Решение по дело №4934/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2662
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Ивалена Димитрова
Дело: 20233110104934
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2662
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивалена Д.а
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110104934 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „В. и к. – Варна“ ООД срещу И. В. М., ЕГН **********,
иск с право основание чл. 233, ал.1, изр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да опразни и
предаде на ищеца държането на следния недвижим имот: апартамент № 34, находящ се в гр.
., ж.к. „...“, бл. ..., вх. ..., със застроена площ от 90,65 кв. м, състоящ се от коридор, кухня и
дневна, две спални, килер, тоалетна, баня и два балкона, както и изба с площ от 3,75 кв.м.
В исковата си молба ищцовото дружество сочи, че на 12.06.2016 г. с ответника, който
към датата на сключване на договора е бил служител при последното, са сключили договор
за наем на процесния имот, като в същия било изрично предвидено, че договорът за наем се
прекратява без предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на
наемателя/служителя – чл. 7.5. от Договора. В чл. 6.8 било предвидено, че наемателят е
длъжен да върне наетия имот в едномесечен срок от прекратяване на договора. Излага, че
трудовото правоотношение на ответника било прекратено на 23.01.2023 г., на основание чл.
331, ал. 2 от КТ, като заповедта за уволнение била връчена на И. М. на 20.01.2023 г.
Заявява, че на ответника е връчена при отказ и изрична покана да освободи
процесния имот в едномесечен срок от получаване на поканата, до 01.04.2023 г. След
изтичане на посочения срок ответникът продължава да ползва процесния имот без правно
основание и отказва да го напусне.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира се
1
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът И. М., чрез адв. Р., е депозирал писмен
отговор, с който заявява, че към настоящия момент ответникът и неговото семейство
ползват процесния имот. Твърди, че е извършил СМР в процесния апартамент, тъй като
същият бил в критично състояние и не бил годен за живеене. Застъпва становище за
нищожност на чл. 6.11 от Договор за наем на недвижим имот от 12.07.2016 г.
В съдебно заседание ищцовото дружество „В. и к. – Варна“ ООД, чрез адв. В.,
поддържа исковата молба. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът И. М. не се явява лично, представлява се от адв. Р..
Настоява за отхвърляне на предявената претенция. Заявява, че не поддържа наведеното в
отговора на исковата молба становище за нищожност на договорна клауза. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото договор за наем се установява, че на 12.07.2016 г.
страните по делото са сключили договор за наем на недвижим имот, представляващ
ведомствен апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. „...“, бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., с площ
90,65 кв.м, състоящ се от коридор, кухня и дневна, две спални, килер, тоалет, баня и два
балкона, както и изба с площ от 3,75 кв.м, срещу месечен наем от 105 лева. В раздел II -
Права и задължения на страните, чл. 6.8 от договора е посочено, че наемателят следва да
върне наетата вещ в едномесечен срок при прекратяване на договора за наем. В раздел III
- Прекратяване на договора, в чл. 7.5 е отразено, че договора се прекратява без предизвестие,
при прекратяване на трудовия договор между наемателя и наемодателя.
Представена е и Заповед №ЗД-204/13.07.2016 г. за настаняването на И. В. М. и
членовете на неговото семейство: Ю. Г. – съпруга, и Д. И. М. – дъщеря.
Видно от Заповед за прекратяване № 13/18.01.2023 г., трудовото правоотношение на
И. В. М. е прекратено на основание чл. 331, ал. 2 КТ, считано от 23.01.2023 г. В заповедта е
отразена дата на връчване 20.01.2023 г., положени са подписи в графите служител и
управител.
Видно от представената покана от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД,
изх. № 01.03.2023 г., в същата е посочено, че на основание чл. 6.8 от договора за наем
наетата вещ следва да бъде върната в едномесечен срок, считано от датата на получаване на
настоящата покана. Обективирано е, че лицето отказва да подпише поканата. Последната е
връчена на 01.03.2023 г. при свидетели Х. К. и Г. М..
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на осъдителния иск с квалификация чл. 233, ал.1, изр.1 ЗЗД се
2
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало наемно
правоотношение между страните, прекратяване на правоотношението и неизпълнение от
наемателя на задължението да върне наетата вещ.
Съдът намира, че всички предпоставки, обуславящи основателността на иска, са
налице.
От доказателствата по делото се установи, че между страните по делото е възникнало
валидно наемно правоотношение по договор за наем на недвижим имот, представляващ
ведомствен апартамент. Съдът приема, както от наведеното в отговора на исковата молба,
така и от представената заповед за настаняване, че задължението на наемодателя да
предаде за временно ползване отдаваната под наем вещ е изпълнено надлежно и ищецът е
изправна страна по договора. В процесния договор за наем изрично е уговорено между
страните, че задължение на наемателя е да върне наетата вещ в едномесечен срок при
прекратяване на този договор. Няма спор, че трудовото правоотношение е прекратено на
23.01.2023 г. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че към настоящия момент
ответникът и неговото семейство ползват и обитават процесния имот.
С прекратяването на договора възниква задължение на наемателя И. М. да върне
предоставената вещ, изискуемостта на което задължение е настъпило с изтичане на
едномесечен срок от прекратяване на договора. Както беше посочено, имотът се намира във
фактическа власт на ответника, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски за производството се
поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК; същият е направил искане за присъждането
им и доказва извършени такива в размер на 892 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, от които 52 лева - държавна такса, и 840 лева - заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно предвид фактическата и
правна сложност на делото. С оглед цената на предявения иск по чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК -
1260 лева, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 426 лева без
вкл. ДДС, съответно 511,20 лева с вкл. ДДС, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. В. , ж. к. ..., бл. ..., вх. ..., ап. ..., да
опразни и предаде на „В. и к. – Варна“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., р-н „........“, ул. „......“ № ...., на основание чл. 233, ал.1, изр. 1 ЗЗД,
фактическата власт върху недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в гр.
В., ж.к. „...“, бл. ...., вх. ... със застроена площ от 90,65 кв. м, състоящ се от коридор, кухня и
3
дневна, две спални, килер, тоалетна, баня и два балкона, както и изба с площ от 3,75 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. В. ,
ж. к. ..., бл. ..., вх. ..., ап. ..., да заплати на „В. и к. – В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, р-н „........“, ул. ...... № ...., сумата от 511,20 лева
(Петстотин и единадесет лева и 20 ст.), представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и платено по банков път
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4