Р Е
Ш Е Н И Е
№ ……/……., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV състав, в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
с участието на секретаря РАДОСТИНА
ИВАНОВА, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2211 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч.м.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 03 – 010120 от 20.12.2018 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лева за нарушение на разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
С жалбата се изразява
становище, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които
са опорочили самото производство по издаване на процесното наказателно
постановление. Навежда твърдения за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото се приема,че липсва ясно описание на нарушението,твърди се,
че не са посочени обстоятелствата при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават, както и не отговарят на действителността приетите от
административно – наказващия орган дата и място на извършване на нарушението.
Акцентира се, че административно – наказващият орган не е отговорил на
наведените възражения срещу
законосъобразността на АУАН, както и се навеждат твърдения, че процесното
нарушение би могло да попадне в хипотезата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради
гореизложените съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание при
редовност на призоваването, въззивното дружество не се
представлява, като се депозира писмено становище, съгласно което жалбата се
поддържа и се иска отмяна на НП, като се излагат аргументи ,че не е спазена
разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, касаеща срока за
съставяне на АУАН, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като не е
осъществен състав на твърдяното административно нарушение, че същото е било
квалифицирано неправилно, цитира се писмо от КНСБ при „Ч.м.“ АД, съгласно което
следва да се изплаща най- старото дължимо, приема се, че се касае за трудов
спор и намесата на държавната администрация в гражданско правни спорове е
недопустима, отново са изложени аргументи относно приложимост на нормата на
чл.28 от ЗАНН и в заключение се моли НП да бъде отменено.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено
нарушение , липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
АНП и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
В периода от 31.01.2018 г. до
27.02.2018 г. св. П.П.Е. – гл. инспектор в дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство на дружеството „Ч.м.“ АД.
В хода на извършената от него проверка
св. Е. констатирал, че дружеството „Ч.м.“ АД в качеството си на работодател не
е изплатило трудовите възнаграждения за месец декември 2017 г. на 224 работници
и служителя възлизащи в размер на 110028,71 лева.
Св. Е. изготвил предписание №
ПР 1803636/ 27.02.2018 г., в което в т. 7 предписал на дружеството „Ч.м.“ АД в
срок до 14.06.2018 г. да изплати трудовите възнаграждения за месец декември
2017 г. на тези свои 224 работници и служителя възлизащи в размер на 110028,71
лева.Срокът за изпълнение на
горепосоченото предписание бил 28.06.2018г.
След изтичане на срока за
изпълнение на предписанията, дадени с горепосочения протокол, св.Е. изискал
справка относно изпълнението им и от изготвената от дружеството на 10.12.2018г.
справка се установило, че т. 7 на предписание № ПР 1803636/ 27.02.2018 г. не е
изпълнена от дружеството – работодател, тъй като възнагражденията за процесния месец отново не били изплатени, поради което и
приел, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 28.06.2018
г. вкл., дружеството „Ч.м.“ АД е извършило нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, поради което и на 14.12.2018 г. съставил акт за установяване
на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.АУАН бил съставен в присъствието на
представляващия дружеството и подписан от него без възражения.
В предвидения в разпоредбата на
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН,
което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било
преценено за несъстоятелно, на 20.12.2018 г. Директорът на дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, наложил на дружеството „Ч.м.“ АД административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата
и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Изпратеното за връчване НП не е
било връчено по надлежния ред, отразено е ,че получателят отказва да получи
пратката, въпреки изисканите от съда доказателства не се установи точно кой е
отказал да получи тази пратка, имал ли е право да получи тази пратка,
респективно няма как да се приеме, че са били налице предпоставките за
прилагане на нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, поради което настоящият състав на
съда приема жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място според съда не е
необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства, респ. на
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, доколкото
дружеството не оспорва факта, че към датата 28.06.2018 г. не е изпълнило
задължително предписание, инкорпорирано в т. 7 на № ПР 1803636/ 27.02.2018 г.
да изплати трудовите възнаграждения на 224 на брой свои работници и служители
за месец декември 2017 г.Горното се потвърждава от всички ангажирани по делото
доказателства- показанията на св.Е., протоколи за проверка, АУАН, справка за
изплатени възнаграждения и др., които съдът напълно кредитира като
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Следва да се подчертае, че
процесното предписание е влязло в сила, доколкото е било връчено лично на
управителя на дружеството – г-н. П.М. на дата 28.02.2018 г. – факт, удостоверен
с личния подпис на представляващия дружеството, както и няма данни да е било
обжалвано пред Административен съд – Варна.
Извън предмета на делото е правилността
и законосъобразността на самото предписание, като следва да се прецени дали
същото е влязло в сила и дали е било изпълнено.
В случая категорично се
установи, че предписанието е надлежно връчено, произвело е своето действие, но
същевременно се констатира, че същото не е било изпълнено в срока до 28.06.2018
г., поради което и според съда в действителност въззивното
дружество с това свое бездействие е нарушило императивната разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което и според съда правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на
посочената разпоредба.
Възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността на
наказателното постановление са по – скоро от правно естество и съдът ще се
опита да отговори на всички тях в своето решение.
На първо място съдът не констатира
в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във
вина на въззивното дружество нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
В случая следва да се
подчертае, че отговорността на дружеството е ангажирана не за нарушение на чл.
128 от Кодекса на труда, а за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(неизпълнение на задължително предписание), поради което и административно – наказващият
орган правилно е приел датата 29.06.2018 г. за дата на извършване на
нарушението и респ. са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, тъй като
справката, от която е било видно и се е установило от св.Е., че предписанието
не е било изпълнено е изготвена на 10.12.2018г.
Съдът не споделя възражението,
че държавните органи не следва да се намесват в гражданскоправните
отношения между дружеството – работодател и неговите работници/ служители. Със
специален закон – Кодекса на труда са уредени отношенията между работниците/
служителите и техните работодатели, както и реда за предотвратяване, и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, каквото нарушение
в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение, като в
правомощията именно на служителите на ИА „Главна инспекция по труда“ е извършването
на проверки, налагане на принудителни административни мерки и административни
наказания, регулиран е реда и основанията за тяхното прилагане, и възможността
за контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по
спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и налагане на
санкции при констатирани нарушения не е самоволно извършвано, а е строго
регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и
достойни условия на труд са сред основните права на човека, а същевременно
Държавата, чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за
осъществяване на това право.
Съдът не споделя становището на въззивното
дружество, че не може да бъде наказано, защото нормата на чл. 83 от ЗАНН
предвиждала, че на юридическите лица се налагала санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, а в случая се касаело за неизпълнение на задължения
към работниците/ служителите. В случая с поведението си въззивното
дружество е нарушило установения ред на държавно управление в сферата на
трудовото законодателство гарантиращо задължителната сила на актовете на
контролните държавни органи, поради което и може да бъде субект на административно
– наказателна отговорност.
Недопустимо е с писмо, в което
лидер на една синдикална организация изразява определено становище, да се
изплащат първо по – старите задължения да дерогира
нормативно установени в Кодекса на труда задължения на работодателя, поради
което и възражението в тази посока също се явява несъстоятелно.
На практика неизпълнението на
конкретното възражение се явява деяние с повишена обществена опасност, тъй като
се отнася до изплащането на трудови възнаграждения на работници/ служители, при
това не малко на брой, поради което и е обществено неприемливо да се
квалифицира нарушението като „маловажен случай“ на административно нарушение.
Наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева представлява минималния
праг на санкцията, предвиден в санкционните разпоредби на Кодекса на труда,
поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и въз
основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева
(осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03 – 010120 от 20.12.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с
което на „Ч.м.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: