РЕШЕНИЕ
№ 1209
гр. Бургас, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Пламена К. Г.а Върбанова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г.а Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20222100501547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на ЗПК
“НИВА”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Сърнево, общ. Карнобат,
обл. Бургас, представлявано от председателя А. И. А., чрез адв. Диньо Бозаджиев, съдебен
адрес гр. София, ул. “Алабин” № 40, ет.1, против Решение 141/19.07.2022 г. по
гр.д.1120/2021 г. на Районен съд - Карнобат, с което съдът е: отменил на основание чл.59,
ал.1 от ЗК като незаконосъобразно и противоуставно Решение по т. 1 от дневния ред на
Общото събрание на член кооператорите на Земеделска производителна кооперация “Нива”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат, област
Бургас, представлявана от Председателя А. И. А., проведено на 11.09.2021 г., с което на
основание чл.7, ал.1, т.2 от Устава на кооперацията, и чл.10, ал.1, т.3 от Закон за
кооперациите, е изключена като член кооператор на ЗПК “Нива” с. Сърнево, област
Бургаска, ЕИК: *********, със седалище на управление с. Сърнево, община Карнобат, Р. Д.
К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** и съдебен адрес гр. Карнобат, ул.
“Тодор Каблешков” № 8, чрез адв. Стефан Кенов; е осъдил въззивната кооперация да
заплати на Р. Д. К., съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лв.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно, тъй като е необосновано и
постановено при нарушение на материалния закон.
Твърди се, че по делото не е спорно, че ищцата е била член на кооперацията, както и
че имуществените отношения между нея и въззивната кооперация, преди датата на вземане
на атакуваното решение са били приключени, тъй като : ищцата е прекратила договорните
си отношение с кооперацията касаеща предоставената от нея земеделска земя и я е
предоставила на друго конкурентно ЮЛ; получила е дължимите до момента дивиденти; не е
внасяла и е нямало право да получи други вноски, респ. каквито и да било допълнителни
финансови средства, предоставени на друго основание на кооперацията.Оспорва се като
неправилен извода на съда, че ищцата не е внесла в кооперацията дължимата съгласно
Устава и решенията на ОС дялова вноска, което представлява нарушение на чл.7, ал.1, т.2 от
Устава, респ. чл.10, ал.1, т.3 от ЗК и е послужило като фактическо основание за вземане на
1
атакуваното решение. Навеждат се доводи, че този извод на съда не кореспондира на
събраните по делото доказателства, от които се установявало, че: на ищцата не само й бил
върнат дяловия й капитал, но това станало по нейно искане; плащането било извършено по
банков път, като за целта самата тя била посочила банковата си сметка; в превода изрично
било отразено в основанието за плащане - “дялови вноски”; сумата била надлежно получена
от ищцата по посочената от нея банкова сметка; сумата отговаряла точно на размера на
дяловата й вноска.Оспорва се като неправилен извода на съда, че изплащането на
горепосочената сума на ищцата било незаконосъобразно и направено при липса на
основание, поради това, че дяловите вноски се дължали на член-кооператорите, респ. на
техните наследници, след прекратяване на членствените правоотношения, респ.
кооперацията нямало право да й върне “дяловата вноска”, поради което и не било
извършено нарушението, сочено като основание за решение на Общото събрание на УК и
ЗК. Въззивникът твърди, че направеният извод противоречи на формалната и житейска
логика, както и че е направено недопустимо смесване на разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗК,
уреждащо правото на член-кооператора, чието членство е прекратено, респ. на неговите
наследници да получат тези парични средства. Цитираната правна норма според въззивника
не ограничавала възможността двете страни да уреждат имуществените си отношения при
действащо членствено правоотношение по взаимно съгласие и по друг начин, в т.ч. и
относно дяловите вноски. Твърди се, че ищцата е поискала връщане на дяловата й вноска и
кооперацията се е съгласила, като мотивите за това решение са извън предмета на делото.
Навеждат се доводи, че от този момент нататък за ищцата е възникнало задължение да внесе
дялова вноска, не по-малка от определената в Устава или в решение на Общото събрание,
което задължение обаче не било изпълнено през следващите години, предшестващи взетото
решение за изключването й като член- кооператор. Претендира се отмяна на обжалваното
решение като се отправя искане да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендират се направените пред двете инстанции разноски.
Няма искания по доказателствата.
Въззиваемата не е предявила писмен отговор по въззивната жалба; в проведеното
пред БОС открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, с оглед на което от фактическа и правна страна намира
следното:
Производството по пред РС-Карнобат е образувано по искова молба на Р. Д. К. от
*** против ЗПК“Нива“, с която моли съдът да постанови решение, с което да отмени
Решение на ОС на ЗПК „Нива“ от 11.09.2021г., с което е изключена като член на
кооперацията.Заявява, че получила нотариална покана, с която УС на ЗПК „Нива“ я
уведомява, че е предложена за изключване,защото като член на кооперацията не била
направила дължимите съгласно устава дялови вноски,а внесената такава по нейно искане й
била изплатена с банков превод на 16.08.2018година;както и не била предоставила
2
земеделската си земя за стопанисване на ЗПК „Нива“ за стопанската 2021/2022година, а я
била предоставила на друго юридическо лице. С поканата й била дадена възможност за
писмени или устни обяснения пред ОС на ЗПК“Нива“ на 11.09.2021г.Моли за отмяна
Решение на ЗПК „Нива“ от 11.09.2021г. за изключването й като член на
Кооперацията.Представя нотариална покана на УС на ЗПК“Нива“; моли съда да задължи
ответника да представи цялата документация за провеждане на ОС на 11.09.2021г. С
нарочна молба от 21.03.2022г. е поискала съдебно-счетоводна експертиза , част от задачите
по която са допуснати с протоколно определение от 21.03.2022г. от КРС.
Писмен отговор по исковата молба от ответната ЗПК“Нива“ е постъпил след изтичане
на едномесечния срок по чл.131 ГПК, който извод следва от съпоставяне датата на
получаване на призовката, с която е изпратена исковата молба за писмен отговор на ЗПК
„Нива“ /връчена на 11.10.2021г. лично на Председателя на кооперацията/ с писмения
отговор на ответната Кооперация, постъпил в съда едва на 15.11.2021г.-т.е. с 4 дни
закъснение. С нарочна писмена молба преди първото по делото съдебно заседание от
ответната кооперация се заявява становище за неоснователност на иска, тъй като ищцата
признавала , че е предоставила за стопанисване земеделските си земи на друго ЮЛ, а не на
ЗПК“Нива“; получила по банков път парични суми от кооперацията и видно от документ за
банков превод, основанието за плащане е „дялов капитал“. Моли за разпит при условията на
призоваване на един свидетел,от който впоследствие се отказва; моли за присъждане на
разноските по делото.Представя Устав на ЗПК „Нива“,извлечение от книгата на член-
кооператорите към 11.09.2021г.; протокол от ОС на ЗПК на 11.09.2021г.; протоколно
решение на УС на ЗПК за свикване на Общо събрание с дневен ред на същото; покана за
свикването му; копие на страници от вестник“Ало-Бургас“ с публикуване на обявата за
свикване на събранието;списък на присъствалите член-кооператори на събранието на
11.09.2021г.;Протокол от ОС на ЗПК от 11.09.2021г.С молба от 08.02.2021г. ответната
кооперация представя доказателства,сред които относими към делото са платежно
нареждане за изплатен дялов капитал на ищцата Р. Д. К. от 510,87 лева,както и преводно
нареждане за изплатен дивидент за 2018-2019г. от общо 387,39 лева.
Районен съд –Карнобат е приел всички представени от страните писмени
доказателства. По искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
,заявено с нарочна молба от 21.03.2022г., част от задачите към същата са допуснати с
протоколно определение от 21.03.2022г. от КРС; определен е депозит за експертизата и
вещо лице.Без да е извършена експертизата и заявеното от ищцата доказателствено искане
да е отменено от КРС с определение за това, производството по събиране на доказателствата
по делото е приключило.Районен съд-Карнобат е постановил решение , с което е отменил
като незаконосъобразно и противоуставно Решение по т.1 ,прието от Общо събрание на
ЗПК“Нива“ , с което е изключена като член-кооператор ищцата-въззиваема Р. Д. К. .
Между страните по делото не се спори, а при извършената служебна проверка съдът
констатира, че предявеният иск от ищцата К. е процесуално допустим като своевременно
предявен /в 14-дневния срок,изчислен по реда на чл.58 ЗК/ ,както и че към момента на
предявяване на иска ищцата К. е член-кооператор в ЗПК“Нива“, което се установява от
записване към 11.09.2021г. в извлечение на книгата на член-кооператорите на ответната
Кооперация, в която под № 319 е отразено името на Р. Д. К. и дата на възникване на
членството:1997година. Отразено е и че размерът на вноската на този член-кооператор е
510,87 лева.
По делото безспорно е обстоятелството, че с нотариална покана , получена от ищцата
на 24.08.2021г., същата е била уведомена от Председателя на УС на ЗПК“Нива“ затова, че
на 11.08.2021г. на проведено заседание на управителния съвет на кооперацията е било взето
решение за изключване на К. като член-кооператор поради това, че е констатирано
нарушение на Устава от К. с неплащане на дяловата вноска, както и че не съдейства на
целите на кооперацията, тъй като собствената й земеделска земя за стопанската 2021/2022г.
е предоставена за стопанисване на друго юридическо лице.К. е уведомена за Общото
събрание на Кооперацията, което ще се проведе на 11.09.2021г., като е поканена да даде
3
писмени или гласни обяснения.
Видно от представен протокол от Общо събрание на ЗПК „Нива“,проведено на
11.09.2021г.,Р. К. не се е явила и не е дала обяснения/писмени или устни/; на Общото
събрание е взето решение за изключване на К. от ЗПК „Нива“ като се повтарят
аргументите, изложени в цитираната по-горе нотариална покана до Р. К...
Между страните не е спорно и обстоятелството, че плащането на дивиденти за
2018/2019г. от ответната ЗПК на ищцата е извършено на 25.11.2020г. и е в общ размер от
387,39 лева , което е видно от преводно нареждане за кредитен превод /представен от
ответника/ и от извлечение от банкова сметка от 12.01.2022г. на Юробанк България
АД,представено от ищцата/лист 111 от делото на КРС/.
От съвпадащите твърдения на ищцата /в исковата й / молба със становището на
ответника става ясно, че К. не е апортирала своя земеделска земя в кооперацията,не полага
личен труд в кооперацията, както и че собствената й земя не е предоставена за обработване
на Кооперацията, тъй като ищцата не била доволна от размера на арендните плащания на
ЗПК“Нива“.
Установен по делото е и размера на дяловата вноска на ищцата, която е на стойност
510,87 лева, както и е установено обстоятелството, че сума в размера от 510,87 лева е била
преведена от ответната ЗПК на ищцата К. , което категорично се установява от представено
от ответника и неоспорено от ищцата платежно нареждане от 16.10.2018г. Твърдението на
ищцата- че размерът на дяловите вноски бил актуализиран,респ.- че по тази причина не
била получила целия размер дялова вноска,е оспорен от ответника и не се установява с
надлежни доказателствени средства от твърдящата това обстоятелство страна/ т.е. от
ищцата/.
Спорният въпрос е: участва ли ищцата с дялова вноска в ЗПК“Нива“ и по какъв
начин се отразява това обстоятелство на членственото правоотношение между ищцата и
ЗПК „Нива“-т.е. дали невнасянето на дялова вноска представлява такова нарушение на
Устава на Кооперацията/чл.7,ал.1,т.1,2,3/, което да има като последица налагане на санкция
„изключване“ от Кооперацията.
От представена от ответната ЗПК разпечатка от електронна поща,неоспорена от
ищцовата страна, става ясно, че на 15.10.2018г. с електронно писмо до ЗПК“Нива“ е била
посочена банковата сметка на ищцата К., по която сметка да бъде преведена сума в полза на
ищцата К.;съдът намира за необходимо да отбележи,че тази сметка съвпада със сметката
,посочена от Р. К. на Кооперацията с покана от 28.10.2020г.На следващия ден-/т.е. на
16.10.2018г./, с платежно нареждане с посочено основание :“ изпл. дялов капитал“ , сумата
от 510,87 лева е платена от ЗПК“Нива“ на ищцата К. .Самата ищца в исковата си молба
признава, че е получила сумата от 510,87 лева,но твърди, че не била наясно какво е
основанието за плащане- считала, че й се изплащат дивиденти от Кооперацията. Това
последно нейно твърдение обаче се оборва от обстоятелството, че ищцата К. с покана вх.№
89/29.10.2020г. е поискала от ЗПК“Нива“ да й се изплатят дивидентите за 2018г. и за
2019г./л. 109 от делото на КРС/. Следователно , ищцата е била наясно с обстоятелството, че
на 16.10.2018година е получила дяловата си вноска, след като 2 години по-късно претендира
дивиденти за 2018г. и за 2019г.,още повече че изобщо не твърди да й се дължат дивиденти
от ЗПК“Нива“ за други предходни на 2018 години.
Останалите представени от страните пред районния съд писмени доказателства са
неотносими към спора по настоящето дело, тъй като установяват,че дължимите на ищцата
от ЗПК“Нива“ разноски за водено гр.д.№ 595/2019г. на КРС и в.гр.д.№ 836/2020г. на БОС,
са били поискани и изплатени на ищцата на същата банкова сметка през 2020година ,като
конкретно е посочено конкретното основание за това плащане.
При установената фактическа обстановка съдът възприема следните правни изводи:
Процесуалният закон/ ГПК/ и утвърдената съдебна практика установяват, че
въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
4
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд.
В конкретния случай ищцата Р. К. е предявила иск с правно основание чл.58 ЗК: за
отмяна като незаконосъобразно Решение на Общо събрание от 11.09.2021г. на ЗПК“Нива“, с
което на основание чл.7,ал.1,т.2 от Устава на кооперацията и чл. 10,ал.1,т.3 от Закон за
кооперациите е изключена като член-кооператор от ЗПК“Нива“.
Искът по чл. 58 ЗК е конститутивен, с него се осъществява едно потестативно право
на ищеца - да се признае за незаконна или за несъобразена с устава една многостранна
сделка, каквото по съществото си представлява решението на Общото събрание. Този иск е
проявление на членствените права на член-кооператора, регламентирани в чл. 9 от ЗК.
Решения и действия на органи на кооперацията, които противоречат на закона и устава,
могат да бъдат отменени чрез този иск, предявен пред РС, по седалището на кооперацията.
Това е форма на съдебен контрол за законосъобразност на действията и решенията на
органите на кооперацията, съдът може да отмени изцяло или отчасти решението или да
отхвърли иска (чл. 59 ЗК).
Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗК Общото събрание на кооперацията се свиква от
управителния съвет с писмена покана, в която се вписват въпросите, които ще бъдат
разгледани. Членът на кооперацията може да бъде изключен по решение на Общото
събрание (чл. 15, ал. 3, т. 12 ЗК), когато нарушава закона, устава или решенията на органите
й - чл. 13, ал. 1 ЗК.
Според чл. 13, ал. 2 ЗК до свикване на общото събрание управителният съвет на
кооперацията може да отстрани неин член при условия и по ред, определени в устава на
кооперацията. Членът на кооперацията се поканва писмено да присъства при вземане на
решенията, а според чл. 13, ал. 3 ЗК предложеният за изключване член - кооператор може да
даде писмени или устни обяснения пред общото събрание.
Посочената уредба е преповторена и в Устава на кооперацията. Според чл. 13, ал.
1 от Устава на кооперацията, Общото събрание се свиква от Управителния съвет с писмена
покана изпратена до всеки пълномощник или по друг подходящ начин, включително чрез
обява в централен ежедневник. Изрично е предвидено също така, че в поканата следва да са
вписани всички въпроси, които ще бъдат разглеждане на ОС, денят, часът и мястото на
провеждането. Според същият текст ОС не може да се произнася по въпроси извън тези
посочени в поканата, освен ако в него участват всички пълномощници и те са съгласни с
това (по арг. от чл. 13, ал. 2 от Устава).
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ответникът по
иска по чл. 58 ЗК следва да докаже основанието, на което е изключен кооператорът, като
санкция за виновно поведение, което основание следва да се съдържа в протокола за
проведено ОС - налице ли са посочените в решението на ОС неправомерни действия, за
които е изключен ищеца и съставляват ли неизпълнение на задълженията му. Поради това,
за да извърши съдът проверка на законосъобразността на взетите решения от ОС на
кооперацията, поведението на изключвания следва да е посочено конкретно в решението на
ОС.
Следва да се посочи освен това, че в практиката на ВКС последователно се приема,
че предоставеното от закона право на предложения за изключване член -кооператор да даде
обяснения пред общото събрание предполага възможност кооператорът да се запознае с
твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на
органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му.
Изискването по чл. 16, ал. 1 ЗК в поканата за провеждане на общото събрание да са вписани
въпросите, които ще бъдат разглеждани, както и забраната да се вземат решения по въпроси,
5
невписани в поканата по чл. 13, ал. 2 ЗК, освен при участие и съгласие на всички членове,
налага извод, че нарушенията, представляващи основание на предложението за изключване,
следва да вписани в поканата за събранието. Тези нарушения следва да са изведени от
твърдения за конкретни действия или бездействия на член -кооператора, които да
представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на
орган на кооперацията.
В случая съдът констатира, че към ищцата е била отправена покана с конкретно
съдържащи се твърдения за извършени от нея нарушения на закона ,респ.-устава на ЗПК
„Нива“.На Общото събрание на Кооперацията ищцата не е присъствала и не е дала
обяснения/писмени или устни/ по тези твърдения за нарушения. От представените по
делото доказателства безспорно се установява, че ищцата от 2018година е получила дяловия
капитал, с който фигурира като член-кооператор в книгата на член-кооператорите на
ЗПК“Нива“; не е спорно между страните, че за стопанската 2021/2022г. ищцата е
предоставила своите земеделски земи на друго ЮЛ, а не на ЗПК“Нива“; не се твърди и
установява ищцата да участва с личен труд в ЗПК“Нива“.
Съгласно чл. 29,ал.1 от Устава на ЗПК“Нива“, всеки член на кооперацията прави
задължително встъпителна и дялова вноска…..Всеки член-кооператор, който не предоставя
земя, задължително внася дялова вноска.“
В случая се установи, че ищцата К. за 2021/2022г. е предоставила за стопанисване
своята земеделска земя на друго ЮЛ /не на ЗПК“Нива“/, което безспорно е нейно право с
оглед разпоредбите на чл. 29,ал.8 от Устава на ЗПК“Нива“. При положение обаче , че
ищцата К. не е предоставила земеделската си земя за стопанисване в ЗПК „Нива“, то тя
задължително следва да е внесла дялова вноска. От доказателствата по делото по
категоричен и безспорен начин се установи, че от 2018г. К. не участва с дялова вноска в
Кооперацията,на по-късен етап не участва и със своя земеделска земя, което представлява
нарушение по смисъла на чл.13,ал.1 от Закон за кооперациите във връзка с чл.7,ал.1,т.,2 от
Устава на ЗПК“Нива“,предвиждащи задължение за член-кооператора да прави
определените в устава дялови и други вноски.Съгласно чл.10,ал.1 от Устава, последица от
констатираното нарушаване на закона и устава на кооперацията, е изключване на член-
кооператора от Общото събрание ,което в случая е направено при спазване на предвидения
в Закон за кооперациите и Устава на ЗПК“Нива“ ред за това.
Съобразно изложеното въззивният съд намира исковата претенция на К. с правно
основание чл.58 ЗК за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли като
такава.Като е стигнал до друг правен извод и е уважил иска по чл.58 ЗК, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени.
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК ищцата дължи на
ответната кооперация разноските, извършени от нея за пред РС-Карнобат и пред БОС в
размера от общо 1840 лева /800 лева адвокатско възнаграждение за защита пред КРС,40
лева внесена държавна такса по сметка на БОС и 1000 лева адвокатско възнаграждение за
представителство пред БОС/.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 141/19.07.2022г., постановено по гр.д.№1120/2022г. по
описа на РС-Карнобат, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** и
съдебен адрес гр. Карнобат, ул. “Тодор Каблешков” № 8, чрез адв. Стефан Кенов, против
Земеделска производителна кооперация “Нива”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Сърнево, община Карнобат, област Бургас, представлявана от Председателя
А. И. А., за отмяна на Решение по т. 1 от дневния ред на Общото събрание на член-
кооператорите на Земеделска производителна кооперация “Нива”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат, област Бургас,
представлявана от Председателя А. И. А.,Общото събрание проведено на 11.09.2021 г., с
което на основание чл.7, ал.1, т.2 от Устава на кооперацията, и чл.10, ал.1, т.3 от Закон за
кооперациите, е изключена Р. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** като
член-кооператор на ЗПК “Нива” с. Сърнево, област Бургаска, ЕИК: *********, със седалище
на управление с. Сърнево, община Карнобат.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес *** и съдебен
адрес гр. Карнобат, ул. “Тодор Каблешков” № 8, чрез адв. Стефан Кенов, да заплати на
Земеделска производителна кооперация “Нива”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Сърнево, община Карнобат, област Бургас, представлявана от Председателя
А. И. А., съдебно- деловодни разноски,направени пред КРС и БОС в общ размер от 1840
лева/ хиляда осемстотин и четиридесет лева/.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7