РЕШЕНИЕ
№ 2225
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110201404 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. С., подадена чрез пълномощника му адв.
И. М. от САК, срещу Наказателно постановление № 22-4332-
023422/17.11.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на
материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Твърди се, че
жалбоподателят С. не е знаел, нито е бил уведомяван, че управляваното от
него МПС е дерегистрирано, което изключвало субективната съставомерност
на деянието. Според жалбоподателя в обжалваното наказателно
постановление не присъстват законовите разпоредби, които са нарушени, тъй
като е посочена само нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, но не и конкретно
предложение.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от
адв. М., който в дадения ход по същество пледира атакуваното НП да бъде
отменено по изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.02.2022 г. около 12:10 часа лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ,
управляван от жалбоподателя С. Д. С., се движил в гр. С, по ул. „П Г“ с
посока на движение от ул. „611-та“.
Автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка от Ц Г –
мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. При проверката било
установено, че представеният от водача С. договор за „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е с изтекъл срок на валидност, поради което
служебно е прекратена регистрацията на автомобила му.
За така констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, серия AG, № 495947. Актосъставителят квалифицирал нарушението
по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че няма
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП също не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения акт.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление
на СРП от 02.11.2022 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по
пр. преписка № 46665/2022 г. по описа на СРП. В мотивите на
постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че в случая не е налице
субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК,
поради което отказал да образува наказателно производство и изпратил
материалите по преписката на отдел „Пътна полиция“ – СДВР за извършване
на преценка относно наличието на предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство и налагане на административно
наказание на водача на автомобила С. С..
Въз основа на съставения вече АУАН № 495947/27.02.2022 г. и
2
получените материали от СРП, в изпълнение на правомощията си Началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция” издал обжалваното в настоящото
съдебно производство Наказателно постановление № 22-4332-
023422/17.11.2022 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. с чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 04.01.2023 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса
съгласно разпоредбата на чл. 283 от НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: АУАН
495947/27.02.2022 г., Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство от 03.11.2022 г. по пр. пр. № 46665/2022 г. по описа на СРП,
Справка-картон на водача, 2 бр. справки от централна база на АИС КАТ за
регистрация на автомобила на водача, Заповед № 513з-2507/21.04.2015 г. на
Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за
встъпване в длъжност от 29.10. 2019 г. на Г В Б.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива, поради което не намери за необходимо обсъждането им
поотделно, съгласно правилото на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законовия срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по
същество е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 513з-
2507/21.04.2015 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180/29.10.2019
г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
и Акт за встъпване в длъжност от 29.10. 2019 г. на Гергана Владимирова
3
Борисова, издала процесното наказателно постановление. Спазена е
предвидената от закона писмена форма и задължителни реквизити по смисъла
на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са и давностните срокове по
смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е бил с прекратена
служебно регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 30.12.2021 г.,
както и че негов собственик е жалбоподателят С. Д. С..
Както е прието в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по
тълк. д. № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия
на ВКС и I и II колегия на ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.
143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство. Прието е, че под уведомяване
по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е
друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи
на доказване с всички доказателства и доказателствени средства.
От доказателства по настоящото дело не се установява фактът, че водача
на лекия автомобил – жалбоподателят С. е бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила му.
Ето защо съдът намира, че в конкретиката на казуса, макар да са налице
обективните признаци, липсва субективна съставомерност на деянието като
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в настоящия
случай фактът на служебно прекратената регистрация на лекия автомобил не
е бил известен на водача му С. към процесната дата.
Предвид изложеното, съдът приема за основателно възражението на
жалбоподателя за липса на субективна съставомерност на деянието по чл.
140, ал.1 ЗДвП.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че
нито в обстоятелствената част на акта, нито в тази на наказателното
постановление е посочена датата, на която е настъпила служебната
дерегистрация на автомобила. Този факт има съществено значение за
обективната съставомерност на деянието, тъй като съгласно чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП регистрацията се прекратява служебно, но след уведомление от
Гаранционния фонд. Не може само от факта, че едно лице няма валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се
предполага, че вече е прекратена служебно и регистрацията на автомобила.
Отново само за пълнота съдът ще посочи, че намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление не било
посочено конкретното предложение от ал. 3 на чл. 175 ЗДвП, въз основа на
4
която норма е наложена санкцията за извършеното нарушение. Напротив,
изрично в наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДВП.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН
е основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 36 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатско възнаграждение при интерес до 1000 лв. е 400 (четиристотин)
лева. С оглед липсата на възражение за прекомерност на претендираните
разноски от страна на АНО по смисъла на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди пълният претендиран размер на
разноските от 650 (шестстотин и петдесет) лева, за който са представени
писмени доказателства – договор за правна помощ и съдействие (л. 20 от
делото).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-023422/17.11.2022 г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. Д. С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР-ОПП да заплати на С. Д. С., ЕГН **********,
направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение
в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му по реда на глава 12 от АПК, на касационните
основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5