№ 360
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200952 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Н. ИВ. ИЛ. от ***, с ЕГН **********, против НП № 21-0938-000190
от 25.01.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с
което на жалбоподателя: за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 20,00
/двадесет/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Твърди се, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР – Плевен, Сектор “ПП” -Плевен,
редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и
Закона, констатира следното:
1
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
В Акт Серия „GА“ № 344369/15.01.2021г. за установяване на административно
нарушение е посочено, че жалбоподателят Н. ИВ. ИЛ. от ***, с ЕГН ********** управлявал
на 15.01.2021г. в гр. Плевен МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и че
като водач на визираното МПС в 12:15 часа, движейки се в същия град на кръстовище,
образувано от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Полтава“ извършва следното: 1. При
движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад него е свободен и че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, с което удря спрелия и изчакващ го зад
него лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** с водач И.М., с което допуска ПТП с материали
щети по двата автомобила; 2. Напуска и не уведомява компетентните органи за настъпилото
ПТП.
Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“-КАТ към ОД на МВР-Плевен –
актосъставителят БЛ. П. М. и свидетеля СП. Г. К., като за установеното в съставения АУАН
св. Б.М. вменил на Н. ИВ. ИЛ. нарушения на чл.40, ал.1, пр.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН *** Сектор къв ОДМВР – Плевен, Сектор “ПП” -Плевен
издал оспореното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите БЛ. П. М. и
СП. Г. К., Акт Серия „GА“ № 344369 от 15.01.2021г. за установяване на административно
нарушение на л.4, възражение на л.5; снимков материал – 2 бр. цветни снимки на л.6 и л.7;
протокол за ПТП № 1796157/15.01.2021г. на л.8; НП № 21-0938-000190 от 25.01.2021г. на
л.10 и справка за нарушител/водач от л.11 до л.14 от делото.
Показанията на свидетелите се ценят от съда напълно, както беше посочено и по-горе и
защото същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване
и съдът няма основание да не ги цени. Освен това показанията на свидетелите намират
опора и в съставения от тях АУАН, чиято доказателствена сила не е опровергана. А
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП редовно съставените по този закон актове
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от жалбоподателя не се
ангажираха доказателства, от които би могло да се установи, че не е извършил вменените му
административни нарушения.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
2
съобрази, че настоящото производство е от административно-наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав, констатира следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и
приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в
АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е
вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил,
които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП:
Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните
пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл.40, ал.1 от ЗДвП, като преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение по
чл.40, ал.1 от ЗДвП. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и санкционната разпоредба, въз основа на които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Обстоятелството, че същият е управлявал процесния автомобил на процесната дата се
установява от показанията на св. БЛ. П. М. и СП. Г. К., а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя. Отделно от това нито при съставянето на АУАН нито в срокът по чл.44 от
ЗАНН са наведени възражения, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил на
процесната дата.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана съгласно НП
за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“.
3
Очевидно, че жалбоподателят не се е съобразил с посоченото изискване, извършвал е
маневра движение назад, което било и причина за настъпване на ПТП съгласно легална
дефиниция на посоченото понятие дадена в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, доколкото това
събитие е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
материални щети. Поради горното съдът намира, че наказващият орган правилно е приел, че
деянието на Н.И. е съставомерно. Доколкото според санкционната разпоредба
административното наказание „глоба“ е определено в абсолютен размер, съдът не разполага
с правомощие за неговото изменение. Поради това НП в тази му част е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Досежно нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3 , б. „в“ от ЗДвП. Чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е
в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който
е участник в ПТП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
От цитираното в НП от фактическа страна безспорно е установено, че жалбоподателят
самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на
участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да
преценява причинил ли е предприетата от него маневра „при движение на заден ход“ щети
по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил
съприкосновение с друго МПС да се издири неговия водач. Видно от сочената за нарушена
разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, законът е въвел условието и двамата
участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието
между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни
обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват
присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият
участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между автомобилите не е довело до
4
материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая
жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП и така е нарушил правата на останалите
участващи в ПТП-то водачи, по-конкретно на правото им по чл.123, ал.2 от ЗДвП да узнаят
кой е причинил щети по автомобила им и дали причинителят на щетите разполага със
застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно като се е
наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Причините, поради които ж-лят
се е отдалечил от мястото на ПТП, според съда имат ирелевантно значение.
Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
С оглед изложеното, съдът приема, че нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, е
извършено, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя И. и административнонаказващият орган правилно приложил
относимата санкционна норма и определил размера на наказанията глоба в размер на 50
лева и лишаване от право за срок от един месец в законоустановения минимум. Поради това
и в тази му част, като правилно и законосъобразно наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0938-000190 от 25.01.2021г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя
Н. ИВ. ИЛ. от ***, с ЕГН ********** за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на
20,00 /двадесет/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на
50,00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5