№ 13074
гр. София, 23.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Наказателно дело частен характер № 20231110213888 по описа за 2023
година
Делото е образувано по повод тъжба на Г. Ф., срещу Д. Р., в която е посочено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и се твърди, че Р. е
разгласила обидни обстоятелства спрямо личността на частния тъжител.
В тъжбата се сочи, че твърдените обстоятелства, които тъжителят счита за
изпълващи състава на престъпление, се изразяват в следния израз, за който се
твърди, че е обективиран на 24.08.2023 г. в писмен вид в социалната мрежа
„Фейсбук“ от страна на Д. Р., в личния и профил /Diana Russinova/:
„На такива момченца с малки полови органи мястото им не е зад
волана, а да мият и метат моргите от сутрин до вечер.“.
След описанието на инкриминирания израз, тъжителят изразява своята
правна оценка за описаното, определяйки го като обида и същевременно с
това посочва правна квалификация, относима към престъплението клевета по
чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Подадената тъжба е нередовна, но по-същественото в случая е, че
тъжбата не съставлява годно средство, въз основа на което да се инициира
наказателно преследване срещу конкретно лице, тъй като не съдържа
описание на факти и обстоятелства, които да са относими към който и да
1
е престъпен състав от особената част на НК.
Преценката относно наличието, респ. липсата на описание на факти,
относими към дадено престъпление, се извършва не от тъжителя и не въз
основа на неговите субективни възприятия на засегнато лице, а се извършва
от съда, въз основа на даденото от тъжителя описание на факти и при
съпоставянето им с обективен критерий, а именно с предвидените в
Особената част на НК престъпни състави, вкл. чрез прилагането като
критерий на установените морални норми в обществото за отношението към
другите членове на обществото, доколкото тъжителят насочва към състава на
престъплението по чл. 147 от НК. В конкретния случай не се твърдят
действия, които да съставляват такива, обидни за честта и достойнството на
другиго, нито се твърдят изрази и действия, посредством които да се
разгласяват позорящи тъжителя факти или да му се приписва конкретно
престъпление. Описаните действия не могат да бъдат отнесени, към
престъплението обида или към престъплението клевета, нито са обективно
годни да изпълнят състава на което и да е друго престъпление от Особената
част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК производството по
дела от частен характер се образува по тъжба на пострадалия до съда, т. е.
депозираната тъжба е онзи сезиращ съда акт, който поставя началото на
съдебното производство и определя фактическите рамки на обвинението и
предмета на доказване в производството. Предвид на тази процесуална
функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени
в разпоредбата на чл. 81 НПК, като следва да съдържа ясно описание на
обстоятелствата на престъплението. Макар изискванията на закона към
съдържанието на тъжбата да са занижени в сравнение с тези, които законът
поставя към обвинителния акт, тъжбата следва да съдържа ясно описание на
основните елементи на обвинението, за да се гарантира правото на защита на
подсъдимия. В тъжбата е необходимо да се съдържа описание на основни
признаци на престъпление, за да може съдът да изпълни задължението си и да
даде правна квалификация на заявеното от тъжителя, респ. да очертае с
разпореждането си правната рамка на производството по дело от частен
характер.
В конкретния случай, в подадената тъжба се съдържа достатъчно ясно
2
описание на действията, които според тъжителя са престъпни, но не може да
се сподели виждането на подателя, че тези действия са обективно годни да
осъществят състава на което и да е престъпление по НК. При това положение
евентуалното конституиране на подсъдим в производството би означавало
съдът да бъде поставен в невъзможност да даде правна квалификация на
твърдяното деяние, съответно подсъдимият да не може да реализира защита
срещу правната квалификация на твърдяното обвинение, което е
несъвместимо със заложените от НПК стандарти за развитие на
производството по наказателни дела. Ето защо следва да се приеме, че
тъжбата не съставлява годно основание за развитие на наказателно
производство, като в тази връзка следва да се препрати и към всички
аргументи, изтъкнати в съдебната практика по въпроса за изначалната
процесуална недопустимост на тъжба, в която липсва описание на
престъпление, изложени подробно в решение № 741 от 19.09.2019 г. по в. ч. н.
д. № 1934/2019 г. на Софийски градски съд.
По изложените съображения и при липсата на изискуемите от
процесуалния закон императивни предпоставки за даване ход на тъжбата,
разглеждането на констатираните нередовности при същата е безпредметно,
тъй като отстраняването им не би променило извода на съда за недопустимост
на подадената тъжба и за това, че е налице основание за прекратяване на
образуваното по повод на същата н.ч.х.д. № 13888/2023 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав.
По изложените мотиви, тъжбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на същата производство – да се
прекрати.
Ето защо и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжба с вх. № 284597 от 12.10.2023
г. на Г. Г. Ф., ЕГН: **********.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по н.ч.х.д. № 13888/2023 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав, образувано по
3
повод частна тъжба с вх. № 284597 от 12.10.2023 г. на Г. Г. Ф., ЕГН:
**********.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд с
въззивна жалба, подадена в петнадесетдневен срок от получаване на
съобщението.
ДА СЕ СЪОБЩИ на частния тъжител настоящото разпореждане,
като ведно със съобщението да му се изпрати и препис от разпореждането.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4