МОТИВИ ПО НОХД
№ 144/2020година
РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК
срещу Д.Ц.Д.
- роден на *** г. в гр.Мездра, живущ ***.
Българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен, осъждан,
безработен, с ЕГН: **********,
за това , че след
като с влязъл в сила на 08.11.2007г. съдебен акт – Определение за одобряване на
постигната спогодба с протокол от 07.11.2007г. по гр.дело № 849/2007г. по описа
на РС – Мездра, е осъден да издържа свой низходящ в гр.Роман – малолетното си
дете ***Ц., ЕГН **********, заплащайки по 50 лева месечно, чрез законния му
представител - майката П.Б.С. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение
в размер на повече от две месечни вноски - за периода от 01.01.2009
г. до месец март 2020 г. включително - общо 135 месечни вноски на обща сума
6750 лева– престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Компетентен да разгледа делото е РС-Мездра относно наличие на носимо парично
задължение по смисъла на чл.68 б”а” ЗЗД с изпълнение на издръжка по местожителството на кредитора П.С. *** .
В съдебно заседание РП гр. Мездра
поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен с налагане на наказание „Пробация“ .
Прокурорът и подсъдимият
поддържат изложеното от прокурора.
В РЗ от 25.09.2020 г. страните направиха искане за съкратено
съдебно следствие при хипотеза на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано
незабавно на основание чл.252 ал.1
НПК по този ред след провеждане на
разпоредителното заседание.
Подсъдимия по реда на чл. 372
ал.1 вр. чл.
371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти . Съжалява за извършеното.
Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна подсъдимия с реда
за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК
, при което той направи самопризнания, съобразно
разпоредбата на 372 ал.1 вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе ,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното
самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .
По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се
установи, че така даденото самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване
на присъдата ще се ползва самопризнанието ,
без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК, съдът в мотивите си на присъдата приема за установени обстоятелствата изложени
в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание и
на доказателствата събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят
а именно:
Подсъдимия
Д.Д. *** заживял на съпружески начала със св.П.С. ***
2003 г.. Съжителството им продължило до 2006 г.. През месец август 2003 г. им
се родил син – ***Ц., ЕГН **********, който бил припознат от подсъдимия, тъй
като нямали сключен официален брак с майката на детето. След раздялата им, св.С.
и синът им останали да живеят в жилището на родителите й в гр.Роман, а подсъдимият
Д. се изнесъл в друга къща.
Тъй като след раздялата им бащата въобще не се
интересувал от детето си и не давал никакви средства за издръжката му, през
ноември 2007 г. св.С. подала молба в РС-Мездра за определяне на издръжка на
детето им от страна на обвиняемия Д..
Било образувано гражданско дело № 849/2007 г. по описа на РС-Мездра. В
съдебно заседание по делото на 08.11.2007г. била постигната спогодба между
страните, одобрена от съда, подсъдимия да заплаща по 50 лева месечно за
издръжката на сина си. Решението на съда е влязло в сила на 08.11.2007г. От влизането на съдебното решение в сила до
момента, подсъдимият Д.Д. не превеждал редовно суми за издръжката на сина си.
Видно от приложеното в делото Писмо от ДСИ при РС-Мездра, по образуваното
изпълнително дело № 126/2008 г. подсъдимия Д.Д. не е превел
никакви суми за издръжката на сина си до настоящия момент, с изключение единствено на преведена сума от 100 лева на дата
11.09.2018г., от която на майката е приведена сумата от 50 лева, а останалите
50 лева били задържани като държавна такса по изпълнителното дело. В
показанията си св.С. казва, че макар и нередовно, но в началото подсъдимия давал някакви суми и според нея до края на
2008г., той е покрил задължението си. Но от началото на 2009г. до момента не е
давал никакви суми. Споменава, че получената през 2018г. сума от 50 лева е по
издръжката до края на 2008г., за който период тя приема, че подсъдимия се е издължил. През всичките тези години подсъдимия
въобще не се е интересувал от сина си,
не му е давал нито пари, нито каквито и да било вещи. Така от месец януари 2009 г. до края на месец март
2020г. подсъдимия Д. дължи общо 135
месечни вноски по 50 лева или общия размер на дължимата издръжка е 6750 лева.
Вината
на обвиняемият Д.Д. се установява от събраните по
досъдебното производство доказателства: жалба и изпълнителен лист /л.11-12/; справка от
ДСИ при РС-Мездра /л.19/; Протокол от
съд.заседание от дата 08.11.2007 г. по гр.дело № 849/2007 г. по описа на МРС
/л.21/;
справки относно сключени трудови договори, притежавани МПС, притежавани имоти и
имущество от обв. Д. /л.27-39/; показания на: св. П.С. /л.40-41/;
справка за съдимост на обвиняемият Д.
/л.45/;
характеристика на обвиняемият Д. /л.47/; декларация за
семейно и имотно състояние на обв. Д. /л.42/.Пред
съда подсъдимият също признава вина.
Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и
взаимно допълващи се ,поради което по един категоричен начин подкрепят
обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Подсъдимият се
признава за виновен и не оспорва
обвинението и доказателствата,поради което те не следва да се анализират в
детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на
обвинителната теза , съотнесено с изискването за
анализ единствено при противоречие на доказателствената
съвкупност - аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице
.
От
изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия Д.Д.
е извършил престъпление против брака и семейството. След като с влязъл в сила
на 08.11.2007г. съдебен акт – Определение за одобряване на постигната спогодба
с протокол от 07.11.2007г. по гр.дело № 849/2007г. по описа на РС – Мездра, е
осъден да издържа свой низходящ в гр.Роман – малолетното си дете ***Ц., ЕГН **********,
заплащайки по 50 лева месечно, чрез законния му представител - майката П.Б.С. ***,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски - за периода от 01.01.2009 г. до месец март
2020 г. включително - общо 135 месечни вноски на обща сума 6750 лева. От
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 183 ал.1 от НК.
Действал е умишлено. Съзнавал е, че е задължен да се грижи за малолетния си син
***Ц., като негов баща. Разпитан на досъдебното производство същият се признава
за виновен. Твърди, че не е извършил
плащанията поради факта, че е безработен.
От субективна страна деянието е извършено умишлено ,с пряк
умисъл.Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на деянието си ,но поради финансови затруднения не
могъл да изпълни това си задължение,което
не го оправдава –аргумент от чл.143 ал.2 СК .Факта , че за инкриминираният период
не е извършвала трудова дейност ,въпреки че е
работоспособен ,сочи за обстоятелството ,че е могъл и е бил длъжен да набавя за себе си доходи от трудова дейност и в резултат на
това да заплаща дължимата месечна издръжка на малолетното си дете . Подсъдимият
е работоспособно лице на средна
възраст и е следвало да прояви
трудова активност в резултат на което
тези средства освен за задоволяване на неговите нужди да са достатъчни в определеният от съда
размер да задоволят минималните нужди и на неговото дете на което дължи месечна издръжка чрез неговата
майка законен представител П.С..
Подсъдимия Д.Ц.Д. е роден на *** г. в гр.Мездра,
живущ ***. Българин, с българско гражданство, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен. Същият не
поддържа контакти с криминално проявени лица и не злоупотребява с алкохол.
Ползва се с много добро име и уважение сред съседите си. Самопризнанията и
добрите характеристични данни са смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Предишното осъждане през 2003 г. на глоба в размер на 200 лв. по НОХД №
210/2003 г. не се счита за утежняващо
отговорността му обстоятелство, тъй като е налице за него реабилитация по чл.86
ал.1 т.3 НК.
За
престъплението по чл.183 ал.1 НК се предвижда наказание ЛС до 1 година или пробация. С оглед многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства посочени по-горе съдът
намира , че най-подходящо по вид и размер при условията на чл.54 НК ще е алтернативното
наказание „Пробация“ , като наложи такова с двете задължителни пробационни
мерки за срок от осем месеца с оглед значителната сума на дължимата по ОА
издръжка , която не е платена .
Не
са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства с оглед приложението на
чл.55 НК по замяна на основните наказания с по-леки предвидени за това
престъпление .
В
този вид и размер наказанието ще постигне целите по чл.36 НК свързани с личната , генералната и специалната
превенция.
Разноски
по делото не са направени .
ВД
не са налице .
Районен съдия: