Р Е Ш Е Н И Е
№ 350/29.5.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА
– НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 292 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. чл. 167,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалбата
на П.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв. С.П., срещу принудителна административна
мярка: принудително блокиране на пътно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“,
рег. № ***, приложена на 06.03.2023 г. от блокиращ екип при Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив, обективирана в констативен протокол за принудително
блокиране № 0120053.
В жалбата и
писмената защита се релевират доводи за незаконосъобразност на приложената административната
мярка, като издадена от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон
и неговата цел. Посочва се, че МПС е било паркирано на инвалидно място с
поставена за това карта за паркиране за хора с трайни увреждания, но въпреки
това е било блокирано. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на съдебни
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован, явява се лично и с процесуален представител
адв. П., като поддържат жалбата. Претендира се присъждане на разноски съобразно
чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представят писмени бележки по съществото на
спора.
Ответниците – С.К.П.и
Р.Д.Х., в качеството им на блокиращ екип към Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“ при Община Пловдив, чрез процесуални представители адв. Б. и адв. Д.
оспорват жалбата. Изразяват становище, че автомобилът, който е бил задържан, е
бил паркиран на конвенционално място в зоната за платено паркиране и съгласно
чл. 15, ал. 8 от приетата от Общински съвет – Пловдив наредба при това
положение дори и автомобилът да обслужва лице с увреждания по смисъла на ЗХУ и
ЗДвП, то е определено съгласно тази наредба, че се следва такса за платено
паркиране, определена в размер от Общински съвет – Пловдив. Молят съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендират разноски. Представят писмени
бележки по съществото на спора.
По делото е постъпило
и становище вх. № 3414/21.04.2023 г. от
Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“, с което е представена
административната преписка.
Административен съд
– Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт и във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
С оспорения Констативен
протокол № 0120053/06.03.2023 г. на блокиращ екип при ОП „Паркиране и репатриране“
при Община Пловдив, на посочено правно основание чл. 26, ал. 1 от Наредбата за
организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив
(Наредбата), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
принудително блокиране от бул. „Руски“ № 13 на МПС, марка „БМВ“, рег. № ***, с
водач П.Т.Т.. Според съдържанието на протокола за установяване на нарушението
са направени пет броя снимки. Липсват данни протоколът да е връчен на
жалбоподателя срещу подпис, с оглед оформлението на протокола.
В протокола е
посочено, че са направени пет броя снимки, като към преписката са представени
същият брой снимки, направени от блокиращия екип. Видно от същите лек автомобил
с рег. № ***, марка „БМВ“ на дата 06.03.2023 г. в 14:22 часа е паркирал в зона,
обособена на тротоар. Всички снимки са на различни фрагменти от автомобила.
Липсват панорамни изображения. Тоест липсва снимка, в отдалечен план, от която
да е видно точно къде и как е паркиран автомобилът. На втората снимка, л. 49 от
делото е видно отражение в стъклото на автомобила на знак, указващ място за
паркиране на хора с увреждания. Снимките са черно – бели, като от същите не
става видно и дали хоризонталната маркировка е обозначаваща място за паркиране
на хора с уреждания, т.е. дали мястото е в син цвят. Снимка № 3, л. 50 от делото може да се
предположи, че е на част от предното табло на автомобила, но не е ясно на коя
част – лява или дясна, а и от същата е видно в много по-голяма степен отражение
на противостоящата сграда, отколкото на таблото на автомобила.
Според Справка изх.
№ 173 от 20.04.2023 г. за местата, предназначени за безплатно паркиране на ППС
превозващи и/или управлявани от хора с увреждания (л. 55 от делото) на улиците „Синя зона“, в
гр. Пловдив са обособени 175 места.
Съответно съгласно Справка изх. № 174 от 20.04.2023 г. (л. 54 от делото) на местата, предназначени за безплатно
паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, на бул.
„Руски“ № 13/17 в гр. Пловдив, са обособени две места, предназначени за хора с
увреждания.
Според
представената към преписката схема – копие от Генерален план за организация на
движението в района на бул. „Руски“, гр. Пловдив ( л. 63 от делото) са предвидени
места за паркиране на превозни средства, сигнализирани с табела Т17 „Синя зона“,
посочваща платено паркиране и за принудително преместване на спрелите в
нарушение превозни средства. Видно е обаче, че в посока към кръстовището с ул.
„Юри Венелин“ са обособени два броя места, предназначени за безплатно паркиране
на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания в рамките на синята
зона. Последното съответства и на Справка изх. № 174 от 20.04.2023 г.,
съобразно която на бул. „Руски“ № 13/17 в гр. Пловдив, са обособени две места,
предназначени за хора с увреждания.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото е разпитан свидетелят С.Й.П., чиито показания
съдът кредитра в цялост като обективни, ясни, точни и непротиворечащи на
събрания по делото доказателствен материал и доколкото лицето не е
заинтересовано от изхода на спора. С показанията на свидетеля се установява, че
познава жалбоподателя, тъй като живеят в един град. Твърди, че на процесната
дата е била с жалбоподателя, като посочва, че при паркиране на автомобила срещу
него е имало знак, указващ за престой на автомобили, обслужващи лица с
увреждания. Мястото, на което паркирали, било обозначено като инвалидно място,
с инвалидна количка така, както се обозначава. Твърди, че жалбоподателят е лице
с увреждания, има документи, има синьо талонче, което винаги носи и това синьо
талонче било поставено на въпросния ден на таблото на автомобила. При
предявяване на свидетеля на снимка № 2 от административната преписка (л. 49 от
делото), посочва, че действително ставало въпрос за пътния знак, който се
виждал на снимката. Талончето на жалбоподателя било от другата страна.
Оспорената ПАМ е
наложена с протокол, издаден на 06.03.2023 г., като жалба срещу същия е
постъпила на 20.03.2023 г.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Пазарджик обуславя
следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно
легитимирано лице – адресат на акта, за което оспорваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване
на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по
следните съображения:
Оспорената ПАМ е
издадена от материално и териториално компетентен орган. По делото е
представена Заповед № 220А – 2347 от 05.10.2022 г. на кмета на Община Пловдив,
с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 167,
ал. 2, т. 2 и чл. 168 от ЗДвП и чл. 27 от Наредбата за реда за спиране, престой
и паркиране на ППС на територията на град Пловдив, с която са определени
длъжностните лица – служители на Общинско предприятие „Паркиране и
репатриране“, които да използват техническо средство за принудително задържане
и блокиране тип „Скоба“. Представени са и доказателства за заеманите от
ответниците длъжности в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“, ведно с
присъствен график за процесната дата.
Съгласно правилника
за устройството и дейността на Общинско предприятие (ОП) „Паркиране и
репатриране“, същото е създадено с цел изпълнение на дейностите по организация
и контрол на дейността по паркиране на МПС в паркинги, гаражи и зони за платено
паркиране – собственост на Община Пловдив. Дружеството, съгласно чл. 6 от
устройствения си правилник организира и осъществява блокиране колелата на
неправилно паркирали автомобили и на автомобили, чиито водачи не са заплатили
таксата за кратковременно паркиране.
По отношение на
правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 99,
ал. 1-3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията,
управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони
за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието; местата за
паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които
на водача се указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената
за паркиране на обозначените места, както и условията и реда за плащането ѝ
от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по
чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено
управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Разпоредбата на чл.
10 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г.,
предвижда, че на територията на града се определят райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране („Синя зона“) в определени
часове на денонощието, от понеделник до събота включително, с изключение на
обявените с нормативен акт официални национални празници, в часовия диапазон от
08.30 до 18.30 часа. Таксуването се определя съобразно действителното време на
паркиране в зоните за паркиране (ал. 1). Алинея 2 гласи, че за паркиране в „Синя
зона“ се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив, с изключение на електрически превозни средства (ЕПС), паркирали до
зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане от същата. Обхватът
на „Синя зона“ се определя от Общински съвет – Пловдив, съгласно одобрен
списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба. Условията и редът за паркиране в
зоната се указват с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указват условията за паркиране, при спазване на действащите
нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението
в гр. Пловдив (ал. 3).
При справка със
съдържанието на Приложение № 1 към Наредбата и представената по делото схема – копие
на Генерален план е видно, че на бул. „Руски“ е обособена зона за платено
паркиране (Синя Зона).
Нормата на чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на
общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното
превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.
99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото
средство. В чл. 26, ал. 1 от Наредбата е посочено, че ППС, което е паркирано в
нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително
задържано чрез използване на техническо средство тип „скоба“.
Страните по делото
не спорят, че на бул. „Руски“ в гр. Пловдив е обособена Синя зона за платено
паркиране, а доколко правилно е блокиран лекият автомобил на жалбоподателя, при
условие че твърди, че е паркирал на специално обособено място за хора с
увреждания и е поставил нарочна карта за това.
По правилото на чл.
15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата във всяка „Синя зона“ и „Зелена зона“ се
осигуряват фиксирани и обозначени със знак Д21-„Инвалид“ места за безплатно
паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания. На тези
места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта,
удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително
съдържа международния знак ‚Инвалид“. Тя трябва да бъде поставена в долния
десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин,
осигуряващ видимостта на изображението отвън. В ал. 8 на разпоредбата е
посочено, че при недостиг на паркоместа „Инвалид“, паркирането на автомобили,
снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на паркомясто, се извършва
при режим на почасово платено паркиране. Установяването на времето за безплатен
престой на автомобил паркиран на място, обозначено със знак Д21, се извършва от
служители на ОП „Паркиране и репатриране“ чрез ръчно въвеждане в системата на
часа на паркирания на обозначеното място автомобил и поставяне от външната
страна на предното стъкло на талон с вписан в него начален час (ал. 2).
Видно от
представените снимки към протокола за прилагане на ПАМ, процесният автомобил е
паркиран в непосредствена близост до знак Д21-„Инвалид“, който се вижда като
отражение на предното стъкло на автомобила. Съгласно показанията на свидетеля П.,
жалбоподателят е паркирал на място, обозначено със знак Д21-„Инвалид“, като
свидетелят посочва категорично, че автомобилът е паркиран на място, обозначено
като такова за хора с трайни уреждания.
Съгласно чл. 55,
ал. 10 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата (ППЗДвП),
пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни
превозни средства, обслужващи хора с увреждания.
Съгласно чл. 101 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните
знаци от група „Д“ се използват за въвеждане на специални предписания за
участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или
участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията. Съгласно чл. 120 от
същата наредба, пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания“ се използва за сигнализиране на място,
предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания. Пътният знак се поставя самостоятелно.
Анализът на
посочените норми дава основание да се приеме, че безплатното паркиране на лица
с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение
за тях места, обозначени с пътен знак Д21.
Принудителното
задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство – скоба е
принудителна административна мярка, която по своето предназначение цели да
отстрани вредните последици от констатирано правонарушение. Фактическият състав
на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране на
моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време,
за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения
за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице
кумулативно.
Съставения по
приложената мярка констативен протокол съдържа данни за мястото на извършване
на нарушението, което е включено по реда на чл. 10, ал. 3 Наредбата от
компетентния орган – Общински съвет – Пловдив, в обхвата на „Синя зона“. От
представената от ответника схема е видно, че оспорващият е паркирал в „синя
зона“, за която предварително са указани условията и редът за паркиране, като обаче
е паркирал на изрично обозначеното с пътен знак Д21 място. Този извод следва на
първо място от факта, че в констативен протокол за принудително блокиране №
0120053, в който е обективирана оспорената ПАМ, изрично е посочено, че
автомобилът е бил паркиран на бул. „Руски“ № 13, гр. Пловдив, като съобразно Справка
изх. № 174 от 20.04.2023 г. на местата, предназначени за безплатно паркиране на
ППС, превозващи и/или управлявани от хора с увреждания, на бул. „Руски“ № 13/17
в гр. Пловдив са обособени две места, предназначени за хора с увреждания. Тоест
мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е предназначено именно за
безплатно паркиране от хора с увреждания. Жалбоподателят безспорно е лице с
увреждания, което притежава съответната карта, която се поставя на таблото на
автомобила. Съобразно показанията на свидетеля П. в процесния ден,
жалбоподателят е паркирал автомобила именно на място, обозначено като
предназначено за ползване от лице с увреждания, т.е. на паркомясто обозначено
със знак Д21 и е поставил картата си на предното табло. От представените по
делото снимки е видно, че непосредствено до автомобила е поставен и се вижда знак
Д21 в отражението на предното стъкло. От фрагментната снимка на предното табло
на автомобила не се установява коя част от него е заснета – лява или дясна и
какво е налично на предното табло, а и се вижда предимно отсрещната сграда. По
делото липсва и панорамно изображение – снимка на механизма на паркиране на
автомобила, а и от страна на ответниците не се твърди да е налично такова
заснемане. Налични са само снимки на части от автомобила, което препятства
проверката дали процесното МПС е паркирано на място, различно от обозначеното
със знак Д21. Липсват и каквито и да е доказателства, които да опровергават
показанията на свидетеля П. и твърденията на жалбоподателя, че същият на
процесната дата е паркирал автомобила си на място, обозначено като такова за
хора с трайни увреждания.
Съответно съобразно
разпределената доказателствена тежест между страните, от страна на ответниците
не се установи наличието на законовите предпоставки за налагане на оспорената
ПАМ по реда на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Принудителната
административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП се прилага, когато не е
заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. В разглеждания
случай обаче фактическото основание за прилагане на предвидената мярка не е налице,
доколкото не е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във
време, за което е дължимо заплащане, с оглед ползване на конвенционално
паркомясто от страна на жалбоподателя. Точно обратното, установи се, че за
лицето са налични предпоставки за ползване на място, предназначено за хора с
трайни увреждания, като МПС е бил паркиран на място обозначено със знак Д21. Тоест
лицето има право да паркира безплатно до три часа на място, обозначено със знак
Д21. За изчерпателност следва да се посочи, че не се установява и от страна на
блокиращия екип кога лицето е паркирало на посоченото място, на което му е
поставена скоба, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за
организацията на движението и паркирането на третиранията на Община Пловдив.
Липсват данни служители на ОП „Паркиране и репатриране“ да са поставили талон с
начален час на паркирането от страна на жалбоподателя, с оглед евентуалното му
санкциониране за паркиране и ползване на паркомястото, обозначено за хора с
трайни уреждания след третия час, с оглед евентуалното му ангажиране на
отговорност и налагане на ПАМ в тази връзка.
Предвид изложеното,
оспорената принудителна административна мярка е наложена при неизясняване на
всички относими към спора факти и обстоятелства, при нарушение на материалния
закон и при неспазване целта на закона, доколкото в ЗДвП и приетата от Общински съвет – Пловдив наредба
е предвидено налагането на ПАМ с цел да се предотвратява паркирането на места,
за които е предвидено почасово платено паркиране и за които няма заплатена
такса, като настоящият случай не е такъв.
Предвид изложеното,
съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, но при нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на административно-производствените правила и при
несъответствие с целта на закона.
Предвид изхода на
спора, на жалбоподателя се дължат разноски, като от страна на процесуалния му
представител е направено искане за присъждането им съобразно чл. 38 от Закона
за адвокатурата. Адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения
в чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗА, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. С разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, възнаграждението е 1000
лева. Претендира се и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.Т.,
ЕГН **********, чрез адв. С.П., Принудителна административна мярка:
принудително блокиране на пътно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“,
рег. № ***, приложена на 06.03.2023 г., от блокиращ екип при Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив, обективирана в
констативен протокол за принудително блокиране № 0120053.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив, ЕИК 0004715040588, да
заплати на П.Т.Т., ЕГН ********** сумата в размер на 1010 (хиляда и десет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Съдия:
(П)