, ал.4 от ППЗСПЗЗ и служебно да изиска от
Община К. удостоверение на основание чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, поради нежелание
от страна на ответната община да изпълни задълженията си.
Началникът
на *** К. отправил до Кмета на Община К. искане изх. № СБ-04-149 от
03.07.2012г. (л. 51 от предходното
производство), за издаване на удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за имоти № ****
и № **** в кв. 15а по плана на град К. от 1966г.
На така
отправеното искане, Община К. е отговорила, че вече е издадено такова
удостоверение (подробно описано по-горе), поради което повторно издаване на
удостоверение не се налага.
Въз основа
на документите по преписката ***-К. е постановила оспореното Решение № 01247 от
17.10.2012 г., с което е признато правото на наследниците на Л.Д.П. да им бъде
възстановена собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници върху
нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на гр. К. в местността
„****“, съставляваща имот № **** и имот № **** от кадастрален план, изработен
през 1966 г., заявена с пореден номер 1 от заявлението, като в пункт ІІІ от
решението *** К. е отказала да възстанови правото на собственост върху този
имот с мотив, че имотът е застроен, съгласно удостоверение по чл. 13, ал.5 от
ППЗСПЗЗ с номер № 94-00-964 от 02.03.2012г. и скица № 32/22.02.2012г.
В хода на
съдебното производство при предходното разглеждане на делото са допуснати
основно и две допълнителни съдебно технически експертизи, които се възприемат
за обективни и компетентно изготвени.
От
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице К. и приложените скици,
неразделна част (л. 53 и сл. от предходното производство) се установява, че: 1)
Първи сведения за процесиите имоти се черпят от кадастралния план на град К. от
1948 година. По обезсиления регулационен план на град К. от 1956 година,
изготвен на база кадастъра от 1948
година, имотите действително са вписани в разписната книга към него под №№****
и **** (ксерокопия от разписния лист). Липсата на вписвания в графа 7 и графа 8
сочат, че по този план имотите са извън регулация. По обезсиления регулационен
план на град К. от 1966 година (скица №1) имотите продължават да фигурират със
същите номера -№№**** и ****, но вече са в регулацията на града, в кв.15а, като
отреждането е както следва: Имот №**** - в УПИ ІІ-Наркооп - 1870 кв.м; в УПИ
ІV-ДСО Градстрой - 80 кв.м; в УПИ ІІІ ОТПК „Г. Д.“*** о.т. 409 - 410 - 30 кв.
м. Имот №**** - в УПИ ІІ-Наркооп - 440 кв.м; в УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ - 590 кв.
м; извън регулацията - 70 кв.м. След поредица регулационни изменения след 1966
година (скица №2) до момента на изготвяне на експертизата, който няма
съществено значение по предвижданията на действащия устройствен план на град К.,
участието на имотите е както следва: Имот №**** - в УПИ XX производствена и
складова дейност - 65 кв.м; в УПИ XI - производствени нужди - 1470 кв.м; в
глуха улица - 335 кв.м; в УПИ ОТПК „Г. Д.“ - 11520 кв.м; в УПИ ІV-за обществено
обслужване, търговски цели, хипермаркет, трафопост и резервоар - 80 кв.м; Улица
с о.т. 409-410 – 30 кв.м; - Имот №**** - в УПИ XI - производствени нужди - 440
кв.м; в УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ - 590 кв.м; извън регулация - 70 м.кв.м. През 2004
година със Заповед №300-4-21 на Агенцията по кадастър е одобрен кадастрален
план на град К. (скица №3), при който: частите от имотите, попадащи в УПИ
ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ са заснети като едно цяло като част от имот №2509; частта от
имот №****, попадаща в УПИ ІV-за обществено обслужване, търговски цели,
хипермаркет, трафопост и резервоар - като част от имот №2510; частите от имоти№****
и №****, попадащи в УПИ XI-производствени нужди и УПИ XX-производствена и
складова дейност - като част от имот №2508; частта от имот №****, попадаща в
глуха улица - като част от имот №2508. Частта от имот №****, попадаща в улица с
о.т.409-410 – като част от улица; частта от имот №****, попадаща извън
регулацията - като част от имот извън регулацията. Към изготвяне на
експертизата са в сила действаща кадастрална карта и кадастрални регистри на
град К., одобрени със Заповед № РД-18-52 от 2011 г. Предвид, че същата основно
е изготвена на база кадастралния план от 2004 година, то изнесеното е идентично
и по тази карта като пред номера на имота се записва номера на района, като за
тази част на град К. той е 504 (скица №4). 2) За град К. има изработен само
един ЗП - от 1966 година, който е в сила и към настоящия момент. Съгласно същия
в процесните имоти и по-точно в имот №**** е ситуирано петно за сграда. Като се
има в предвид какво е отрежданото по регулационния план, вещото лице счита, че
същото би било правилно да бъде с производствено предназначение (скица №5). 3)
Към изготвяне на експертизата от реализираното строителство върху процесните
имоти, с изключение на част от сградата, посочена в графичната част на
заключението (скица №6) под №1 и трафопоста под № 2 всичко е почти разрушено.
4) Не може да се говори за строителство в процесните имоти. Състоянието на
сградите е такова,, че не може чрез ремонтни работи да бъдат превърнати във
вид, отговарящ на предназначението им. 5) Обикновено „прилежащ терен“ към
сградите и постройките ще е урегулирания поземлен имот, в който те са
изградени. Най-често сградите и постройките, които кооперациите или
кооперативните съюзи са изградили са предназначени за производствени,
търговски, складови или административни услуги. Според чл.19, ал.6 от ЗУТ,
границите, площта и лицето към улицата на урегулираните поземлени имоти за
нежилищно застрояване в границите на населените места се определят със самия
подробен устройствен план, като законът не съдържа минимални изисквания, както
е за урегулирани поземлени имоти за жилищно строителство - чл.19, ал.1 от ЗУТ.
6) Правоприемник на ОТПК „Г. Д.“***. Тъй като последните са в ликвидация,
документацията по преценка на представители на държавен архив е унищожена, като
последното важи и за нормативно изискуемите книжа за сградите ситуирани в
процесните имоти, ако е имало такива. Но и да са налице такива документи, не
можем да се говори за прилежащи площи към сгради при положение, че последните
са съборени.
От
заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице Й. от 14.04.2013 г.
и приложените скици, неразделна част (л. 103 и сл.) се установява, че от всички
изследвания, проучвания и геодезическо замерване на място с отразени стари
имотни граници върху КРП от 1966г., налице са условията по чл.13 от ППЗСПЗЗ. За
да отговори на поставените въпроси, вещото лице е изготвило седем броя скици,
като е проследило всички относими въпроси относно статута на имота, както
следва:
На скица №1
е показано Геодезическо заснемане на ПИ 504.2509 по КК на гр. К. към настоящия
момент месец април 2013г. Геодезическото заснемане е извършено с геодезически
апарат. За измерването са използвани два броя работни точки РТ322 и РТ323 от
работната геодезическа основа на гр. К.. Заснети са 48 броя подробни точки,
имащи отношение към поставените задачи. За ПИ 2509 са заснети имотни граници,
масивни сгради, полумасивни сгради, останали основи от бивши сгради, трафопост,
паянтови сгради, бетонова площадка и остатък от стара имотна граница. ПИ 2509 е
между точките 3,4,5,6,9,29,28,27,25,24,23,22,21,20,19,18,17 и 3. Общо площ от
заснемането за ПИ 2509 - 15940кв.м. (застроен и незастроен). Сграда №1 -
представлява развалина, само основите са останали, между точките
66,67,68,69,64,65 и 66 с площ 934 кв.м; Сграда №2 - масивна сграда със ЗП 122
кв.м на един етаж, между точките 31,32,33,34 и 31; Сграда №3 - полумасивна
сграда със ЗП 497 кв.м на един етаж, между точките
35,36,37,38,39,40,41,42,43,44 и 36; Сграда №4 - трафопост със ЗП 53 кв.м, между
точките 49,50,51, 52,53,26 и 49. Сграда №5- ПС (паянтова стопанска сграда- КПП)
със ЗП 12кв.м, между точките 45, 46, 47, 48; Сграда №6- пМС - полумасивна
сграда със ЗП 175 кв.м, между точките 12, 16, 15, 30 и 12; Сграда №7- развалина
със ЗП 311 кв.м, между точките 16, 59, 58, 15 и 16; Сграда №8- развалина със ЗП
376 кв.м, между точките 58, 59, 60, 61, 62, 63 и 58; Сграда №9 - представлява
строеж бетонова основа на приблизителна кота 1.00 м над нивото на терена със ЗП
139 кв.м; Остатък от стара имотна граница, представляваща оградна мрежа с
бетонови колове, между точките 4, 13 и 14.
На скица №2
е показано КРП за гр. К. УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“ от кв. 15а с отразени към същото
УПИ, ПИ **** и ПИ **** със стари имотни граници. УПИ ІІІ- ОТПК „Г. Д.“ показано
с цвят червено, между точките 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48 и 41 с площ 17241
кв.м. Старите имотни граници за ПИ **** и ПИ **** са показани с цвят черно. ПИ ****
с площ 14091 кв.м. и е между точките 1, 2, 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15,
22, 23, 24, 25, 27, 30, 33, 34, 36, 37, 38, 39, 40 и 1. ПИ **** с площ 1102
кв.м, между точките 6, 7, 8, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 14, 13, 12, 11, 10, 9 и 8. Общо площ
за двата поземлени имота **** и **** отразени върху КРП на гр. К., кв.15а е
15193 кв.м. ПИ **** от север навлиза в улица по сега действащия КРП, одобрен 1966г.
при т.1, 57 и 58 с площ 24 кв.м. ПИ **** при точки 60, 34, 35, 36 и 60 засяга
УПИ IV за общ. обсл. с площ 74 кв.м. ПИ **** при точки 49,4,51,50 засяга УПИ
XX- производствени и складови нужди с площ 66 кв.м. ПИ **** при точките 50, 51,
5, 6, 52, 53, 54, 55, 56 и 50 засяга УПИ XXI - производствени нужди с площ 1422
кв.м. В ПИ **** навлиза улица тупик отредена и одобрена с КРП и изменение от
1966 г. Площ на улица тупик, която засяга имота с 327кв.м., между точките 49, 50,
56, 55, 54, 53, 63 и 49. ПИ **** засяга УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“, между точките 52,
43, 62, 17, 16, 15, 13, 12, 11, 10, 9 и 52 с площ 603 кв.м. ПИ **** засяга УПИ
XXI- производствени нужди, между точките 52, 6, 7, 8, 21, 20, 61, 43 и 52 с
площ 427 кв.м. ПИ **** извън регулация между точките 62, 43, 61, 19, 18 и 62 с
площ 72 кв.м.
На скица №3
е показана ситуация от застроителен план с отразена застройка в УПИ ІІІ-ОТПК „Г.
Д.“***, одобрен със заповед 938/1966г. УПИ III показано на скица 3 е между
точките 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 5. В същото УПИ е показано петно по
застроителен план. Петното е с размери 44.31м/10.74м с площ 477 кв.м, между
точките 1, 2, 3, 4 и 1.
На скица №4
е показан ПИ 504.2509 по КК на гр. К., одобрен със заповед
РД-15-52/16.11.2011г. В скицата се вижда, към момента на изработване на КК и
одобряване през 2011г., сграда №1 е показана че съществува, а към момента с
извършване на геодезическото заснемане (виж скица №1) представлява развалина.
Сгради 2, 3, 4 и 5 по кадастралната карта са отразени и към настоящия момент с
геодезическото заснемане съществуват. По кадастралната карта строеж отразен и
по геодезическото заснемане - отразен. По геодезическото заснемане в средата на
ПИ 2509 е заснета сграда №6 (виж скица №1) - пМС- (полумасивна сграда) и на юг
от сграда 6, показано сграда 7 и 8, които представляват развалина. Същите
сгради с №№ 6, 7 и 8 при геодезическо заснемане, не представляват обекти които
трябва да бъдат заснети към кадастралната карта.
Комбинирана
скица №5 между геодезическо заснемане на ПИ 2509 към април 2013г. със стари
имотни граници на ПИ **** и ПИ **** и регулационен план от 1966г. за гр. К..
Имоти **** и **** показани с цвят зелен. ПИ **** с площ 14091 кв.м, между
точките 70, 71, 72, 73, 74, 88, 87, 86, 92, 93, 96, 100, 101, 102, 103, 104, 105
и 70. Имотната граница при т. 70, 105 към 104 почти съвпада със заснетата на
място част от стара материализирана граница. Границата от т. 105 към т.104 и
т.103 пресича сграда която представлява развалина. Границата при т. 71 към т. 73
пресича МС (масивна едноетажна сграда). Границата при т. 74 към т.7 5 и т. 89
пресича сгради МС построени в УПИ XXI-производствени нужди. Границата при т. 89
към т. 88 и т. 87 пресича „пМС“ (полумасивна сграда). В средата на ПИ 2509 към
април 2013 г. е заснета сграда №6 „пМС" с 175 кв.м, сграда №7 с площ 311
кв.м и сграда №8 с площ 376 кв.м, като последните две представляват развалина.
При изработване на кадастралната карта тези сгради не съществуват. ПИ **** с
площ 1102 кв.м, между точките 70, 76, 77, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 87, 88, 89 и
70. Имотна граница от т.75 към т. 76 пресича МС (масивна сграда) в УПИ
XXI-производствени нужди. Сграда №9 в ПИ ****- представлява бетонова плоча-
изоставен строеж с площ 139 кв.м. Сграда №3 в ПИ ****- пМС- (полумасивна
стопанска сграда)- изоставена и не функционира към момента на заснемането.
Комбинирана
скица №6, между геодезическо заснемане, стари имотни граници за ПИ **** и ПИ ****,
регулационен план и застроителен план, одобрен със заповед 938/1966г. на гр. К..
От съпоставянето се вижда петното отредено за застрояване в УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“,
между точките 12, 16, 59, 58, 15, 30 и 12 с площ 477 кв.м, съвпада със сграда №
6 и № 7 от геодезическото заснемане, като сграда №6 с площ 171 кв.м, между
точките 12, 16, 15, 30 и 12, а сграда №7 с площ 306 кв.м, между точките
15,59,58,15 и 16, като сграда №7 към настоящия момент представлява развалина.
За сграда №8, която е била построена с площ от 376 кв.м. е извън определеното
петно за застрояване, същата представлява развалина към настоящия момент и е
между точките 59, 60, 61, 62, 63, 58 и 59. Други петна определени със
застроителния план от 1966г. в УПИ III кв.15а няма.
Комбинирана
скица №7, между кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед РД-18-52 от
16.11.2011г. и КРП, одобрен със заповед 938/1966г. На КРП от 1966г. са нанесени
стари имотни граници за ПИ **** и ПИ **** за същите представям координати на
чупките от имотните граници. Площи за ПИ **** и ПИ ****, които попадат в улица
и не могат да бъдат възстановени са: Площ която попада в улица и не може да
бъде възстановена - 24кв.м, между точките 2,85,1 и 2. Площ която попада в улица
тупик и не може да бъде възстановена с площ 327 кв.м, между точките 66, 73, 80,
79, 78, 84, 65 и 60. Общо площ, която попада в улица и не може да бъде
възстановена е 351 кв.м. Площ от ПИ **** и ПИ ****, които попадат в застроена
част - сгради и не могат да бъдат възстановени са: Сграда №6 - ПМС-
(полумасивна сграда) ведно със сервитут край сградата с площ 265 кв.м, между
точките 81, 82, 83, 84 и 81. Сграда №2 - МС (едноетажна масивна сграда) идеална
част от същата между точките 70, 69, 68, 67 и 70 с площ 123 кв.м. Сграда №3 - ПМС-
(полумасивна сграда) ведно със сервитут край същата 766 кв.м, между точките 49,
50, 51, 53, 54, 55, 56, 32, 31 и 49. Сграда №4 - трафопост ведно със сервитут
край същата с площ 106 кв.м, между точките 25,26,48,47,21,22,23,24 и 25. Сграда
№8 - МС с площ 188 кв.м ведно със сервитут, между точките 78,77,62,63,64 и 78.
Сграда №9 - МС с площ 129 кв.м ведно със сервитут, между точките
58,59,61,36,35,37 и 58. Общо застроена площ в ПИ **** и ПИ ****, която не може
да бъде възстановена е с площ 1577 кв.м. Свободна незастроена площ от ПИ **** и
ПИ ****, която може да бъде възстановена показано с цвят сиво на скица №7 между
точките 1, 72, 71, 70, 69, 68, 67, 66, 65, 64, 63, 62, 60, 59, 58, 57, 35, 34, 33,
30, 29, 27, 26, 25, 24, 23, 22, 21, 20, 19, 18, 15, 12, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2
и 1 с площ 11302 кв.м, между точките 47, 48, 46 и 47 с площ 22 кв.м; между
точките 60, 61, 59 и 60 с площ 25 кв.м; между точките 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79,
80 и 73 с площ 1008 кв.м; между точките 36, 37, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46,
26, 28, 30, 31, 32, 33, 34, 35 и 36 с площ 908 кв.м; Общо площта от ПИ **** и
ПИ **** незастроена и може да бъде възстановена е 13265 кв.м; Към скица № 7 има
приложени и координати на частите от ПИ **** и ПИ ****, които могат да бъдат
възстановени и които не могат да бъдат възстановени. От направените справки към
община К. и Държавен архив не могат да се открият книжа за постройките
построени в УПИ ІІІ-ОТПК „Г. Д.“***. Същите към настоящия момент представляват
развалина, а тези които не представляват развалина са полуразрушени и
изоставени с изключение на трафопост.
Процесиите
имоти **** и **** с показани стари имотни граници върху КРП от 1966г.,
отговарят на условията на чл. 13 от ППЗСПЗЗ. На скица № 7 е приложен
координатен регистър за ПИ **** и ПИ **** и частите от имотите, които могат да
бъдат възстановени и части от имоти, които не могат да бъдат възстановени.
Скица №7 е изработена съгласно изискванията на чл. 13 от ППЗСПЗЗ.
От
заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице Й. от 13.09.2013г.
и приложената скица, неразделна част (л. 142 и сл. от предходното производство)
е дадена ситуация, в която е възможно да
бъде възстановена част от спорния недвижим имот, като е създадена нова скица
№7. На нея със ситуиране на признатата площ за възстановяване от 6000 кв.м.
Новообразувания имот от 6000 кв.м. е част от ПИ ****, която част не е
застроена, показано на скица №7 с цвят лилаво. Частта от 6000 кв.м е между
точките 1, 86, 87, 81, 84, 83, 88, 89,20, 19, 18, 17, 16,15, 90, 91, 92, 93,
94, 5, 4, 3 и 2. Транспортния достъп до новообразувания имот е при точки 2 и 1,
които граничат с бул. „Теофан Райнов“. Новообразувания имот от 6000 кв.м
участва в УПИ ІІІ ОТПК Г. Д. ***, одобрен със заповед 938/1966г.
Новообразувания имот от 6000 кв.м. участва в ПИ 504.2509 по кадастралната карта
на гр. К., одобрена 16.11.2011г., за същия е приложен координатен регистър на
върховете на имотните граници, които координати са неразделна част от скица №7,
издадена септември 2013 г.
В хода на
настоящото производство, след връщаното за ново разглеждане, е приложена
преписка № 17236/1991 г. на ***, за която се твърди, че дублира преписка №
2018/1991 г.
Същата е
образувана по молба на Р. Г.ева П., която, според приложените по делото доказателства
е наследник по закон на Д.Л. П. – негова преживяла съпруга. (видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници Л.Д.П. е починал на
04.06.1986 г. и е оставил наследници по закон:
съпруга Р. – починала на 22.12.1997 г., дъщеря Г. и син Д. – починал на
24.09.2004 г. Последният е оставил наследници по закон съпругата си Р.П., и
децата си Р.Д. и Л.П. – жалбоподател в настоящото производство.)
С молбата е
отправено искане да се приведе в изпълнение съдебно решение, постановено от
състав на КРС по гр. № 276/2004 г., отменено с решение на ПОС по ВГД1961/2005
г., получено на 08.07.2006 г.
Приложени
са преписи от самите решения, от които е видно, че по съдебен ред, в
производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на
правото собственост на наследниците на Г.Л.П., Л.Д.П. и П. Д.П. - всички
починали, върху нива с площ от 1,5 дка, в местността „****“, в землището на гр.
К., при съседи: път, С.Х., М.М. и мера, придобита от Г.Л.П., Л.Д.П. и П. Д.П.,
по давност изтекла към 1956 г.
Приложено е
решение № 01175 от 13.06.2006 г. на ***Г, с което е признато правото на
собственост на наследниците на Г.Л.П., Л.Д.П., П. Д.П. и А. П., в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: ливада от 1,450 дка в местността ****, в землището
на гр. К. имот № 1039 от кадастралния план, изработен през 1966 г., без
посочени граници и съседи; ливада от 0,950 дка в местността ****, в землището
на гр. К. и нива 1,500 дка в местността ****, в землището на гр. К..
Със същото
решение е възстановено правото на собственост върху ливада от 1,450 дка в
местността ****, в землището на гр. К. имот № 1039 от кадастралния план,
изработен през 1966 г., без посочени граници и съседи и нива 1,500 дка в
местността ****, в землището на гр. К., като е постановен отказ за
възстановяване правото на собственост по отношение на ливада от 0,950 дка в
местността ****, в землището на гр. К..
По делото е прието заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема
като обективно и компетентно изготвено, според което възстановеното право
на собственост с Решение №31 от 13.01.1992г. на ПК К. в стари реални граници на
нива от 6,000 дка, VI категория, находяща се в землището на гр. К., местност „****”
и попадаща в ПИ **** и **** по КП на гр. К. от 1966 г., може да бъде
възстановена в югозападния край на ПИ **** с площ от 6,000 кв.м., в незастроена
част, показано с цвят лилав на скица № 1. Площта от 6,000 кв.м. е между точките
1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91, 92, 93, 94, 5,
4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка. Становището си експерта
обосновава с Решение №31 от 13.01.1992 г. на ПК-К., с което се възстановява
правото на собственост на наследниците на Л.Д.П. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: Нива от 6,000 дка, VI категория, находяща се в
землището на гр. К., местност „****”, същата нива от 6,000 дка попада в имот №****
и имот №**** от кадастрален план на гр. К. изработен 1966 г. (скица №1). Имот **** и имот **** е показан с плътни
зелени линии. За имот между точките 1,
72, 71, 67, 74, 76, 60, 34, 35, 33, 46, 19, 18, 15, 10, 9, 6, 5, 4, 3, 2
и 1 с площ 14091 кв.м. За имот №****
е между точките 60, 38, 42, 43, 44, 45, 46, 26, 28, 33, 35 и 60 с площ 1102 кв.м. Съгласно Решение №31 от
13.01.1992г. на ПК гр. К. имота нива от 6,000 дка, местност „****” е признат в
стари възстановими граници, но не е отразен в коя част на ПИ **** и **** по КП
на гр. К. попада.
Други
доказателства не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, изграждайки вътрешното си убеждение, съдът намира следното от
правна страна:
По
допустимостта на жалбата:
Основна
предпоставка за надлежно упражняване правото на жалба от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е оспорването да е направено в
законово регламентирания срок за подаване на жалба срещу съответния
административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.3 от
ЗСПЗЗ, срокът за съдебно обжалване на решенията на Общинската служба
по земеделие е 14-ет дневен, считано от датата на съобщаването им. Нормативно
установения срок за оспорване е преклузивен и с изтичането му се прекратява
правото да се обжалва акта по съдебен ред. В случая оспореното решение на административния орган е връчено на един от
наследниците по закон на 18.10.2012 г . (спр. л. 29 от
предходното дело), а жалбата е постъпила на 31.10.2012 г. т.е. в указания 14-дневен
срок за обжалване на решението. Същата е подадена от надлежна страна – от лице,
имащо правен интерес да обжалва – наследник по закон на лицето, на чиито имоти
се иска възстановяване. Поради това се възприема за процесуално допустима.
По основателността на жалбата: Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следното:
В
производството пред настоящия съдебен състав е приложена преписка № 17236/04.08.1998
г., като според приложеното писмо на л. 48 от делото, в *** има само една
преписка с № 17236 и тя е от 04.08.1992 г. Материалите по същата, съпоставени с
приетата при предходното разглеждане на делото преписка № 2018/10.09.1991 г.,
дават основание да се приеме, че двете преписки са образувани по заявления на наследници
по закон на Л.Д.П. – първата по
заявление на Р.П. – майка на жалбоподателя и преживяла съпруга на Д.Л. П. – син
на Л. Д. П., а втората по заявление от Д.Л. П. – наследодател на жалбоподателя
– негов баща, но с тях са заявени различни имоти.
По преписка
№ 17236 от 04.08.1992 г. е налице решение № 48/09.01.2006 г. по гр.д. №
1961/2005 г. на ПОС, по силата на което
в проведено производство по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато правото
на наследниците на Г.Л.П., починала на 06.07.1979 г., Л.Д.П., починал на
06.04.1986 г. и П. Д.П., починал на 16.12.2000 г., на възстановяване правото на
собственост върху нива от 1,5 дка, в местността „****“, в землището на гр. К.,
при съседи: път, С.Х., М.М. и мера, придобита от посочените лица по давност,
изтекла към 1956 г.
По преписка
№ 2018/10.09.1991 г., са издадени Решение № 31/13.01.1992 г., Решение № 01247/17.10.2012
г., Решение №0127R/25.09.1995 г., както и Решение № 01273/24.06.1999 г.
Решение №
01247/17.10.2012 г. обаче, съдържа произнасяне, което касае имоти идентични с
описаните в приетото от административния орган в Решение № 31/13.01.1992 г.
При посочените
констатации, постановявайки решението си съдът прецени законосъобразността на
административния акт, с оглед общата теория за нищожност и унищожаемост на
административните актове. Според правната теория, индивидуалният
административен акт е нищожен (тоест
невалиден, непораждащ целените с него правни последици), когато е издаден от
некомпетентен орган, или когато при издаването му са допуснати тежки и особено
съществени нарушения на закона, включително и по отношение формата на издаване
на акта, като закононарушението трябва да е от такова естество, че да не може
да бъде санирано по никакъв начин. При извършената проверка и доколкото и
решението на *** може да бъде нищожно или унищожаемо при наличие на един от
посочените в чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.), респ. чл. 146 от АПК пороци на
административните актове, съдът намери следното:
По т. I и II от атакуваното решение № 01247/2012 г.
на ***:
В посочените
части решението е позитивно за жалбоподателя и той няма правен интерес от
обжалването му. При извършената служебна проверка за законосъобразност на
същото в тези части, съдът намира същото за правилно и законосъобразно.
По т. III от
атакуваното решение № 01247/2012 г. на ***: Съдът взе предвид, че с Решение №
31 от 13.01.1992 г. Поземлена комисия-К. е възстановила правото на собственост
върху процесната нива с площ от шест декара, като до настоящия момент няма
данни процедурата да е приключила с окончателно решение, в което имотът е
индивидуализиран с номер и граници, и на собствениците не е издадена скица от
съответната техническа служба. С последващото решение (предмет на оспорване в
настоящото производство) ***-К., признавайки правото на собственост – по т. I е отказала
възстановяване на същия имот, като не са изложени никакви съображения относно
наличието на някоя от изчерпателно изброените предпоставки в разпоредбите на
чл.14, ал.6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, обуславящи възможността за изменение на Решение №
31 от 13.01.1992 г., нито пък е посочено, че същото представлява изменение на
предходно решение. Актът е постановен по заявление на наследник по закон, което
по арг. от разп. на чл. 14 от ППЗСЗЗ, ползва всички сънаследници. Тук следва да
се има предвид, че ако
***Г е издала т.нар. “предварително решение”, в какъвто смисъл се възприема
решение № 31/1992 г., с което е признала правото на възстановяване на
собствеността, или е възстановила имота с окончателно решение, не може да
откаже възстановяването с последващо решение. Според съдебната практика такова
повторно решение е нищожно и съдът, сезиран с жалба срещу него, е длъжен обяви
нищожността /Решение № 96/
По т. IV от
атакуваното решение № 01247/2012 г. на ***: Същото нищожно и в тази част.
Административния орган е отказал да признае правото на собственост върху нива с
площ от 0.600 дка в местността „****“. По отношение на същия имот в предходното
си решение №31/1992 г. административният орган е формирал воля, като е отказал
да възстанови правото на собственост. В атакуваното решение обаче на са
посочени мотиви, поради което съдът не може да извърши проверка за
законосъобразност. Отразено е единствено, че правото на собственост не се
възстановява, т.к. дублира преписка № 17236. Същата обаче е приложена по делото
и от приложените към нея документи не може да се установи идентичност с тези,
по преписка № 2018 – в случай, че това е имал предвид административния орган.
Доколкото волята му не може да установена чрез тълкуване, то Решение № 01247 от
17.10.2012 г. на Общинска служба по земеделие – К., взето по преписка №
2018/10.09.1991 г. се възприе за нищожно в частта, с която е постановен отказ
да се признае правото на собственост върху нива с площ от 0,600 дка, VI
категория, находяща се в землището на град К., местността „****“, заявена с
пореден номер 3 от заявлението. В рамките на съдебния процес по
чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е необходимо да се изследва само това, дали са налице
основанията, поради които *** е отказала да признае, възстанови
или промени имота на заявителя.
За надлежна проверка в т.см. решението, както всеки един индивидуален
административен акт следва да бъде мотивирано, независимо от това по-обстойно
или не, но по един ясен и разбираем начин. С оглед посочената липса на мотиви,
съдът изобщо не може да провери горните основания.
При
този извод преписката следва да бъде върната на *** за надлежно произнасяне,
при което следва да се вземе предвид следното:
Административният орган следва да се съобрази с представеното
решение на Административен съд-гр.Пловдив, с което е приключила процедурата по
чл. 11, ал.4 от ППЗСПЗЗ и са определени площите, свободни и подлежащи на
възстановяване.
В производството пред настоящата инстанция се установи, че са
налице всички основания за възстановяване на процесния имот при условията чл.
10, ал.7 от ЗСПЗЗ. Правото на собственост на наследодателя на жалбоподателя е
доказано по несъмнен начин с писмено доказателство – протокол, по гражданско
дело за делба, по което е постигната съдебна спогодба. Налице са свободни площи
в имота, за които не съществуват ограниченията по чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ и
същите са установени от неоспорените в производството пред съда експертизи. Според
прието в настоящото производство заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-техническа експертиза, възстановеното право на собственост с Решение №31 от
13.01.1992 г. на ПК-К. в стари реални граници на нива от 6,000 дка, VI
категория, находяща се в землището на гр. К., местност „****” и попадаща в ПИ ****
и **** по КП на гр. К. от 1966 г., може
да бъде възстановен в югозападния край на ПИ **** с площ от 6,000 кв.м., в
незастроена част, показано с цвят лилав на скица № 1. Площта от 6,000 кв.м. е
между точките 1, 72, 87, 95, 96, 97, 88, 89, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 90, 91,
92, 93, 94, 5, 4, 3, 2 и 1 с координатен регистър на всяка една точка.
В случая следва да се има предвид, че
производството по земеделска реституция, като сложен фактически състав обхваща
поредица от стъпки, като с удостоверението на техническата служба по чл.13,
ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ се определят необходимите площи за функциониране на
сградите, за които се дължи обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ, както и размера на
свободните площи, подлежащи на възстановяване. Тогава, когато се възстановява
незастроена част от имот в границите на парцел или терен, предвиден за
обществено мероприятие или комплексно, жилищно, вилно и курортно строителство,
удостоверението има функцията на одобреното от кмета на общината решение на
техническата служба по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ. След приключване на междинното
производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и въз основа на издаденото вече
удостоверение и скица по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, преценявайки предпоставките
по чл.10, ал.7 и чл.10б ЗСПЗЗ, Общинската служба „Земеделие” (преди ***Г и ПК)
постановява своето решение, с което възстановява в реални граници правата на
собствениците върху земеделските земи, включени в урбанизираните територии
(строителните граници на населените места) или отказва възстановяването им в
реални граници, поради наличието на проведени мероприятия, като на собствениците
се признава обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Органът по реституцията извършва
самостоятелна преценка на обстоятелствата за застроеност, респ. незастроеност
върху имота и постановеното от него решение подлежи на обжалване пред съда по
реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което този въпрос се разрешава окончателно.
Видно от приложените по делото доказателства, така
описаната процедура вече е била проведена по отношение на земеделските имоти,
описани в атакуваното решение – вкл. и по т. III от него. И т.к. не са налице
хипотезите на чл. 10, ал.7 и чл. 10б ЗСПЗЗ, то следва възстановяването на
имотите в реални граници, съгласно заключението на приетата по делото СТЕ.
При посочените доводи реституционният орган
насетне следва да действа при условията на обвързана компетентност, поради
което правомощията му се свеждат до това да изпълни влязлото в сила съдебно
решение по чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ, без отново да инициира провеждането на
производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, т.к. в този смисъл вече има протекло
производство и същото е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който обвързва
страните – решението по АХД № 2235/2009 г. на ПАС, и възможността за определяне
наново на застроената, респ. незастроената площ от един недвижим имот вече е
преклудирано. В т.см. и ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 5 от 18 октомври 2011 г.
Поради
горното Решение № 01247 от 17.10.2012 г. на О.с.п.з. взето по преписка №
2018/10.09.1991 година в частта, с която е постановен отказ да се възстанови
собствеността върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в землището на
град К., местността „****“, съставляваща поземлен имот № ****, парцел № **** от
кадастралния план на град К. от 1966 година, както и в частта, в която е
постановен отказ да се признае правото на собственост върху нивата от 0,600 дка
в местността „****“, следва да се обяви за нищожно. Преписката
следва да бъде върната на *** за надлежно произнасяне, съгласно мотивите на
настоящото решение.
С оглед
изхода от процеса, следва *** К. да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в общ размер на
1 662,87 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 1162,87
лева за съдебно технически и геодезически експертизи.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 01247 от 17.10.2012 г. на О.с.п.з.
постановено по преписка № 2018/10.09.1991 година, в частта по пункт пункт ІІІ, с
която е постановен
отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш
жител *** върху нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в
землището на град К., местността „****“, съставляваща поземлен имот № ****,
парцел № **** от кадастралния план на град К. от 1966 година, заявена с пореден
№ 1 от заявлението.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 01247 от 17.10.2012 г. на О.с.п.з.
постановено по преписка № 2018/10.09.1991 година, в частта по пункт ІV от него, с което е постановен отказ да се
възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П., бивш жител *** върху
нива с площ от 0,600 дка, VI категория, находяща се в землището на град К.,
местността „****“, заявена с пореден номер 3 от заявлението.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба Земеделие-гр. К. по Заявление вх. № 2018/10.09.1991
г., за постановяване на решение съобразно мотивите на настоящия съдебен акт,
ОСЪЖДА
ОБЩИНСКА СЛУЖБА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ гр. К. да заплати на Л.Д.П. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 1662,87 лева (хиляда шестстотин
шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр. Пловдив в четиринадесетдневен срок от връчването на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Сн.Д.