Присъда по дело №5027/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 82 по НОХД № 5027/2023г. по описа на РС Бургас,
обявена в публично съдебно заседание
Производството по делото е образувано след като с Решение № 98/11.12.2023г. по
ВНОХД № 249/2023г. на БАС е отменено протоколно определение № 460/02.10.2023г. по
НОХД № 3168/2023г. на РС Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Повдигнато е от Районна прокуратура Бургас обвинение с обвинителен акт, внесен
срещу И. А. К., ЕГН **********, ********* за това, че в периода от 24.06.2023 г. до
25.06.2023 г., в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед
за защита от домашно насилие № 68/14.12.2022 г., по описа на РС Бургас, както следва:
На 24.06.2023 г., около 07.36 часа, в гр.Бургас не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие № 68/14.12.2022 г., издадена въз основа на решение № 2869/14.12.2023 г.,
постановено по Гражданско дело № 20222120107390 по описа на Районен съд гр. Бургас,
като приближил на по-малко от 20 (двадесет) метра Н. И. Б. ЕГН ********** и А. И. К. ЕГН
********** и жилището, в което те живеят, находящо се в ***************;
На 24.06.2023 г., около 10.05 часа, в гр. Бургас не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие № 68/14.12.2022 г., издадена въз основа на решение № 2869/14.12.2023 г.,
постановено по Гражданско дело № 20222120107390 по описа на Районен съд гр. Бургас,
като приближил на по-малко от 20 (двадесет) метра Н. И. Б. ЕГН ********** и А. И. К. ЕГН
********** и жилището, в което те живеят, находящо се в ***************;
На 25.06.2023 г., в гр. Бургас не изпълнил заповед за защита от домашно насилие №
68/14.12.2022 г., издадена въз основа на решение № 2869/14.12.2023 г., постановено по
Гражданско дело № 20222120107390 по описа на Районен съд гр. Бургас, като приближил на
по-малко от 20 (двадесет) метра Н. И. Б. ЕГН ********** и А. И. К. ЕГН **********-
престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство съдът направи всичко възможно, за да осигури
правото на лично участие на обвиняемия в процеса, но същият не се яви, редовно призован,
не беше установен, въпреки проведеното общодържавно щателно издирване и взетата мярка
за неотклонение, поради което и делото се разгледа в негово отсъствие на основание чл. 269,
ал. 2, вр. ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3 НПК като правото на защита беше осигурено чрез участието на
служебен защитник адв. Н. А. на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК.
В разпоредително заседание прокурорът и защитникът застъпиха становище, че в хода
на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и да налагат прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурор.
С определение по въпросите, предвидени в чл. 248 НПК съдът прие, че делото е
подсъдно на съда. Констатира, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство; не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдими; че не е необходимо разглеждането на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, вещо лице, преводач
или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по
делегация. Съдът потвърди взетата мярка за неотклонение. Намери се, че липсват основания
производството по делото да протече по реда на някое от особените правила, поради което
делото протече по общия ред в отсъствие на подсъдимия.
В хода на проведените съдебни прения прокурорът поддържа обвинението, счита, че е
доказано престъплението, за което е повдигнато обвинение, като намира, че наказанието
следва да се определи на „глоба” в размер на 1500 лева.
1

Защитникът на подсъдимия намира, че не е налице умисъл за извършване на
престъплението, поради което пледира за оправдателна присъда, а в случай, че се намери, че
са налице всички субективни и обективни признаци, то да се наложи наказание глоба в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Съдът установи самоличността на подсъдимия от материалите по делото като
подсъдимият И. А. К. с ЕГН **********, ***************, осъждан.
Свидетелката Н. Б. ЕГН ********** и подс. И. К. живеели на съпружески начала в гр.
Бургас, като от съвместното си съжителство имали родено едно дете- А. К., род. на *** г. И.
К. започнал системно да злоупотребява с алкохол и да упражнява физическо и вербално
насилие спрямо св. Н. Б.. Това довело до влошаване на отношенията между тях. Вследствие
на упражнено физическо и психическо насилие от страна на подс. И. К. над св. Н. Б., по
молба на последната (понастоящем омъжена с фамилия Б.) било образувано гражданско
дело № 20222120107390 от 2022 г. по описа на Районен съд Бургас, XXXII граждански
състав по реда на чл. 4 от Закона за защита от домашно насилие. С решение № 2869 от
14.12.2022 г., по горепосоченото съдебно производство били наложени мерки за защита на
св. Н. Б. и малолетния й син, като подс. И. А. К. се задължавал да се въздържа от домашно
насилие спрямо св. Н. Б. и малолетния И. А. К.. Наред с това И. К. бил отстранен от
семейното им жилище, съвместно обитавано от него, св. Н. Б. и малолетния А. К., находящо
се в ********* за срок от една година. На подс. И. К. било забранено да приближава на по -
малко от 20 (двадесет) метра постр. Н. Б. и малолетния А. К., жилището, в което те живеят
на адрес *********, детската градина на детето „***“ с филиал „***“, местоработата на св.
Н. Б., както и местата им за социални контакти и отдих за срок от една година. Съгласно
посоченото решение, на малолетния А. К. било определено временно местоживеене при св.
Н. К.а на адрес *************** за срок от една година. На св. Н. Б. била издадена заповед
за защита № 68/14.12.2022 г. на основата на решение № 2869 от 14.12.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20222120107390 от 2022 г. по описа на Районен съд Бургас, XXXII
граждански състав.
На 21.12.2022 г. подс. И. К. бил призован да се яви в Първо РУ ОДМВР Бургас, където с
протокол за полицейско предупреждение от 21.12.2022 г. бил уведомен за издадена заповед
за защита № 68/14.12.2022 г. по описа на Районен съд Бургас, XXXII граждански състав и
предупреден да не осуетява изпълнението на същата и за отговорността, която носи по чл.
296, ал. 1 от НК. Съгласно решение № 89 от 09.02.2023 г. на Районен съд Бургас, в сила от
25.02.2023 г. подсъдимия И. К. нарушил издадената заповед за защита и бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК на 05.01.2023г., като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Въпреки това, на 23.06.2023 г., подс. И. К. бил в град Бургас и посетил заведение в
близост до „***“ в гр. Бургас. Подс. К. употребил голямо количество алкохол. По същото
време, в „***“ се намирали св. Б., св. А. М. и св. В. Н.. Те видели подс. К.. Същият бил във
видимо нетрезво състояние, залитал и лягал по пейките като св. Б. позволила на подсъдимия
да види детето въпреки ограничителната заповед, тъй като той отсъства от Бургас.
На 24.06.2023 г. около 07:36 ч. св. Н. Б. била в жилището си, находящо се в г*********,
заедно с малолетния А. К., като двамата спели в спалнята на жилището. св. Н. Б. се
събудила от шум в коридора. Отворила вратата на спалнята и видяла, че И. К. се намира в
коридора. Тъй като жилището се намирало на първия етаж, подс. К. се покатерил през
2

терасата и навлязъл в пространството на апартамента на Б.. Н. Б. подала сигнал на ЕЕН 112,
а подс. К. избягал през терасата. На място пристигнали полицейски служители при 01 РУ
Бургас, но подс. К. вече не бил установен в района.
Св. Н. Б. се обадила на своя приятелка-св.Я. Т., за да я помолили да я придружи до
сградата на 01 РУ Бургас. Същата незабавно отишла в дома й. Закарала с личния си
автомобил св. Б. и детето й до сградата на 01 РУ Бургас за даване на сведения по подадения
сигнал. Около 10:05 часа, св. Я. Т., върнала св. Н. Б. и детето й обратно до дома им. Св. Н. Б.
видяла, че на стълбите пред дома й седи подс. К. и я чака. св. Н. Б. се притеснила и се
обадила на спешен телефон 112 като помолила за съдействие от органите на МВР. На място
бил изпратен автопатрул в състав св. И. Б. и св. Д. У..
Междувременно на адреса пристигнали и св. В. Н. и св. А. М., с които по-рано св. Б.
имала уговорка да отидат на плаж. Същите видели, че подс. К. се намира в непосредствена
близост, на разстояние по-малко от двадесет метра от св. Н. Б. и малолетния А. К.. подс. И.
К. приближил непосредствено св. Б., както и сина им А. К. и дори го държал за ръка. И. К.
не отправял заплахи и закани, както и нямало физическа агресия спрямо св. Н. Б. и
малолетния А. К..
На 25.06.2023 г., св. Н. Б. и малолетния А. К. се разхождали около дома си, били в парка
отново заедно със св. В. Н. и св. А. М. и решили да отидат на пазар. Пред дома на Б. обаче в
близост до кафемашина стоял отново подс. И. К. и чакал св. Б.. Когато преминали, покрай
подс. К., той заявил, че иска да говори със св. Н. Б. и поискал да види и сина си А. К..
Поискал от нея да му даде пари, за да си купи билет до гр. ***, където смятал да се прибира.
св. Н. Б. му заявила, че няма да му даде пари на ръка, но е готова да му купи билет.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: разпитите на свидетелите - св. Д. У. (л. 118 от
СФ); св. И. Б. (л. 119 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК);
Н. Б. (л. 120 СФ); Я. Т. (л. 122 гръб и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т.
2 НПК); А. М. (л. 123 гръб СФ и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК); очна ставка; св. В. Н. (л. 126 гръб СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК); изслушания в съдебно заседание запис CD-R, както и решение на РС
Бургас (л.33), Заповед за защита №68 (л.39), протокол за полицейско предупреждание (л. 36),
ведно с разписка (л. 37), удостоверяваща, че подсъдимия на 21.12.2022г. е получил препис от
решението и заповедта за защита, справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
Съдът прие фактическата обстановка въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства като показанията на свидетелите взаимно
се допълват и съдът ги кредитира. Съдът намира, че следва да посочи само следното: при
изводите си относно фактите не постави в основата им и не взе предвид прочетените
показания по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на св. У. и св. Б., дадени пред орган на ДП, тъй като
съгласно представените протоколи за разпит на свидетел единият разпит (л. 22 ДП) е
изготвен на 24.06.2026г., а другият (л. 17 ДП) - на 24.06.2022г. като съответно в единия
случай все още не е настъпила посочената година, а в другия – св. Б. и подсъдимия все още
са съжителствали заедно и съответно заповедта не е породила своето действие като издадена
едва през месец декември 2022г. Органът, който е провел разпит не може да се разпитва в
хода на съдебното следствие съгласно изричната забрана на чл. 118, ал. 2 НПК - лицата,
които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да
бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са
3

изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, поради което и последицата е
да се изключат прочетените показания, обективирани в протоколите от доказателствената
съвкупност. Въпреки това обаче изложената по-горе фактическа обстановка се доказа по
безспорен начин от разпитите, проведени в хода на ДП на останалите свидетели и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, както и от разпитите проведени в хода на съдебното
следствие - на св. У. и св. Б., както и на св. Б., св. Т., св. М. и св. Св. Н., а и от изслушания в
съдебно заседание запис, представен от Дирекция национална система 112, Районен център
112 Бургас и съпроводителното писмо. Еднопосочни са показанията относно датата на
нарушението, подадения сигнал на тел. 112, часа, в който е бил подаден сигнал и
разстоянието, на което се е намирал подсъдимия от св. Б.. Съдът констатира противоречие в
показанията на св. М. и св. Н., от една страна, и тези на св. Н. Б., от друга, относно това
дали подсъдимият е нарушил заповедта за защита на 25.06.2023г. като се приближил на по-
малко от 20 метра до св. Б. и А. К., поради което и св. М. и св. Б. бяха поставени в очна
ставка помежду си. Безспорно се установи изложеното от св. М. и св. Н., че на датата
25.06.2023г. подсъдимият е доближил на разстояние по-малко от 20 метра св. Б. и сина им
като това обстоятелство очевидно беше убягнало от спомените на св. Б.. Последната в
разпита си заяви, че подсъдимият нееднократно е нарушавал заповедта за защита и поради
това съда намира, че не може да се очаква да има ясен спомен за всяко едно нарушение,
предвид и изминалия период от време. При поставяне в очна ставка обаче със св. М., св. Б.
възпроизведе спомените си как подсъдимият я е доближил заедно със сина им, за да й
поиска пари за билет, с цел да се прибере в гр. ***. Същата не отрича обстоятелството и че
се е случвало да предоставя възможност на подсъдимия да се вижда със сина си и да го
доближава въпреки издадената заповед за защита като същата заявява, че не е подавала
сигнал, „…защото, разбирате ли, когато той дойде и гушне детето, детето е още мъничко и
няма как да го отскубна от ръцете му. Все пак сме хора в крайна сметка.”
Ето защо и съдът се довери на показанията на разпитаните по делото свидетели с
посочените по –горе условности и намери, че се установява изложената фактическа
обстановка по безспорен начин.
От правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така
и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 НК е предвидено, че който попречи или осуети по
какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до
три години или глоба до пет хиляди лева.
Престъплението е насочено срещу правосъдието, като засяга обществените отношения,
гарантиращи изпълнението на съдебните актове и издадените с тях разпореждания. На
първо място от обективна страна, съдът счита, че първото изискване на закона - да има
издадена заповед за защита от домашно насилие, е налице. Такава заповед е издадена като с
решение от 14.12.2022 г. по гр. дело № 7390/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, на
подсъдимия е вменено задължение да се въздържа от прояви на домашно насилие спрямо св.
Н. М. (понастоящем Б.) и синът им А. К. и е било забранено да приближава жилището,
детската градина, местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок от една
година като решението е обявено на 14.12.2022г. и е издадена Заповед за защита №
68/14.12.2022г. като решението и заповедта са връчени на подсъдимия И. К. на 21.12.2022г.
Към 24.06.2023г. и към 25.06.2023г. тази заповед все още е действала и подсъдимият е бил
4

запознат с нейното съдържание от органите на ОД МВР както и е бил съставен
предупредителен протокол за отговорността, която носи в случай на нарушаване.
Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано като „не изпълни” заповедта.
Законодателят е инкриминирал всяко едно поведение (действие или бездействие) на дееца,
което обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в издадения съдебен акт.
В конкретния случай заповедта заповядва на подсъдимия да се въздържа от прояви на
домашно насилие и заедно с това въвежда задължение на подсъдимия да не приближава
жилището, детската градина, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
свидетелката и детето им за срок от една година.
В конкретния случай, с действията си, подсъдимият не е изпълнил заповедта като на
24.06.2023г. рано сутринта не само е доближил жилището, но и е влязъл в жилището на св.
Б. и сина им, а след това по-късно в същия ден е бил в близост до дома им и в
непосредствена близост до св. Б. и сина им като ги е изчаквал да се приберат, както и на
следващия ден - 25.06.2023г. е бил в близост до жилището им и е изчаквал св. Б. да се
прибере със сина им, бил е на разстояние по-малко от двадесет метра от нея и сина им и е
настоявал да му бъдат дадени пари, за да се прибере в гр. ***. С оглед горното поведението
на подсъдимия изпълва със съдържание изпълнителното деяние на престъплението по чл.
296, ал. 1 НК като сочи за явно незачитане на постановения съдебен акт и въведените с него
забрани.
На следващо място трите деяния, за които подсъдимия беше признат за виновен, се
квалифицираха като „продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал.1 НК, защото са
извършени през непродължителен период от време - в рамките на само два дни и
осъществяват състава на едно и също престъпление. Извършени са при една и съща форма
на вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и трите деяния също е сходна
като подсъдимият е знаел, че по силата на съдебната заповед му е забранено да доближава
Н. Б. и А. К., техния дом и въпреки това е посетил дома им не по установения за това ред и е
доближил на по-малко от двадесет метра.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Той е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от страна на подсъдимия, че БРС е издал валидна съдебна заповед за защита от
домашно насилие, която го задължава да се въздържа от актове на домашно насилие и да не
приближава жилището и до св. Б. и сина им, като е предвиждал, че с действията си няма да
зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева страна същият е искал именно да
наруши забраната.
С оглед на горното настоящият състав прие, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по 296, ал. 1 от НК, за
което му е повдигнато обвинение.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе
предвид, че законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до три години или
„глоба“ до пет хиляди лева. Съдът взе предвид, че се касае за млад човек, че същият е
съдействал на разследването, че не е проявил агресия и е изпълнил дадените му от
пристигналите на място служители на МВР указания, като преценява, че степента на
обществена опасност на самия деец не е висока. Още повече, че съгласно показанията на св.
Н. той е „работен“ човек, поради което и съдът намери, че подходящото в случая наказание
е „глоба” . Съдът определи размера на наказанието съгласно чл. 54 НК и при
индивидуализиране на нейния размер взе предвид това, че подсъдимият има да се грижи за
дете, това, че към момента от събраните в хода на съдебно следствие доказателства се
5

установи, че е загубил работата си, оцени се това, че не е бил агресивен и самата св. Б. е
проявявала в други случаи „човещина” като му е разрешавала да се види с детето и да го
прегърне. Оцени се и обстоятелството, че делото се разглежда за втори път като е било
възобновено и при първото разглеждане подсъдимият е сключил споразумение като е
съдействал на правосъдието и е искал бързо разглеждане и приключване на делото, без да се
провежда съдебно следствие. Единственото отегчаващо обстоятелство, което този състав
констатира е това, че заповедта не е нарушавана еднократно, касае се за многократни
нарушавания именно на тази заповед като подсъдимият е бил освобождаван от наказателна
отговорност и въпреки това отново е нарушил заповедта за защита. Ето защо и съдът
намери, че размерът на наказанието „глоба“ следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства и затова го определи в размер на 1500 лева като счита,
че по този начин ще се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК и ще се способства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По разноските:
На основание чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сумата в размер на
5 лева държавна такса в полза на държавата по сметка на РС Бургас в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Съдът постанови 1 бр. CD-R на л. 49 ДП да остане приложено по делото за срока на
съхранение в архив, след което да се унищожи заедно с делото по реда на ПАС.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	82
Дата:	7 май 2024 г. (в сила от 23 май 2024 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20232120205027
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 декември 2023 г.

Присъда по дело №5027/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите