ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 270/28.02.2022 г., постановено по ЧНД № 524/2022 г.,
РС – Пловдив, XXVI-ти н.с., е отменил Постановление на Районна
прокуратура – Пловдив от 12.01.2022 г., с което е прекратено наказателното
производство по ДП № 202/2018 г. по описа на 4-то РУ ОДМВР – Пловдив,
водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и е върнал делото на РП –
Пловдив, за изпълнение на указанията, изложени в мотивната част на
Определението.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил протест от РП –
Пловдив, с който се излагат съображения за неговите необоснованост и
неправилност. Твърди се, че в хода на разследването са извършени всички
възможни и необходими процесуално-следствени действия, като проведеното
разследване е обективно, всестранно и пълно и не се налага събиране на
доказателства и установяване на факти относно споменатите от свид. Т.
рутери. Според представителя на държавното обвинение, по делото липсват
писмени доказателства, от които да се установи, че свид. Т. е предал пари на
свид. Я.. Изразява се несъгласие с констатациите на районния съд досежно
подписания от свид. Я. Запис на заповед за сумата от 70 000 лв. Иска се
Определението на първия съд да бъде отменено, а Постановлението на РП –
Пловдив за прекратяване на наказателното производство – да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото и
доводите в протеста и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното Определение, намира за установено
следното:
Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7
от НПК, от легитимирано лице – прокурор от компетентната прокуратура,
1
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което
е процесуално ДОПУСТИМ.
Разгледан по същество, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните
съображения:
Досъдебно производство № 202/2018 г. по описа на 4-то РУ при
ОДМВР – Пловдив е образувано на 24.07.2018 г., по реда на чл. 212, ал. 1 от
НПК, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че с цел да бъде
набавена за себе си или за другиго имотна облага, е било възбудено
заблуждение у М. М. Т., с ЕГН ********** и с това му е причинена имотна
вреда в размер на 15 000 лв. В хода на разследването няма лице, привлечено в
качеството на обвиняем.
С Постановление от 12.01.2022 г. наказателното производство е
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, като е прието, че в случая
липсва елемент от обективна страна на престъплението „измама“, доколкото
в хода на разследването не са събрани достатъчно и категорични
доказателства, от които да се установява, че свид. Я. е предприел действия с
цел да набави за себе си имотна облага или е имал поведение, целящо
създаване на погрешна представа у свид. Т..
Срещу Постановлението, е постъпила жалба от адв. Ж. – процесуален
представител на М.Т., с която е и инициирано първоинстанционното
производство.
Районният съд е проверил възприетата от прокурора фактическа
обстановка, която е следната:
Свидетелят М.Т. ползвал електронна поща ****
През 2017 г. свидетелят М.Т. се запознал по интернет със свидетеля А.
Я., като двамата имали общи интереси и водели кореспонденция по интернет,
като се срещали. Един ден, през м. декември 2017 г., свид. Я. поканил свид. Т.
в дома си. По време на срещите между двамата, първият попитал последния
дали иска да закупят рутери от чужбина, след което да ги препродадат и да
спечелят и двамата пари, като свид. Т. се съгласил. От електронната поща,
ползвана от последния, били изпратени запитвания за теглене на парични
заеми от различни кредитни институции. М.Т. бил винаги до свид. Я., а
когато първият бил одобрен за кредит, двамата отивали заедно за усвояване
на парите по кредитите, които били предавани на кредитополучателя – М.Т..
Така от кредитните институции „Макс кредит“, „Изи кредит“, „Микро
кредит“, „Кредисимо“, „Виф кредит“, „Фератум“, „Вивус“, „Българско заемно
дружество“ и др. М.Т. изтеглил кредити в общ размер на 8 324
лв. Последният бил клиент на мобилен оператор „Теленор“. Отново през м.
декември 2017 г., М.Т. взел на изплащане от мобилния оператор, чийто
клиент бил, два мобилни телефона, марка „Самсунг Джей“ и „Айфон Х 64“ и
таблет марка „Хауей“. М.Т. не споделил на родителите си – свидетелите М. и
С. Т.и за изтеглените кредити.
През м. март 2018 г. при заплащане на месечните разходи към мобилния
оператор „Теленор“, свид. М. и С. Т.и установили, че синът им имал много
висока сметка за заплащане, след което поговорили с него, като той признал
2
за изтеглените кредити и за закупените телефони и таблет на изплащане и
казал, че е предал всичко на своя приятел – свид. Я.. На 28.02.2018 г. свид. Я.
посетил дома на семейство Т.и и заявил, че той ще заплати сумите по
кредитите, а също така и подписал Запис на заповед за сумата от 70 000 лв., с
поемател М. М. Т.. С Протокол за доброволно предаване от 07.05.2019 г. по
делото е бил приложен в оригинал „Запис на заповед от 28.02.2018 г.“ С
Протокол за доброволно предаване от 07.10.2021 г. по делото е приобщено
ВД мобилен телефон марка „Сони Експирия“ с ИМЕЙ ***, ползван от свид.
М.Т.. На приобщеното ВД е бил извършен оглед на ВД, обективиран в
Протокол за оглед на ВД от 09.10.2021 г.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза на свид. М.Т.. Видно от приложеното
експертно заключение, М. М. Т. не се води на учет в Центъра за психично
здраве – Пловдив. При него се установява заболяването Епилепсия.
Епилептичната промяна на личността /по МКБ-10; Органично разстройство
на личността, код F 07.0/. Епилепсията е хронично мозъчно заболяване, което
при М. М. Т. е било установено на 5-годишна възраст и е обусловило при
него развитието на органично психично разстройство, протичащо с комплекс
от неврологични, неврозоподобни, когнитивни и характеропатни
/психопатоподобни/ симптоми. Няма данни за интелектуално-паметов
дефицит в степен на умствена изостаналост или деменция, няма и качествени
нарушения на психичните процеси. Той може правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях
в качеството на свидетел. Поради обща забавеност на психичните процеси и
бърза уморяемост, може да дава на моменти непълна информация и за
получаване на по-пълна информация е необходима по-голяма настойчивост
при разпита.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза. Видно от приложеното експертно заключение, вещото
лице е установило, че за периода от 01.11.2017 г. – 31.01.2018 г. и за периода
от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г. М. М. Т. е кредитополучател по кредити в
общ размер на 8 324 лв., а по отношение на придобити от „Теленор“ АД
таблет, марка „Хауей“, мобилни телефони марка „Самсунг Джей 5“ и „Айфон
Х“ 64 ГБ, общият размер на платените към „Теленор“ задължения е 3884,03
лв., като към настоящото производство е установено, че са относими
задължения в размер на 562,98 лв.
Първостепенният съд е възприел фактическата обстановка, изложена от
РП – Пловдив за непълна, доколкото същата не съдържа коментар на всички
събрани в хода на разследването доказателства, а единствено обхваща
периода края на 2017 г. – до м. март 2018 г. Според контролирания съд, от
показанията на свидетелите М.Т., М. Т. и С. Т.а, се установява наличието на
последващи взаимоотношения между свид. М.Т. и свид. Я. в периода м. юли
2018 г. – м. август 2018 г. Първият съд е посочил и че разпитът на свид. Я. не
е проведен правилно, доколкото Я. е разпитван в качеството на свидетел и не
е имал правото изцяло да откаже да дава показания, на основание
разпоредбата на чл. 55 от НПК. Според съда, игнорирането на показанията на
3
свид. Т. и Т.а единствено поради факта, че същите са родители на свид. М.Т.,
също е неправилно. Акцентирано е и върху липсата на коментар от страна на
прокурора за евентуално извършено престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК. С
тези съображения, контролираният съд е достигнал до извода, че
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а делото – да бъде
върнато на РП – Пловдив, с оглед провеждане на пълно и всестранно
разследване.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е изцяло необосновано. Налице
е частично изброяване на извършени действия по разследването, на
приложени способи на доказване и на събрани доказателствени материали,
без изрично да е посочено кои от тях се кредитират с доверие и кои се
отхвърлят и игнорират. Вън от вниманието на представителя на държавното
обвинение, респ. и от доказателствения анализ, изцяло са останали
доказателствата и доказателствените средства, приобщени по реда на НПК,
след м. март 2018 г. Неизвършването на анализ на тези доказателства, и най-
вече липсата на коментар на последващите взаимоотношения, осъществили се
между свид. Я. и Т., е довело до неизясняване на цялостната фактическа
обстановка по делото, поради което и изводът на първоинстанционния съд в
тази насока, е верен.
Отделно от това, първостепенният съд правилно е констатирал, че
прокурорът абсолютно необосновано е приел, че показанията на свид. М. и С.
Т.и следва да се изключат от доказателствения материал по делото, само
защото същите са родители на свид. М.Т.. Не е отчетено и взето предвид, че
изложените от тези свидетели твърдения, са абсолютно еднопосочни и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалия приобщен
доказателствен материал.
Вън от горното, районният съд законосъобразно е приел, че
проведеният в хода на досъдебното производство разпит на свид. Я. е
извършен в нарушение на процесуалния закон. Факт е, че разпоредбата на чл.
121 от НПК предоставя на свидетеля специфични права – да откаже да дава
показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на
престъпление него, неговите възходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с
което той се намира във фактическо съжителство. За свидетеля обаче, не
съществува възможност изцяло да откаже да дава показания. В конкретния
случай, по време на проведения на свид. Я. разпит /л. 205 гръб от ДП/, същият
е заявил, че „ще се възползва от правото си да не дава показания“, каквото
право той изначално не притежава. Поради това, свидетелят следва да бъде
разпитан отново, като разпитът му бъде проведен законосъобразно – на свид.
Я. следва да бъде предоставена възможност да даде показания по всички
въпроси, относими към предмета на доказване, с изключение на изрично
посочените в чл. 121 от НПК.
Верен е изводът на първия съд и относно липсата на мотиви в
прокурорския акт досежно евентуално друго извършено престъпление от общ
характер и по-конкретно такова по чл. 209, ал. 2 от НК. Първостепенният съд
4
обосновано е дал указания относно необходимост от полагане на усилия за
издирване на лицето-ползвател на тел. номер ****, както и дали същото е
било очевидец на комуникацията между свидетелите Т. и Я..
Според настоящия съдебен състав, за установяване в пълнота на
фактическите обстоятелства по делото, от кредитните институции, посочени в
показанията на свид. Т., следва да се изиска кореспонденцията със същия,
осъществена по електронна поща ** След изясняване на цялостната
фактическа обстановка по делото, би могло да се назначи допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпроса, какъв е
точният размер на причинените на свид. Т. вреди, в случай че се установи, че
инкриминираният период е по-дълъг от коментирания от прокурора в
Постановлението. Следва да се извърши и повторен разпит на свид. Я., при
съобразяване с цитираните по-горе разпоредби на НПК.
Предвид всичко гореизложено, делото следва да бъде върнато на РП –
Пловдив за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, съгласно
разпоредбата на чл. 14 от НПК и едва след това, да бъде направен извод
относно наличието, съответно липсата на осъществен състав на престъпление.
С оглед това, протестът е неоснователен, а атакуваното с него Определение е
правилно и законосъобразно и като такова, същото следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 270/28.02.2022 г. на Пловдивския
районен съд, XXVI-ти н.с, постановено по ЧНД № 524/2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ. – на
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5