Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2019 г.
СГС, VI-4
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов
т.дело № 4334/16 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.68, вр. с чл.66 ал.6 ЗБН. СГС е сезиран с възражение с правно
основание чл.66 ал.6 ЗБН от „Б.С.К.Б.“ ЕООД, с което се оспорва решение N ЗБН 66-153/20.01.2016 г. на синдиците на „К.т.б.”- в
несъстоятелност в частта, с която е оставено без уважение възражение N ЗБН -153/31.08.2015 г. срещу списъка с приети
вземания, в който не е включено вземане на кредитора в размер на 80 050
ЕВРО. Сочи се, че кредиторът има вземане срещу банката в несъстоятелност, което
произтича от сключен на 26.03.2014 г. с Васил ш.договор за цесия. Според
възразилия кредитор цедентът Ш.е имал вземане срещу
банката в несъстоятелност по договор за платежни услуги от 17.01.2014 г. и анекс
към него от 17.01.2014 г., а на 26.03.2014 г. е сключен договор за цесия, с
който кредиторът е придобил вземането на Ш.и с нот.покана,
връчена по реда на чл.47 ГПК, банката длъжник е уведомена за цесията. Твърди
се, че дори и цесионерът да не е придобил качеството
на вложител на банката, по силата на договора за цесия е кредитор по цедираното вземане. Иска се от възразилия кредитор да се
допълни списъка и да се включи придобитото по договора за цесия вземане.
Синдиците на банката в несъстоятелност са
представили отговор, с който оспорват възражението с довода, че „Б.С.К.Б.“ ЕООД
няма качеството на кредитор, защото претендираното от
него вземане е било предявено в производството по несъстоятелност от В.Ш.,
което лице е включено в списъка с приети вземания. Освен това според синдиците
не е налице валидно сключен договор за цесия, който да е породил прехвърлителен ефект. Правят възражение за нищожност на
договора за цесия. Оспорват банката длъжник да е бил уведомена за цесията.
Представен е договор от 17.01.2014 г., от
който се установява, че между В.Д.Ш.и „К.т.б.”, сега в несъстоятелност, е
възникнало търговско правоотношение, по което Ш.е предоставил на банката за
съхранение парични суми.
Представена
е молба от 18.06.2015 г., с която „Б.С.К.Б.“ ЕООД още 11 търговски дружества са
поискали вземанията им, придобити по сключени договори за цесия с Б.Б.и В.Ш., да се включат в списъка на лица, които се
удовлетворяват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Представено е възражение от 31.08.2015 г.,
с което „Б.С.К.Б.“ ЕООД, с което е оспорил невключването му в списъка с приети
вземания.
С решение N ЗБН-66-153 от 20.01.2016 г. синдиците на „К.т.б.”- в
несъстоятелност са оставили без уважение възражение N ЗБН 66-153/31.08.2015 г.
С
определение от съдебно заседание на 18.04.2019 г. съдът на основание чл.183 ГПК
е изключил представените в препис от възразилия кредитор договор за цесия и
препис от нот.покана за връчване на уведомление за
цесията.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е възражение с правно основание чл.66 ал.6 ЗБН.
Със своевременно подадено в срока по чл.66 ал.1 ЗБН възражение N ЗБН66-153 от 31.08.2015 г. е оспорен обявеният в ТР на 21.08.2015 г. списък с приети вземания на кредиторите на банката в несъстоятелност /изготвен на 17.08.2015 г./, в който не е включено вземането на „Б.С.К.Б.“ ЕООД. С процесното решение N ЗБН 66-153/20.01.2016 г. възражението по чл.66 ал.1 ЗБН е оставено без уважение, от което произтича правният интерес на кредитора да го оспори с възражение по чл.66 ал.6 ЗБН и да иска по съдебен ред установяване на неприетото вземане.
Възражението по чл.66 ал.6 ЗБН е подадено на 16.02.2016 г. – в рамките на преклузивния срок, започнал да тече от обявяването в ТР на съобщението на синдиците, че е изготвено решение – вписване N 20160202102409.
Според съда по същество възражението е неоснователно. Това е така, защото от събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да водят до възникване на вземане в полза на възразилия кредитор срещу банката в несъстоятелност.
На първо място – от страна на възразилия кредитор се твърди, че е придобил вземане срещу банката по силата на сключен с В.Д.Ш.договор за цесия от 26.03.2014 г., по който с нот.покана, залепена на 16.06.2014 г., съобщението за цесията е връчено на банката длъжник. С определение от съдебно заседание на 18.04.2019 г. съдът на основание чл.183 ГПК е изключил от доказателствата по делото представените в преписи договор за цесия и нот.покана за връчване на уведомлението за цесията, защото не е изпълнено задължението да се представят оригиналите на тези документи. След като преписите са изключени на основание чл.183 ГПК от доказателствата по делото, съдът приема, че не е доказан както фактът на сключен договор за цесия преди откриването на производството по несъстоятелност, така и фактът на получаване от банката длъжник на съобщението за цесията.
При тези факти съдът намира за недоказано възразилият кредитор да е придобил преди откриване на производството по несъстоятелност вземания, които са му цедирани от В.Д.Ш., както и че банката не е получила съобщение за цесията.
Само на това основание възражението следва да се отхвърли.
Следва да се спомене, че с решение от 20.11.2017 г. на САС по гр.дело N 4101/2017 г. е потвърдено решението на СГС по т.дело N 4564/15 г. за отхвърляне на предявения от „Б.С.К.Б.“ ЕООД срещу ФГВБ иск с правно основание чл.23 ал.1 ЗГВБ /отм./, а „К.т.б.”- в несъстоятелност е участвала като трето лице на страната на ответника ФГВБ. Следователно постановеното решение има установително действие в отношенията на банката в несъстоятелност и кредитора – чл.223 ал.1 ГПК. В решението на САС е прието, че на банката не е връчено съобщение за цесията, поради което и по настоящето дело съдът е длъжен да приеме, че до откриване на производството по несъстоятелност банката не е длъжник на кредитора.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и следното – от събраните по делото доказателства се установява, че претендираното от кредитора вземане е било предявено в производството по банкова несъстоятелност от лицето В.Д.Ш.и е било включено в списъка с приети вземания под N 1264 / част от вземане в размер на 1 066 342,28 лв./. В този случай успешното положително установяване на вземането на „Б.С.К.Б.“ ЕООД предполага оспорване и отричане по съдебен ред на част от приетото вземане на кредитора В.Д.Ш..
С влязло в сила определение от открито съдебно заседание на 05.04.2019 г. е прекратено производството в частта, с която се иска кредиторът Ш.да бъде изключен от списъка с кредитори.
След като се установи, че процесното вземане е идентично с част от приетото вземане на кредитора Ш., съдът приема, че с прекратяване на производството по отрицателния установителен иск срещу вземането на Ш.се пресича възможността за уважаване на положителния установителен иск. Това е така, защото при евентуалното уважаване на положителния установителен иск би се получил резултат, при който едно и също вземане ще бъде включено два пъти – един път с носител Ш.и втори път с носител „Б.С.К.Б.“ ЕООД, а това води до увреждане масата на несъстоятелността, от която едно и също вземане ще подлежи два пъти на удовлетворение.
С десезизиране
на съда от разглеждане на отрицателния установителен
иск за оспорване вземането на кредитора Ш.се осуетява възможността част от
приетото вземане на този кредитор да се изключи, а така с положителния установителен иск се цели постигането на посочения по-горе противоправен
резултат – приемане на вземане на „Б.С.К.Б.“ ЕООД, което обаче вече е било
заявено от друг кредитор /Ш./ и включено в списъка на приети вземания.
С оглед на изложеното съдът намира, че възражението по чл.66 ал.6 ЗБН следва да се отхвърли, но следва да се има предвид, че съдът се произнася единствено по положителния установителен иск, а не по оспорване на вземането на Ш., защото в тази част производството е прекратено с влязло в сила определение.
Разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. следва да се присъдят в полза на масата на несъстоятелността.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „Б.С.К.Б.“ ЕООД възражение по чл.66 ал.6 ЗБН срещу „К.т.б.”- в несъстоятелност, с което се оспорва решение N ЗБН 66-153/20.01.2016 г. на синдиците и се иска в списъка на приети вземания на кредиторите да се включи вземане от 156 564,19 лв., което представлява левовата равностойност на 80 050 ЕВРО – по сключен с В.Д.Ш.договор за цесия от 26.03.2014 г.
ОСЪЖДА „Б.С.К.Б.“ ЕООД, ***, да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 1565,64 лв.
ОСЪЖДА „Б.С.К.Б.“ ЕООД, ***, да заплати на масата на несъстоятелността на „К.т.б.”- в несъстоятелност, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: