РЕШЕНИЕ
№ 5815
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110131455 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от И. Г. Й. срещу Г. М. Й. иск по чл. 144 от Семейния кодекс
(СК), както и акцесорна искова претенция по чл.146 ал.1 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на пълнолетната ищца, ученичка
дневна форма на обучение в Национална професионална гимназия по полиграфия и
фотография, гр. София, ищцата е навършила пълнолетие на 01.06.2024г. Поддържа, че няма
доходи, от които би могла да се издържа, а майка й, с която живее, е поела изцяло всички
грижи по отглеждането й. Твърди, че години наред ответникът не се е грижил за ищцата.
Сочи, че има нужда от средства, доставяни от баща й, макар и в минимален размер, тъй като
й предстои завършване на средното образование и майката изпитва затруднения в
цялостната й издръжка.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез особен
представител- адв. Г. Ч.. Същият счита иска за допустим и не го оспорва по основание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане от 07.06.2006 г., И. Г. Й. е
родена на 01.06.2006 г. Нейни родители са Т. И. В. и Г. М. Й..
Видно от Служебна бележка, изх. №ИК 676-222/27.05.2024 г. на Национална
професионална гимназия по полиграфия и фотография И. Г. Й. е ученичка през учебната
2023/2024 г.
Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към предмета на
доказване. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
1
следното:
Съгласно чл. 144 СК „родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие
деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно
и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение”, като тази
издръжка се дължи, ако не представлява особено затруднение за родителя. Размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.
По делото се установи, че ответникът е баща на ищеца. От представените удостоверения
се установява, че ищецът се обучава в гимназия , т.е. ученичка, която завършва средното си
образование, редовна форма на обучение.
Установи се, че ищецът е роден на 01.06.2006 г., следователно към датата на предявяване
на иска (31.05.2024 г.) е навършила пълнолетие, но не е достигнал 20-годишна възраст, след
която съгласно чл. 144 СК няма право на издръжка, когато се обучава в средно учебно
заведение. Следователно ищецът има право на издръжка от своя родител, считано от
01.06.2024 г. Чл. 142 СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Нуждите на лицето зависят от здравословното му състояние, възраст, култура,
обществено положение и др. В т. 4 на ППВС № 5/1970 г. е посочено, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за
случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено
неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката. В т. 1 на ППВС № 5/1981 г. се посочва, че съдилищата следва да определят
размера на издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжка и като
съобразяват нуждите на имащите право на издръжка с оглед правилното им отглеждане,
възпитание и хармонично развитие. Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на
чл. 142 СК е свързана с наличие на свободни средства за издръжката на претендиращия след
задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето, от което се търси
издръжката, и се определя от доходите на последното, от имотното му състояние и
квалификация (в този смисъл т. 5 от ППВС № 5/1970 г.), а възможността за доставяне на
издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при
която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя.
Невъзможността за издръжка от имуществото е налице, когато имуществото не е достатъчно
да осигури пълна издръжка и не следва да се трансформира в средства за издръжка, напр.
отчуждаване на необходимото жилище и покъщнина (т. 1 на ППВС № 5/1970 г.). С оглед
събраните доказателства съдът приема, че ищецът не може да се издържа от имуществото
си. Установява се обаче, че за ответника няма данни да получава доход, при който
определянето на издръжка над минималния законоустановен размер (1/4 от минималната
работна заплата) би му създало особени затруднения. Ето защо искът следва да бъде уважен
за сумата от 270 лв. месечно, който размер е съвсем близко до минималния такъв за
страната.
По разноските
При така установения изход от спора ответникът дължи да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 388.80 лв. върху присъдената издръжка и сумата от
300 лева, заплатено възнаграждение на адвокат- особен представител на ответника от
бюджета на съда. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи заплащане на ищеца на
сторените по делото разноски в размер на 350.00 лв., заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Й., ЕГН **********, да заплати на И. Г. Й., ЕГН ********** на
основание чл. 144 СК вр. чл. 146 от СК месечна издръжка в размер на 270.00 (двеста и
седемдесет) лв., считано от 01.06.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. М. Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 388.80 / триста осемдесет и осем лева и 80 ст./лева ,
както и сума в размер на 300.00 /триста/лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. Й., ЕГН ********** да заплати на И. Г. Й., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 350.00 /триста и петдесет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на преписи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3