Р Е
Ш Е Н
И Е № 81
гр.
Шумен 9.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесети март , две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Окръжен съдия:
Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева , като разгледа докладваното от окръжният
съдия гр. дело №336 по описа
за 2018г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.49
във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба Е.Н.П. и Т.С.П. в качеството им на родители и законни представители на ищеца Н.Т.П. твърдят
,че на 19.09.2016г., около 11.30 часа, в гр. Ш.,
в Градската градина, майката Е.Н.П. седнала да пие кафе, като била заедно с
двете си невръстни деца, току-що навършили 2 години - близнаците Н.Т.П. и Р. Т.П..
Децата играли с топка и ритайки я
стигнали до фундамент, който се намирал до кафе “Ретро“, в тревната
площ. Имайки постоянна видимост към децата си, в един момент майката забелязва,
че върху фундамента, до който са децата има голям железен капак, който в единия
си край бил огънат. В този момент изведнъж видяла
как децата след писък и двете едно след друго пропадат в бетонната шахта. Върху
двете деца паднал железният капак. Чул се силен трясък от падането на капака и
тя се втурнала да спаси децата си. Инцидента се случил за секунди. В градската
градина по това време имало
доста посетители, като две момчета, се притичали
на помощ. Повдигнали железния капак и майката с ужас
установила, че Р. е паднал с гръб на земята, а Н.
върху него. Момчетата извадили
децата от шахтата. След това бил
подаден сигнал на 112 и на място пристигнали
два екипа с две линейки, които транспортирали
пострадалите до МБАЛ- гр. Ш..
В едната от линейките с едното дете до болницата пътувала майката Е. като придружител, а в другата линейка дядото
на пострадалото момче Н., който пристигнал
веднага след падането на внуците му. Е.П. ***
с двете си деца за извършване на редица изследвания за установяване на
фактическото им състояние. Данните
от приложената медицинска документация за Н.П. сочели, че детето било
хоспитализирано два пъти - първият път след инцидента на 19.09.2016г., когато
му е извършена операция и поставена метална остеосинтеза и вторият път за
отстраняване на имплантите. Съгласно Епикриза И.3.№ 15157/2016г., по КП 220- „Н. постъпил в болничното заведение на
19.09.2016г. и бил изписан на 22.09.2016г., като на 20.09.2016г.
му била извършена операция - „открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус“ - Извадка от оперативен
протокол № 440/20.09.2016г. Насрочени били
контролни прегледи за 30.09.2016г. и 05.10.2016г..Окончателно поставената
диагноза била „последици от счупване на горен
крайник с изключение на китката и дланта“. Поставена била и „метална остеосинтеза” и проведени консултации с педиатър и анестезиолог. На
03.11.2016г., видно от Епикриза И.3.№ 17648/2016г., по КП 222 и извадка от
Оперативен протокол № 261/03.11.2016г. от костта бил
отстранен имплантиран уред от „хумерус“.В периода на лечението били проведени редица
контролни прегледи, обективирани в амбулаторни листи, в които било констатирано следното: Амбулаторен
лист № 003646/21.11.2016г,- Анамнеза: „След фрактура на ляв хумерус. Лекуван
оперативно. Не може да движи пръстите на лявата ръчичка. Консултирано с
невролог, рехабилитатор. Предстои ЕМГ, рехабилитация“. Обективно състояние- Ляв
хумерус с оперативен цикатрикс.4 и 5 пръст висят неподвижно, почти пълна липса
на активни движения.“ Амбулаторен
лист № 2463/25.11.2016г. - Анамнеза:,, Преди два месеца пада в шахта и счупва
лява раменна става. Проведени оперативно лечение и имобилизация. Насочен за
консулт от лекар физиотерапевт, поради ограничени движения на 4,5 пръст на
лявата ръка. Обективно състояние - „Ограничени движения на лявата
ръка“.Амбулаторен лист № 004742/28.11.2016г.- Анамнеза: Оплаква се от
затруднено движение на 4,5 пръст на лявата ръка“. Обективно състояние- „Ляв
оток лакътна става и предмишница. Увеличен тонус на флексорите на лява лакътна
става, а екстензорите са с намалена мускулна сила и т.н.“. Терапия- ЛЕЧЕНИЕ С НИСКОЧЕСТОТНО МАГНИТНО ПОЛЕ - 6 БР.
Лечение с НЧТ- 7 бр., както и предвиден тест за изследване на обема на
движения. Амбулаторен
лист № 003879/12.12.2016г.- Обективно състояние - 4,5 пръст висят неподвижно,
почти пълна липса на активни движения. Прилага консултация с невролог. Терапия
— детето се нуждае от продължително домашно лечение, рехабилитация и грижи.; Амбулаторен лист № 000203/16.01.2017г.-
Терапия — Лечение с НЧТ-7бр., Лечение с нискочестотно магнитно поле- 6 бр.,
Аналитична ЛФК, както и Тест на обем движения. В
резултат от падането в шахтата и удара, детето било
изпитало неимоверно силна болка в областта на лявата раменна става, на мястото
на което е настъпило и счупването. Било е в шок. Треперело и плачело от болка и
уплаха, на което са станали свидетели всички посетители в парка. Изваждането му
от шахтата било съпроводено със силни
болки, поради нейната дълбочина и необходимостта от издърпването му. Още
повече, че Р. е бил на дъното на шахтата, затиснат от Н.. Транспортирането му
до болницата му причинило допълнителни страдания. Шокът бил провокиран от трагичният инцидент, който
се случил изключително бързо и в него са пострадали и той и братчето му, пред
погледа на обезумялата от страх и ужас майка. Приемът в болницата, непознатата
обстановка, съчетана с множество медицински лица, шокът на родителите/бащата
узнал впоследствие/ и най-вече на майката, станала свидетел на случилото се, са
оставили негативен оттенък в психиката на детето. На дата 19.09.2016г., когато
е постъпил в болницата след инцидента, му била
поставена шина на лявата ръка, без упойка, което
допълнително го обременило емоционално и физически, тъй като в случая се касаело за невръстно 2 годишно дете, с нисък праг на търпимост
на болката. Допълнително утежнило положението и хоспитализирането му втория
път, когато са отстранени имплантите. След
инцидента и изписването му от болничното заведение на Н. му била предписана
медикаментозна терапия, както и рехабилитация за нормализиране и възстановяване
движенията на лявата ръка. Лечението продължило няколко месеца в домашни
условия и било съпроводено със силни болки, страдания, лишения и неудобства.
Данните от амбулаторните листа, цитирани по-горе сочат, че детето не е могло да
движи пръстите на лявата ръчичка. Четвъртият и петият пръст са „ВИСЯЛИ
НЕПОДВИЖНО“. Налице е била почти пълна липса на активни движения. /Амб. лист от
21.11.2016г., т. е. два месеца след инцидента/. На 28.11.2016г., е бил налице
„ляв оток на лакътна става и предмишница, както и увеличен тонус на флексорите
на лява лакътна става. Екстензорите са с намалена мускулна сила и т.н.“.
Предписана е терапия - лечение с нискочестотно магнитно поле. Месец по-късно -
на 12.12.2016г., състоянието на детето не се е подобрило. Четвъртият и пети
пръст продължават да висят неподвижно. Има почти пълна липса на активни
движения. Приложена е консултация с невролог, поради влошеното състояние и
липсата на възстановяване. Предписана е терапия, съгласно която детето се
нуждае от продължително домашно лечение, рехабилитация и грижи. На дата
16.01.2017г. - 4 месеца по-късно е продължена назначената терапия за лечение с
нискочестотно магнитно поле. Освен това е било назначено и извършването на
специфично изследване -ЕМГ относно установяване обема от движенията на
пострадалата ръка. Това изследване е следвало да бъде извършено от специалист-
невролог, като никой в града от лекарите с тази специалност не е пожелал да го
извърши, по данни на майката Е.П.. Самото изследване е специфично, тъй като по
тялото на Н. са закачени били жици и пуснат ток, което много го уплашило. На
дата 25.11.2016г. Д-р М.К. /Кабинет по електромиография, гр. Ш./,
с призната правоспособност по „Клинична електромиография“/, извършила изследването и дала
следното заключение: “Регистрира се забавена СП и снижена А на СМАП на н.
улнарис синистра. ЕМГ данни за периферностволова увреда на н.улнарис синистра.
Контролно ЕМГ след 2 месеца.“В продължение на една година Н. е следвало да ходи
на рехабилитация, която продължавала обичайно в рамките на 7-10 дни, като след
това имало прекъсване от около 40 дни. Такива курсове от 7-10 дни са извършвани
около 5-6 за целият този едногодишен период. Рехабилитацията включвала лечение
с нискочестотен ток, след което следвали гимнастика и упражнения за
раздвижване. Н. няколко месеца след инцидента е започнал да посещава детска
градина, на която бил воден от дядо си. Сутрин отивал на детска градина. На
обяд на рехабилитация и след нея бил връщан от дядото отново в детското
заведение. Всички били наясно с трагичния инцидент, но Н. никога не говорел за
това. Казвал единствено, че е паднал в шахта и не иска да говори за случилото
се. Месеци наред Н. не могъл да преодолее факта, че шината е свалена и, че
имплантите са извадени. Дългите месеци, в които детето не е имало
чувствителност на 4 и 5 пръст, оставили трайно отражение в съзнанието му
дотолкова, че то държало непрекъснато стисната ръката до лявата половина на
тялото си, мислейки, че тя все още е неподвижна. Нужни били усилия от страна на
близките да му обяснят, че това е само временно и, че той отново ще бъде
силното и здраво момче, което било преди това. Така
на практика детето не е можело да си служи с лявата ръка за период от около
година. Поради болките и обездвижването, възстановяването било бавно и трудно.
Емоционалната травма от падането на него и братчето му в дълбоката шахта,
оставило трайни следи в съзнанието и се отразило неблагоприятно на детската
психика. Поради крехката си възраст детето не е приемало обезболяващи, тъй като
повечето медикаменти, които биха облекчили за кратко състоянието и болките му,
съдържали вещества, които биха повлияли неблагоприятно
храносмилателната му система- НСПВ средства /по данни на лекарите/. Поради тази
причина се е наложило детето да изтърпява болките. Освен това на Н. му било
предписано лекарство с наименованието - Нивалин, който медикамент „повишава
нивото на ацетилхолина, който участва в провеждането на нервните импулси в
главния мозък и периферните нерви“. Медикаментът бил
доста силен и предизвиквал
много нежелани лекарствени реакции, в това число стомашни болки, стомашно-
чревен дискомфорт, общо неразположение, промяна на вкуса, повишена дневна
сънливост и патологично повишаване на продължителността на съня. Обичайно дозата, която се предписвала на лекарите за деца била
от 5-10 мг дневно и то за деца от 6-8 годишна възраст /видно от
приложената листовка на лекарството/. На Н. била
давана дневна доза от 5 мг и 10 мг, независимо, че е бил на възраст 2 години,
т.е. в пъти по-ниска възраст от възможната такава
за приемането на медикамент от подобен род. Увреждането
поставило Н. в трайна изолация от други хора, включително и най-вече деца и
негови връстници. След прибирането им вкъщи от болницата, детето продължително
време изживявало спомена от трагичния инцидент. Станало тревожно, настъпила
коренна промяна в поведението му. Настоявало да си стои вкъщи с майката, която
да не ходи на работа и да се грижи за него. Будело се нощем, като споделяло с
родителите, че изпитва болки в ръчичката и, че сънува разни страшни неща.
Отказвало да се храни, било сънено и постоянно искало да си лежи в креватчето
/следствие от приемането на медикамента „Нивалин“, при приемането на който
пациента има повишена дневна сънливост/. Избягвало физическа и всякаква друга
активност, с която било свикнало преди инцидента.Не можело да извършва
елементарни дейности от бита си, а изцяло е използвало помощта и грижите на
родителите си, основно на майка си Е., която е била в продължителен болничен.
Болничен е издаван и на другият родител- бащата Т.П., поради изчерпването на
възможността майката да ползува болничен. Видно от Разпореждане на НОИ№
С-27-000-00-01042335/14/12/2016г., на майката е отказано продължаване на
болничните за получаване на обезщетение за гледане или належащо придружаване на
болно дете до 18-годишна възраст, тъй като издадените болнични са били с
продължителност над 60 дни в рамките на една календарна година. Грижи в
отглеждането и при дългото и продължително възстановяване на детето е полагал и
дядото от самото начало, който го е водел на детска градина и на рехабилитация,
тъй като и двамата родители работели на пълен работен ден. Симптомите в емоционален и психологически
план, са съпътствали детето в процеса на дългото му възстановяване, предвид
крехката му възраст. Последствията от травмата оказали силно въздействие и трайни следи в
психо- емоционалната сфера, именно с оглед преодоляване на тревожността,
безпокойството и страха от външни фактори, особено при излизане на открито.
Такава тревожност била налице при извеждане на детето извън дома му, за
посещение при педиатъра, за провеждане на рехабилитацията и при други поводи за
излизане, дори и за най-обикновена разходка до някоя детска площадка, в близост
до дома. Оздравителният процес бил
твърде индивидуален и понякога отнемал
значително време за пълноценно възстановяване, както е в случая. Детето не е
имало предшестващи и съпътстващи заболявания преди инцидента, било е здраво,
емоционално устойчиво дете, но имайки предвид възрастта му в момента на
инцидента - 2г., внезапно възникналата ситуация, удара и пропадането в дълбоката
шахта, били сериозен шок, който при
по-чувствителни и емоционални деца отнемал
дълго време за възстановяването им. И към момента били налице неотшумели напълно последствия от увреждането.
Детето не било възстановено психически от
претърпения от инцидента стрес. Още повече, че в инцидента е пострадало и
братчето му Р.. По
случая било образувано ДП № 1045/2016г. в РУ на
МВР-Шумен. Съгласно
Протокол за оглед на местопроизшествието от 19.09.2016г., съставен от
разследващ полицай при РУ -гр. Шумен, бетонната шахта се намирала в гр. Ш.
- Градска градина, стояща на 10 метра западно от Ресторант „Шумен“, със
следните размери: 2,60м/два метра и шестдесет сантиметра/ и височина -
1,96м/един метър и деветдесет и шест сантиметра/.От източната страна - 65см, от
западната — 40 см, от южната — 43 см и 60 см от северната страна, измерена в
най-високата си част. Отворът на шахтата бил
с размери 1м/1м., с дълбочина - 2,30м, Капакът паднал на дъното на шахтата бил видимо деформиран по диагонал. На дъното на шахтата била намерена и
падналата заедно с децата червена топка. Шахтата била покрита, но необезопасена, неоградена и
необозначена като потенционално опасна. Съгласно
Скица № 1/31.10.2016г., издадена от Началника на СГКК-Ш.,
шахтата попадала в ПИ с идентификатор № 83510.671.332,
находящ се в гр. Ш., с ЕКАТТЕ:
83510, общ. Ш., обл. Ш.
по кадастралната карта, одобрена със Заповед № КД-14-27-3771 от 10.11.2008г. на
Началника на СГКК-Ш., с адрес на
имота- „ГРАДСКА ГРАДИНА“, площ на имота - 56,177 дка, трайно предназначение-
Урбанизирана територия, Начин на трайно ползване - Територии- зелени площи -
широко обществено ползване. Собственик на имота била
ОБЩИНА Ш., съгласно Акт за публична общинска
собственост № 1357/13.03.2003г., издаден от Община Ш.. С
Писмо № 66-01-022/28.02.2017г., подписано от Секретаря на Община Ш.
по повод кореспонденция с разследващ полицай Д.А., се сочи, че не са налице
документи относно собствеността на бетонната шахта, находяща се в гр. Ш.,
Градска градина, но се съобщава, че след инцидента е възложено незабавното
обезопасяване на бетонната шахта, чрез заваряване на метален капак, с оглед
избягване на последващи нежелани инциденти. Това е сторено и след репортаж на
Нова телевизия, по повод инцидента. С Писмо от 02.06.2017г., Кмета на Община Ш.
отново до разследващия полицай на основание чл.159, ал.1 от НПК, във връзка с
разследване по ДП № 1045/2016г, дава следната информация: „ Фонтанът, който се намира на територията на
„Градска градина е част от поземлен имот „Градска градина“ с идентификатор
83510.671.332, публична общинска собственост. Бетонната шахта, която се намира
на 10 м западно от ресторант „Ш.
е изградена в поземлен имот „Градска градина " с идентификатор
83510.671.332, публична общинска собственост. Фонтанът
в Парк “Градска градина“ гр. Ш.
е изграден през 50-ге години на 20-век. В Община Ш.
не са налични строителни книжа, свързани с проектирането, изграждането и
експлоатирането на фонтана “. С
оглед на горното, както и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, се установява по един безспорен начин, че Община Ш.
е собственик на поземления имот, в който се намира процесната необезопасена
бетонна шахта, станала повод за претърпения злополучен инцидент. Като
собственик на парка, в който се намира шахтата, Община Ш.
отговаряла за нейното обезопасяване, доколкото била длъжна да стопанисва имотите и вещите общинска
собственост с грижата на добрия стопанин. Собствеността на подобен род
съоръжения следвала и от
разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно който от влизане в сила на закона
/в сила от 17.09.1991 г./ преминавали
в собственост на общините и изброените в същия текст държавни имоти. Т.7 на
цитирания текст регламентирала,
че общинска собственост от влизане в сила на ЗМСМА са мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужвали само територията на съответната община и не били включени в уставния фонд на търговски дружества, а т. 6
определяла като общински обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване. С Писмо от 20.10.2016г. „Водоснабдяване и
канализация- Ш.“ ООД, на основание изискана служебно
информация по Д.П.1045/2016г. изрично заявявала,
че бетонната шахта, намираща се на 10 м западно от Ресторант “Шумен“, НЕ Е
СОБСТВЕНОСТ НА „В и К- Шумен“ ООД. Писмото било
подписано от инж. Св. Д. - Управител на дружеството. Имотите
публична общинска собственост служели
за ползване на всички граждани и следвало
да се стопанисват в интерес на цялото общество. Недопустимо било на такова място - в Градска градина, където ежедневно се
намират деца, родители, и други хора да са налице не обезопасени съоръжения на
техническата инфраструктура - собственост на общината. Тези
обстоятелства задължавали
общината с още по-голям ангажимент да поддържа изправни всички елементи на
техническата инфраструктура, преминаващи през територията на парка. Именно в
тежест на собственика било да поддържа
в безопасен за гражданите вид и състояние съоръжение на техническата
инфраструктура, представляващо източник на повишена опасност или най-малко да
се сигнализира наличието на опасност около необезопасеното съоръжение. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ,
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение
на тези, които били включени в имуществото на търговски
дружества били публична общинска собственост. Шахтата
представлявала съоръжение на техническата инфраструктура и
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗУТ
собствениците на строежи били
длъжни да ги поддържат в техническо състояние отговарящо на съществените
изисквания по чл. 169, ал. 1 - 3 от същия закон, в т.ч. в съответствие с
изискванията за достъпна среда на населението и в съответствие с изискванията
на нормативните актове за физическа защита на същите. На основание чл. 195, ал.
7 от ЗУТ собствениците на строежите носели
имуществена отговорност за причинени вреди от своите виновни действия или
бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до
материални щети или увреждане на трети лица и имоти. Имуществената
отговорност на общината произтичала
и от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗОС, съгласно която имоти и вещи - общинска
собственост, се управлявали
в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. В конкретния случай Община Ш.,
чрез своите служители и/или отговорни лица, натоварени с дейността по
стопанисване и поддържане в изправно състояние на имотите, вещите и строежите
общинска собственост, не била
положила дължимата грижа да огради,
обезопаси и обозначи шахтата, в която бил
пропаднал Н., по начин, че да бъдат предотвратени увреждания. Извършено било непосредствено след инцидента обезопасяване на шахтата
от лицето Г.М.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, който бил нает от Общинското предприятие „Паркове и
обредна дейност“ на граждански договор. Бездействието
на стопанина Община Ш. било
в противоречие с принципа „да не се вреди другиму", нарушавало
разпоредбите чл. 11, ал. 1 ЗОС и чл. 195, ал. 1 ЗУТ, и било в пряка причинно — следствена връзка с претърпените от Н.П.
неимуществени и имуществени вреди, които подлежали
на възмездяване. Според
даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта,
отговарял по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл. 50 ЗЗД било
в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите били причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия
случай, собственик на шахтата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал.
1, т. 4 и т. 7 от ЗМСМА, вр. чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ била Община Шумен, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следвало да я управлява с грижата на добрия стопанин. Налице била в случая обективна възможност за обезопасяването й, чрез
поставянето на капак, ограждането й, обозначаването и/или сигнализиране й като
налично препятствие в парка. Съгласно
нормата на чл. 50 от ЗЗД за вреди произлезли от каквито и да е вещи,
отговорност носел собственикът и лицето, под чиито надзор се
намират те. В конкретния случай собствеността на съоръжението - източник на
повишената опасност била Община Ш.. Също така съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение
се дължало за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай било безспорно, че претърпените от детето вреди били от неимуществен характер - претърпени физически болки и страдания,
които били пряка и непосредствена последица от
падането в неизправното необезопасено съоръжение. Налице били и вреди от имуществен характер, а именно тези свързани
със заплащането на имплантирани уреди в пострадалата лява ръка на Н., в размер
на 440,00 лева. Н.П.
вследствие на инцидента бил
претърпял средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Детето изпитвало болки и страдания непосредствено
след инцидента и в хода на лечебния и възстановителен процес, като продължавало да търпи болки и неудобства и понастоящем. Това
състояние несъмнено било
изключително обременително физически и психически, особено за дете на 2 годишна
възраст.
Предвид
всичко изложено ищците считат, че са налице всички предпоставки да
бъде ангажирана отговорността на Община Ш.,
като собственик на процесното съоръжение, тъй като същата не е изпълнила
задължението си за поддръжка и ремонт на съоръжението-източник на повишена
опасност, както и да осигури безопасността на населението и управление на
вещите общинска собственост съобразно закона и с грижата на добрия стопанин.
Е.Н.П. и Т.С.П. в качеството им на родители и
законни представители на ищеца н.Т.П. ***,
представлявано от Кмета Л.Д.Х., ЕИК:..., да заплати на Н.Т.П. представляван от
неговите родители и законни представители - Е.Н.П., ЕГН: ********** и Т.С.П.,
ЕГН: **********, сумата от 27 000 лв. /двадесет и седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки
и страдания, в резултат на претърпян инцидент на 19.09.2016г. от вещ-
необезопасена шахта, собственост на Община Ш.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 28.09.2018г. до
окончателното й изплащане на основание чл.86 от ЗЗД, също и мораторна лихва в
размер на 5561.10 лева /пет хиляди петстотин шестдесет и един лев и десет ст./,
за периода от датата на увреждането до 28.09.2018г., на основание чл.84, ал.З
от ЗЗД, както и сумата от 440 лева /четиристотин и
четиридесет лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
същото деяние, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
28.09.2018г., до окончателното й изплащане на основание чл.86 от ЗЗД, също и
мораторна лихва в размер на 90.63 лева/деветдесет лева и шестдесет и три ст./,
за периода от датата на увреждането до 28.09.2018г., на основание чл.84, ал.З
от ЗЗД, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
Община Ш. не е депозирал в законовият срок отговор на исковата
молба. В съдебно заседание , чрез
процесуалният си представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
От събраните
по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Съгласно
Епикриза И.3.№ 15157/2016г., по КП 220- „Н.
постъпил в болничното заведение на 19.09.2016г. и бил изписан на 22.09.2016г., като на 20.09.2016г.
му била
извършена операция - „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хумерус“ - Извадка от оперативен протокол № 440/20.09.2016г. Насрочени били контролни прегледи за
30.09.2016г. и 05.10.2016г.. Поставена била и „метална остеосинтеза” и проведени консултации с педиатър и анестезиолог. На
03.11.2016г., видно от Епикриза И.3.№ 17648/2016г., по КП 222 и извадка от
Оперативен протокол № 261/03.11.2016г. от костта бил отстранен имплантиран уред от „хумерус“.Окончателно
поставената диагноза била „последици от счупване на горен крайник с изключение на китката и
дланта“. Видно от
представените амбулаторни листи в периода на лечението били проведени редица контролни прегледи в които било констатирано
следното: Амбулаторен лист № 003646/21.11.2016г,- Анамнеза: „След фрактура на
ляв хумерус. Лекуван оперативно. Не може да движи пръстите на лявата ръчичка.
Консултирано с невролог, рехабилитатор. Предстои ЕМГ, рехабилитация“. Обективно
състояние- Ляв хумерус с оперативен цикатрикс.4 и 5 пръст висят неподвижно,
почти пълна липса на активни движения.“ Амбулаторен лист №
2463/25.11.2016г. - Анамнеза:,, Преди два месеца пада в шахта и счупва лява
раменна става. Проведени оперативно лечение и имобилизация. Насочен за консулт
от лекар физиотерапевт, поради ограничени движения на 4,5 пръст на лявата ръка.
Обективно състояние - „Ограничени движения на лявата ръка“.Амбулаторен лист №
004742/28.11.2016г.- Анамнеза: Оплаква се от затруднено движение на 4,5 пръст на
лявата ръка“. Обективно състояние- „Ляв оток лакътна става и предмишница.
Увеличен тонус на флексорите на лява лакътна става, а екстензорите са с
намалена мускулна сила и т.н.“. Терапия- ЛЕЧЕНИЕ С НИСКОЧЕСТОТНО
МАГНИТНО ПОЛЕ - 6 БР. Лечение с НЧТ- 7 бр., както и предвиден тест за
изследване на обема на движения. Амбулаторен лист № 003879/12.12.2016г.- Обективно
състояние - 4,5 пръст висят неподвижно, почти пълна липса на активни движения.
Прилага консултация с невролог. Терапия — детето се нуждае от продължително
домашно лечение, рехабилитация и грижи.; Амбулаторен лист №
000203/16.01.2017г.- Терапия — Лечение с НЧТ-7бр., Лечение с нискочестотно
магнитно поле- 6 бр., Аналитична ЛФК, както и Тест на обем движения. Съгласно
представена фактура №0000078612/20.09.2016г. и касов бон от същата дата за ищеца
е заплатена сумата от 440лв. за
закупуването на титаниеви педиатрични еластични пирони . Видно от
разпореждане от 14.12.2016г. издадено от
НОИ ТП-Ш. и приложени болнични листи майката на ищеца е била в продължителен
отпуск по болест за отгреждането на болно дете до 18г. възраст за периода от 19.09.2016г. до 10.12-2016г. Съгласно представените две
рецепти на ищеца е било предписано за лечение лекарството Нивалин. Видно от представената листовка за това лекарство
същото има редица възможни нежелани реакции. Във връзка
с инцидента е образувано ДП № 1045/2016г. в РУ на МВР-Ш.. Съгласно Протокол за оглед на местопроизшествието от
19.09.2016г., съставен от разследващ полицай при РУ -гр. Ш. , бетонната
шахта се намирала в гр. Шумен - Градска градина, стояща на 10
метра западно от Ресторант „Ш…“,
със следните размери: 2,60м/два метра и шестдесет сантиметра/ и височина -
1,96м/един метър и деветдесет и шест сантиметра/.От източната страна - 65см, от
западната — 40 см, от южната — 43 см и 60 см от северната страна, измерена в
най-високата си част. Отворът на шахтата бил
с размери 1м/1м., с дълбочина - 2,30м, Капакът паднал на дъното на шахтата бил видимо деформиран по диагонал. На дъното на шахтата била намерена и
падналата заедно с децата червена топка. Съгласно Скица № 1/31.10.2016г.,
издадена от Началника на СГКК-Ш.,
шахтата попадала в ПИ с идентификатор № 83510.671.332,
находящ се в гр. Ш., с ЕКАТТЕ:
83510, общ. Ш., обл. Ш.
по кадастралната карта, одобрена със Заповед № КД-14-27-3771 от 10.11.2008г. на
Началника на СГКК-Ш., с адрес на
имота- „ГРАДСКА ГРАДИНА“, площ на имота - 56,177 дка, трайно предназначение-
Урбанизирана територия, Начин на трайно ползване - Територии- зелени площи -
широко обществено ползване. Собственик на имота била
ОБЩИНА Ш., съгласно Акт за публична общинска
собственост № 1357/13.03.2003г., издаден от Община Ш.. В
Писмо № 66-01-022/28.02.2017г., подписано от Секретаря на Община Ш.
по повод кореспонденция с разследващ полицай Д.А., се сочи, че не са налице
документи относно собствеността на бетонната шахта, находяща се в гр. Ш.,
Градска градина, но се съобщава, че след инцидента е възложено незабавното
обезопасяване на бетонната шахта, чрез заваряване на метален капак, с оглед
избягване на последващи нежелани инциденти. С Писмо от 02.06.2017г., Кмета на Община Ш.
отново до разследващия полицай на основание чл.159, ал.1 от НПК, във връзка с
разследване по ДП № 1045/2016г, дава следната информация: „ Фонтанът, който се намира на територията на
„Градска градина е част от поземлен имот „Градска градина“ с идентификатор
83510.671.332, публична общинска собственост. Бетонната шахта, която се намира
на 10 м западно от ресторант „Ш.
е изградена в поземлен имот „Градска градина " с идентификатор
83510.671.332, публична общинска собственост. Фонтанът
в Парк “Градска градина“ гр. Ш.
е изграден през 50-ге години на 20-век. В Община Ш.
не са налични строителни книжа, свързани с проектирането, изграждането и
експлоатирането на фонтана . Преди инцидента от
19.09.2016г. катинарът с който е бил заключен металният капак на бетонната шахта
, която се намира на 10м. западно от ресторант „Ш.” е била разбита най-вероятно
с цел кражба на метали. “. В писмо от
20.09.2017г. на Община Ш. ответникът сочи
,че липсата на заключващо устойство-катинар била констатирана в следствие на
инцидента от 19.09.2016г. .Фонтанът като част от поземлен имот „Градска
градина” с идентификатор 83510.671.332 публична общинска собственост , също е
публична общинска собственост. С Писмо от 20.10.2016г.
„Водоснабдяване и канализация- Ш.“
ООД, на основание изискана служебно информация по Д.П.1045/2016г. изрично
заявявала, че бетонната шахта, намираща се на 10 м
западно от Ресторант “Ш.“,
не е собственост
на „В и К- Ш.“
ООД. От протокол за
оглед на местопроизшествие от 19.09.2016г. извършен от разследващ полицай към
РУ-Ш. по повод на съобщение от гражданин на тел .112 за пропадането на две деца
в шахта се установява ,че бетонната
шахта се намирала в гр. Ш.
- Градска градина, стояща на 10 метра западно от Ресторант „Ш.“,
със следните размери: 2,60м/два метра и шестдесет сантиметра/ и височина -
1,96м/един метър и деветдесет и шест сантиметра/.От източната страна - 65см, от
западната — 40 см, от южната — 43 см и 60 см от северната страна, измерена в
най-високата си част. Отворът на шахтата бил
с размери 1м/1м., с дълбочина - 2,30м, Капакът паднал на дъното на шахтата бил видимо деформиран по диагонал.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че ищецът Н.Т.П. е получил счупване на лява раменна кост в долна трета в следствие на падане. В следствие на счупването детето получава увреда на левия лакътен нерв и то получава две средни телесни повреди. Възможно е травматичните увруждания да бъдат получени в следствие на падане на детето в шахта както е описано в исковата молба и в приложените писмени документи за лечението на детето. Лечението от счупването до срастването е между 40 и 60 дни. От двете Истории на заболяването N915157 от 19.09.2016 г. на МБАЛ Ш. и Истории на заболяването №17648 от 02.11.2016 г. на МБАЛ Ш. се вижда, че детето е оперирано на 20.09.2016 г. и е поставен остеосинтезен метал - Ендери (2 бр. еластични пирони), и изваден на 03.11.2016 г. Металът е изваден на 40-я ден с цел ранна рехабилитация. Рехабилитацията се е провела в 5-6 сеанса всеки за по седем дни, като всеки сеанс е през 40-45 дни, което е документирано с амбулаторни листи №4742 от 28.11.2016 г. и амбулаторен лист №272 от 16.01.2017 г. на д-р Г. - физиотерапевт.За пълното възстановяване, тоест срастването на костта е необходим период от 60 дни. За пълното възстановяване на увредения лакътен нерв -за средно тежки увреди 6-12 месеца, за тежки увреди - 24 месеца.Към датата на прегледа 06.03.2019 г. налице е пълно срастване на раменната кост и пълен обем движения в рамото и лакътя на левия горен крайник. Двигателната функция на лакътния нерв е възстановена. Сетивната функция на лакътния нерв смятам, че е почти възстановена - около 90-95%. Тъка като няма направена нова Електромиография това не може да се докаже със сигурност и детето продължава да е на нервно протективна терапия - витамини от групата „В". Към датата на прегледа 06.03.2019 г. налице е пълно срастване на раменната кост и пълен обем движения в рамото и лакътя на левия горен крайник. Двигателната функция на лакътния нерв е възстановена. Сетивната функция на лакътния е почти възстановена - около 90-95%. Тъка като няма направена нова Електромиография това не може да се докаже със сигурност и детето продължава да е на нервно протективна терапия - витамини от групата „В".
На практика детето е претърпяло две средни телесни повреди - едната счупване на лява раменна кост, другата - увреда на лакътния нерв в следствие на счупването. Интензитетът и силата на болката в случая са били доста високи , достатъчни да променят ежедневието на детето във всяко едно отношение и да ангажират непрекъснато човек да се грижи за него . Имайки в предвид, че прага на болката при деца е много нисък - детето малко да се удари, него много го боли. Продължителността на болките е била по време на травмата, преди оперативното лечение, след оперативното лечение, по време на рехабилитацията и лечебната физкултура. Детето е изпитвало страх от неизвестното, от обстановката, от апаратурата и от хората около него при всяка една манипулация. Лечението продължава към настоящия момент с нервно протективна терапия - витамини от групата „В". В момента детето не изпитва болки дължащи се на претърпените телесни и психични травми. Провеждана е рехабилитация, което е видно от амбулаторните листи описани по горе на д-р Г. - физиотерапевт. Рехабилитацията се е състояла от лечебна физкултура, ниско честотно магнитно поле, Нивалин и витамини. Налице са белези от вътрешната и външна страна на лявата раменна област близо до лакътя от вътре и от вън с големина около половин квадратен сантиметър, от където са въвеждани и изваждани еластичните пирони. За да се репонира и фиксира фрактурата. След срастването на костта пироните са извадени от същите места. Периодът необходим за пълното заличаване на постоперативните белези е от 3 до 6 години.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява , че на 19.09.2016г. ищецът заедно с брадчето си при игра в парк „Градска
градина” гр.Ш. се покатерват на бетонна шахта при което капакът на шаптата
поддава и се изкривява на една страна и
те падат в нея. От показанията на
свидетелите на ищцовата страна се установява , че ищецът е получил травма на
лявата ръка и след инцидента ведната с линейка е бил откаран в МБАЛ Ш. АД за
лечение. Детето Н. било много стресирано и уплашено и травмирано,непрекъснато плачело и казвало
че го боли. Поради счупването на лявата му ръка се наложило да му направят
операция и му поставили пирони. Детето преживяло всичко във връзка с лечението
му много тежко. Особено тежък бил пъвият ден след операцията ,когато детето плачело непрекъснато и били
адски болки. Нанесената му травма му пречела да ги играе, то пазело лявата си
ръка и не я използвало пълноценно . След известно време близките му забелязали
,че то не може да си движи четвъртият и петият пръст на лявата ръка. Поради
това се наложило да му се правят нагревки и да ходи три ,четири пъти на
рехабилитация. Детето не искало да ходи на тези процедури ,стресирало се от тях
и го боляло , налагало се да го вземат от детската градина през деня и пак да
го връщат там ,което също го стресира и то не искало да се връща в детската
градина. Детето преживяло много тежко и втората операция ,като се наложило
няколко дена преди това родителите му да го подготвят за предстоящата операция
и въпреки това то много плакало и не искало да ходи отново в болницата. Няколко
месеца то не можело да си служи пълноценно с лявата ръка и да хваща предмети с
нея. След инцидента детето променило поведението си ,станало по-затворено , преживявало
нещата вътре в себе си не искало да минава покрай въпросната шахта в която било
паднало. Свидетелката В.П.Д. свидетелства ,че знае много добре шахтата ,той
като почти ежедневно посещава Градстата градина с детето си . Шахтата имала капак който бил изкривен от едната
страна. Шахтата не била обезопасена и тя не била виждала катинар въпреки ,че
имала място за катинар ,което било с две халки, но там нямало катинар . Свидетелят
С.С. твърди ,че бил на местото на инцидента ,но с гръб към него и преди
инцидента чул шум ,все едно някой скача върху капака на шахтата , но съдът не
гредитира показанията му в тази им част предвид факта ,че свидетелят е бил с
гръб към шахтата и това че децата са скачали върху капака е едно негово предположение, като шума който е чул може да е бил от друго место
или от
падането на капака на шахтата. След инцидента той видял ,че децата са
паднали на дъното на шахтата ,като там бил паднал и нейният капак. Извалили
децата от шахтата и те били много уплашени. Послед дошли линейки за да ги отведат
в болницата. Капака на шахтата бил тежък и не можел да бъде изместен от силата
на самите деца . Свидетелите З.И.К. и С.К.С. твъдят ,че след инцидента капака
на шаптата бил заварен и обезопасен. Свидетелят З.К. посетил шахтата след инцидента и видял че
капака на шахтата е паднал вътре в нея и според него капака се е завъртял на
една страна и така е паднал на дъното на шахтата. Свидетелят твърди, че е чул от други хора, че децата били скачали върху
капака но това не са негови преки и непосредствени наблюдения и съдът не
кредитира показанията му в тази им част.
При
така установената фактическа обстановка , съдът
достигна до следните правни изводи : Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята
правна същност има
обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното лице
при или по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди
на пострадалия. Необходимо е кумулативното наличие на
предвидените в тези две норми предпоставки, а именно: да е осъществено деяние -
действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени
вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние;
деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е
възложил работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така
установените вреди. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за
извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите
мерки за предотвратяване на увреждането. За възложителя бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила и от
характера на възложената работа.
Съгласно
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите,
предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА в собственост на общините преминават и общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, т. 6
определяла като общински обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на
общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване, а т.7
на цитирания текст регламентирала,
че общинска собственост от влизане в сила на ЗМСМА са мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужвали само територията на съответната община и не били включени в уставния фонд на търговски дружества.
Нормата
на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се
управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижа на добър стопанин. Доколкото процесната шахта , където съдът приема за доказано , че е
настъпило деянието е на територията на парк „Градска
градина” гр.Ш.
и представлява публична общинска собственост , съдът счита , че ответникът е
лицето , което следва да осъществява действия за поддържането на вещта в
изправно състояние , т.е. е пасивно
материално легитимиран да отговаря за вредите
произтекли от нея . Собствеността върху
процесната шахта се установява , както от събраните по делото писмени
доказателства , така и съобразно предназначението и разположението на
процесната шахта в парк , предназначен да задоволява нуждите на гражданите на
града и представляващ част от общинската инфраструктура. С
Писмо от 20.10.2016г. „Водоснабдяване и канализация- Ш.“
ООД, на основание изискана служебно информация по Д.П.1045/2016г. изрично
заявявала, че бетонната шахта, намираща се на 10 м
западно от Ресторант “Ш.“,
не е собственост
на „В и К- Ш.“
ООД. Шахтата е
собственост на ответника и на осн.чл.19 т.4 от Закона за водите. Самият ответник в писмо от 02.06.2017г. на Кмета на Община Ш.
до разследващия полицай признава ,че бетонната шахта, която се намира на 10 м
западно от ресторант „Ш.
е изградена в поземлен имот „Градска градина " с идентификатор
83510.671.332, публична общинска собственост и че същата не е обезопасена тъй като преди
инцидента от 19.09.2016г. катинарът с който е бил заключен металният капак на
бетонната шахта , която се намира на 10м. западно от ресторант „Ш.” е била
разбита най-вероятно с цел кражба на метали. След инцидента работници на
общинското предприятие „Паркове и
обредна дейност” обезопасили бетонната шахта ,чрез заваряване на металният
капак. Възраженията и твърденията на ответника които са направени за първи път
в писмените му бележки са преклудирани и не следва да се обсъждат. Отделно от
това възражението , че всички шахти били
собственост на „В и К” Ш. освен , че е
преклудирано не е и доказано по делото от ответника , като не е посочено и на
какво законово основание е направено това твърдение.
В
случая са налице предпоставките за ангажиране на гаранционнно-обезпечителната
отговорност на ответната община по чл.49 от ЗЗД тъй като причинените
неимуществени и имуществени вреди на ищеца
са в резултат на бездействието на съответните длъжностни лица за изпълнение на
задълженията ,които произтичат от закона
и изразяващи се в необезопасяване на процесната
шахта което е необходимо за нормалното използване от гражданите на общинската
инфраструктура и
неизпълнение на задължението на ответника като собственик да поддържат инфраструктурата в изправно и безопасно за ползване състояние с грижата на добът стопанин. Също така е без значение кое е
конкретното длъжностно лице , което
е бездействало , тъй като общината е отговорна за вредите ,които са причинени
от нейни служители и в случаите ,когато
не е установено от кои служители конкретно са причинени вредите. Вината на
съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното на
осн.чл.45 ал.2 от ЗЗД , като по делото обратно доказване не е извършено.
Бездействието на общината е в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен
резултат и Община
Ш. като пряко задължена да поддържа общинската инфраструктура
в рамките на гр.Ш. следва да
заплати на пострадалият ищец
претърпените от него с
бездействието вреди.
Възражението на
ответника за наличието на съпричиняване от страна на родителите на ищеца е
неоснователно. За да се приложи
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД съответно и обезщетението да бъде намалено
,между вредите и поведението на пострадалия трябва да е налице причинна връзка.
Следователно в закона е визирано поведението на конкретният пострадал довело до
настъпването на вредоносният резултат ,поради което поведението на трети лица
,които не са пострадали от деликта е ирелевантно . Предвид гореизложеното
поведението на родителите на ищеца и неполагането на контрол от тяхна страна е
ирелевантно тъй като те нямат качеството на пострадали от деликта и са трети
лица. В този смисъл е и съдебната практика т.7 от ППВС№17/1963г. , ТР
№88/1962г. на ОСГК на ВС ,реш.№165/26.10.2010г. на ВКС по т.д.№93/2010г. ІІ
т.о. ТК и др. По делото не се доказа самият
ищец да е допринесъл за настъпването на деликта.
Поради това , че
са налаце
всички елементи на състава на непозволено увреждане , в хипотезата на
чл.49 от ЗЗД описаните по-горе
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване
, подчинявайки се на справедливостта
, съгласно чл.52 от ЗЗД . Справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено
увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения.
Ищецът е бил към датата на инцидента само на 2г. , но е получил съгласно заключението на СМЕ две средни телесни повреди - счупване на лява раменна кост в долна трета и увреда на левия лакътен нерв със значителни за здравето и психиката му последствия. Детето е оперирано на 20.09.2016 г. и е поставен остеосинтезен метал - Ендери (2 бр. еластични пирони), и изваден на 03.11.2016 г. Металът е изваден на 40-я ден с цел ранна рехабилитация. Рехабилитацията се е провела в 5-6 сеанса всеки за по седем дни, като всеки сеанс е през 40-45 дни, което е документирано с амбулаторни листи №4742 от 28.11.2016 г. и амбулаторен лист №272 от 16.01.2017 г. на д-р Г. - физиотерапевт.За пълното възстановяване, тоест срастването на костта е необходим период от 60 дни. За пълното възстановяване на увредения лакътен нерв -за средно тежки увреди 6-12 месеца, за тежки увреди - 24 месеца. Интензитетът и силата на болката в случая са били доста високи , достатъчни да променят ежедневието на детето във всяко едно отношение и да ангажират непрекъснато човек да се грижи за него . Имайки в предвид, че прага на болката при деца е много нисък - детето малко да се удари, него много го боли. Продължителността на болките е била по време на травмата, преди оперативното лечение, след оперативното лечение, по време на рехабилитацията и лечебната физкултура. Детето е изпитвало страх от неизвестното, от обстановката, от апаратурата и от хората около него при всяка една манипулация. Лечението продължава към настоящия момент с нервно протективна терапия - витамини от групата „В". Рехабилитацията се е състояла от лечебна физкултура, ниско честотно магнитно поле, Нивалин и витамини. Налице са белези от вътрешната и външна страна на лявата раменна област близо до лакътя от вътре и от вън с големина около половин квадратен сънтиметър, от където са въвеждани и изваждани еластичните пирони за да се репонира и фиксира фрактурата. След срастването на костта пироните са извадени от същите места. Периодът необходим за пълното заличаване на постоперативните белези е от 3 до 6 години. След падането ищецът бил много стресиран и уплашен и травмиран,непрекъснато плачел и казвал че го боли. Детето преживяло всичко във връзка с лечението му много тежко. Особено тежък бил пъвият ден след операцията ,когато детето плачело непрекъснато и били адски болки. Поради ниската си възраст детето не можело да приема и болкоуспокояващи. Налагало се да бъде обгрижвано от близките си продължително време, като майка му за целта е била в продължителен отпуск по болест за отгреждането на болно дете до 18г. възраст за периода от 19.09.2016г. до 10.12-2016г., като възстановяването му било бавно и трудно. Нанесената му травма му пречела да си играе, то пазело лявата си ръка и не я използвало пълноценно като то не може да си движи четвъртият и петият пръст на лявата ръка продължително време след операцията и то не е можело да си служи пълноценно с тази ръка и да захваща предмети с нея. Поради това се наложило да му се правят нагревки и да ходи многократно на рехабилитация, която продължила почти една година. Детето не е искало да ходи на тези процедури ,стресирало се от тях и го боляло , налагало се да го вземат от детската градина през деня и пак да го връщат там ,което също го стресирало и то не искало да се връща в детската градина. Детето преживяло много тежко и втората операция ,като се наложило няколко дена преди това родителите му да го подготвят за предстоящата операция и въпреки това то много плакало и не искало да ходи отново в болницата. Почти една година то не можело да си служи пълноценно с лявата ръка и да хваща предмети с нея. След инцидента детето променило поведението си ,станало по-затворено , преживявало нещата вътре в себе си не искало да минава покрай въпросната шахта в която било паднало и всичко преживяно се отразило негативно на неукрепналата му детска психика.Причинените травми поставили детето в изолация от неговите връстници и приятели и то не можело да излиза за да си играе на вън.
С
оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалият физически и психични страдания, обусловени от вида на
причинените му травматични увреждания- които са две на брой , дългият период
на възстановяване , начина и продължителността на лечението му и направените две операции и многобройни
рехабилитации в един дълъг период от време , и
съпътстващите ги болки, дискомфорт, ограничения в нормалния му ритъм на живот, безпомощност и притеснения,
преживеният психологически стрес и отражението на преживяното върху
неукрепналата детска психика , ниската му възраст към датата на инцидента , съдът намира , че дължимото му
се обезщетение за причинените му болки и страдания следва да бъде определено в размер на 12 000.00 лева, за която сума предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
За
разликата над 12 000лв. до предявеният размер от 27 000лв.
искът за неимуществени вреди се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът
за имуществени вреди за сумата от 440лв. представляващи стойността на заплатените и
поставените на ищеца педиатрични еластични пирони е основателен и доказан и следва да се уважи в
пълен размер тъй като се установи
по делото от приложените писмени доказателства
и от заключението на вещото лице по СМЕ , че са били закупени такива пирони и са
поставени на ищеца
при извършената операция.
Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати
върху посочените по-горе обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 19.09.2016г. до датата на завеждане на исковата молба
28.08.2019г. върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2466.66лв.
и върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 90.44лв. Исковете за
лихви в останалата им част до предявените размери следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят разноските му по делото съразмерно на уважената част от исковете по представеният
списък на разноските в размер на
1517.12лв.
На ответника следва да се присъдят разноските му по
делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на 246.06лв.
за юрисконсултско възнаграждение на
осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25 ал. 1 и ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Ищцата не е заплатила цялата държавната такса
върху исковете, поради което
следва на осн.чл.77 от ГПК да се осъди да заплати такава в размер на още 226.07лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Ш. , представлявана от кмета Л.Х., да заплати
на Н.Т.П. с ЕГН **********
, чрез неговите родители и законни представители Е.Н.П. с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН ********** *** , действащи ,чрез
пълномощниците им адв.М.П. от ШАК и адв.Д.Т. от АК-Б. , съдебен адрес *** офис .. на
основание чл. 49 от ЗЗД , във
вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 12 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки
и страдания от две травми - счупване на лява раменна
кост в долна трета и увреда на левия лакътен нерв , получени от падане на 19.09.2016г. в шахта
намираща се в гр.Ш. парк „Градска градина” и на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от 2466.66лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 19.09.2016г. до 28.09.2018г. , ведно със законна лихва върху главницата , считано от 28.09.2018г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
в останалата им част
като неоснователни.
ОСЪЖДА Община Ш. ,представлявана от кмета Л.Х., да заплати
на основание
чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД
сумата от 440лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи
стойността на титаниеви педиатрични
еластични пирони и на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от 90.44лв. представляваща мораторна лихва
върху главницата за
периода от 19.09.2016г. до 28.09.2018г. , ведно със законна лихва върху главницата , считано от 28.09.2018г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
искът по осн.чл.86 от ЗЗД
в останалата му част като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Ш. ,
представлявана от кмета Л.Х. , да заплати на Н.Т.П. с ЕГН ********** , чрез
неговите родители и законни представители Е.Н.П. с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер
на 1517.12лв.
ОСЪЖДА Н.Т.П. с ЕГН ********** , чрез неговите родители и законни
представители Е.Н.П. с ЕГН ********** и
Т.С.П. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 246.06лв.
ОСЪЖДА Н.Т.П. с ЕГН ********** , чрез
неговите родители и законни представители Е.Н.П. с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН ********** на осн.чл.77 от ГПК да заплати държавна такса по делото в размер на 226.07лв. по сметка на ШОС и да представи вносният документ по номера на
делото.
Решението
подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: