Р Е Ш Е Н И Е
№ 261663
14.12.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5009 по описа на съда за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск
за делба, с правна квалификация чл.34,
ал.1 ЗС, по реда на чл.341 и сл. ГПК.
Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
С влязло в сила Решение № 70 от
05.01.2018г. на ПРС и решение № 585 от
26.04.2018г. по въззивно гр.дело № 507 по описа на ПОС за 2018г. е допусната
съдебна делба по отношение на следния
недвижим имот:
235/272 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.***,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г.
на *** на АГКК, с адрес гр.П., ул. „***” № **, с площ от 272 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до ** м./, номер по предходен план: ***, кв.** по плана на кв. „***
– ***”, парцел *-***, при съседи: ***, ****, ***, ***, ***, ***, ведно с
построената в имота сграда ***, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи –*,
с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и
приращения в имота,
която да се извърши между:
А.М.Ю., ЕГН **********,*** и К.К.Д., ЕГН **********,***
при равни квоти от правото на собственост – по ½ ид.ч. за всеки от тях,
а по отношение на построената в имота
сграда *** – ¼ ид.ч. за А.М.Ю.
и ¾ ид.ч. за К.К.Д..
В първото по делото съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено
на ** са приети за разглеждане, както следва - претенцията на А.М.Ю. против К.К.Д.
за заплащане по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС на месечно обезщетение за лишаване от
ползването на процесния недвижим имот в размер на 500 лева месечно или в общ
размер от 23 112.90 лева за периода от 24.08.2015 г. до 01.07.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. в общ размер
2 815.26 лева; - претенцията по чл. 30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата
от 170.41 лева, представляващи 1/2 от направените от ищеца разноски за
заплащане на такса битови отпадъци, данък върху недвижим имот, лихви, дължими
за периода 09.10.2014 г. - до 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане; - претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на месечно обезщетение,
считано от влизане в сила на съдебният акт по посочения законов текст до
окончателното приключване на делбата в размер на 600 лв. месечно.
С уточняваща молба на л.229 от
делото е посочен размерът на претендираното обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС,
както следва – 450 лв. за жилищната сграда или общо в размер на 20801.61 лв. за
периода от 24.08.2015г. до 01.07.2019г. и 50 лв. за дворното място или общо в
размер на 2311.29 лв. за периода от 24.08.2015г. до 01.07.2019г. Уточнена е и
претенцията за дължим данък – в размер на 92.96 лв. за периода от 09.10.2014 г.
до 01.07.2019 г. и претенцията за такса битови отпадъци – 77.45 лв. за периода
от 09.10.2014г. до 01.07.2019г.
Приета е за съвместно
разглеждане и претенцията за възлагане на процесния недвижим имот от К.К.Д. по
реда на чл. 349 ГПК, както и претенцията на ответника против ищеца за заплащане
стойността на извършените в процесния недвижим имот СМР в жилищната сграда и в дворното място,
подробно описани в представената молба, както следва:
I. СМР извършени в
жилищната сграда:
Кофраж, арматура и бетон за основи на
кота +0 - площ 75 кв.м. Плоча, площ 75 кв.м.; трегери - 59 л.м; колони 35 л.м.
Всичко: 14 700 лв., съответно: труд - 4 400 лв.. материали 10 300 лева;
хидроизолация на плоча кота +0 - площ 75 кв.м. Всичко: 800 лева, съответно:
труд - 300 лева, материали - 500 лева; зидария на стени ( къща) 210 кв.м.,
външни стени и вътрешни стени.Всичко: 7 100 лева, съответно труд - 1 900 лева,
материали 5 200лева; направа на покривна конструкция, мембрана, хастар, битумна
керемида и ламперия на стрехи и челни дъски - цял нов покрив - 115.6 кв.м.
Всичко: 22 850 лева, труд - 6000 лева, материали- 16 850 лева; улуци и
водосточни улами 43 л.м.Всичко: 2 700 лева, труд - 800лева, материали-1900
лева; топлоизолация и структурна мазилка - външни - 180 кв.м. Всичко: 10 800
лева, труд - 3 600 лева, материал - 7 200 лева; дограма ПВС на цялата къща 26,6
кв.м. - 8 700 лева; подпрозоречни первази от вътрешна и външна страна - 28.9 л.
метра. Всичко: труд 600 лева, материали - 1000 лева; конструкция дюшеме -
естествено дърво и подова изолация - 54. 5 кв.м. Всичко: 12 800 лева, труд -
2 800 лева, материали - 10 000 лева; полагане на„КНАУФ" стени и
тавани 180 кв.м. Всичко: 6 100 лева, труд -
2 500 лева, матерали - 3 600 лева; шпакловка, грунд и боядисване на
стени и тавани - 180 кв.м. Всичко: 2 600 лева, труд - 1000 лева, материали -
1600 лева; изграждане на цялостна ел. инсталация за сградата - кабели, ел.
табло,ключове, контакта.Всичко: 5 800 лева , труд 1700 лева , материали - 4 100
лева; изграждане на цялостна ВиК инсталация - тръби. кранове, водомери и пр.
Всичко: 2 300 лева, труд - 800, материали - 1 500 лева; хидроизолация, замазки,
фаянс и теракота на 2 бр. бани: Баня 1 - 2,55 кв.м., теракот - 2,55 кв.м.,
фаянс - 16, 6 кв.м. и вкл. санитарен
фаянс - Всичко: 5 100 лева, от които труд - 1500 лева,
материали - 3 600 лева. Баня 2 - 3,99 кв.м. теракота - 3, 99 кв.м., фаянс - 29,
8 кв.м., вкл. санитарен фаянс Всичко: 7 500 лева, труд - 2100 лева, матерали -
5 400 лева; интериорни вътрешни врати -
4 бр. 1 600 лева; входни врати - 1800 лева; ПВС врата 1 бр. 400 лева;
кухненско обзавеждане по поръчка - 3 200 лева; изграждане на комин за камина -
всичко: 300 лева, труд - 90 лева, материал -210 лева; спално обзавеждане по
поръчка: Всичко: 2 890 лева, труд - 650, материали - 2 240 лева.
II. СМР в дворното место
Подпорни
бетонови стени 4 бр. - 76, 64 кв.м. Всичко: 6 100 лева, труд - 1700 лева,
материали - 4 400 лева; тераса на двора 33 кв.м. Всичко: 1800 лева, труд
-350 лева, материали - 1 450 лева; бетонови стъпала от двора към къщата - 27
бр. - 1,3 куб.м. Всичко: 800 лева, труд - 300 лева, материал - 500 лева;
бетонови пътеки около къщата - 33 л.м. Всичко: 2 300 лева, труд - 700 лева,
материали - 1600 лева.
Постъпила е и
уточняваща молба на л.233 и сл. от делото и л.238 и сл. от делото, с които е
посочено, че по точка първо римско претенцията е с общ размер от 121 640
лв., а по точка второ римско – с общ размер от 11 000 лв., разпределени по
съответните пера.
По делото е представена нотариална
покана от А.М.Ю. до К.К.Д., рег.№ *** от ***, връчена на ***, с която
последният е поканен да заплаща сумата от 500 лв. за ползването на
притежаваната ½ ид.ч. от жилищната сграда със застроена площ от 56 кв.м.
по нотариален акт, а по скица – от 73 кв.м., ведно с разписка за получаване.
Представени са приходни квитанции от ***,
**, ***, **, *** за заплащани от А.М.Ю. данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за имота, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № *** от ***г. С. Д. и К.Д. са
продали на сина си К.Д. ¼ ид.ч. от дворно място, цялото от 248.80 кв.м.,
парцел **, имот пл.№ ** в кв.*** по плана на гр.П., както и целия втори етаж от
четириетажната с изба жилищна сграда, построена в дворното място, както и
¼ ид.ч. от общите части на сградата. Представен е и нотариален акт № **,
том ** от ***г., според който С. Д. и К.Д. са дарили на сина си дворно място от 479 кв.м., парцел ***, имот
пл.№ *** в кв.**по плана на с.***, заедно с построената на 54 кв.м. едноетажна
с изба жилищна сграда и другите подобрения в имота.
Представена е и справка по лице за К.К.Д.
от Служба по вписванията – Пловдив за периода от *** до ***.
Представено е писмо от Община Пловдив,
Дирекция „Местни данъци и такси“ относно размера на данък сгради и такса битови
отпадъци за недвижим имот в гр.П., ул. „***“ № **.
По делото е постъпило писмо от Община
Пловдив – Район „***“, според което за процесния обект липсват одобрени
строителни книжа, като след извършена проверка в картотеките на служба „Строителен
контрол и незаконно строителство“ не е установено наличие на строителство по
смисъла на чл.225 ЗУТ. Представени са сигнал от А.Ю. ***, писмо до страните по
делото от *** относно предстояща съвместна проверка на място и по документи на
обектите, находящи се в имот с административен адрес гр.П., ул. „***“ № ** от ***
на Район „***“, писмо от Община Пловдив – Район „***“ до страните от ***, с
което подаденият сигнал за незаконно строителство е оставен без разглеждане. Представена
е жалба-сигнал от ищеца до Районна прокуратура Пловдив, ДНСК.
Във втора фаза на делбата са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св. Х.С. и Д.И.. Първият свидетел изяснява,
че бил нает от г-н К.Д. за ремонт на стара къща на ул. „***“. Огледали имота,
но къщата не подлежала на ремонт, покривът течал, цялата къща била напукана и
взели решение да се събори част от нея, направила се нова къща. Имало запазени
части – цяла стена, но се правили подпорни стени, тъй като имало свлачище.
Целият строеж го правил свидетелят, вкл. вътре – изкърпване, дюшеме, врати,
топлоизолация. От лявата страна на стълбището имало оставена долна стая, която
се ползвала като барбекю. Нямало нещо, което да не било минало през ръцете на
свидетеля и бригадата му. Останала една сграда – стара тоалетна. Бил ангажиран
от ***г. до края на ***г. Много трудно било качването на материалите. Всичко
било ръчно, стигали до 50 човека на ден. Никой друг не им плащал, освен г-н Д..
Само с него и със съпругата му свидетелят обсъждал какво ще се прави. През ***г.
бил направен покривът, после почнали изолация и вътрешното, картони, дюшемета.
Имало дограмаджии, двама братя, единият се занимавал с дограма, другият – с
кухненско обзавеждане. Довършителните работи ги направил Д.. Те минали след
свидетеля шпакловка, боя, плочки, бани. Укрепвали и дворното място, направили
подпорни стени, бетонни пътеки, стълбище отливал, даже и входната врата
отливал, защото не държала изобщо. Имотът бил терасиран, затова се наложили
подпорни стени, за да няма свлачища, да се получат тераси, за да се ползват
като полезна площ. Достъпът до имота бил труден, с много стъпала, бетонът се
доставял с малко камионче. Оставял се долу и оттам материалите се качвали на
ръка. Материалите се купували заедно с К.. С.И. разяснява, че на ул. „***“ на ***работил
през *** и свършил ***г. Неговата работа била шпакловка, боядисване, правил ВиК
по бани, плочки, подпрозоречни камъни, облицовка. Почти всички довършителни
работи вътре в къщата правил. Когато отишъл, грубият строеж бил завършен. Имало
монтиран гипсокартон, започнал направо да шпаклова. Единствено контактувал с К.Д.
и Е.. Материалите ги купували заедно или ги поръчвал на К.. Друг не го бил
наемал да върши нещо по къщата. Никой друг не бил видял на място освен тях
двамата. Заварили нова сграда. Имало две бани, с две тоалетни. За труда му
заплащал К., на свършена работа. Около 10-15 000 лв. излязло всичко, но не
бил сигурен. Правил шпакловка, грундиране, боядисване на стени и тавани във
всички помещения, фаянс и теракота по баните и подпрозоречните камъни. Отвън не
бил работил, само вътре.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза, според което пазарната стойност на
сграда с идентификатор *** възлиза на 146 610 лв., на 235/272 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор *** – на 75 380 лв., или общо актуалната
пазарна стойност на процесните имоти е 221 990 лв. Процесното жилище не
отговаря на изискванията на ЗУТ за поделяемост. Жилищната сграда е неподеляема.
Прието е заключение на съдебно-техническата експертиза за определяне на
пазарния наем на процесния имот, както и заключение на съдебно-техническата
експертиза за определяне размера на подобренията в процесните жилищна сграда и
дворно място.
С определение от открито заседание на ***
е допуснато изменение в размера на предявените от ищеца искове по чл.30, ал.3
ЗС, като размерът на претенцията за дължим данък е намален от 92.96 лв. на
59.15 лв., а на претенцията за такса битови отпадъци – от 77.45 лв. на 49.25
лв.
С определение от открито заседание на ***
е допуснато изменение в размера на предявените искове с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС – от 23 112.90 лв. – на 8 599 лв., на претенцията по чл.86 ЗЗД – от 2 815.26 лв. на сумата от 974 лв., респ. на претенцията по чл.344 ГПК – от сумата от 600 лв. на сумата от 189 лв. месечно, като до първоначално
претендираните размери производството по делото е прекратено, поради оттегляне
на предявените искове от ищеца.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От
най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е
обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти,
тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдебна
делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, видно от заключението
на съдебно-техническата експертиза от дата *** прието в съдебно заседание на ***,
което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от
страните. От страна на ответника К.Д. е заявена претенция за възлагане на
недвижимия имот. Съдът намира, че не са налице предпоставки за възлагане на ответника
на посочения недвижим имоти по реда на чл.349 ГПК. Безспорно не е налице
хипотезата на ал.1 на посочения законов текст, нито на ал.2, според която ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. В случая жилищната сграда е представлявала съпружеска
имуществена общност на ответника и съпругата му, прекратена с нейната смърт,
съответно основанията за съсобственост са прекратена СИО и наследяване за
страните по делото и е налице според настоящия състав смесена съсобственост.
Освен това за прилагане на този способ за ликвидиране на съсобствеността
законът изисква претендиращият възлагането съделител да няма друго жилище
/жилище, което притежава в изключителна лична собственост/, като установяването
наличието на тази предпоставка предполага представяне на декларация за имотно
състояние, в която под страх от наказателна отговорност да е посочено, че
съделителят не притежава друго жилище. В случая се установява противното, тъй
като от ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че ответникът
притежава и друго/други жилища – по силата на договори за покупко-продажба и дарение същият е придобил ¼ ид.ч.
от дворно място, цялото от 248.80 кв.м., парцел **, имот пл.№ *** в кв.*** по
плана на гр.П., както и втори етаж от четириетажната с изба жилищна сграда,
построена в дворното място, респективно дворно място от 479 кв.м., парцел ***,
имот пл.№ *** в кв.** по плана на с.***, заедно с построената на 54 кв.м.
едноетажна с изба жилищна сграда и другите подобрения в имота.
При тези данни съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да
стане чрез изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се
спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.
Във връзка с претенцията на А.М.Ю. по
чл.30, ал.3 ЗС съдът намира същата за установена по основание и размер. Според
цитираната разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Представени са по делото приходни квитанции
за заплащани от А.Ю. в периода *** – *** данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за процесния недвижим имот, както и е постъпило писмо от Община
Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ относно начислените за имота данък и
такса битови отпадъци по години. Не се твърди и не се ангажират от ответника
доказателства същият да е заплащал припадащата му се част от данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци, поради което съдът намира, че същият следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 59.15 лв. данък недвижими имоти и
49.25 лв. такса битови отпадъци, платени за периода ***-***г., ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от *** до окончателното им
изплащане.
Във връзка с предявените от А.Ю.
претенции с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, според разпоредбата на цитирания законов текст, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Според разясненията
в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя
дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от
ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е
дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма
лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на
предявените от всяка от страните претенции по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие
на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената
вещ за претендирания период, лишаване от ползването на другия
съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която
е бил лишен. По
делото е представена нотариална покана, рег.№ *** от *** от А.Ю. до К.Д., с която е направено искане на основание чл.31, ал.2 ЗС същият да
заплаща месечен наем за ползването на
жилищната сграда със застроена площ от 56 кв.м. Не се спори, че поканата е
връчена на дата ***, както и не се спори, че ответникът ползва процесния недвижим имот. По делото няма данни ответникът, в
отговор на изпратената му нотариална покана, да е предоставил на ищеца достъп до имота,
поради което съдът намира, че изискуемите предпоставки за присъждане на
обезщетение за жилищната сграда са налице. За да се освободи от отговорност, адресатът на поканата следва
да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое
право /така Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II
г. о./, каквото поведение не се твърди и установява. Неоснователно е възражението на ответната страна
за погасяване по давност, тъй като вземанията се погасяват с общата петгодишна
давност, която считано от ** до датата на предявяване на претенцията – ***, не
е изтекла. По отношение размера на претендираното
обезщетение е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза от 02.11.2020г., според
което за периода 24.08.2015г. – 01.07.2019г. наемите
съобразно квотите на ищеца – ¼ ид.ч. от жилищната сграда и ½
ид.ч. от дворното място възлизат съответно на 5 442 лв. и 3 157 лв.,
или общо 8 599 лв., а лихвите за периода 01.07.2016г. до 01.07.2019г. – на
сумата от 974 лв. В
посочената от вещото лице сума от 8 599
лв. е включена и наемна цена от 3 157
лв. за ½ ид.ч. от дворното място, но съдът намира, че
обезщетение по отношение на този обект не се дължи, тъй като по
отношение на него не е била отправяна покана за заплащане на обезщетение, тоест
не е налице една от предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 442 лв. обезщетение
за лишаването от ползване на притежаваната от ищеца ¼ ид.ч. от жилищната
сграда, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
01.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 974 лв.
обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 01.07.2016г. до
01.07.2019г., с оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото размерът на
законната лихва, изчислен по реда на чл.162 ГПК, се констатира от съда в
по-висок размер. Искът до пълния претендиран размер от 8 599 лв. следва да
бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл.344,
ал.2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност
всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата или да
получава съответното обезщетение за това ползване. Привременните мерки в
делбата по чл.344,
ал.2 ГПК може да бъдат в две форми – разпределение на ползването на
делбените имоти между всички съделители или определяне на обезщетение, което
ползващите имота следва да заплащат на неползващите съсобственици.
Постановяване на втората форма на мярката се прилага когато няма възможност за
реално ползване на делбения имот от всички съделители. Недвижимият имот е
неподеляем, поради което и следва да се приеме, че не може да се ползва реална
част от него от страна на ищеца. След като няма възможност за реално ползване
на делбения имот от всички съделители, а е установено ползването му единствено
от страна на ответника, то същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца
суми срещу ползването, до окончателното извършване на делбата. Налице са следователно
предпоставките на чл.344, ал.2 ГПК за присъждане на претендираната сума от 189
лв. месечно, за периода от влизане в сила на съдебния акт по чл.344, ал.2 ГПК
до окончателното извършване на делбата, с оглед установеното, че ответникът
ползва изцяло недвижимия имот, предмет на делбата. Относно размера и прието по
делото заключението на съдебно – техническата експертиза.
По отношение претенциите за заплащане
на подобрения от ответника, съдът намира следното. В молбата, с която са
предявени претенциите – л.218 и сл. от делото, както и в уточняващите молби се
твърди, че СМР са извършени в периода ***-***г., преди смъртта на наследодателя
Е. Д., като от ищеца е претендирана увеличената стойност на имота вследствие на
подобренията. С оглед на изложените обстоятелства съдът намира, че претенцията
е с правно основание чл.12, ал.2 ЗН, според която сънаследници, които приживе
на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са
били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. Конкретните
видове строително монтажни работи, стойността на които се претендира от
ответника са установени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза от ***,
заключението на която съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните, като изводите си вещото лице е направило след
оглед и съответни замервания на място. Посочено е изрично, всички
видове СМР, описани в молбата на ответника, са действително извършени. Поради
това посочените от
вещото лице като извършени работи следва да се приемат за установени по делото.
От събраните в хода на производство гласни доказателства, включително и
от тези във втора фаза на делбата чрез разпит на св. С. и И., които съдът
възприема, като обективно дадени, се установяват моментът на извършване на
претендираните СМР, техният вид, както и обстоятелството, че материалите и
трудът са заплащани от ответника. Не се твърди, както и не се установява ищецът
да е участвал по какъвто и да е начин в тяхното извършване. При тези данни
съдът намира, че претенцията е установена по основание. Неоснователно е
възражението на ищеца за погасяване по давност, тъй като съдебната практика
приема, че давността при посочената правна квалификация тече от предявяване на
иска за делба – в случая от ** и към дата *** същата не е изтекла. По отношение
на размера, според заключението на вещото лице увеличената стойност на имота от
подобренията за жилищната сграда е 37 158 лв., а за 235/272 ид.ч. от
дворното място е 5 648 лв., които ответникът претендира да му бъдат
заплатени в цялост, видно и от стр.3 на постъпилите по делото писмени бележки
от пълномощника на страната. С оглед депозираното заключение се налага извод,
че стойността на наследственото имущество, вследствие на извършените
подобрения, се е увеличила общо за жилищната сграда и прилежащите й идеални
части от дворно място със сумата от 42 806 лева. В случая жилищната сграда е
представлява съпружеска имуществена общност, като правата на страните са
¼ ид.ч. за ищеца – по наследство от починалата му дъщеря, респ. ¾
ид.ч. за ответника, в резултат на прекратената със смъртта на съпругата му СИО
и по наследство от нея. Следователно наследяваното имущество е ½ ид.ч.
от жилищната сграда и съобразно посоченото от вещото лице, наследството за
посочената идеална част се е увеличило със сумата от 18 579 лв. / ½
част от 37 158 лв./. При това положение съделителят А.Ю. по заявената
претенция по чл. 346 ГПК, във връзка с чл.12, ал.2 ЗН, следва да
възмезди признатия на ответника принос, съобразно притежаваните от него права,
признати му с влязлото в законна сила решение в делбеното производство, а
именно в размер на 1/4 ид.ч. от жилищната сграда и ½ ид.ч. от дворното
място, тоест при така признатите права на ищеца, той ще следва да заплати на К.Д.
сумата от 9289.50 лв. увеличена стойност на наследството за жилищната сграда и
2 824 лв. за съответните идеални части от дворното място. Исковете в
останалата им част до пълния претендиран размер следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвено от вещото лице Р., според което актуалната пазарна стойност на сграда с идентификатор *** е 146 610 лв., а на 235/272 ид.ч. от поземления имот – 75 380 лв. Предвид уважаването на претенциите по чл.30, ал.3 ЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПРС държавна такса върху уважените размери на претенциите за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер от 100 лв. Предвид частичното уважаване на претенцията с правно основание чл.31, ал.2 ЗС ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на ПРС в размер на 217.68 лв. /върху уважения размер от 5 442 лв., както и 50 лв. по уважения иск по чл.86 ЗЗД, а ищецът – да заплати държавна такса върху отхвърления размер – 126.28 лв. /върху отхвърления размер от 3 157 лв./. Ищецът следва да заплати държавна такса съобразно уважения размер от претенциите по чл.12 ЗН, а именно сумата от 371.58 лв. /върху уважения размер от 9289.50 лв./ и 112.96 лв. /върху уважения размер от 2 824 лв./, а ответникът да заплати държавна такса върху отхвърлените размери или в размер от 1227.70 лв./.
От двете страни в производството са претендирани разноски, както следва – от ищеца – сумата от 3815 лв. по представен списък по чл.80 ГПК – на л.346 от делото, от които 3530 лв. адвокатски хонорар, 275 лв. депозити за вещи лица, 10 лв. за СУ, както и 800 лв. адвокатски хонорар за първа фаза на делбата; от ответника – сумата от 3 855 лв., по представен списък по чл.80 ГПК – на л.346 от делото, от които 3530 лв. адвокатски хонорар, 200 лв. депозит за вещо лице за експертиза по претенцията по чл.12, 125 лв. депозит за СТЕ за пазарната стойност на имота. Производството за съдебна делба е уредено от закона като особено исково производство, чрез което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като в първата инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това и разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че разноските за производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността - заплатените от страните такси, възнаграждения за вещи лица, призоваване на свидетели и др. Поради това и тъй като квотите на страните са съобразени при определяне на съответните депозити за възнаграждението на вещото лице по СТЕ за втора фаза на делбата, касаещо определяне пазарната стойност на процесните имоти, съдът намира, че тези разноски не следва да бъдат присъждани на страните – 75 лв. за ищеца и 125 лв. за ответника. По вече изложените съображения на ищеца следва да се присъди половината от претендираната сума за СУ – 5 лв., а от претендираната сума за депозит за вещо лице във връзка с претенциите по сметки в размер на 200 лв. следва да се присъди сумата от 126.57 лв., съобразно уважения размер на претенциите за пазарния наем. На ответника от общо претендираната сума от 200 лв. депозит за вещо лице по претенцията по чл.12, ал.2 ЗН следва да се присъди сумата от 56.59 лв., съобразно уважения размер на претенцията. По отношение на претендираните и от двете страни адвокатски възнаграждения в размер на по 3530 лв. съдът намира, че не са налице предпоставки за присъждане на страните, тъй като в представените във втора фаза на делбата договори за правна защита и съдействие и на двете страни не се съдържа разграничение каква част от общо договореното и платено адвокатско възнаграждение се отнася за иска за делба и каква част за всяка от претенциите по сметки на всяка от страните, с оглед разпоредбата на чл.355, изречение второ ГПК, според която по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.К.Д., ЕГН **********,*** по чл. 349 ГПК
за възлагане на процесния недвижим имот - 235/272 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.П.,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г.
на *** на АГКК, с адрес гр.П., ул. „***” № **, с площ от 272 кв.м., с трайно
предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до ** м./, номер по предходен план: **, кв.** по плана на кв. „***
– ***”, парцел *-**, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с
построената в имота сграда ***, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи – *,
с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и
приращения в имота.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот - 235/272 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, с адрес гр.П., ул. „***” № **, с площ от 272 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до ** м./, номер по предходен план: ***, кв.** по плана на кв. „*** – ***”, парцел *-***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота сграда ***, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи – *, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота, с действителна пазарна стойност 221 990 лв. /двеста двадесет и една хиляди деветстотин и деветдесет лева/, от които 146 610 лв. – за жилищната сграда и 75 380 лв. – за 235/272 ид.ч. от поземления имот, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.
ОСЪЖДА
К.К.Д., ЕГН **********,*** да
заплати на А.М.Ю., ЕГН **********,*** сумата от 59.15 лв. /петдесет и девет
лева и 15 ст./ данък недвижими имоти и 49.25 лв. /четиридесет и девет лева и 25
ст./ такса битови отпадъци, платени за процесния недвижим имот за периода ***-***г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от *** до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на А.М.Ю.,
ЕГН **********,*** сумата от 5 442 лв. /пет хиляди четиристотин четиридесет и два
лева/ обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца ¼
ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор *** за периода *** – ***, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от *** до окончателното й изплащане, както и сумата от 974 лв. /деветстотин
седемдесет и четири лева/ обезщетение за забава върху посочената сума за
периода от *** до ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
претендиран размер от 8 599 лв. или за сумата от 3 157 лв. за
лишаване от ползването на 235/272 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********,*** да заплаща на А.М.Ю.,
ЕГН **********,***, на основание чл.344, ал.2, предложение второ ГПК, считано от влизане в
сила на определението до окончателно извършване на делбата, сумата 189 лева
/сто осемдесет и девет лева/ на месец, срещу ползването на съсобствения недвижим
имот - 235/272 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в гр.П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/***г. на *** на АГКК, с
адрес гр.П., ул. „***” № **, с площ от 272 кв.м., с трайно предназначение –
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до **
м./, номер по предходен план: ***, кв.** по плана на кв. „*** – ***”, парцел *-***,
при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота сграда ***,
със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи – , с предназначение – жилищна
сграда – еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН **********,*** да заплати на К.К.Д., ЕГН **********,***
сумата от 9289.50 лв. /девет хиляди двеста осемдесет и девет
лева и 50 ст./, представляваща дела от увеличената стойност на имота – жилищна сграда с идентификатор *** и
сумата от 2 824 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и четири лева/,
представляваща дела от увеличената стойност на имота - 235/272 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***, вследствие на направените в периода ***-***г. подобрения,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им претендирани
размери съответно от 37 158 лв. и 5 648 лв.
ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 2 973.70 лв.
/две хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 70 ст./ държавна такса върху
стойността на дела му.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 5 905.90 лв.
/пет хиляди деветстотин и пет лева и 90 ст./ държавна такса върху стойността на
дела му.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата от 100 лв. /сто/ държавна такса съобразно уважената претенция по
чл.30, ал.3 ЗС, сумата от 217.68 лв. /двеста и седемнадесет лева и 68
ст./ върху уважения размер на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, както и сумата от
50 лв. /петдесет лева/ по уважения иск по чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд да заплати сумата от 126.28 лв. /сто двадесет и шест лева и 28 ст./
държавна такса върху отхвърления размер на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС;
сумата от 371.58 лв. /триста седемдесет и един лева и 58 ст./ държавна такса
върху уважения размер на претенцията по чл.12 ЗН за жилищната сграда и 112.96
лв. /сто и дванадесет лева и 96 ст./ държавна такса върху уважения размер на
претенцията по чл.12 ЗН за дворното място.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 1227.70 лв./хиляда двеста и двадесет лева и 70 ст./ държавна такса върху отхвърлените размери на претенцията по чл.12 ЗН.
ОСЪЖДА К.К.Д., ЕГН **********,*** да заплати на А.М.Ю.,
ЕГН **********,*** сумата от 131.57 лв.
/сто тридесет и един лева и 57 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.М.Ю., ЕГН **********,*** да заплати на К.К.Д.,
ЕГН **********,*** сумата от 56.59 лв. /петдесет и шест лева и 59 ст./
направени по делото разноски.
Решението, в частта му по
искането по чл.344, ал.2 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
В останалата му част решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.