№ 37
гр. гр.Несебър , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100409
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
От ищеца КР. К. АЛ. срещу ответника „К.Т.” ЕООД са предявени искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът сочи, че е сключил трудов договор № 2 от 10.05.2018г. с ответното
дружество, по силата на който постъпил на работа на длъжност „шофьор”. Твърди, че
работодателят прекратил трудовото му правоотношение на 12.06.2018г. – без предизвестие със
заповед № 1 от 11.06.2018г., която била отменена с решение по гр.д. № 810/2018г. по описа на
Районен съд Несебър, влязло в сила на 28.12.2018г. Излага, че на 07.03.2019г. получил заповед № 4
от 28.02.2019г., с която за втори път бил прекратен трудовият му договор. Сочи, че с решение по
гр.д. № 251/2019г. на Районен съд Несебър и тази заповед била отменена. Твърди, че по време на
разглеждане на спора по това дело – на 18.01.2021г., в съдебно заседание, била представена като
доказателство трета заповед - № 3 от 05.02.2019г. Излага, че не е получавал тази заповед преди
дата 18.01.2021г. Навежда, че с тази заповед отново се извършва прекратяване на трудовия му
договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Твърди, че трудовият му договор станал окончателен,
тъй като изпитателният срок е изтекъл на 11.11.2018г. Счита, че поради тази причина той вече не
може да се прекратява без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Намира, че заповедта от
05.02.2019г. е незаконна. С тези доводи иска от съда да отмени цитираната заповед и да го
възстанови на предишната работа. Претендира разноски.
От ответника „К.Т.” ЕООД е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани. Отправя се възражение за изтекла давност по
отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като договорът е прекратен на 18.06.2018г.
Обръща се внимание, че оспорената заповед е нищожна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
1
се установява следното от фактическа и правна страна:
Според настоящия съдебен състав за правилното решаване на спора по предявените искове
следва да се отговори на предварителния въпрос: „Какви са правните последици, настъпили с
влизане в сила на Решение № 222 от 11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г. по описа на Районен съд
Несебър?“. Това е така, тъй като предмет на посоченото производство е било прекратяването на
трудовото правоотношение, възникнало със сключения между страните трудов договор № 2 от
10.05.2018г. (на л. 5 от делото). В настоящото производство също се поставя въпросът за
законността на прекратяването на същия трудов договор.
По така поставения въпрос съдът намира следното:
Безспорно между страните е възникнало трудово правоотношение на основание цитирания
трудов договор № 2 от 10.05.2018г. Със заповед за прекратяване на трудов договор № 1 от
11.06.2018г. посоченият трудов договор е прекратен от работодателя на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ. В тази връзка съдът е сезиран от ищеца с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед за прекратяване на трудов договор №
1 от 11.06.2018г. По така предявения иск е образувано гр.д. № 810/2018г. по описа на Районен съд
Несебър, приключило с влязлото в сила на 28.12.2018г. Решение № 222 от 11.12.2018г., с което
съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на КР.
К. АЛ., извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № 1 от 11.06.2018г. Следва да се
има предвид, че посоченото производство не е предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на работника на предишната му работа и поради тази причина с цитираното
съдебно решение А. не е възстановен на заеманата от него до този момент длъжност – „шофьор
лек автомобил до 9 места“.
В правната теория и съдебната практика многократно е разглеждан въпросът за правните
последици на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и връзката между тях. Така например в
„Коментар на Кодекса на труда. 11 издание“ – Васил Мръчков, Красимира Средкова и Атанас
Василев, София, 2013г., е застъпено разбирането, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
конститутивен и решението, с което той се уважава, със силата на пресъдено нещо произвежда
исканата правна промяна: признава уволнението за незаконно и го отменя (стр. 1066). Относно
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е прието, че решението на съда, с което този иск се уважава има
преобразуващо действие: със силата на пресъдено нещо то води до възстановяване на
прекратеното трудово правоотношение (стр. 1067). В посочения коментар и в цитираната в него
съдебна практика е възприето разбирането, че когато искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се
предявява самостоятелно, очевидно работникът не желае да се върне на предишната работа (стр.
1065).
Посочените теоретични и практически постановки налагат ясно разграничение между
правните последици от исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. За да се приеме, че трудовото
правоотношение между работника и работодателя е възстановено е необходимо освен иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ да се предяви и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Самостоятелното предявяване
на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ има за правна последица единствено отмяната на незаконното
уволнение, но не и възстановяване на трудовото правоотношение между страните.
2
Следователно с цитираното Решение № 222 от 11.12.2018г. по гр.д. № 810/2018г. по описа
на Районен съд Несебър е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудов договор №
2 от 10.05.2018г., осъществено със заповед № 1 от 11.06.2018г., но трудовото правоотношение,
основаващо се на този трудов договор, не е възстановено в предишния си вид.
С оглед така дадения отговор, съдът прави следните изводи във връзка с всеки от
предявените искове:
По чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудови правоотношения с
ответника. Следва да докаже, че от работодателя е извършено прекратяване със заповед № 3 от
05.02.2019г. В тежест на ответника е докаже законността на извършеното от него прекратяване на
трудовото правоотношение със заповед № 3 от 05.02.2019г.
С оглед горните изводи на съда, следва да се приеме, че към 05.02.2019г. страните не са
били във валидно трудово правоотношение помежду си. Следователно уволнението е извършено
при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това и като такова подлежи
на отмяна (в този смисъл напр. Решение № 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г.
о., Решение № 34 от 3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 89 от
26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., IV г. о., ГК).
Ето защо предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че първият предявен иск е основателен, както и срокът на
трудовия договор, сключен между него и ответника.
Макар в случая първият предявен иск да е основателен, съдът намира, че искът за
възстановяване на заеманата длъжност не следва да бъде уважаван. Както е прието в цитираното
вече Решение № 89 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., IV г. о., ГК когато оспорената
заповед няма за пряка последица прекратяване на трудовия договор, не може да се иска
възстановяване на работа поради отмяната й. В случая заповед № 3 от 05.02.2019г. няма за пряка
последица прекратяване на трудовия договор (с оглед приетото, че трудовото правоотношение
между страните не е възстановило съществуването си), поради което ищецът не може да бъде
възстановен на работа поради отмяната й.
Подобно разбиране е застъпено и други съдебни решения (напр. Решение № 29 от
02.07.2013г. по гр.д. № *49/2012г. по описа на III гр. о. на ВКС, Решение № 4698 от 8.06.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 16075/2015 г.), според които доколкото възстановявянето на уволнения
работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е функция на възстановеното
трудово правоотношение, при липса на такова възстановяване и искането за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност е неоснователно. След като ищецът не е поискал и поради
тази причина не е бил възстановен на заеманата длъжност с Решение № 222 от 11.12.2018г. по гр.д.
№ 810/2018г. по описа на Районен съд Несебър, то и искането му за възстановяване на същата
длъжност, направено в рамките на настоящото производство е неоснователно.
3
В заключение може да се посочи, че с оглед липсата на възстановено трудово
правоотношение към 28.12.2018г., то за ищеца не е възникнало потестативното право да иска
възстановяването му на същата длъжност поради незаконно уволнение, извършено във връзка със
същия трудов договор, но с друга заповед. Ето защо предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като не се
доказва осъществяването на такива (а от ответника не се и претендират).
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса върху уважения иск в размер на 50
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на КР. К. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в ггр.Н., ж.к. "Ч.м-*" № ***, ет.*,
извършено със заповед за прекратяване на трудов договор № 3 от 05.02.2019г., издадена от
управителя на „К.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р.С.” № *,
за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 КТ – без
предизвестие преди изтичане на срока за изпитване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. К. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в ггр.Н., ж.к.
"Ч.м-*" № ***, ет.*, срещу „К.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Р.С.” № *, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. на
предишната му работа – „шофьор лек автомобил до 9 места“.
ОСЪЖДА „К.Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р.С.”
№ *, да заплати по сметка на Районен съд Несебър, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 50 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок,
считано от днес – 10.06.2021г.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4