Мотиви към
Решение №99 от 11 септември 2018 г. по НОХД
№112/2018 г. на Районен съд Луковит
Производството
е образувано по общия ред по повод на внесен обвинителен акт от РП Луковит
срещу В.Т.Б. с обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В
хода на разпоредителното заседание за събрани допълнително доказателства
относно производството по принудително изпълнение на наложени административни
наказания по реда на чл. 78а НК.
От
справката направена от НАП е видно, че за наложените административни глоби
спрямо Б. са издадени 2 изпълнителни листа – от 29.01.2013 г. и от 07.03.2013
г., по които е образувано производство за принудително изпълнение №22140009088/2014
г.
При
това положение и съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №2/2018 г. ОСНК, ВКС в смисъл, че необходима предпоставка за повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК е
последователното изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния
срок. Глобата, налагана на основание чл. 78а НК, представлява административно
наказание, затова и давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. В случая
приложение намира абсолютната изпълнителска давност, предвидена в чл. 82, ал.
3, вр. ал. 1, б. а ЗАНН – 3 години, чието начало е датата на влизане в сила на
решенията, с които е наложена глобата – съответно 29.01.2013 г. по НАХД №804/12
г. и 07.03.2013 г. по НАХД №49/2013 г.
Това
означава, че след изтичане на абсолютната изпълнителска давност (на 07.03.2016
г.) и на 1-годишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК Б. се счита за реабилитиран
и института на чл. 78а НК е приложим.
При
тези съображения съдът насрочи делото за разглеждане по реда на глава 28 НПК, в
какъвто смисъл са поддържаните становища и на прокурора и защитата.
В съдебно заседание за Районна прокуратура Луковит
се представлява от прокурор Д, която счита, че са налице всички признаци от
обективна и субективна страна на състава на престъплението, в което е обвинен Б.,
за да бъде признат за виновен, както и условията за освобождаването му от наказателна отговорност. Пледира за глоба
към средния размер.
Подсъдимият
В.Б. се явява лично и със защитника адв. П.Р.. Оспорва обвинението, като
твърди, че не той, а друго лице е управлявал лекия автомобил.
Защитната пледоария на адв. Р. се
концентрира върху анализ на доказателствата, като счита, че показанията на
полицейските служители, установили, че Б. управлява МПС, са недостоверни. В
подкрепа на това изтъква, че те не са го спрели, когато са възприели
управлението, а са го следвали до управлението. Според тезата му не е доказан и
още един елемент от състава на престъплението, а именно – да е наказан по
административен ред за същото деяние, като намира, че на Б. не е било надлежно
връчено наказателното постановление, с което е санкциониран по административен
ред, поради нарушавана на процесуалния ред за това.
В последната си дума Б. заявява, че не е
виновен по повдигнатото обвинение.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл. 378, ал. 2 НПК доказателствата, събрани в
досъдебното производство, както и обясненията на подсъдимия Б. и разпитаните
свидетели непосредствено в хода на съдебното следствие, че е доказана ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА, описана в
постановлението на прокурора, а именно:
Подсъдимият В.Б. е роден на *** ***, живущ ***, със
завършено начално образование, не осъждан, не е придобивал правоспособност за
управление на МПС, многократно санкциониран по административен ред за нарушения
на Закона за движение по пътищата.
С наказателно постановление №16-0359-000779/04.11.2016
г. на началника на РУ – Троян, В.Б. е наказан по административен ред за това,
че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, с което
нарушава чл. 150 ЗДвП.
На 19.10.2017 год. наказателното постановление било
връчено от полицейски служител – св. Х.К., на С.Т. – племенница на подсъдимия Б.,
която по-късно през същия ден го предала на адресата.
Срещу наказателното постановление не е подавана жалба
и същото е влязло в законна сила на 27.10.2017 год. като необжалвано.
На 02.01.2018 г. около 10.00 часа в гр. Луковит, кв.
„Изток“, на ул. „Теменуга“ пред дома на В.Б. възникнал скандал между него и
братята му, от една страна, и съседско семейство – това на свидетеля И.И.К.,
познато с фамилията „З.“.
По повод на скандала бил подаден сигнал от гражданин
на тел. 112 и на място пристигнал дежурен полицейски екип – св. В.И. и Р.Ц.,
които дали указания на лицата да подадат жалба в сградата на РУ Луковит.
Затова подсъдимият и близките потеглили с лек
автомобил – марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ОВ 0627 ВМ към центъра на града
в посока към сградата на РУ Луковит.
На път към сградата на РУ Луковит, движейки се по ул.
„Лале“, автомобилът спрял за кратко пред дома на участник в конфликта от страна
на семейство „Зоринови“ и от него слезли подсъдимият и други негови близки.
След разпореждане на полицейските служители, които
следвали автомобила, да се преустанови саморазправата, подсъдимият поел
управлението на процесния автомобил в посока към центъра на града и го паркирал
до сградата на РУ Луковит, където влязъл, за да подаде писмено жалбата си по
повод скандала с другото семейство.
При влизане в управлението, свидетелят В.И. поискал от
подсъдимия да представи свидетелство за управление на МПС (СУМПС), но Б.
представил само лична карта.
След справка в информационните масиви на МВР
служителят В.И. установил, че Б. е неправоспособен, и затова съставил срещу
него акт за установяване на административно нарушение – за това, че не
притежава СУМПС и за това, че не представя свидетелство за регистрация на МПС.
Подсъдимият отказал да подпише съставения акт и да
получил препис от същия, като устно заявил на полицейския служител, че ще
доведе човек, който да заяви, че той е управлявал автомобила.
По-късно в управлението дошъл Н. Ц. К.с прякор „К.М.“.
Горната
фактическа обстановка се установява въз основа на свидетелските показания на
полицейските служители В.И., Р.Ц. и Х.К., показанията на св. С.Т., прочетени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, частично от обясненията на подсъдимия Б. и частично
от показанията на свидетелите К.К., Т.Н. и И.К., както и от събраните в хода на
досъдебното производство ДОКАЗАТЕЛСТВА И
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ средства, приобщени и ценени в съответствие с правилото на
чл. 378, ал.2 НПК, даващи право на съда в отклонения на общия принцип за непосредсвеност,
да се позове на тях.
Всички
доказателствени източници безпротиворечиво установяват повода за идване на
полицейския патрул – възникнал скандал между роднините на подсъдимия и друго
семейство – „З.“, поради което не се налага допълнителен анализ.
Главният
спорен факт, че подсъдимият е управлявал процесния автомобил, съдът прие за
доказан чрез показанията на очевидците В.И. и Р.Ц., които следва да бъдат
оценени като достоверни. Свидетелите са възприели пряко, че след спирането на
ул. „Лале“ подсъдимият е бил водач на лекия автомобил до паркирането на
паркинга на РУ Луковит. Двамата очевидци непротиворечиво и последователно
възпроизвеждат това, което са видели. Обстоятелството, че те са полицейски
служители не може да разколебае добросъвестното депозиране на показания.
Липсват каквито и да било данни полицейските служители да са заинтересовани от
изхода на делото, напротив, в момента на проверката те са съдействали именно на
подсъдимия и роднините му да подадат жалба срещу лицата, с които са имали
конфликт. Евентуална заинтересованост би
могла да се обсъжда, ако между подсъдимия и служителите е имало някакъв
конфликт.
Показанията
на служителите са подкрепени и от писмени доказателства – приложеният АУАН,
съставен от св. И. в рамките на неговите правомощия по Закона за движение по
пътищата, и в който акт са вписани същите факти – управление на лекия
автомобил.
Обяснението
на подсъдимия, че лице по прякор „К. М.“ е управлявал автомобила, съдът прие,
че представлява защитна теза, която е изградена още преди образуване на
досъдебното производство в хода на административнонаказателното производство по
съставяне на АУАН.
На
първо място, защото полицейските служители, чиито показания съдът кредитира,
бяха категорични, че подсъдимият е управлявал автомобила, а лицето с този
прякор е дошъл около 30 минути по-късно в управлението, след като подсъдимият
разговарял с него по телефона.
В
подкрепа на извода, че това е защитна версия на подсъдимия, са и
противоречивите показания на неговия чичо, който е бил в автомобила по време на
движение – св. К.К., който заявява, че подсъдимия без да пали автомобила,
седнал зад волана, за да го бутнат, защото „Кольо Мигача“ избягал. Поведение,
което самият подсъдим не е споменавал и същото води до извод, че свидетелят
опитва да прикрие уличаващия племенника му факт.
От
справката за водач, направена от МВР, е видно, че подсъдимият е неправоспособен
и не е придобивал право да управлява МПС от каквато и да е категория.
Наказването
за същото деяние по административен ред се доказва с приложеното наказателно
постановление, което е влязло в законна сила като необжалвано.
В
тази връзка съдът кредитира показанията на С.Т., депозирани на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие, от които се установи,
че след като е получила наказателното постановеление го е предала на
подсъдимия. Абсурдна и противоречаща на другите доказателства е поддържаната
впоследствие версия, че С.Т. не предала наказателното постановление на
подсъдимия, а други документи.
Относно
връчването бе разпитан и полицейският служител Х.К., който потвърди
обстоятелствата по връчване, отразени писмено в наказателното постановление.
В
подкрепа на това, че подсъдимият е знаел за наказанието по административен ред,
е и неговото обяснение дадено пред съда – „Аз знам, че съм наказван преди това
и затова си карам с шофьор…“
По
отношение на това, че в други случаи подсъдимият е използвал услугите на други
лица, за да го возят, включително на „Кольо Мигача“, свидетелства и
полицейският служител В.И..
От
това обаче не следва, че и в процесния момент друг е управлявал автомобила.
Напротив, ескалирането на емоциите поради възникналия конфликт дава логично
обяснение защо подсъдимият е решил да поеме управлението, въпреки че знае, че е
наказван за това.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Чл. 343в, ал. 2 НК въздига в престъпление
управлението на моторно превозно средство без съответното свидетелство в
рамките на 1-годишния срок от наказването му по административен ред за същото
деяние, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от 500 до 1000 лева.
Обвиняемият Б. е осъществил
престъплението от обективна страна и субективна страна.
Изпълнителното деяние е осъществено
чрез управление на лекия автомобил на 02.01.2018 г., след като с влязло в сила
наказателно постановление на началника на РУ Троян Б. е бил наказан с
административна глоба за това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление на такова.
Изпълнено е условието деянието да е
извършено в рамките на 1 година от датата на наказването по административен ред,
в случая деянието е извършено след 2 месеца.
Наказателното постановление е влязло в законна сила на 27.10.2017 г.,
който извод следва от нормата на чл. 64, б. „б“ ЗАНН, съгласно който влизат в
сила наказателните постановления, които не са били обжалвани в законния срок.
7-дневния срок за обжалване е изтекъл на 26.10.2017 г. и в същия Б. не е подал
жалба, следователно правилно е отразено, че на следващия ден – 27.10.2017 г. ,
наказателното постановление е влязло в законна сила.
Неоснователни са възраженията на защитника
адв. Р., че поради липсата на лично връчване, наказателното постановление не е
влязло в законна сила. Вярно е, че съгласно нормата на чл. 58, ал. 1 ЗАНН се
предвижда лично връчване на наказателното постановление срещу подпис.
Едновременно с това, обаче, ал. 2 на същия текст урежда възможността да се
презумира връчване, когато нарушителят не е намерен на адреса.
Самия ред за връчване, обаче, е
уреден в НПК чрез препращане по силата на чл. 84 ЗАНН. По правилата на НПК се
предвиждат няколко начина за връчване, включително на основание чл. 180, ал. 2 НПК чрез пълнолетен член от семейството на адресата, какъвто е настоящият
случай.
Налице
е отрицателното условие – липса на съответно свидетелство. За управляваното
МПС, съгласно чл. 150а, ал. 1, вр. ал. 2, т. 6 ЗДвП, водачът трябва да
притежава свидетелство за категория В. Б. не притежава никакво свидетелство и
не е придобивал никога правоспособност.
От субективна страна Б. е действал
умишлено – съзнавал е забраната да управлява МПС без да притежава свидетелство
за управление, след като вече е бил наказван по административен ред за това и
именно съзнавайки тази забрана, си е осигурявал „шофьори“ в други случаи на
нужда да използва МПС.
По изложените
съображения съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК.
След като съобрази
квалификацията на престъплението и данните за съдимост на извършителя, съдът
прецени, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, след като е настъпила реабилитация за
предходните приложения на института, съгласно указанията на ТР №2/2018 г. ОСНК,
ВКС.
Предвид горното, след като съдът
призна В.Б. за виновен в извършеното престъпление го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 3000
лева.
Подходящото административно
наказание съдът определи в размер над средния, като съобрази, че опасността,
която Б. е създал за безопаснотта на движението е в значително по-висока
степен, тъй като той е награмотен. Едновременно с това, съдът оцени и
предходният наказания, които са погасени поради изтичане на изпълнителната
давност, но едновременно с това са показателни за недобрите личностни качества
на дееца.
Воден от горното и на основание
чл.378, ал.4, т.1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...........................