Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
гр.
Варна, 31.05.2019 г.
АЛБЕНА СЛАВОВА-
съдия-докладчик по НЧХД № 2223 по описа на Варненски районен
съд за 2019 г., ХХХII състав
в разпоредително съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, като се запозна с материалите по делото, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на частна тъжба,
депозирана в РС – Варна на 16.05.2019 г. от И.К.С. с ЕГН: ********** срещу Н.Б.А. с
ЕГН: **********.
Като взе предвид съдържанието на частната тъжба, съдът намери, че са налице
предпоставки за прекратяване на наказателното производство по следните
съображения:
Видно от съдържанието на тъжбата, частният
тъжител сочи обстоятелства за извършено от Н.А.
престъпление по чл.286 от НК,
чиято правна регламентация в НК е в Глава Осма, Раздел Трети- „Престъпления
против правосъдието“, които престъпления се преследват по общия ред. В обстоятелствената част на частната тъжба се
твърди, че Н.Б. е обвинила частния тъжител в извършване на престъпление, което
същата е сторила пред съответния надлежен орган – органите на МВР, като е
изложила пред същите неистински факти относно твърдяното деяние, а именно че е
извършил палеж на собствения й лек автомобил.
При визираните в частната тъжба
факти не може да се направи извод, че изложеното в тъжбата съдържа признаците
на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по
чл. 147 от НК, а на такова по чл. 286 ал.1 от НК. Същевременно, съгласно
трайната съдебна практика, съставите на
престъпление, които се субсумират от правните норми
на чл. 147 ал.1 от НК и чл. 286 ал.1 от НК са алтернативни такива, като едно и
също деяние не може да осъществява състава на двете престъпления при условията
на идеална съвкупност. Разграничението между деянието по чл. 147 от НК и това
по чл. 286 от НК, се прави въз основа на
конкретния непосредствен обект, който е
засегнат, начина на извършването им, формата на умисъла и наличието или липсата
на специална цел. Видно от съдържанието на частната тъжба, на Н.А. е вменено
деяние, изразяващо се в приписване на престъпление на частния тъжител, което е
осъществено пред надлежен орган на властта – полицейски служители при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, поради съдът
намира, че същата обективира описание на престъплението набедяване по чл. 286 ал.1
от НК, по което се осъществява наказателно преследване по общия ред, а не въз основа
на депозирана частна тъжба.
Съгласно изискванията на чл. 81
от НПК, в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства
относно престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка при която твърди,
че е било извършено престъплението, като описанието определя предмета на
доказване в хода на наказателното производство.
Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира
деянието, съобразно описаните в тъжбата обстоятелства, като съда в никакъв
случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната
липса. Ако деянието представлява престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81
от НПК, включително и спазването на шест месечния срок, съдията - докладчик
предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата. От изложеното,
следва изводът, че за да бъде сезиран валидно съдът с депозирана частна тъжба,
последната съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и
за лицето, срещу което се подава, следва да съдържа и обстоятелствата, касаещи
престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено.
Към настоящият момент, съгласно разпоредбите
на НПК, в правомощията на съдията докладчик се включва
задължението му след образуване на
делото да извърши проверка дали
описаното в тъжбата престъпление се
преследва по частен ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря
на условията, посочени в чл. 81 НПК.
С оглед на изложените по-горе съждения, съдът
намира, че в конкретният депозираната от
И.С. тъжба не е годна да възбуди
наказателно преследване, тъй като описаното в нея не съставлява престъпление от
частен характер, поради което са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т.
1пр.2 във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК, за прекратяване
на образуваното въз основа на депозираната от същия частна тъжба наказателно
производство.
Водим от горното, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по НЧХД № 2223 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, тридесет и втори състав.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен
срок пред ВОС от получаване на съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на
частния тъжител.
СЪДИЯ при ВРС: