Решение по дело №1860/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на „КОНСЕРВИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р. Л. К., чрез адв. П.А., срещу Патентно ведомство на Република България, Върховен административен съд на Република България и Народно събрание на Република България, с която се иска солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на : 75 369,41 лева и лихва за забава 57589,15 лв. от 01.01.2015г. до 13.07.2022 г. за иззети от дружеството стоки; 284 478, 04 лв. и лихви в размер на 205 423, 44 лв. за накърнена репутация и затруднения при продажба на забранен продукт на пазара и рекламни услуги от 01.06.2015 г. до 13.07.2022 г.; 636 284, 16 лв. и лихва в размер на 216 159,86 лв. изплатена сума по сметка на ВКС за спиране изпълнението на въззивно решение от 08.03.2019 г. до 13.07.2022 г.; 24 000, 00 лв и законна лихва в размер на 11960,00 лв. за разноски по дела пред Административен съд - Со–ия и ВАС от 14.08.2017 г. до 13.07.2022 г.; 800 000, 00 лв. за пропуснати печалби от забрана за произвеждане и продажба на продуктите; 4 000,00 лв. от наложени обезпечителни мерки по време на които не е работило дружеството за три дни през 2019 г., причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че „Консервинвест“ ООД, притежаващо регистрираните търговски марки „Консервинвест Първомайска лютеница“ и „Първомайска лютеница Ръченица“. Изложени са твърдения, че „Булконс Първомай“ АД притежава географско указание „Лютеница Първомай“, рег. № 212-01/03.07.2013 г., регистрирано в Патентно ведомство на Република България. В тази връзка „Консервинвест“ ООД е подало искане за заличаване регистрацията на географското указание, което е отхвърлено с решение № 18/20.01.2014 г. на председателя на Патентно ведомство. Посоченият административен акт е оспорван, но жалбата е отхвърлена с влязло в сила Решение № 6960/28.05.201 г. по адм. д. № 14753/2017 г. На ВАС. Наред с това е подадено искане от „Консервинвест“ ООД да се обяви за нищожно решението за регистрация на обсъжданото географско указание, но същото е отхвърлено с влязло в сила Решение № 9256/12.07.2017 г. по адм. д. № 4519/2017 г. на ВАС, като в съдебното производство е отклонено искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съд (СЕС) относно въпроса дали европейското законодателство допуска регистриране по национален ред на продукта „лютеница“. Изложени са твърдения за постановено Решение № 6873/08.06.2016 г. по адм. д. № 357/2016 г. на ВАС, 5 - членен състав, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, която е част от процедурата по регистрация на географско указание за селскостопански продукт или храна. В исковата молба са изложени твърдения за предявени искове от “Булконс Първомай” АД срещу „Консервинвест“ ООД, с които да се признае за установено извършено нарушение на правата върху географското указание „Лютеница П.“ чрез използване на търговски марки. По исковете са допуснати обезпечителни мерки: изземване на стоки от търговската мрежа, носещо означението „П. лютеница“ и забрана за производство и пускане в продажба на такива стоки. С влязло в сила решение № 69 по т. д. № 1270/2019 г. на ВКС е прекратено производството по предявените искове от “Булконс Първомай” АД срещу „Консервинвест“ ООД. Акцентира за образувано дело № С 35/2021 г. на СЕС във връзка с направено от ВКС преюдициално запитване, по което е отговорено, че България не може след присъединяването си през 2007 г. към ЕС да регистрира на национално ниво чрез Патентно ведомство географски указания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че съдебните актове на ВАС и издадените административни актове от Патентно ведомство не се съобразили с директното приложение на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г., който не допуска регистриране по национален ред на географско указание за селскостопански продукти и храни. В тази връзка излага доводи за нарушение на европейското законодателство. Счита, че Народното събрание на Република България е поддържало от 2007 г. до 28.07.2019 г. законодателство, което съществено нарушава правото на ЕС, тъй като ЗМГО (отм.) е допускал регистрация по национален ред на географско указание за селскостопански продукти и храни, което е в разрез с Регламент (ЕС) № 1151/2012 г.

В исковата молба и уточнителната молба се въвеждат твърдения, че нарушаването на правото на ЕС е довело до невъзможност на „Консервинвест“ ООД да използва търговските марки, което се отразило на търговската дейност. В резултат на това ищецът в продължение на 8 години е предприемал действия по защита на собствеността на дружеството, което е довело настъпването на твърдените вреди В уточнителната молба изрично се твърди, че неблагоприятните последици от нарушаването на правото на ЕС пряко засяга дейността на юридическото лице.

С допълнителна молба са изложени доводи за нарушение на правото на свободна стопанска инициатива и правото на собственост, регламентирани в чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС. Поддържа се, че интелектуалната собственост е един от елементите на правото на собственост, поради което попада в обсега на защита. Твърди, че му са ограничени бизнес начинанията, тъй като е ограничена търговската дейност на „Консервинвест“ ООД заради невъзможността за използване на притежаваните от дружеството търговски марки.

Ответникът - Патентно ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител, е подало отговор на исковата молба, с който в условията на алтернативност излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Недопустимостта на иска се обосновава с довода, че ищецът не е адресат на актовете на председателя на Патентно ведомство. Релевират се възражения за нередовност на исковата молба, доколкото липсват доказателства за представителната власт на лицето, подписало същата. Също така поддържа, че с исковата молба е налице общо позоваване за нарушение на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г., при което не е посочена конкретна норма, която да е нарушена. Въвежда се довод, че Патентно ведомство не е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, причинени от неправилно транспониран акт или липса на такъв акт. Поддържа, че процесните административни актове нямат връзка с прилагането на правото на ЕС и същите са влезли в сила след проведен съдебен контрол. Поддържа, че ищецът в качеството си на управител на дружество има грижата на добрия търговец, включваща риска от водене на дела и понасянето на разноски в тези производства. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът - Върховен административен съд на Република България, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на иска. Поддържа, че ищецът не е адресат на норма в Регламент (ЕС) № 1151/2012г., поради което не се засягат негови права. Развиват се доводи за липсата на явно нарушение на правото на ЕС и причинно - следствена връзка между нарушението и вредата. Счита, че споровете, които са разрешение с постановените съдебни актове, нямат връзка с правото на ЕС, поради което няма как да се извърши нарушение на това право. Поддържа, че „Консервинвест“ ООД е страна по съдебните производства, при което потенциални вреди биха настъпили само при установяване на кумулативни предпоставки : твърдяното нарушение да е на приложима/относима съюзна норма, предоставяща права на частноправните субекти, нарушението на тази съюзна норма да е очевидно, т.е достатъчно сериозно и наличието на пряка причинно - следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Твърди се, че не са установени действително да са търпени претендиралите неимуществени вреди - в тази насока също липсват категорични и безпротиворечиви доказателства, като всяка една от претенциите е недоказана и по размер.

Ответникът - Народно събрание на Република България, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на исковата молба, с който се прави възражение за подсъдност на спора пред административния съд, обосновано с разбирането, че се прилага реда по ГПК. Твърди, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация, тъй като се позовава на факти и обстоятелства, относими за „Консервинвест“ ООД. Развива доводи, че в предметния обхват на ЗОДОВ не е попада законодателната дейност, поради което Народното събрание не притежава пасивна процесуална легитимация. Счита, че на практика се търси отговорност на Народното събрание за нанесени вреди на други юридически лица. Твърди се за наличието на създадена специална законодателна уредба за процесното географско означение, която не противоречи на правото на ЕС. Поддържа, че вредите не са от законодателна дейност, а от дейност по правоприлагане и по - конкретно несъобразяването, че регламентът има пряко приложение на територията на Република България. Допълнително се развиват подробни доводи за неоснователност на исковата претенция. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалният си представител адв. А., поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - Патентно ведомство се представлява от адв. Е. В. и адв. Д.Х., моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендирания от процесуалния представител на ищеца хонорар. В срок представя писмени бележки.

Ответникът Народно събрание на Република България моли да се отхвърли предявения иск срещу тях като неоснователен и недоказан, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В срок представя писмени бележки.

Ответникът Върховен административен съд се представлява от юрисконсулт Дякова, която сочи че следва да се отхвърли предявения иск като неоснователен, излага аргументи за липса на нарушение на европейското законодателство в правораздавателната дейност на ВАС, поради което няма как съдът да е източник на каквато и да било вреда. Алтернативно сочи, че дори такава да има, то тя не е настъпила в патримониума на управителя на дружеството и няма как да се обоснове пряка причинно-следствена връзка. Претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Административен съд Пловдив - град, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 12 февруари 1999 г. „Консервинвест“ ООД със седалище и адрес на управление в България, регистрира в Патентното ведомство на Република България комбинираната търговска марка „К Консервинвест Първомайска лютеница", с която означава продукта „лютеница". Освен това на 3 май 2005 г. това дружество регистрира комбинираната марка „Първомайска лютеница Ръченица", заявена на 15 май 2003 г. за обозначаване на същия продукт.

На 03.07.2013г. Патентно ведомство по искане на Дружеството „Булконс Първомай“ АД регистрира географско указание „Лютеница Първомай" регистрирана под номер № 212-01, удостоверение изх. №70-00-11540/03.12.2013г. с вписан ползвател “Булконс Първомай” АД.

Географското указание е регистрирано на основание на Закона за марките и географските означения /Обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999 г., в сила от 15.12.1999 г., попр., бр. 82 от 17.09.1999 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., изм. и доп., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 21.08.2005 г., изм., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 73 от 5.09.2006 г., в сила от 6.10.2006 г., бр. 96 от 28.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 36 от 4.04.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 28.04.2009г.,изм. и доп., бр. 19 от 9.03.2010 г., в сила от 10.06.2010 г., изм., бр. 80 от 12.10.2010 г.бр. 54 от 15.07.2011 г., бр. 58 от 26.07.2016 г., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 85 от 24.10.2017 г., изм. и доп., бр. 61 от 24.07.2018 г., отм., бр. 98 от 13.12.2019 г./. На 03.12.2013 г. Патентното ведомство на Република България издало удостоверение с изх. № 70-00-11540/1/03.12.2013 г., в което се сочело че съгласно Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ по национален ред на 03.07.2013 г. е регистрирано географско указание с регистров № 212-01 и дата на заявяване 14.03.2013 г., за стоки от клас 29 с наименование „Лютеница Първомай“, като фирма „Булконс Първомай“ АД е вписана като първи ползвател на географското указание и няма вписани други ползватели. Границите на географското означение били следните: общ. А. и общ.С. /област П./; от север - [община] и [община] /област С. З./; от запад - [община] и [община] бани /Област Х./ и от юг - [община] /Област К./.

През месец октомври 2013 г. „Булконс Първомай“ АД като вписан ползвател изпраща нотариална покана на „Консервинвест“ ООД, с която забранява производството и търговията с продукти с надпис „Лютеница Първомай“ и изтеглянето им от търговската мрежа. Веднага след това дружеството „Консервинвест“ ООД подало до Патентно ведомство искане за заличаване на регистрираното географско указание, като противоречащо на Европейското законодателство. Основният аргумент на „Консервинвест“ ООД е че европейското законодателство не допуска регистриране по национален ред на продукта „лютеница" от българското ведомство, което не е компетентен орган, а само от Европейската Комисия, с оглед директното приложение на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г., относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, както и задължителната съдебна практика на СЕС по дело Budejovicky Budvar, С-478/07, EU:C:2009:521.

С Решение №918 от 20.01.2014 г. на председателя на Патентно ведомство се отхвърля искането на дружеството за заличаване на регистрацията на географското указание с per. № 212-01.

В Административен съд София град (АССГ) е образувано адм. д. № 6919/2016г. по жалба на „Консервинвест“ ООД срещу решение № 18/20.01.2014 г. на председателя на Патентно ведомство, с което се отхвърля искането на дружеството за заличаване на регистрацията на географското указание с per. № 212-01. Административен съд София град постановява, че българското патентно ведомство е компетентен орган да регистрира географското указание.

С Решение № 9256/12.07.2017 г., постановено по адм. д. № 4519/2017 г. на ВАС, е отхвърлено искането на „Консервинвест" ООД за прогласяване нищожността на решението за регистрация на географското указание „Лютеница Първомай“ с per. № 212-01 с основен довод, че регистрацията е валидна, Българското Патентно ведомство е компетентно да регистрира географско указание за продукта „лютеница", а европейското законодателство не се прилага за регистрацията на такива продукти. От „Консервинвест“ ООД е поискано ВАС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз относно въпроса допуска ли Европейското законодателство регистриране по национален ред на продукта „лютеница“ от Българското Патентно ведомство, но ВАС отхвърля искането за такова запитване. Дружеството „Консервинвест“ ООД е осъдено да плати всички разноски по делото.

За да се защити срещу регистрираното географско указание по жалба на „Консервинвест“ ООД в АССГ е образувано и адм. д. № 4422/2014 г. по описа на съда. Предмет на оспорване пред административния съд е решение 18/20.01.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на дружеството за заличаване на регистрация на географското указание.

С Решение № 6960/28.05.2018 г. по адм. дело № 14753/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), съдът окончателно отхвърля искането за заличаване на регистрацията на географското указание. Дружеството „Консервинвест“ ООД е осъдено да плати всички разноски по делото, както свои, така и на страните по делото.

С цел да се защити срещу регистрираното географско указание по жалба на „Консервинвест“ ООД пред ВАС - тричленен състав, е образувано адм. дело № 12508/2014 по описа на ВАС, като с решение № 8879/21.07.2015г., по описа на ВАС, седмо отделение, е отхвърлено искането на същото дружество за обявяване на нищожност на заповед № РД-09-173/08.03.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 51, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ е утвърден продукта „лютеница“ с географско указание „Лютеница Първомай“, определени са границите на географското място за производство на продукта, качествата и характеристиките му, както и връзката с географската среда.

С Решение № 6873/ 08.06.2016г. по адм. дело № 357/2016 по описа на ВАС - петчленен състав, окончателно е отхвърлено искането на „Консвервинвест“ ООД за обявяване нищожност на Заповедта на Министъра на земеделието и храните. Дружеството „Консервинвест“ ООД е осъдено да плати всички разноски по делото.

В хода на горепосоченото административно дело „Булконс Първомай“ АД, на основание факта, че е ползвател на регистрирано от Българското Патентно ведомство географско указание „Лютеница Първомай“, подава искова молба пред СГС с искове, с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО с правно основание чл.76,ал.1, т.1, т.2 и т.З, вр. чл.76 б,ал.1 т.2 Закон за марките и географските означения /ЗМГО - отм./, чл.76,ал.1, т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.З ЗМГО /отм./ - да бъде признато за установено, че ответникът извършва нарушение на правата на ищеца върху географско указание „Лютеница Първомай“, с per. N9212-01/03.07.2013 г. на Патентното ведомство на Република България, чрез използване в търговската дейност на знака „Първомайска лютеница“, „Домашна едросмляна“ и „Първомайска лютеница Ръченица“/за означаване продукта „лютеница“, който е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание/, ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, да се постанови изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, разходите за което да бъдат заплатени от ответника и да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 636 284.16 лева, по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на нарушението, за периода 01.11.2013г. - 30.09.2014г. и да бъде разгласен за сметка на ответника диспозитивът на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Образувано е търговско дело № 5163/2014 г. на Софийски градски съд. С Определение 8872/18.09.2014г. по т.д. 5163/2014г. СГС са допуснати обезпечителни мерки: изземване на всички стоки на ответника от търговската мрежа, които носят означението „Първомйска лютеница“/ „Лютеница Първомай“, и забрана за производство и пускане в продажба на стоки с такова означение. Производството и продажбата на стоки с означението „Първомайска лютеница“/„Лютеница Първомай“ - основната част от продукцията на „Консервинвест“ ООД, от която се формира оборотът на дружеството, е спряна, а произведената продукция е иззета.

С Определение 7058/13.11.2015 г. по търговско дело 5163/2014 г. СГС е допуснал допълнителни обезпечителни мерки - възбрана на всички имоти на „Консервинвест“ ООД, запор на всички движими вещи, находящи се в имотите, запор на всички настоящи и бъдещи вземания в банки и на вземания от търговски контрагенти на „Консервинвест“ ООД.

Сочи се от свидетелите по делото, че съществено е била затруднена търговската дейност на дружеството.

С решение № 500/28.02.2019 г. по гр. д. № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд, съдът уважава всички искове на „Булконс Първомай“ АД. На основание решението е издаден изпълнителен лист. Имотите на дружеството са описани, запорирани са всички негови търговски марки, работниците не са допускани на работа в предприятието, описани са всички машини и движими вещи в предприятието, което на практика спира цялостната му дейност. Дружеството обжалва решението на Апелативен съд София и на 08.03.2019 г. внася по сметка на ВКС сумата в размер на 636 284.16 лева, за да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение.

ВКС образува търговско дело №1270/2019г. и съдът отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз по следния въпрос: „Допуска ли разпоредбата на чл. 9 от Регламент №1151/2012 съществуването, извън хипотезите на временна закрила, уредени в същата разпоредба, на национална система за регистрация и закрила на географските указания за селскостопански продукти и храни, обхванати от Регламента, и дава ли възможност на държавите членки да прилагат други, успоредно действащи норми на национално равнище (подобно на паралелния режим на търговските марки), уреждащи спорове относно осъществени нарушения на правото върху такова географско указание между местни търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански продукти и храни, включени в обхвата на Регламент №1151/2012, на територията на държавата членка по регистрация на географското указание“.

СЕС образува дело № С 35/2021 г. като на 9 февруари 2022 г. с Определение се произнася, че България не може след присъединяването си през 2007 г. към ЕС да регистрира на национално ниво чрез Българското Патентно Ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, какъвто е продукта „Лютеница Първомай“. Даден е отговор на въпроса, че Патентно Ведомство не е компетентно да регистрира такива географски указания - извод противоположен на Решението на ВАС по дело С Решение № 9256 от 12.07.2017 г., постановено по адм. д. №4519/2017г. на ВАС.

На 05.07.2022 г. с решение № 69 по т.дело № 1270/2019 г., ВКС, Търговска колегия, първо отделение, ОБЕЗСИЛВА решение № 500 от 28.02.2019 г. по търговско дело № 2146/2018 г. на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените в обективно съединение искове от „Булконс Първомай“ ООД, против „Консервинвест" ООД, с правно основание чл.76,ал.1, т.1, т.2 и т.З, вр. чл.76 б,ал.1 т.2 Закон за марките и географските означения / ЗМГО/отм/, чл.76,ал.1, т.4 ЗМГО /отм./и чл.76,ал.2,т.З ЗМГО/отм./ като приема, че България не може след присъединяването си през 2007 г. към ЕС да регистрира на национално ниво чрез Българското Патентно Ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, какъвто е продуктът „Лютеница Първомай".

Междувременно докато се развивали съдебните производства на 01.10. 2015 г. „Консервинвест“ ООД, чрез адвокат П.А., изпратило оплакване до Европейската Комисия по отношение на незаконосъобразната според тях регистрация в националния регистър на географските указания от Патентното ведомство на Република България на географски указания за селскостопански продукти.

Във връзка с това оплакване, с писмо от 15.02.2016 г. службите на Комисията изпращат искане за информация до българските органи чрез системата EU P. (8315/2016/AGRI), за да се запознаят с техните забележки относно наличието на закрила на географските указания на национално равнище. На 15.04.2016 г. българските органи отговорят, че съгласно Закона за марките и географските означения, Патентното ведомство на Република България поддържа държавен регистър на географските указания. Те се ангажират до октомври 2016 г. да изготвят изменение на Закона за марките и географските означения, за да отстранят установените несъответствия с правото на ЕС. Те планират да представят проектозакона на Комисията за консултация преди да бъде приет.

На 3 май 2016 г. службите на Комисията се обръщат с молба към българските органи да им предоставят проектозакона за изменение на действащия Закон за марките и географските означения, както и график за приемането му, във връзка с което на 28.07.2016 г. българските власти информират, че са предприели активни стъпки за изготвянето на предложения за изменение на действащото законодателство по отношение на географските указания. При работата по изготвянето на проекта за изменение на Закона за марките и географските означения българските органи са били изправени пред някои въпроси, свързани с прилагането на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията, за произход и тяхната международна регистрация.

Във второ искане за допълнителна информация (във връзка с храните и селскостопанските продукти) от 14.10.2016 г. службите на Комисията поясняват, че системата за качество на ЕС е единна и изчерпателна система за закрила. Освен това те посочват, че съгласно Регламент (ЕО) № 510/2006 националната закрила на географските указания и наименования за произход, съществувала към датата на присъединяването на България и Румъния, е можела да бъде продължена за период от дванадесет месеца от датата на присъединяване, т.е. до 1 януари 2008 г. След това националната закрила на съществуващи географски указания е била разрешена, само ако са били изпълнени условията в правилата на преходното законодателство, определени конкретно по отношение на такива указания, и това включва и условието заявлението за регистрация да бъде внесено пред Комисията в срок от дванадесет месеца от присъединяването. В заключение службите на Комисията отново приканват българските органи да им представят законопроект за изменение на действащия Закон за марките и географските указания, както и графика за приемането му.

На 17.11.2016 г. българските органи изпращат копие от проектозакона за изменение на Закона за марките и географските означения, който предвижда географските указания на селскостопански продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, да не бъдат регистрирани в националния регистър. Проектозаконът предвижда също така преходни разпоредби, съгласно които националните регистрации на географските указания на селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) №1151/2012, да бъдат прекратени автоматично в срок от една година от датата на влизане в сила на закона.

На среща с българските органи на 27 януари 2017 г. и в третото си искане за допълнителна информация от 2 февруари 2017 г. службите на Комисията отговорят, че смятат разпоредбата, съгласно която националните регистрации на географски указания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) №1151/2012, се прекратяват автоматично в срок от една година от датата на влизане в сила на закона, за все още несъвместима с изключителния и изчерпателен характер на Регламент (ЕС) № 1151/2012, както е тълкуван от Съда.

На 28 февруари 2017 г. българските органи представят на службите на Комисията нова версия на проектозакона за изменение на Закона за марките и географските указания, която предвижда регистрациите на географските указания на селскостопански продукти и храни, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, да бъдат прекратени от датата на влизане в сила на закона. В четвъртото искане за допълнителна информация от 31 март 2017 г., службите на Комисията отвръщат, че предвид изключителния и изчерпателен характер на Регламент (ЕС) № 1151/2012, както е тълкуван от Съда, националната закрила на географските указания и наименованията за произход, която е била регистрирана в България от присъединяването й към ЕС насам и която българските органи възнамеряват да запазят до влизането в сила на Закона за изменение на Закона за марки и географските указания, не е съвместима с Регламент (ЕС) № 1151/2012. На 18 април 2017 г. българските органи отговорят и потвърждават своя ангажимент за привеждане на Закона за марките и географските означения в съответствие с правото на Съюза и за осигуряване на спазването на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Те обаче не представят нов законопроект, с който да се решава въпросът за закрилата на географските указания за периода, предшестващ влизането в сила на акта, нито график за приемането му, нито предлагат алтернативни решения. Поради това на 23 май 2017 г. службите на Комисията отхвърлят отговора, представен от българските органи в EU P., и ги информират за намерението си да предложат Комисията да изпрати официално уведомително писмо до България.

Впоследствие Комисията е информирана за решение на Върховния административен съд на България от 12 юли 2017 г. (Решение № 9256 от 12 юли 2017 г. на Върховния административен съд на Република България), по което не е отправено преюдициално запитване към Съда на ЕС и което постановява, че българското Патентно ведомство продължава да е компетентно да регистрира национални географски указания за селскостопански продукти и храни на територията на България. Съгласно това решение Регламент (ЕС) № 1151/2012 или неговото тълкуване от страна на Съда не са приложими спрямо националната регистрация и закрила и твърдяното несъответствие между националното право и законодателството на ЕС следва да се преодолее чрез изменение на разпоредбите на националното право, които са в нарушение. В резултат на това в разглежданото дело е била предоставена правна закрила на притежателя на национално регистрирано географско означение, макар тази регистрация и закрила на национално равнище да е несъвместима с правото на ЕС.

На 26 септември 2017 г. службите на Комисията се срещат с българските органи по тяхно искане. По време на срещата в отговор на посоченото съдебно решение службите на Комисията изразяват становището, че българските органи следва да прекратят националната регистрация на географски указания. Освен това следва те да пояснят изрично и по подходящ начин, че законът е изчерпал своето действие по отношение на притежателите на национално регистрирани географски указания, които вече няма да се ползват от никаква закрила за регистрираните географски указания на национално равнище — било то регистрираните преди присъединяването на България, ако не са изпълнени условията за допълнителния срок на закрила, или регистрираните след присъединяването. Например не следва да бъдат налагани санкции на основание нарушение на национално регистрирано географско означение. Също така текущите или евентуални бъдещи граждански производства не следва да присъждат изплащане на обезщетения на притежателите на национално регистрирани географски указания.

Тъй като българските органи не уведомяват за проектозакон за изменение на Закона за марките и географските означения в отговор на опасенията, изразени от службите на Комисията, на 26 януари 2018 г. Комисията изпраща до България официално уведомително писмо. В него Комисията заявява, че счита Закона за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. за несъвместим с правото на ЕС, доколкото той предоставя национална закрила на географски указания, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

На 26 март 2018 г. българските органи отговорят, че е изготвен Закон за изменение на Закона за марките и географските означения, който е бил внесен за разглеждане и приемане от Народното събрание на 9 ноември 2017 г. Те добавят, че предвид официалното уведомително писмо те са допълнили законопроекта за изменение на Закона за марките и географските означения с конкретна формулировка, която дава разяснения относно производствата за нарушение на права по отношение на регистрираните географски указания за селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) №1151/2012. Впоследствие българските органи уведомяват Комисията на 1 август 2018 г. за Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който е приет и обнародван в Държавен вестник № 61 от 24 юли 2018 г. и влязъл в сила на 28 юли 2018 г.

Съгласно закона, географските указания за селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, не се регистрират по реда на този закон. Съгласно преходните разпоредби регистрациите на географски указания на селскостопански продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на този закон, се заличават от деня на вписване на съответното наименование в регистъра по член 11 или член 22 от същия регламент, но не по-късно от една година от влизането в сила на този закон. Освен това притежателите на права за регистрирани географски указания за селскостопански продукти и храни не могат да предявяват искове срещу нарушения, извършени до момента на влизане в сила на закона, тъй като административно производство не се образува по отношение на нарушения, извършени преди влизането в сила на този закон.

ЕК не приема тези изменения и след като е предоставила на България възможност да представи съображенията на 24.1.2019 г. издава Мотивирано становище съгласно член 258, първи параграф от Договора за функционирането на Европейския съюз, че запазвайки националната закрила на географските указания и наименованията за произход, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, България не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012.

След мотивираното становище, изпратено от Комисията на 25 януари 2019 г., България променя законодателството си с цел да се прекрати националното регистриране на географски означения за продуктите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, обнародван в Държавен вестник № 61 от 24 юли 2018 г. (в сила от 28 юли 2019 г. с преходен период от една година), географските означения на продуктите, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, вече не могат да бъдат регистрирани на национално равнище.

Ищецът излага твърдения относно претърпени имуществени вреди, които са следствие от поддържането на законодателство, което е в същественото нарушение на правото на ЕС за периода от 2007 г.( с присъединяването на Република България към Европейския Съюз) до 28.07.2019 година. Счита, че Патентното ведомство и Върховния административен съд са извършили нарушение на правото на ЕС, като Патентното ведомство е регистрирало географско указание, което не е било компетентно да регистрира, а ВАС е потвърдил компетентността на Патентното ведомство, като същевременно не е отправил преюдициално запитване до СЕС, а е постановил окончателно решение.

По делото е допуснати и приобщени като доказателства съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, с изготвени заключения от вещото лице (л. 436-450), както и изготвено допълнително заключение (л. 504-515).

По делото са разпитани и четирима свидетели на ищеца, които сочат хронологията на събитията от 2014 г., 2015 г. и 2019 г., относно търговските спорове между дружествата и за предприетите от ищеца „Консервинвест“ ООД действия за защита на интересите на дружеството.

Исковете са с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 2в от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Исковете за обезщетение са предявени срещу надлежни ответници по отношение на Патентно ведомство и ВАС, като всеки от ответниците е имал отношение към разрешаването на спорните въпроси свързани с приложението на разпоредбите относно географското указание „Лютеница Първомай“.

В обстоятелствената част на исковата молба, се твърди, че вредите са вследствие от вътрешното законодателството на страната, което нарушава правото на ЕС и според ищецът Народното събрание го е поддържало за продължителен период от време. По отношение на претендираното обезщетение за вреди от законодателна дейност на Народното събрание е видно от записа на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, същите следва да са причинени по повод административна дейност, каквато НС несъмнено не осъществява. За разлика от гражданския процес, в исковото производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, липсата на процесуална легитимация е въпрос на допустимост на предявения иск, а не въпрос по същество. Съгласно чл. 205, ал. 2 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК във връзка със ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В този смисъл не може да се приеме, че НС е адресат на посочената разпоредба, още повече, орган на законодателната власт не отговаря за вреди на частноправни субекти поради липса на пряка каузална връзка – приложението на законите е винаги опосредено от действията или бездействията на органи на изпълнителната, местната или съдебната власт, за които изрично е предвидена такава отговорност по ЗОДОВ. Подведомствеността на делата за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, изключва възможността административните съдилища да разглеждат искове насочени против Народното събрание в качеството му на законодателен орган за вреди от приети от него законодателни актове. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, Кодексът, респ. и предвиденото в чл. 203 и сл. от АПК производство, не се прилага за актовете на Народното събрание. Обезщетение за вреди от законодателния процес не могат да бъдат търсени по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Предвид и изложеното по-горе, предявеният иск срещу НС на Република България следва да бъде оставен без разглеждане, като процесуална недопустим и производството по делото в тази част да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:

Предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставяне на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретният случай от събраните по делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки.

Не е спорно какво е било законодателството на Република България относно географските указания в сочения период от време. Няма спор и че действащия тогава ЗМГО е приет преди приемането на Република България в Европейския съюз. Това обстоятелство е от особено значение при преценката дали е налице нарушение на правна норма на Съюза. От хронологията на комуникацията между Европейската комисия и българските власти няма как да се направи извод, че действащия към онзи момент ЗМГО е бил синхронизиран със законодателството на ЕС и е бил в съответствие с имащите пряко приложение Регламент (ЕС) №1151/2012 и Регламент (ЕО) № 510/2006. Тази комуникация протича продължително време, като е довела до съществена промяна на националното законодателство и приемането на изцяло нов Закон за марките и географските означения. В този смисъл и няма как да не се направи извод, че Народното събрание на Република България не е приело своевременно законодателство, което да е синхронизирано с това на Европейския съюз в материята и до 28 юли 2019г. законодателството е било в пряко нарушение на Общностното право. Това е констатирано и в Определение на СЕС по дело № С 35/2021 г. от 9 февруари 2022 година , в което се приема, че България не може след присъединяването си през 2007г. към ЕС да регистрира на национално ниво чрез Българското Патентно Ведомство географски указания, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, какъвто е продукта „Лютеница Първомай“.

По отношение на това дали е налице нарушение на правото на ЕС от Патентното ведомство и Върховния административен съд следва да се отчете казаното по-горе относно действащата правна уредба към момента на издаване на Решението за регистрация на географското указание от Патентното ведомство и решаване на правните спорове от Върховния административен съд.

Според настоящия съдебен състав следва да се приеме, че при осъществяване на дейността си Патентното ведомство е приложило действащата към онзи момент национална правна уредба. Действително същата е била в противоречие с Регламент (ЕС) №1151/2012, но това обстоятелство е констатирано значително по-късно във времето. Вярно е, че Патентното ведомство впоследствие е отказало да отмени регистрацията, но и към този момент соченото противоречие не е било установено. Ето защо и този ответник не е могъл да разреши по различен начин административните производства, които са били водени при него.

Следва изрично да се посочи, че към момента на разрешаване на съдебните спорове от Върховния административен съд е имало налична комуникация между ЕК и българските власти, но тази кореспонденция е прието, че не е годно доказателство за разрешаването на тези спорове. По отношение на изложените в исковата молба аргументи за погрешно отказване за отправяне на преюдициално запитване следва да се посочи, че тези аргументи са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира същото за несъответстващо на изискването на чл. 628 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, която следва да се разглежда във връзка с чл. 144 от АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуване на разпоредбите на общностното право. Нормата на чл. 267 от ДФЕС, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на съдебно решение по конкретен спор, с който съдът е сезиран. За да възникна необходимост, респективно, за да бъде задължена националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби. Въпросите в случая не са свързани със съмнения относно тълкуването на правото на ЕС, а са във връзка с неговото прилагане. В Решение № 9256 от 12.07.2017 г. ВАС е приел, че Регламент ЕС №1151/2012 е приложим, но независимо от това с оглед и на разпоредбите на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация е налична и национална закрила. Този правен извод е погрешно преценяван в светлината на Определение на СЕС по дело № С 35/2021г. от 9 февруари 2022 година, но към момента на искането за преюдициално запитване не е имало спор дали издадената регистрация е осъществена по реда на Регламент ЕС №1151/2012 или не. Именно с оглед на това и не е било задължително да се отправя преюдициално запитване до СЕС. Възникналата впоследствие такава необходимост по друго дело, което е с различен предмет, не води автоматично на извод, че съставът на ВАС е бил длъжен да отправи такова запитване при тези факти.

По отношение на Решение № 6960/28.05.2018 г., постановено по адм.д. № 14753/2017 г. по описа на ВАС с предмет на съдебен контрол Решение № 18 от 20.01.2014 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя „Консеринвест“ ООД за заличаване на регистрация на процесното географско указание. Съдът е отчел обстоятелството, че заявителят е подал искане за заличаване на географското указание на основание чл. 52, т. 4 от ЗМГО. Във връзка с наведените с касационната жалба възражения за противоречие с Регламент (ЕС) 1151/2012, същите не са предмет на обсъждане от съда, тъй като касационният жалбоподател в съдебното производство по недопустим начин се опитва да промени предмета на образуваното пред административния орган производство. Същевременно възраженията са относими към валидността на решението за регистрацията на ГУ, който въпрос е решен. Отново спорът не разкрива никаква материалноправна връзка с правото на ЕС - съдебният акт не се отнася до тълкуване на съюзни разпоредби, вкл. на посочения Регламент - поради което и обективно няма как да бъде извършено нарушение на това право.

Разглеждайки Решение № 6873/08.06.2016 г., постановено по адм.д. № 357/2016 г. по описа на ВАС се вижда, че спорът в това производство е вътрешноправен. Съдът установява, че оспорваният акт не подлежи на съдебен контрол, а оспорващият няма правен интерес от оспорването, тъй като заповедта не засяга пряко и лично негови права и законни интереси - предпоставките за допустимост на оспорването, респ. за допустимост на съдебното производство по това оспорване се регулират изключително от националния ни закон, съответно по отношение на тях ПЕС не намира приложение. Следва да се отбележи, че този иск за вреди в резултат на така постановеното решение е погасен по давност.

Съдът счита, че не е налице пряка причинно - следствена връзка между това нарушение и претендираните от ищеца вреди. Това условие ще бъде изпълнено, когато съществува непосредствена връзка като между причина и следствие между допуснатата от въпросната институция неправомерност и претендираната вреда, която ищецът трябва да докаже. Държавата може да носи отговорност само за вреди, произтичащи достатъчно пряко от неправомерното поведение на съответната институция (вж. в този смисъл определение от 5 юли 2007 по дело С-255/06 Р, непубликувано, EU: С: 2007: 414, т. 61), каквито в този случай не са констатирани.

По отношение на вредата, претендирана като стойност на иззети стоки, ведно със законната лихва върху тази сума, следва да се отбележи, че същата е следствие от обезпечението, наложено с определение № 8872/18.09.2014 г. по гр.д. № 5163/2014 г. по описа на СГС, и е неотносима към правораздавателната дейност на ВАС.

Гореизложеното е в пряка връзка и по отношение на вредата, която е претендирана като пропусната полза от наложената със същото определение забрана за производство и пускане в продажба на стоки с такова означение, както и като сторени разходи за рекламни услуги на сходен продукт.

Не се установява причинно - следствена връзка и между постановените от ВАС съдебни актове и вредата, претендирана като законна лихва върху заплатената от ищеца по сметка на ВКС сума за спиране на изпълнението по въззивното решение № 500/28.02.2019 г. на САС, тъй като тя отново е неотносима към правораздавателната дейност на ВАС. Следва да се отбележи, че цитираното решение на САС е обезсилено от ВКС и производството е прекратено, а производството по възстановяване на внесената следва да се разгледа по реда на ГПК.

Неотносима към правораздавателната дейност на ВАС е и вредата, претендирана като разходи за престой, доколкото същата е пряко следствие от наложените в производството пред СГС допълнителни обезпечителни мерки.

По отношение на претендиралите съдебни разноски в производствата пред ВАС, следва да се отбележи, че съдебните разноски не представляват права на частноправните субекти, свързани и произтичащи от разпоредби на ПЕС, и в този смисъл не могат да бъдат предмет на обезщетяване по този ред. Такова овъзмездяване се получава при отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на гл. 14 от АПК, а не в производство по чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал.3 от АПК.

От допуснати и приобщени като доказателства съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, то в тях са направени изчисления, с които са преповторени, като цифрово изражение предявените претенции на жалбоподателя. Същите, както се каза по рано, следва да са в пряка причинно - следствена връзка между извършено от ВАС и Патентното ведомство нарушения на ПЕС и претендираните от ищеца вреди. Във връзка цитираните решения на ВАС и актовете на Патентното ведомство същите не обективират изобщо нарушение на ПЕС, като в тази насока също липсват категорични и безпротиворечиви доказателства. Това условие ще е изпълнено, когато съществува непосредствена връзка между причина и следствие, между допуснатата от въпросната институция неправомерност и претендираната вреда, като тази връзка ищецът не е доказал. Държавата може да носи отговорност само за вреди, произтичащи достатъчно пряко от неправомерното поведение на съответната институция.

Всичко казано дотук води на извод, че по делото не е доказан третият елемент на отговорността, което от своя страна води на извод, че спрямо ответниците не може да бъде реализирана деликтна отговорност. Това от своя страна означава, че не е необходимо и да бъдат обсъждани направените възражения относно изтекла давност за подаване на исковата претенция, тъй като това обстоятелство би имало значение в случай, че е безспорно доказано основанието на деликтната отговорност.

Ето защо съдът намира, че предявените субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците Патентно ведомство на Република България и Върховен административен съд да заплатят на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди се явява неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски. По отношение на ответникът Патентно ведомство се установява, че са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 18 199,20 лева. По отношение на ответника Народно събрание на Република България се установява, че същият е представляван от двама юрисконсулти, като следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева с оглед сложността на делото и материални интерес на същото. Идентично юрисконсултско възнаграждение по същите съображения следва да се определи на ответника Върховен административен съд.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХIІІ състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба „КОНСЕРВИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р. Л. К., чрез адв. П.А., в частта и против Народното събрание на Република България и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1860/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените субективно кумулативно съединени искове от ищеца „КОНСЕРВИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р. Л. К., чрез адв. П.А., срещу Патентно ведомство на Република България и Върховен административен съд на Република България, с която се иска солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на : 75 369,41 лева и лихва за забава 57589,15 лв. от 01.01.2015г. до 13.07.2022 г. за иззети от дружеството стоки; 284 478, 04 лв. и лихви в размер на 205 423, 44 лв. за накърнена репутация и затруднения при продажба на забранен продукт на пазара и рекламни услуги от 01.06.2015 г. до 13.07.2022 г.; 636 284, 16 лв. и лихва в размер на 216 159,86 лв. изплатена сума по сметка на ВКС за спиране изпълнението на въззивно решение от 08.03.2019 г. до 13.07.2022 г.; 24 000, 00 лв и законна лихва в размер на 11960,00 лв. за разноски по дела пред Административен съд - София и ВАС от 14.08.2017 г. до 13.07.2022 г.; 800 000, 00 лв. за пропуснати печалби от забрана за произвеждане и продажба на продуктите; 4 000,00 лв. от наложени обезпечителни мерки по време на които не е работило дружеството за три дни през 2019 г., причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 13.07.2022 г.

ОСЪЖДА „КОНСЕРВИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р. Л. К. да заплати на Патентно ведомство на Република България, с адрес гр. София,1040,бул. „Г. М. Димитров“ № 52Б сумата от 18 199,20 (осемнадесет хиляди сто деветдесет и девет и двадесет ст.) лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „КОНСЕРВИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р. Л. К. да заплати на Народно Събрание на Република България, с адрес гр. София, 1160 , пл. „Народно събрание“ № 2 сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „КОНСЕРВИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** представлявано от управителя Р. Л. К. да заплати на Върховен административен съд, с адрес гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 18 сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението, в частта, с която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред ВАС.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: