Р Е Ш Е Н И
Е
№4312, 31.10.2012г., гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди и дванадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: В.Т.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3500 по описа за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.Д.Г., с ЕГН **********,***, против Г.Й.Г., с ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, чл.59, чл.56 и
чл.53 от СК, а именно: за прекратяване на брака на страните сключен на 07.05.2005г. в гр.Варна, с Акт за граждански брак
№0456 от 07.05.2005г. издадена от Община Варна, като дълбоко и непоправимо
разстроен; за предоставяне на родителските права върху роденото от брака непълнолетно
дете Й. Г.Г., с ЕГН ********** на ищцата, и определяне на ответника на режим на
личен контакт; за осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на минималната заплата за страната, с падеж всяко първо число на месеца,
за който се дължи същата, считано от датата на фактическата
раздяла-01.04.2011г. до настъпване на законово основание за изменението или
прекратяването й; за предоставяне на ответника на ползването на семейното
жилище, собственост на родителите на съпруга, находящо се в гр.С., ул.”Велико
Търново” №9А, ет.2, както и за запазване от съпругата на брачното фамилно име-Г..
В исковата молба се твърди, че от бракът e родено детето Й. Г.Г., с ЕГН
**********, което страда от хронично заболяване: бронхиална астма-атопична
форма, средно тежко персистиращо протичане, извънпристъпен стадий, алергичен
ринит с 50 % степен на увреждане. Твърди се, че отношенията между съпрузите, не
протичали добре, като често се стигнало до психически и
физически тормоз упражняван от страна на съпруга спрямо съпругата. Твърди се,
че този ход на брачните отношения задълбочил неразбирателството между съпрузите
и довел до фактическата им раздяла от 01.04.2011г., когато ищцата напуснала
семейното жилище в гр.С., което е
собственост на родителите на съпруга, след което същата заживяла с детето при
своя баща в гр.Девня. Твърди се че от посочената дата бащата не е давал
издръжка за детето.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е
постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответника заявява, че
не желае прекратяване на брака. В условията на евентуалност ответника заявява,
че желае да му се предостави упражняването на родителките права върху роденото
от брака дете, тъй като разполага с по-добри финансови и битови условия за
отглеждане на детето.
Контролиращата страна Д-я ”СП”-гр.Девня,
чрез постъпила по делото писмена молба подържа становище, че в интерес на
детето е родителските права по отношение на него да се предоставят за
упражняване на майката, като на бащата се определи режим на личен контакт и
последния да бъде осъден да заплаща издръжка на детето.
Съдът, след преценка на събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото Удостоверение за
граждански брак издадено от Община Варна въз основа на Акт за граждански брак №0456
от 07.05.2005г. е, че Н.Д. Р., с ЕГН ********** и Г.Й.Г., с ЕГН **********, са
сключили граждански брак на 07.05.2005г. в гр.Варна, като съпругата е приела да
носи брачно фамилно име-Г..
От предоставеният по делото заверен препис от
Удостоверение за раждане издадено от Община Варна, въз основа на Акт за раждане
№1525 от 07.09.2005г. се установява, че от брака има родено едно дете: Й. Г.Г.,
с ЕГН **********, което понастоящем е на 7 години.
По делото е приет заверен препис от Експертно решение
№0381 от 23.02.2011г. на ТЕЛК при МБАЛ ”Св.Анна”-Варна, от който се установява,
че детето Й. Г.Г. страда от бронхиална астма-атопична форма, средно тежко
персистиращо протичане, извънпристъпен стадий, алергичен ринит, поради което му
е определена 50 % степен на увреждане, за срок от две години.
По делото е представен заверен препис от
Съдебномедицинско удостоверение №26/2008г. издадено от съдебен лекар при ДКЦ
”Света Марина”-Варна, от който е видно че при извършен на 28.03.2008г. преглед
по тялото на ищцата са установени следните увреждания: хематом на клепачите на
двете очи, Кръвонасядане, оток и ожулване по гърба на носа, отделни
кръвонасядания по челото дясното, слепоочие и лявата скула. Установява се още,
че посочените увреждания отговарят да са получени по описания от пострадалата
начин, а именно нанесен побой от съпругът й.
От показанията на свидетеля Д.В.Р., баща на ищцата, които съдът цени при
условията на чл.172 от ГПК отчитайки тяхната възможна заинтересованост, но като
убедителни, изградени в резултат на лични възприятия, кореспондиращи с
писмените доказателства по делото и неопрвоергани от страна на ответника, се
установява, че от самото начало на брачната връзка съпрузите са имали конфликти
и противоречия. Установява се, че ищцата постоянно се оплаквала от упражняван,
върху нея психически и физически тормоз, от ответника. Установява се, че
свидетеля е бил очевидец на конфликт при който ответника блъснал ищцата по
стълбите. Установява се, че от 01.04.2011г. съпрузите не живеят съвместно, тъй
като на посочената дата ищцата се изнесла от семейното жилище в гр.С. и заедно
с детето Й. се преместили да живеят в жилището на нейният баща в гр.Девня.
Установява се, че след фактическата раздяла на съпрузите, ответника започнал да
посещава жилището на бащата на ищцата, като предизвиквал скандали, който
налагали намесата на органите на полицията. Установява се, че ищцата се
страхувала от поведението на ответника, което налагало в дома на свидетеля
винаги да има ”пазител”. Установява се още, че в през пролетта на 2012г.
ответника се ”самонастанил” в жилището обитавано от ищцата, като след около
месеци и половина, или два се изнесъл. Според показанията на свидетеля от
момента на фактическата раздяла ответника не е участвал в издръжката на детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
В брачните отношения на съпрузите е настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство, като бракът не съдържа минимална наличност на
изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка. Агресивното
поведение на ответника е мотивирало съпругата да напусне семейното жилище, като
понастоящем съпрузите са във фактическа раздала, с продължителност от около
година и половина. Изложеното е основание за съдът да приеме, че бракът
съществува формално, без да е налице възможност за възстановяване на нормални
брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е
довела до разкъсване на семейната общност по необратим и непреодолим начин,
като брачната връзка съществува само формално и не е полезна за съпрузите, и за
обществото.
Изложеното обуславя извода, че бракът следва да бъде
прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Предвид липсата на искане по чл.49, ал.3 от СК съдът
не дължи произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака. Изложеното
важи и по отношение на въпроса за издръжка между съпрузите, след прекратяване
на брака.
По отношение на родителските права:
Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.2 и ал.4 от СК и
с оглед на събраният по делото доказателствен материал, от който се установява,
че след настъпване на фактическата раздяла на съпрузите, грижите за
отглеждането и възпитанието на роденото от брака непълнолетно дете, се полагат
преимуществено от ищцата и като съобрази пола, и възрастта на детето, съдът
приема, че следва да бъде определено местоживеене на същото при неговата майка,
на която следа да се предостави и упражняването на родителските права. На
бащата, следва да се определи режим на лични контакти, съобразен с възрастта на
детето, а именно ответника да има право да вижда и взема дето всяка първа и
трета седмица от месеца, през два от почивните дни за времето от 09.00 часа до
18.00 часа, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
По отношение на издръжката:
Предвид факта, че ищцата ще упражнява родителските
права, респективно същата ще осъществява непосредственото отглеждане на детето,
то следва да се определи размера на дължимата от ответника издръжка за детето,
включително и за минало време, каквато претенция има предявявана по настоящото
дело.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът
изхожда от възможностите на родителите и от нуждите на детето, с оглед на
възрастта и здравословно му състояние, и свързаните
с тях специфични потребности от храна, медикаменти, облекло, учебни пособия и
др. необходими за правилното физическо израстване и хармонично развитие на
личността, и съобразно обществено икономическите условия на живот в
страната. Предвид горното съдът приема, че за задоволяване на нуждите на
детето-Й., което към момента е на 7 години и
страда от остро хронично заболяване, месечно са необходими 250лв.
По делото не се събраха конкретни данни за доходите
на родителите, но предвид обстоятелството, че бащата е в работоспособна
възраст, съдът приема, че същия при едно активно поведение е в състояние да
реализира доходи около средните за страната, или около 750лв. Ето защо и като
съобрази, че бащата няма други алиментни задължения, както и че
непосредствените грижи по отглеждане на детето се полагат от неговата майка, които
има своя паричен еквивалент, съдът приема, че ответника следва да заплаща
издръжка в размер на 150лв., като остатъка следва да се поеме от ищцата. Така
определеният размер на издръжката се дължи от датата на фактическата раздяла на
страните-01.04.2011г. За разликата над сумата от 150лв. до претендирания размер
равен на минималната заплата за страната, иска следва да се отхвърли.
По отношение на ползването на семейното жилище:
Не се спори между страните и от данните по делото се
установи, че семейното жилище се намира в гр.С., ул.”Велико Търново” №9А, ет.2,
което е собственост на родителите на ответника. С оглед изявлението на ищцата,
че след напускане на семейното жилище е задоволила, своите и на детето жилищни
нужди и не желае да се ползва от сем.жилище, съдът намира че същото следва да
се предостави за ползване на ответника.
По въпроса за фамилното име на съпругата след
прекратяване на брака:
С оглед липсата на искане за възстановяване на
предбрачното фамилно име от ответницата и по аргумент от обратното на
разпоредбата на чл.53 от СК, след прекратяване на брака съпругата следва да
продължи да носи брачната фамилия.
Относно разноските в производството:
При този изход на делото и съгласно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК окончателната
държавна такса за развода, която съдът определя на основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК в размер на 50лв., следва да
се заплати по равно от съпрузите. На същото основание и предвид липсата на
сезиране на съда с произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака,
в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски, въпреки направеното нейна
страна искане. В тази връзка следва да се отбележи, че ползвания в цитираната
правна норма термин недобросъвестност на касае производството за прекратяване
на брак по исков ред, а токова за унищожаване на брака. В тежест на ответника
следва да се възложи държавната такса върху дължимата от същия издръжка, чиито
размер възлиза на 216лв.
На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК всяка от страните
следва да бъде осъдена да заплати по 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод брака между Н.Д.Г., с ЕГН **********
и Г.Й.Г., с ЕГН **********, сключен
на 07.05.2005г. в гр.Варна, за което от Община
Варна е съставен Акт за граждански
брак №0456 от 07.05.2005г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА детето Й. Г.Г., с ЕГН **********, да живее
при майка си Н.Д.Г., с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете Й. Г.Г., майката Н.Д.Г..
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Г.Й.Г., с детето Й. Г.Г., както
следва: бащата ще може да вижда и
взема детето, всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 09.00 часа в
събота, с преспиване, до 18.00 часа в неделя, както и за 30 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., с ЕГН **********,***, да заплаща месечна издръжка в полза детето Й. Г.Г., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Н.Д.Г., в размер на 150лв., с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, считано от 01.04.2011г. до настъпване на законна
причина за отмяна или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неизплатена вноска, до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 150лв. до претендирания размер равен на минималната
заплата за страната, която понастоящем е 290лв.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С., ул.”Велико Търново” №9А, ет.2, собственост на
родителите на съпруга, на Г.Й.Г..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи фамилно
име-Г..
ОСЪЖДА Г.Й.Г., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВСС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 216лв., както и 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВСС, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: