Решение по дело №45/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

№               /  20.10.               Година 2021                          гр. Стара Загора

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На  21.09.                                                                                      2021 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

                                                             

И секретаря Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ

т.д. № 45 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е образувано по искова молба от Д.В.Б. от гр.К. против „Д.З.“ АД – гр.С..

С нея са предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, предмет на които е реализиране на правото на ищцата по чл.493а, ал.1, изр.2 КЗ, като пострадала при пътно-транспортно произшествие, причинено от зА.хован при ответника водач по зА.ховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, да получи обезщетения за причинените й като пряко следствие неимуществени и имуществени вреди, подробно описани в петитума на исковата молба, от ответника, като зА.ховател по задължителна зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинителя на пътно-транспортно произшествие (ПТП), респ. на вредите, на основание чл.493, ал.1, т.1 КЗ.

Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 220 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от претърпените вследствие ПТП болки и страдания, сумата от 8227,26 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването вследствие на нанесените травми, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 23.01.2019г. – датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на зА.хователя по заведената на 22.10.2018г. зА.хователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно им изплащане, както и сумата от 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие на тотална щета на лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДК ********, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 02.02.2021г., до окончателно им изплащане. Размерът на последния иск е намален от 7500 лв на **30 лв по реда на чл.214 ГПК, с протоколно определение от 08.02021г., като за разликата до пълния предявен размер от ищеца е направен отказ от иск по чл.233 ГПК и в тази част производството е прекратено.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път ПП *, км. *, настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с *******, собственост на и управлявано от А. А.А., ЕГН:********** и лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******, собственост на Д.В.Б., ЕГН: ********** и управлявано от Н. В.Б., при което лекият автомобил марка „О.“, модел “А.“ навлиза в срещуположната лента за насрещно движещите се автомобили, вследствие на което настъпва челен кос удар с движещия се в противоположна на неговата посока лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“, управляван от Н. В.Б.. В резултат на настъпилото ПТП, Д.В.Б. получава множество увреждания: Разкъсване на тънки черва. Дифузен фекален перитонит. Разкъсване на слезката. Кръвоизлив в коремната кухина. Счупване на десните напречни израстъци на ІІ, III и IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен.

Сочи се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка „О.“, модел “А.“ с ******* А. А.А., който навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, вследствие на което настъпва челен кос удар между управлявания от него автомобил и лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******, управляван от Н. В.Б..

Твърди се, че за увреждащия лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с *******, управляван от водача А. А.А., е налице сключена задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ с "Д.З." АД, обективирана в зА.хователна полица BG/08/117003256584 със срок на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г., поради което, към момента на настъпване на ПТП на 22.07.2018г. същият е имал валидно сключена зА.ховка „Гражданска отговорност“. Изложено е, че по силата на този договор, зА.хователят покрива отговорността на зА.хованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Посочено е, че по повод настъпилото ПТП, в ОД на МВР Стара Загора е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 914/2018г. по описа на Сектор КАТ “Пътна Полиция“ - Стара Загора.

Наведени са твърдения, че е безспорно установено, че получените от Д.В.Б. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача А. А.А.

Твърди се, че след настъпване на ПТП, пострадалата Д.Б. е претърпяла три операции. По време на първата е премахнат далакът й. С последната операция, в засегнатите прешлени са имплантирани 8 транспедикулни винта. Вследствие на пътно-транспортното произшествие и последвалите интервенции, Д.Б. е претърпяла и продължава да търпи множество болки и страдания. Ищцата изпитвала силни болки вследствие счупването на четвърти поясен прешлен, не можела да извършва никакви физически натоварвания, като в резултат на инцидента е увредено и зрението й.

         Сочи се, че преживеният стрес намира отражение и върху психичното здраве на пострадалата. От настъпването на пътно-транспортното произшествие, до настоящия момент, тя се намирала в силно депресивно състояние. Изпитвала непрекъснат страх от автомобили. Не желаела да комуникира с близки и познати, социалните й контакти са прекъснати. Не искала да приеме, че до края на живота си ще трябва да живее без жизненоважни органи. Опасявала се, че никога повече няма да бъде пълноценен човек.

В резултат на нанесените телесни увреждания, ищцата извършила и продължавала да извършва редица разходи за интервенции, медикаменти, медицински услуги, включително за медицински транспорт.

Със зА.хователна претенция вх. №89В000457/22.10.2018г., Д.В.Б. предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.З.“ АД, като й е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7859.09лв. Ищцата счита, че предложените суми са занижени в сравнение с действителните претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който е заявено, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва по основание и размер.

Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна зА.ховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за вредите, които ищцата твърди да търпи. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на зА.хован в дружеството водач, в пряка причинно-следствена връзка с което ищцата да е претърпяла всички посочени в исковата молба вреди.

Счита, че по делото е представен само препис от Констативен протокол за ПТП, в който обаче не са посочени обстоятелствата и причините, поради които е настъпило констатираното навлизане в насрещното платно за движение, с последващ удар между двете МПС-та участвали в процесното ПТП. Сочи, че процесното ПТП може да е последица от неправомерно поведение на трето лице или случайно събитие. Констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл.179, ал.1 от ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, а се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП МПС-та. Доколкото протоколът на КАТ не съдържал пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на сочения за виновен водач. В случая, ответникът счита, че ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и протокола не е подписан от соченият за виновен водач.

Оспорват се също твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи зА.хован в ответното дружество по задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач. Счита се, че изцяло в тежест на ищеца е да се проведе пълно и главно доказване на оспорените от ответника положителни твърдения.

Намира иска за неимуществени вреди за силно завишен и неотговарящ на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Счита и че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно-следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.

Изрично оспорва твърденията за настъпили във връзка с процесното ПТП:

- увреждане на зрението, тъй като по делото няма ангажирани доказателства за връзка между ПТП и твърдяното увреждане на зрението;

- интензивни и продължаващи болки и страдания, тъй като видно от приложената към исковата молба медицинска документация, на ищцата е предоставено адекватно и своевременно лечение, като има обичаен период на възстановяване, без усложнения и остатъчни непредвидими последици.  Сочи, че липсват данни за установени усложнения, които да обусловят подобни оплаквания.

- наличието на посттравматично стресово разстройство изразяващо се в постоянно силно депресивно състояние, непрекъснат страх от автомобили, липса на желание за социални контакти и опасения, че никога няма да бъде пълноценен човек.

Ответникът намира твърдените в исковата молба физически (в частта за увреденото зрение) и психологически травми за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и че същите са изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсения висок размер на зА.хователно обезщетение.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като последната, към момента на ПТП, е пътувала без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано. Намира, че с това си поведение ищцата е допринесла съществено за настъпване негативните последици от ПТП, изразяващи се в травмите, които се твърди да търпи. Заявява, че ноторно известно е обстоятелството, че обезопасителният колан постига своята пълна ефективност при челен удар. Функцията на обезопасителният колан е при ПТП да задържа тялото в стационарно положение плътно към седалката непозволявайки контакт на същото с интериора на купето, с оглед на което счита, че ако ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, е щяла да търпи само леки телесни травми като последица от ПТП. В подкрепа на възражението си, посочва твърдените от ищцата травми, които не би следвало да може да настъпят при челен удар и правилно използван обезопасителен колан.

По изложените съображения, ответникът счита предявеният иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан в претендираният размер.

В случай че ищцата докаже иска си за неимуществени вреди по основание, ответникът посочва, че във връзка с процесното събитие, същата е завела в ответното дружество доброволна претенция за изплащане на зА.хователно обезщетение, на база на която е образувана преписка по щета с № ********* от 24.10.2018 г. В рамките на законово определеният срок, претенцията на ищцата е разгледана и е определено обезщетение от 110 000 лв за претъпените от същата неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. Сумата от 110 000 лв. е изплатена на ищцата като зА.хователно обезщетение на 27.03.2019 г. по банковата сметка, предоставена при завеждане на претенцията. Заявява, че представя заверен препис от Преводно нареждане от 27.03.2019 г. до „У.Б.” АД с наредител “Д.З.” АД, осчетоводено на същата дата, от което става видно, че на горепосочената дата е била заверена сметката на Д.В.Б. в „Пощенска банка“ АД, със сумата от 110 000 лева, и с основание на превода - Щета № *********/18 г. ГО на МПС.

Ответникът намира иска за имуществени вреди във връзка с получените травми също за неоснователен в заявеният размер. Счита, че по делото не са ангажирани разходооправдателни документи за сторени разходи в претендираният размер, а част от приложените такива са с неизвестен платец и/или неясна връзка с процесното събитие. Посочва пример - разходите за очила, медицинско удостоверение и др. счита, че нямат връзка с процесното ПТП.

Относно иска за имуществени вреди по отношение на увреденото МПС, сочи, че и тук при доказване на иска по основание, намира претендираният размер за завишен и неотговарящ на реално претърпените вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно КЗ. Ищцата излагала твърдения за тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, съгласно който преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, зА.хователят изисква от ползвателя на зА.хователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Посочва, че такова удостоверение по делото няма представено. Сочи и че доколкото ударът е само в челната част на МПС-то на ищцата, то същото следва да има изключително много запазени части по него.

Ответникът посочва, че неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните такива за лихви от претендираните дати.

Ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която прави пояснения и възражения.

Оспорва възражението на ответното дружество за неоснователност на предявените искове поради неизяснения механизъм на настъпилото пътно­транспортно произшествие и липсата на деяние и вина на водача А. А.А.. Отбелязва, че нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с ******* е безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и елементи от фактическия състав на ангажиране отговорността на зА.хователя. Налице са: валидно зА.хователно правоотношение между водача А. и ответника, зА.хователно събитие, противоправно поведение от страна на водача А., настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача. Сочи, че по делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който ясно е посочено, че водачът А. е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е блъснал челно в лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******, управляван от Н. Б.. Заявява, че с исковата молба е представена и Автотехническа експертиза, изготвена по ДП №284 ЗМ 914/2018г. по описа на РУ К., чрез която е изяснен механизмът на ПТП. Счита, че изготвените в хода на образуваното досъдебно производство САТЕ и СМЕ, представени по делото, представляват писмени доказателства и следва да бъдат ценени от съда като такива, а не като експертни заключения.

Според ищцата, навлизането на лек автомобил „О. А.“ в лентата за насрещно движение се дължи на загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача А.. Изложено е, че съгласно заключението на експерта, именно променената траектория на движение на посочения автомобил е причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие. С поведението си, водачът е нарушил редица правила, установени в ЗДвП, сред които и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същия закон, съгласно която водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Посочва, че законът вменява на водачите и задължението да не създават опасности и пречки за движението, както и да не поставят в опасност живота и здравето на хората. Заключението на автотехническата експертиза е категорично, че водачът А. е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, като следи конкретната пътна обстановка, подбира правилно скоростта си на движение и упражнява контрол върху превозното средство като запази предварително зададената праволенейна посока на движение в своята лента. Ето защо, счита за безспорно установени, както механизмът на настъпилото пътно-транспортно произшествие, така и вината на водача А. А.. В тази връзка е посочва Решение №24 от 23.03.2017 г. по гр. д. №60047/2016г. на Върховен касационен съд и счита изводът на ответника за липса на основание за ангажиране на отговорността му, за неоснователен и недоказан.

Относно възражението на ответното дружество за прекомерност на размера на предявения иск за неимуществени вреди, счита същото за неоснователно. Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от ищеца, а от друга страна - с лимита на отговорност на зА.хователната компания по ЗГО и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Сочи се, че от датата на настъпване на ПТП, до настоящия момент, Д.Б. търпи силни и интензивни болки и страдания в следствие на получените множество увреждания. Посоченият от ответника факт, че на пострадалата е оказано адекватно и своевременно лечение по никакъв начин не означавал, че претърпените от нея болки и страдания са с нисък интензитет. Заявява, че категорично невярно е, че в случая е налице обичаен период на възстановяване без усложнения и последици. Следвало да се вземе предвид, че и към настоящия момент, лечението на пострадалата не е завършило. Отбелязано е, че извън посоченото в исковата молба, вследствие на катастрофата, същата е получила проблеми със зъбите - променена е позицията на централния резец, в следствие на което зъбите са асимптоматични и неподвижни. Направени са тестове и е установено, че зъби 11, 21, 31 и 41 не реагират. Във връзка с тези здравословни проблеми, Д.Б. е претърпяла болки и страдания, множество посещения при зъболекари и манипулации.

Освен това, ищцата неколкократно е била хоспитализирана в различни болнични заведения:

- На 22.03.2019 г. е приета в хирургично отделение на МБАЛ „Д.А.Д.“ АД гр. К. по повод инфекция на меките тъкани с множество оплаквания - висока температура, болки и зачервяване в областта на корема. Извършена е интервенция - радикална ексцизия на кожна лезия.

- На 10.10.2019 г. е приета в гастроентерологично отделение на УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ ЕАД поради получен интраабдоминален абцес. Извършена е интервенция - перкутанна пункция, асцирация и лаваж на абцеса под ехографски контрол. Състоянието след лечението на абцеса е наложило още едно пролежаване в отделението в периода 21.11.2019г. - 25.11.2019 г.

- На 10.12.2019 г. Д.Б. е приета в клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД по повод получената след процесното ПТП фрактура на Л4 прешлен с оплаквания за болки и скованост в областта на кръста.

Всички тези последствия от получените в произшествието увреждания, са източник на допълнителни болки и страдания, дискомфорт и са наложили болничен престой. Тъй като, според практиката на ВКС, влошеното здравословно състояние е един от критериите за преценка на размера на претърпените неимуществени вреди и предвид факта, че повече от година и половина след инцидента, Д.Б. продължава да търпи силни болки и страдания, счита за абсурдно твърдението на ответника, че същите не са интензивни. Намира за неоснователни и недоказани изложените в отговора на исковата молба съображения, че не е налице връзка между процесното ПТП и увреждането на зрението на ищцата.

Що се отнася до твърденията относно липса на претърпени от ищцата психологически травми, счита същите за недоказани и неоснователни. Поддържа, че след толкова тежък инцидент, неминуемо психичното здраве на пострадалата е тежко увредено и съществено променено спрямо времето преди инцидента. Пътно­транспортното произшествие и то при множество получени травми не само от Д.Б., но и от нейния съпруг, е стресогенно събитие, което е довело до личностова промяна. Нарушено е социалното, емоционалното и личностното функциониране на ищцата. Психическото й състояние се характеризира с емоционална лабилност, депресивност, тревожност и себеизолация, породени от липсата на самостоятелност в следствие на получените травми. Ето защо, счита за некореспондиращ с обективното действително положение изводът, че съображенията относно получените от ищцата физически и психологически травми са изложени единствено за целите на производството и за да обосноват присъждане на обезщетение в търсения размер.

Признава се, че след завеждане на исковата молба, а именно - на 27.03.2019г., ответното дружество превело по банкова сметка *** Д.Б. сумата в размер на 110 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в следствие настъпилото на 22.07.2018 г. ПТП. В тази връзка, предявеният иск за неимуществени вреди, следвало да бъде отхвърлен като неоснователен в тази част поради извършено в хода на процеса плащане от ответника.

Намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на размера на предявения иск за имуществени вреди. Вследствие на настъпилото ПТП, Д.Б. извършила и продължава да извършва редица разходи за своето лечение и възстановяване. Сочи се, че към исковата молба са приложени доказателства - фактури и касови бележки за сторени разходи в размер на 8227.26 лв., като се твърди, че всички те са извършени за интервенции, медикаменти, медицински услуги, болничен престой, помощни средства и специализиран медицински транспорт. В бъдеще предстояло извършването на още допълнителни разходи по възстановяването на Д.Б..

За неоснователно намира възражението за прекомерност на иска за имуществени вреди относно увреденото МПС. Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП, лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******, собственост на Д.Б., е увреден до такава степен, че е напълно негоден за възстановяване. Същият е със сериозна концентрация на деформации в предна лява част. Увредени са предна броня, преден ляв калник, капак, двигател, радиатори, предна и средна лява колони, под, таван, врати, окачване. Счупено е предно панорамно стъкло. Задействани са еърбеците, разкъсано е предно арматурно табло, посукано е шасито на автомобила и др. Тоест, налице е тотална щета на лекия автомобил. Сочи се, че от една страна, същият е негоден за възстановяване с оглед всички описани деформации и увреждания, а от друга страна, евентуален опит да се извърши такъв ремонт би бил икономически напълно нецелесъобразен. Към датата на настъпване на процесното ПТП, 22.07.2018 г., пазарната стойност на автомобила е в размер на 7500лв. и в тази връзка счита, че реалната имуществена вреда относно увреждането на лекия автомобил възлиза именно на тази стойност.

Счита за неоснователно твърдението относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата Д.Б.. Намира, че не са налице доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Единственият изложен аргумент в тази посока е предположението, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие пострадалата е била без поставен предпазен колан. Независимо че по делото няма данни ищцата да е била без обезопасителен колан, отбелязва, че съдебната практика е категорична, че единствено обстоятелството, че пострадалото лице е било без предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тези случаи, намаляването на обезщетението за вреди на основание посочената правна норма е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е улеснил със свои действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици. Към момента на настъпване на ПТП, Д.Б. категорично е била с поставен обезопасителен колан. Твърди се, че извън всякакво съмнение е, че основната техническа причина за настъпване на ПТП е навлизането на лек автомобил „О. А.“ в насрещната пътна лента за движение. Сочи, че заключението на автотехническата експертиза е категорично, че водачът Н. Б. не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като опасната му зона на спиране е значително по-голяма от отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара от момента на възникването на опасността. Водачът А. обаче е имал такава възможност като следи пътната обстановка и упражнява контрол върху управлението на автомобила си. Освен това, наличието на принос от пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която прави възражение за съпричиняване. Намира, че такова доказване не е направено от страна на ответника и посочва практика на ВКС.

В законния срок е постъпил отговор на допълнителната ИМ, с който ответникът заявява, че поддържа изцяло изложеното в отговора към исковата молба, както и всичките си оспорвания, възражения и искания.

Конституираните като трети лица помагачи на страната на ответника „Д.З.“АД законни наследници на починалия при ПТП водач А. А. – родителите му А.А.А., ЕГН:********** и Е.П.А., ЕГН:**********, не вземат становище по предмета на делото и твърденията и възраженията на страните в дадения им срок, не се явяват и не се представляват в проведените по делото съдебни заседания.

Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

         Между страните не е спорно, че посредством зА.хователна претенция вх. №89В000457/22.10.2018г., Д.В.Б. предявила пред „Д.З.“ АД претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди във връзка с описаното в ИМ събитие – ПТП, настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път ПП *, км. *, между лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с *******, собственост на и управлявано от А. А.А., ЕГН:********** и лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******, собственост на Д.В.Б., ЕГН: ********** и управлявано от Н. В.Б., като й е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв.

Макар че ответникът изрично не признава съществуването на зА.хователно правоотношение по зА.ховка гражданска отговорност за лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с *******, собственост на и управлявано от А. А.А., към 22.07.2018г., самият факт на признание в отговора на ИМ, че по горепосочената претенция на ищцата във връзка с горепосоченото ПТП й е заплатено обезщетение за неимуществени вреди, съставлява признание и за наличието на въпросното правоотношение за зА.ховане на гражданската отговорност на посочения в ИМ делинквент. Освен това, от представената с ИМ справка от уеб-сайта на Гаранционен фонд се установява, че за лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с *******, е имало сключена задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“ с "Д.З." АД, обективирана в зА.хователна полица BG/08/117003256584, със срок на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г., до 23:59 ч. на 11.12.2018г.

Във връзка с изискването на чл.498, ал.3 КЗ, съдът съобрази представените с ИМ доказателства (зА.хователна претенция вх.№ №89В000457/22.10.2018г.), видно от които ищецът е предявил пред ответния зА.ховател претенция по чл.498, ал.1 КЗ по реда на чл.380 КЗ, което обуславя извод за допустимост на предявените по настоящото дело искове.

Настъпването на описаното в исковата молба ПТП е документирано като събитие от компетентните за това органите на МВР, посетили местопроизшествието, в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.07.2018г., представен с ИМ, имащ материална доказателствена сила относно отразените в него дата, място, участници (водачи, МПС-та, пострадали лица), обстановка след ПТП – видими щети по МПС и пострадали лица, които факти са непосредствено възприети от съставителя на протокола (дежурен по ПТП в сектор ПП при ОД на МВР-гр.Стара Загора). В раздел „Обстоятелства и причини за ПТП“, този протокол няма материална доказателствена сила, тъй като касае събития, които не са се осъществили пред съставителя му, а са плод на субективната му преценка въз основа на завареното местопроизшествие. Макар да не са задължителни за съда на основание чл.179, ал.1 ГПК, те ще се ценят в съвкупност с останалите доказателства по делото.

         По делото е представен и протокол за оглед на местопроизшествие от 22.07.2018г., съставен от разследващ полицай при РУ-К., в който са обективирани преките впечатления на посоченото длъжностно лице относно състоянието и местоположението на автомобилите, между които е настъпило в ПТП, вкл. извършена е идентификация на същите (лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с ******* и лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******), описано е точното място на настъпване на ПТП, съответстващо с посоченото в исковата молба, пътните и времеви условия по време на огледа, извършен в 17,55 ч., около 1 час след ПТП, състоянието и параметрите на участъка от пътя, където е настъпило ПТП (размери, състояние на пътната настилка, маркировка, знаци и др.), състоянието на автомобилите (външно и вътрешно) и разположението им на местопроизшествието, вкл. наличието и местоположението на разпръснати елементи от автомобилите в зоната на настъпване на местопроизшествието, наличието на труп на шофьорската седалка на единия от автомобилите (л.а. О.) и самоличността на загиналия (А. А.А.).

         Посочените по-горе писмени доказателства, съставени от органите на МВР по повод настъпилото ПТП, съставляват доказателства за извършените от длъжностните лица, които са техни съставители, действия в кръга на службата им, респ. имат материална доказателствена сила и обвързват съд да приеме удостоверените в същите факти и обстоятелства за настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път ПП *, км. *, пътно-транспортно произшествие (ПТП) между лек автомобил марка „О.“, модел “А.“ с *******, собственост на и управлявано от А. А.А., ЕГН:********** и лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДКН ******, собственост на Д.В.Б., ЕГН: ********** и управлявано от Н. В.Б., за пътните и времеви условия по време на огледа, състоянието и параметрите на участъка от пътя, където е настъпило ПТП (размери, състояние на пътната настилка, маркировка, знаци и др.), състоянието и щетите по автомобилите (външно и вътрешно) и разположението им на местопроизшествието, вкл. наличието и местоположението на разпръснати елементи от автомобилите в зоната на настъпване на местопроизшествието, спирачни и други следи по пътното платно, наличието на труп на шофьорската седалка на единия от автомобилите (л.а. О.) и самоличността на загиналия (А. А.А.).

         По делото не е спорно, а и се установява от приетото по делото писмо от 20.01.2021г. от РУ на МВР-К., както и изпратените Досъдебно производство №2843ЗМ 914/2018г. и пр. пр. №1636/2018г. по описа на Окръжна прокуратура-Стара Загора, че във връзка с процесното ПТП е образувано срещу неизвестен извършител посоченото досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК, което е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НК поради смърт на неправоспособния водач на л.а. О. А. с *******, А. А.А..

         Доколкото данните от постановлението за прекратяването на наказателното производство не са задължителни за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от настъпилото ПТП, относно механизма на същото, виновността на водач на л.а. О. А. с *******, А. А.А. за противоправното му причиняването и за последиците от деянието му спрямо пострадалите лица, тези факти подлежат на установяване в настоящото производство и съобразно чл.154 ГПК и доклада на съда, тежестта за доказването им е върху ищеца.

Във връзка с установяването механизма на описаното в ИМ пътно-транспортно произшествие, вкл. чия е вината за настъпването му, както и за установяване на фактите във връзка с твърденията за получаването на описаните в ИМ телесни увреждания от ищцата вследствие ПТП, както и имуществените вреди от повреждането на автомобила й, по делото е допусната съдебна автотехническа и оценителна експертиза, възложена на вещото лице Н.С..

Според приетото заключение, мястото на удара между л.а. О. и л.а. Т. е в северната лента, в която се е движила Т.та, в която е пътувала ищцата, на около 2,3 метра южно от северния край на асфалтовото покритие.

Експертът не е могъл да даде отговор на въпроса каква е била скоростта на всяка от двете МПС преди и в момента на удара. Поради това, не е дал и отговор на въпроса каква е била опасната зона на спиране на двата автомобила, участвали в ПТП и дали двете МПС са попадали взаимно в опасните си зони.

Експертизата е имала задача да определи механизма на настъпване на процесното ПТП, както и техническите причини за настъпването му. Според даденият отговор, механизъм на произшествието е следният:

На 22.07.2018г., в светлата част на денонощието, в прав участък (км 330+300м) от път 1-6, ориентиран изток запад, предназначен за двупосочно движение, покрит със суха износена асфалтова настилка, без неравности, с по една лента за движение в двете посоки, разграничени с непрекъсната единична линия, са се движили процесинте автомобили. Т.та е била управлявана в посока на запад, а О.а - на изток. В определен пространствено времеви момент, двата автомобила са се оказали в северната лента за движение на ПС на запад. Настъпил е челен ексцентричен сблъсък между двата автомобила, без до този момент да са налични веществени доказателства за ефективно аварийно спиране, като са контактували с челните си леви и средни части. По законите на физиката, предвид прилагане на ударния импулс за всеки от автомобилите вляво от масовите им центрове, считано спрямо до моментните им посоки на движение, са генерирани и въртящи моменти спрямо вертикална ос по посока обратна на часовниковата стрелка в план. В резултат на посоченото, след генериране на пластичните деформации: - О.а, в съчетано движение, ротирал и се е транслирал на югоизток, като е достигнал и се установил в позицията, където и както е фиксиран от разследващия орган; - Т.та, в подобно съчетано движение, ротирала и се е транслирал на северозапад, като е достигнал и след погасяване на част от кинетичната енергия се отразила от мантинелата северно от  асфалтовото покритие, а от там при достигане крайпътна растителност и терен е угасила и останалата част от кинетичната енергия и се установила в покой в позицията, където и както е фиксиран от разследващия орган.

Според заключението, техническа причина за конкретното произшествие е присъствието на О.а в лентата, предназначена за движение на Т.та, в пространствено времеви момент, когато двата автомобила са се движили един срещу друг и са се озовали на едно място- това на сблъсъка им в северната лента. Според вещото лица, не са налични данни за определяне причината/ите за присъствието на О.а в лентата за движение на Т.та, както и обстоятелствата, поради които това се е случило, вкл. дали са от субективен или технически характер. Тъй като не са фиксирани спирачни следи от кой да е от автомобилите, според заключението, това обстоятелство мотивира технически, че към момент на възникване на опасност за който и да е от водачите, насрещният автомобил е попадал в опасната зона, за каквото предположение следва да се отчете и субективния момент за всеки от тях.

Според заключението, в двете посоки - на север и на запад от мястото на сблъсъка, пътния участък, където е станало ПТП, е прав, без завой на разстояние не по- малко от 100 метра. Поради това, и двамата водачи са имали техническа възможност да възприемат в ясната дневна видимост при която е настъпило произшествието, насрещния автомобил от не по- малко от 200 метра.

Според заключението, произшествието е било предотвратимо от водача на О.а - А. А., ако при доближаване насрещно движещата се Т., той е управлявал автомобил в южната лента, при наличие на техническа възможност за него да не навлиза в северната лента. Експерта посочва, че именно това са били и технически правилните действия от страна на А. за предотвратяване настъпване на ПТП- продължавано управляване на автомобила О. в южната лента, до разминаване с Т.та. Вещото лице е отговорило и че липсата на данни, за да се установят по технически път скоростите на автомобилите преди и към момента на сблъсъка им, както и да се определи момента на възникване на опасност за водача Б., не дават техническа възможност за определяне съществувала ли е за него техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, чрез аварийно спиране.

В заключението на тази САТОЕ е даден отговор и на въпроса каква е пазарната стойност към 22.07.2018г на лек автомобил марка Т. модел Я. с *******, а именно - **30 лв. Според експертизата, минималната сума за възстановяване щетите по Т.та е по-голяма от средна пазарна стойност, за която може да се закупи подобен автомобил към датата на произшествието, поради което, от експертна гледна точка, икономически не е съобразно възстановяването на лекия автомобил, респ. при сравняването на средната пазарна стойност с коя да е от цените за възстановяване, съобразено с цитираната в заключението методология, се установява, че е налице тотална щета на автомобила.

По въпроса каква е стойността на запазените части по МПС по средни пазарни цени, вещото лице е отговорило, че от една страна, стойността на запазените части по Т.та по средни пазарни цени е разликата между средната пазарна цена, за която може да се закупи към датата на ПТП автомобил с показатели на процесния и цената на увредените детайли и че в случая, тази разлика е число с отрицателен знак. От друга страна, според заключението, стойността на запазените части по Т.та по средни пазарни цени би могла да се определи, с остойностяването на всяка една запазена част, но практически това в случая е невъзможно, защото според наличния снимков материал, но и не само, реално увредените детайли са много повече от описаните в "Опис- заключение за вреди на МПС". Т.е. технически не е възможно да се определи кои точно детайли са останалите/неувредените, за да се и остойностяват.

Според заключението, предна дясна седалка на Т.та фабрично е оборудвана с обезопасителни колан и въздушна възглавница, а наличните данни в делото и приобщени към него материали (сн. МП на лист 32, том I и описа на лист 27, том II от ДП 914/18г на РУ МВР К.) , еднозначно сочат и за наличие поне на обезопасителна челна въздушна възглавница за седалката, на която е пътувала ищцата. ВЛ е посочило, че от данните по досъдебното производство може да се направи извод, че ищцата, която е пътувала на предна дясна седалка, е била с поставен обезопасителен колан при настъпването на ПТП.

По отношение на заключението на САТОЕ, ищецът не е оспорил същото в оценителната му част. Относно останалата му част, е възразил само относно становището на експерта, че не е възможно да се определи скоростта на движение на двете МПС преди и при удара, респ. опасната зона на спиране на всяко от тях, поради което, по негово искане е допусната повторна САТЕ, която да отговори на отново на въпросите, без оценителната част на първата експертиза.

Ответникът е оспорил заключението на САТОЕ само в частта му, с която се посочва, че не е възможно определянето на стойността на запазените части от автомобила на ищцата. Поискал е вещото лице да даде допълнителен отговор каква е стойността на МПС-та на ищцата за скрап (вторични суровини). Въпросът не е допуснат от съда, тъй като нито е касаел определяне на стойността на запазени части, нито е почивал на конкретни, своевременно направени от ответника възражения по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от тоталното увреждане на автомобила на ищцата, че претендираното обезщетение следва да се намали със стойността на автомобила при предаването му за скрап.

Съгласно заключението на повторната САТЕ, изготвена от ВЛ В.В., механизмът на ПТП е следният:

На 22.07.2018 год., около 16.30 часа по ПП-*, в направление към гр. Г., със скорост 91.6 км/час, се е движил л.а. марка „О.“ модел „А.“ с per. № СТ 1067 РА, собственост и управляван от неправоспособния водач А.. По същото време, в противоположна посока, със скорост 82 км/час, се е движил л.а. марка „Т.“, модел „Я.“ с per. № ******, управляван от водача Б.. В зоната на км.330+300, и на около 19-20 м западно от линията на ориентира, водачът на л.а. О. губи контрол върху управлението, автомобилът навлиза в срещуположната лента, където, на около 4 м източно от линията на ориентира и в лентата на движение на л.а. Т., настъпва удар между тях, в резултат на който водачите и пътуваща на предна дясна седалка в л.а. Т. Б. получават травматични , увреждания, като тези на водача А. се оказват несъвместими с живота, а на автомобилите са нанесени значителни материални щети. Първоначалният контакт е настъпил с предните леви части на двата автомобила, което определя удара по характер като челен-кос. За да се реализира така описания удар, надлъжната ос на л.а. О. е била разположена косо, на около 5-7 градуса вляво спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна част, насочена в посока североизток. Надлъжната ос на л.а. Т. е била разположена успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена в посока запад, като десните състави на автомобила са се намирали на около 0.5-0.7 м южно от северния край на платното за движение. След така описания първоначален контакт, л.а. О. е ротирал наляво около вертикалната ос на масовия си център, като същият, движейки се транслационно-ротационно, е изминал около 11 м до крайното си установяване на местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол. По същото време, л.а. Т. е ротирал надясно около вертикалната ос на масовия си център, последвал е незначителен по сила удар в северната мантинела и движейки се транслационно-ротационно, се е установил в северното крайпътно пространство на местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол.

Според повторната САТЕ, основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е навлизането на л.а. О. в насрещната лента на движение, което може да бъде в причинно-следствена връзка с: моментно отклоняване на вниманието на водача от конкретната пътна обстановка; моментно заспиване на водача и др.

Съгласно заключението, скоростта на движение на л.а „О.“ непосредствено преди настъпването на ПТП е била 91.6 км/час и доколкото в конкретния случай липсват технически данни и свидетелски показания за задействане на спирачната система на лекия автомобил от водача преди момента на удара, следва да се приеме, че това е била скоростта на движение на л. а. О. и към момента на удара. Скоростта на движение на л.а „Т.“ непосредствено преди настъпването на ПТП според заключението е била 82 км/час (22.7 м/сек). Според заключението, в конкретния случай също липсват технически данни и свидетелски показания за задействане на спирачната система на лекия автомобил „Т.“ от водача преди момента на удара, поради което, експертът приема, че скоростта на движение на л. а. Т. към момента на удара е съответствала на скоростта непосредствено преди удара, т.е. 82 км/час (22.7 м/сек).

На база на така определените скорости на двата автомобила, ВЛ е изследвало въпроса за дали е било възможно всеки от двамата шофьори да избегне настъпването на ПТП. Съгласно заключението, произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при условията на нормална видимост, на прав пътен участък. Пътят, изминат от л.а. О. от момента, в който е започнал да променя първоначалната си праволинейна траектория на движение в посока североизток, до мястото на удара, по данни от материалите към делото, възлиза на около 23 м. Времето за движение на л.а. О. от момента на началото на промяната на траекторията му на движение в посока север към северозапад, до мястото на удара е възлизало на 0.90 сек. За това време, процесния лек автомобил Т. е изминал до мястото на удара 20.4 м Според изчисленията на експерта, дължината на опасната зона на спиране на л.а. Т. при конкретните пътни условия и скорост на движение от 82 км/ч възлиза на 62,80 м. Въз основа на получените стойности, вещото лице е заключило, че тъй като в случая дължината на опасната зона на спиране на ла. Т. е значително по-голяма от отстоянието на предната част на автомобила до мястото на удара от момента на възникването на опасността, при конкретните пътни условия водача на процесния лек автомобил Т. не би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране при така подбраната скорост на движение 82 км/час.

Според заключението, в конкретния случай, водачът на процесния лек автомобил „О.“ е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение и да упражнява контрол върху управлението на автомобила, съответно, имал е и техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало да запази предварително зададената праволинейна траектория на движение в своята лента.

Съдът кредитира заключенията на двете автотехнически експертизи. Вещите лица по същите са достигнали до едни и същи изводи относно механизма на ПТП, така също и че ПТП е настъпило поради навлизане на л.а. О. в лентата за движение на л.а. Т., както и че произшествието е било предотвратимо, ако шофьорът на л.а. О. А. е бил запазил траекторията си на движение в собствената си (южната) лента. Налице различие в изводите на експертите по първото и повторното заключение относно възможността да се определят скоростите на двете МПС преди и в момента на удара и опасните им зони на спиране, но съдът кредитира повторната експертиза относно дадените по тези въпроси отговори като компетентни и обосновани. Съдът кредитира повторната експертиза и относно дадения отговора, че водачът на л.а. Т. Б. не е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, тъй като от момента на отклонение и навлизане в неговата лента за движение, л.а. О. е бил опасната му зона за спиране.

Заключението на първоначалната автотехническа експертиза също така опровергава възражението на ответника, че при настъпването на ПТП, ищцата Б. е била без поставен обезопасителен колан. В тази връзка, това възражение се опровергава и от заключението на допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). В същото се посочва, че при ищцата е налице коремна травма и увреждане на гръбначния стълб в поясния отдел, а липсва черепно-мозъчна и гръдна травма. Ударът при процесното ПТП е описан с челна компонента, поради което тялото на Б. следва да се придвижи в посока към точката на съприкосновение на двата автомобила. Ако тялото не е било фиксирано с колан, би контактувало с бордното табло и предното стъкло. Оттук вещото лица прави извод, че уврежданията й са характерни за действието на поставен предпазен колан, придобил качествата на твърд тъп предмет, условие за каквото има при челен удар.

Разгледани в съвкупност с останалите доказателства – протокол за оглед, констативен протокол за ПТП, преписката по Досъдебно производство №2843ЗМ 914/2018г., която вещите лица са ползвали, двете заключения доказват настъпването на ПТП по механизма, твърдян в исковата молба, виновното причиняване на ПТП от водача на л.а. „О.“ модел „А.“ с per. № СТ 1067 РА А. А.А., чиято гражданска отговорност е била зА.хована при ответния зА.ховател към датата на ПТП и липсата на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Б. поради непоставяне на обезопасителен колан. Доказва се също и твърдението на ищцата, че автомобилът й е бил увреден до степен на тотална щета, като според заключението на първоначалната САТОЕ, стойността, за която би могло да се закупи автомобил от същата марка, модел, година на производство и състояние към датата на ПТП (т.е. пазарната му стойност) е **30 лв. По делото бе представено удостоверение №211300000034/19.01.2021г. от КАТ, че регистрацията на автомобила на ищцата е прекратена на 19.01.2021г. С оглед на това, съдът намира, че са изпълнение изискванията на чл.390, ал.1 ГПК, още повече, че наличието на тотална щета бе установено по делото.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за изплащане на обезщетение на ищцата поради настъпило увреждане на автомобила й с характер на тотална щета по см. на чл.390, ал.2 КЗ, поради което предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от **30 лв обезщетение за имуществени вреди вследствие на тотална щета на лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДК ********, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 02.02.2021г., до окончателно им изплащане, се явява основателен и ще се уважи.

Тъй като първоначалния размер на иска от 7500 лв е намален на **30 лв по реда на чл.214 ГПК, с протоколно определение от 08.02.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от ищеца е направен отказ от иск и в тази част производството е прекратено, основателно се явява искането на ответното дружество за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК. Предвид интереса по иска от 7500 лв, следващото се на ответника юрисконсултско възнаграждение при пълно отхвърляне на иска или прекратяване на производството по същия, съобразно размерите по Наредбата за заплащането на правната помощ, е от 300 лв. Съответно, съобразно размера, за който производството по иска е прекратено, на ответника се следва 24 лв юрисконсултско възнаграждение.

Според заключението на допуснатата по делото СМЕ, вследствие процесното ПТП от 22.07.2018 г., пострадалата Д.В.Б., в качеството й на пътник в лек автомобил, е получила следните травматични увреждания:

Разкъсване на тънките черва. Дифузен фекален перитонит. Разкъсване на слезката. Кръвоизлив в коремната кухина. Счупване на десните напречни израстъци на И, III, IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен.

Посочено е, че разкъсването на слезката има единствено лечение с отстраняването й по оперативен начин, което е осъществило медико-биологичния признак — загуба на слезка, по смисъла на чл.128 НК (тежка телесна повреда).

Разкъсването на тънки черва с развил се дифузен фекален перитонит са причинили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл. 128 НК (тежка телесна повреда). Опасността е била преодоляна единствено благодарение на своевременната и високоспециализирана медицинска помощ.

Кръвоизливът в корема на ищцата е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 НК (средна телесна повреда). Временната опасност за живота е била предотвратена благодарение на оперативното отстраняване на слезката.

Счупването на десните напречни израстъци на II, III, IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен според СМЕ е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК (средна телесна повреда). Възстановяването трае около 12 месеца.

В заключението е посочено, че пациентката е била оперирана с поставяне на метална стабилизация. Във връзка с получената травма и принудително обездвижване, се е развило усложнението дълбока венозна тромбоза на слабинно-бедрената вена вляво, което е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 НК (средна телесна подвреда).

Друго усложнение при ищцата вследствие на коремната травма е абсцес в нея, който е бил лекуван чрез пункция и медикаменти. Абсцесът е причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК (лека телесна повреда). Възстановяването трае по-малко от 30 дни.

Според СМЕ, описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото има в купето на лек автомобил при автозлополука, като е налице причинно-следствена връзка между настъпилото на 22.07.2018 г. ПТП и получените от страна на Д.Б. травматични увреждания.

Съгласно заключението, в острия период на травмата — през първия месец, болките са били по-интензивни. Според медицинската документация, пациентката изпитва непостоянни болки в гръбначния стълб в областта на счупения прешлен, където са установени и дегенеративни изменения, дължащи се на нарушената биомеханика на движението на снагата в тази област.

В заключението се посочва, че загубата на слезката при ищцата не може да се възстанови. При приемане на заключението в съдебно заседание, вещото лице е обяснило, че в човешкия организъм и в частност, при ищцата, слезката представлява кръвно депо, поради което, с оглед липсата й, при евентуална кръвозагуба, ищцата ще има по-малко компенсаторни възможности за справяне с кръвозагубата, тъй като в общия случай, слезката буквално се изстисква и увеличава обема на формените елементи. Затова на пациенти без слезка не се препоръчва да кръводаряват.

Според СМЕ, разкъсването на тънки черва с развил се дифузен фекален перитонит не е възможно да се възстанови спонтанно без своевременна и високоспециализирана медицинска помощ. Кръвоизливът в корема и свързаната с това временна опасност за живота е бил предотвратен чрез оперативното отстраняване на слезката заради кървенето от нея.

Счупването на костни структури на десните напречни израстъци на II, III, IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен е възстановено за около 12 месеца. Болковият вертебрален синдром, установен при ищцата, се дължи на промяната в анатомичната форма на тялото на IV поясен прешлен след зарастването и дегенеративните изменения вследствие на променената биомеханика на движението в тази област. Според експерта, болковият вертебрален синдром, изразяващ се в непостоянни болки в поясната област, няма изгледи да бъде излекуван напълно. Причината за това е невъзможността за възстановяване на първоначалната анатомична форма на счупеното тяло на IV поясен прешлен и дисковата протрузия на ниво L5-S1 (V поясен прешлен и I кръстцов), както и свързаните с променената биомеханика на движението на гръбнака дегенеративни изменения.

Съгласно СМЕ, последните изследвания на ищцата сочат и наличието на дискова протрузия на ниво L5-S1 на фона на артефакти от метална стабилизация, настъпила заради обездвижването на по-горното ниво вследствие на стабилизацията.

Усложнението дълбока венозна тромбоза на слабинно-бедрената вена вляво при ищцата е било лекувано чрез съвременни средства и по този начин е била елиминирана опасността за живота на ищцата.

Усложнението абсцес в коремната кухина след коремната травма също е лекувано чрез съвременни методики и е било излекувано за по-малко от 30 дни.

Във връзка с въпроса необходими и относими ли са извършените от ищцата Д.В.Б. разходи, описани в исковата молба, към проведеното от нея лечение след ПТП, СМЕ е отговорила, че всички разходи са относими към уврежданията от автозлополуката и възстановяването от тях, с изключение на тези за очила.

Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ като компетентно и обосновано. От същото се доказва по несъмнен начин настъпването на описаните в Им телесни увреждания на ищцата вследствие процесното ПТП – 2 тежки телесни повреди, 3 средни телесни повреди и 1 лека телесна повреда, извършването на три оперативни интеревенции, които ищцата е претърпяла за лекуване причинените й телесни повреди и усложнения вследствие същите, периодите за възстановяване от всяко увреждане, един от които, касаещ счупването на костни структури на десните напречни израстъци на II, III, IV поясни прешлени и на тялото на IV поясен прешлен е около 12 месеца. Нещо повече, според СМЕ, загубата на слезката (далака) не е възможно да бъде възстановена, което според експерта има за ищцата трайни негативни последици, изразяващи се в по-малко компенсаторни възможности на организма й за справяне с кръвозагуба, както и с невъзможност да кръводарява. Експертизата е установила и наличието при ищцата на болков вертебрален синдром, дължащ се на промяната в анатомичната форма на тялото на IV поясен прешлен, след зарастването и дегенеративните изменения вследствие на променената биомеханика на движението в тази област, който според вещото лице се характеризира с постоянна болка, която, дори да не е много силна, никога няма да изчезне. Според СМЕ, последните изследвания на ищцата показват и наличието на дискова протрузия на ниво L5-S1 на фона на артефакти от метална стабилизация, настъпила заради обездвижването на по-горното ниво вследствие на стабилизацията, също в причинна връзка с причинените й телесни повреди. В заключението са описани подборно медицинските документи относно лечението на ищцата сред ПТП, представени по делото, като може да се направи извод, че освен след ПТП през 2018г., ищцата неколкократно е постъпвала през 2019г. за лечение в различни лечебни заведения поради оплаквания, свързани с причинените й при ПТП телесни повреди, усложнения вследствие същите и болки в засегнатите от уврежданията области.

Заключението на СМЕ е оспорено само от ответника, в частта относно извода за относимост на посочените в ИМ като извършени от ищцата разходи за лечението й вследствие ПТП. Становището на ответника е, че голяма част от извършените разноски на позволяват по категоричен начин да се изведе връзка, че са извършени по повод получените от ищцата травми и лечение им. Възразява също, че част от представените по делото разходооправдателни документи са с неизвестен платец и неясна връзка с процесното събитие.

Съдът не споделя така направените възражения, тъй като, на първо място, вещото лице по СМЕ, след като се е запознало подробно с претърпяните от ищцата травми при ПТП, настъпилите усложнения, осъществените спрямо нея медицински интервенции и проведеното лечение, е стигнало до извод, че описаните разходи за медикаменти и медицински и други консумативи са във връзка с лечението на ищцата, проведено след ПТП. Освен това, видно е от представените фактури и фискални бонове, че всички те са издадени в периода м.юли 2018г.-м.декември 2018г., през който ищцата е била неколкократно хоспитализирана, поради което закупуването на медикаменти, медицински и други консумативи, вкл. тоалетни принадлежности (мокри кърпи, памперси за възрастни, сапун и др.), потребителски такси за медицински услуги несъмнено е извършено във връзка с провежданото от нея лечение. В тази връзка, видно от представените фактури, всички са издадени на името на ищцата и са придружени с касови бонове относно извършени плащания на сумите по фактурите. Колкото до касовите бонове, за които няма издадени ф-ри, в същите са посочени медикаменти и санитарни материали, които са преценени от вещото лице като относими към лечението на ищцата. Освен това, те са закупени в периода м.08-м.11.2018г., скоро след процесното ПТП, когато тя е била активно лекувана, а фактическото им притежание от ищцата според съда следва да се тълкува в полза на извода, че се касае за разходи, извършени от нея или за нейна сметка, доколкото касовите бонове се получават фактически от платеца на съответната стока или услуга, т.е. след като ищцата разполага с тези документи, значи е извършила плащанията на сумите за стоките и услугите, за които са издадени. Да се приеме друго в случая означава да се обвини индиректно ищцата, че в този период, в който според данните по делото, се е борила за живота си, съзнателно е събирала платежни документи за разходи, които самата тя не е сторила, с цел да се обогати за в бъдеще за сметка на ответния зА.ховател, което, само по себе си, е абсурдно.

Следва да се сподели възражението на ответника единствено относно извършените от ищцата разходи за очила, доколкото нито в приетата по делото СМЕ, нито посредством други доказателства по делото, бе установена връзка между процесното ПТП и получено от ищцата увреждане на очите, наложило закупуване на диоптрични очила, за което са представени ф-ра №34234/02.11.2018г. на стойност 125 лв с ДДС и касов бон към нея за 75 лв с ДДС, както и ф-ра №34326/12.11.2018г. на стойност 99 лв с ДДС и касов бон за плащане на същата сума.

Във връзка с гореизложеното, съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) на ВЛ К.. Според същото, всички приложени по делото фактури са издадени на името на Д.Б. и са платени в брой, за което са приложени фискални бонове. По фактура № *********/02.11.2018г. е приложен фискален бон за 75.00 лв., а издадената фактура е за 125.00 лв., от което произтича, че общата сума на заплатените разходи по фактури е в размер на /7942.33 лв. - 50.00 лв. /или заплатени 7892.33 лв./седем хиляди осемстотин деветдесет и два лева. Според СИЕ, приложените с ИМ фискални бонове са на стойност 334.93 лв./ триста тридесет и четири лева 93 ст./ От описанието на фискалните бонове за закупените стоки и услуги е видно, че те са за извършени медицински услуги и закупени медикаменти, но не е видно на кого са продадени, поради липса на техническа възможност да се изпише името на купувача, което фигурира в издадена фактура. Общо изплатените според СИЕ суми по фактури и фискални бонове са в размер на 8227.26лв. /осем хиляди двеста двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/. От така посочената сума следва да се извадят платените суми за диоптрични очила по фактура № *********/02.11..2018г. - 75.00 лв. и по ф-ра №34326/12.11.2018г. – 99 лв, т.е общо 174 лв.

В заключение, съдът приема, че доказаните по делото разходи на ищцата за медицински услуги, медикаменти и консумативи, извършени във връзка с процесното ПТП, са общо 8053,26 лв, за които са издадени фактури на обща стойност 7718,33 лв, а именно: Фактура №**********/17.08.2018г.; Фактура №**********/16.08.2018г.; Фактура №**********/01.08.2018г., Фактура №**********/23.08.2018г., Фактура №**********/30.08.2018г., Фактура №**********/03.09.2018г.; Фактура №0000000**4/06.10.2018г.. Фактура №**********/30.10.2018г., Фактура №**********/02.11.2018г.. Фактура №/*********/17.11.2018г., Фактура №2613/19.11.2018г., Фактура №00900000045/01.02.2019г., Фактура №**********/04.12.2018г, Фактура №**********/04.12.2018г.,, Фактура №**********/30.07.2018г., Фактура №**********/10,08.2018г., и Фактура № **********/07.12.2018г., фактура №**********/03.09.2018г. както и 15 бр фискални бонове на обща стойност 334,93 лв, описани подробно в заключението на СИЕ. До този размер се явява основателен предявения иск, а за разликата над сумата от 8053,26 лв, до пълния предявен размер от 8227,26 лв, съставляваща 174 лв, платени за диоптрични очила по фактура № *********/02.11.2018г. - 75.00 лв. и по ф-ра №34326/12.11.2018г. – 99 лв, искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.

Във връзка с претърпените от ищцата болки и страдания вследствие ПТП и получените при същото телесни увреждания, по делото е допуснато събиране на гласни доказателства.

Според показанията на св. Н.И. Антонов, кумец на ищцата, той познава нея и съпруга й от 20г. За инцидента научил от сина им В. и отишъл в Бърза помощ, бил свидетел на транспортирането на ищцата и съпруга й от мястото на ПТП до Бърза помощ. В деня на ПТП-то, когато отишъл в болницата, тя била в изключително тежко състояние, гледката била ужасна. Свидетелят получил информация от главната сестра, тя не дала надежда, казала, че пострадалата има наранявания на гръбначния стълб, наранявания на главата, обездвижена е и шансовете да оцелее са много малки. Следващите дни, свидетелят ходил всеки ден, първите 10 дни нямало достъп до пострадалата, тя била в интензивно в кома или безсъзнание. Имала отстранен далак и тежка травма на гръбначния стълб, за което щяло да се наложат допълнителни операции. Не била в състояние да я оперират в момента. Имало една операция, после втора, после с тънките черва имало оплитане и отстранили част от тях. Свидетелят я видял 10-15 дена след това, била на легло, дълго време била така. Когато свидетелят я видял, не била контактна, с очи само реагирала, доста време минало докато е в състояние да разговаря. Свидетелят посочва, че ищцата отслабнала драстично. В болницата в Стара Загора била около 30 дни, след което била преместена в Пловдив за следваща операция. Свидетелят посочва, че преди катастрофата, Д.Б. била усмихната, лъчезарна, позитивна, събирали се много често, била душата на компанията. След инцидента, тя не разговаряла с хора, опитвали се чрез баща й да я успокояват, не била контактна. Като свидетелят я видял за първи път след излизането й от болница, тя била седнала на стол, не се движела, избягвала да говори. След като излязла от болницата, със свидетеля се виждали по-рядко. Когато свидетелят ходел до К. при майка си, се обаждал и на ищцата. Тя работела преди в музея в К.. След ПТП, те не била в състояние да се върне на работа. Преди ПТП-то, ищцата и съпруга й имали хоби - пчеларство, чували се често със свидетеля, тя постоянно пътувала, идвала често. След ПТП, това вече не се случвало. Според впечатленията на свидетеля, ищцата не може да ходи нормално след ПТП, трудно кляка, трудно се изправя. Обикновено се събирали по празниците, но след ПТП, престанали. Свидетелят споделя, че е забелязал промяна в нея, помни я като усмихната жена, сега не я е виждал да се усмихва. И като отношение към семейството на свидетеля нещата захладнели. Ищцата била коренно променена. Когато свидетелят ходил последните пъти в болницата, тя имала опасение, че никога няма да ходи пак. Последно се видели набързо през 2021г., след Нова година. Ищцата не била по-жизнена от предишното им виждане, била отслабнала и пак в състояние, в което не я е виждал преди ПТП-то, била отчаяна. Според свидетеля, преди ПТП-то, Д.Б. говорела много, била весела. След ПТП-то, вече не била такава, като на свидетеля не му е известна друга причина, освен случилото се, поради която тя да не иска да говори. Състоянието й след ПТП било все такова.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Антонов като обективни, безпротиворечиви и безпристрастни. Същите доказват твърденията в ИМ, че претърпяното ПТП и получените при същото телесни повреди трайно са променили в негативен аспект живота на ищцата, както в здравословен аспект, така и в чисто човешки и емоционален план. Ищцата престанала да бъде веселата и активна жена, която била пред ПТП, изолирала се, изпаднала в отчаяние за живота и здравето си, за бъдещето си. Повече от година след инцидента, при нея не се наблюдава позитивна промяна както в психо-емоционален, така и в здравословен аспект. Има трудности при ставане, сядане, клякане и по-продължително придвижване, налице са и постоянни болки в засегнатите области на гръбначния стълб.

Тези изводи се потвърждават и от показанията на свидетеля Павел Василев Петков . Той научил за катастрофата от баща й, искал да дойда до Стара Загора да я види, но баща й казал, че тя в кома и да не идва. Видял я след операцията в Пловдив. Д.Б. била първо в болницата Стара Загора, след това в Пловдив в болница. Свидетелят е видял като се върнала в К.. Била на легло, като полужив човек, не обелила дума. Свидетелят я питал я как, тя го гледала и не му отговорила. Свидетелят посочва, че живее в К. и често ходя да я вижда, дори няколко дни пред разпита бил при нея да й помогне да се прибере, тъй като не можела да изкачи стълбите, плачела, че не може да се прибере в къщи. Преди инцидента се събирали, сега тя му споделила, че част от вътрешните й органи ги няма и не може да поема нормално храна. Ходела бавно, с бастунче. Преди била лъчезарна, свидетелят 5 години работил с нея в музея в К., на който бил директор. Посочва, че я посещава, но не стои повече от 15-20 минути при нея, тя не желаела. Посочва, че ходенето й било трудно, имала железа от операциите и докато ги свалят, ще я боли. Споделя впечатление, че ищцата е много е различна сега в психологичен аспект. Много се затворила, страхувала се от всякакво препятствие по пътя й. Преди ПТП-то нямала здравословни проблеми, не е ползвала болнични. Свидетелят посочва, че последно в събота преди разпита я видял. Състоянието й било същото като преди - не й се излизало навън. Посочва, че той и съпругата му говорят с нея, но трудно. Свидетелят повече контактувал с мъжа й, опитвал й с нея, но тя не желаела да споделя нито с него, нито със съпругата му Лятото, Д.Б. помагала в офиса на съпруга й, тоя я взимал, за да има контакти с хора, да не стои затворена в къщи. Всяка седмица се виждат със свидетеля. Постоянно била затворена, с болежки. Не й се говори за предишния й живот.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Антонов като непосредствени и незаинтересовани.

По делото е представено от ищеца Експертно решение №2521/131 от 26.07.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ – К., с което на ищцата Д.Б. е освидетелствана с 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3г., до 01.07.2024г. Според данните от решението, освидетелстваната е с водеща диагноза „Последици от счупване на гръбначния стълб“, общо заболяване: „Състояние след фрактура на Л4 и операция МОС – от Л1 до Л5 (блок прешлени), изразен функционален дефицит; Увреждане на междупрешленните дискове в лумбалния отдел с радикулопатия; Състояние след тромбофлебит ХВН на ДДК-IV ст. по СЕАР.“ Като противопоказни условия на труд, в решението  са посочени: тежък физически труд, продължително ходене, принудителна работна поза, усукващи движения в лумбалния отдел. Крайният извод който може да се направи на база на това доказателство е, че към датата на освидетелстването (26.07.21г.), ищцата не само още не е възстановена от претърпените травми, а е намалена с 50% работоспособността й, като пряко следствие от претърпените при ПТП телесни увреждания и настъпили усложнения, видно от мотивите на решението. Това, от своя страна, мотивира съда да приеме, че негативните последици за ищцата от претърпените телесни увреждания продължават и към настоящия момент, без изглед скоро да отшумят.

Въз основа на обсъдените по-горе доказателства, събрани по делото, съдът приема, че искът на Д.Б. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяното от нея на 22.07.2018г. ПТП, причинено виновно от зА.хования при ответното дружество водач А. А., се явява доказан по основание. Относно размерът му, същият ще се определи по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.

В тази връзка, съдът взе предвид, че при процесното ПТП, ищцата е претърпяла множество сериозни телесни увреждания – 2 тежки телесни повреди, 3 средни и една лека, които освен това трайно са оказали негативно въздействие върху здравето, живота и психиката на пострадалата, от част от които, касаещи фрактури на гръбначния й стълб, тя още не се е възстановила, като загубата на слезката изобщо и не би могла да се възстанови. Част от уврежданията са били животозА.шаващи, ищцата е била и в кома за известен период, като фатален изход е избегнат единствено чрез своевременната медицинска намеса. След първоначалните медицински интервенции, са се наложили и допълнителни такива, вкл. поради усложнения в причинна връзка с получените при ПТП увреждания. След ПТП, до край на 2018 и през 2019г., ищцата се е налагало да постъпва неколкократно за лечение на получените травми и усложнения в медицински заведения, а през 2021г. е освидетелствена с намалена работоспособност 50% за срок от 3г. Според заключението от допусната по делото СМЕ, тя никога няма да се възстанови от болковия вертебрален синдром, дължащ се на промяната в анатомичната форма на тялото на IV поясен прешлен, след зарастването и дегенеративните изменения вследствие на променената биомеханика на движението в тази област, който според вещото лице се характеризира с постоянна болка, която, дори да не е много силна, никога няма да изчезне.

Освен горното, анализът на събраните по делото гласни доказателства сочи, че след процесното ПТП, ищцата е станала друг човек, затворена в себе си, отчаяна, като не е останала спомен от предишния весел, засмян, активен човек, какъвто я описват свидетелите.

Във връзка с преценката относно справедливия размер на дължимото се на ищцата обезщетение, съдът съобрази също и нормативните лимити за отговорността на зА.хователите по зА.ховка Гражданска отговорност към датата на зА.хователното събитие, определен в чл.492 КЗ, в редакцията му към тази дата. Съгласно този законов текст, „За всяко моторно превозно средство, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за следната минимална зА.хователна сума (лимит на отговорност):

1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица;

2. за вреди на имущество (вещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.“

От друга страна, през 2018г., съобразно публичните данни от НСИ и други общодостъпни източници, обществено-икономическото положение в Република България се характеризира с икономически възход, ниска безработица, ръст на заплатите в публичния и частния сектор, плавен ръст на цените на стоките и услугите, с положителна тенденция за развитие на публичния и частния сектор и през следващата година.

По отношение размера на дължимото се на ищцата обезщетение, съдът взе предвид също, че след завеждане на делото, ответният зА.ховател е изплатил на ищцата 110000 лв (на 27.03.2019г.), който факт следва да се вземе предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Общият размер, за който е предявен искът, е от 220000 лв, която сума съставлява обезщетение за всички болки и страдания от нанесените на ищцата травми при ПТП, за репариране на които не следват да се присъждат отделни обезщетения за всяка от получените телесни повреди, тъй като се касае за едно вредоносно събитие и един вредоносен резултат, съвкупност от всички увреждания, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС.

Въз  основа на всичко изложено, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на ищцата, на основание чл.493а, ал.1, вр.432, ал.1  КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД, както с оглед конкретно установените по делото факти за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие ПТП, така и с оглед обществено-икономическото положение в страна, разбиранията и очакванията на обществото за справедливост при събития от подобен характер, е от 190000 лв. Съдът съобрази също, че често в съдебната практика, обезщетения от подобен и дори по-нисък размер се присъждат при смърт на пострадало лице, но в настоящия случай, установените по делото факти относно преживяното от ищцата вследствие ПТП мотивират съда да приеме, че получаването на множеството сериозни телесни повреди, вкл. с животозА.шаващ характер, довели до тежко увреждане здравето на ищцата, множеството операции, претърпени от нея вследствие получените увреждания, дългият период на възстановяване на ищцата, невъзможността за възстановяване от част от уврежданията, както и рязката и трайна негативна промяна в личността на ищцата, на начина й на живот и на психическото й състояния, явяващи се пряко следствие от процесното ПТП, обуславят извод за съответност на парично обезщетение в посочения размер с характера и обема на претърпените неимуществени вреди, на които се явява репарация. За разликата над сумата от 190000 лв, до пълния предявен размер от 220000 лв, съдът намира, че обезщетението не съответства на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и на обсъдените по-горе фактори, взети предвид от съда.

Ето защо, съдът, като взе предвид и извършеното от ответника, на 27.03.2019г., след завеждане на делото плащане в полза на ищцата на сумата от 110000 лв като обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, намира, че предявеният от Д.Б. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ще се уважи до размер на остатъка над сумата от 110000 лв, до сумата от 190000 лв, т.е. за сумата от 80000 лв, като за разликата над 80000 лв,  до сумата от 190000 лв, искът ще се отхвърли поради погасяване на задължението чрез плащане, а за разликата над сумата от 190000 лв, до пълния предявен размер от 220000 лв, като неоснователен.

Съгласно чл. 405, ал.1, „При настъпване на зА.хователното събитие зА.хователят е длъжен да плати зА.хователно обезщетение в уговорения срок.“ Съгласно чл.108, ал.3 КЗ, „В случаите по зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1.“ Съгласно чл.496, ал.1 КЗ, „Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна зА.ховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред зА.хователя, сключил зА.ховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.“

Ето защо, следа като ищцата е завела претенцията си за изплащане на обезщетение при ответника на 22.10.2018г., крайният срок за плащане е бил до 22.01.2019г. Тъй като плащане не е било сторено до тази дата, на основание чл. 409 КЗ, зА.хователят е изпаднал в забава за плащането на дължимото обезщетение и дължи на ищцата законната лихва за забава върху дължимото зА.хователно обезщетение, считано от 23.01.2019г., до окончателно изплащане на задължението. В случая, предвид извършеното частично плащане след завеждане на делото, ответникът следва да заплати на ищцата законната лихва за забава върху сумата от 190000 лв, считано от 23.01.2019г. до 27.03.2019г., както и законната лихва за забава върху сумата от 110000 лв, считано от 28.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението.

По изложените по-горе съображения, на ищцата ще се присъди законната лихва върху присъдената й по иска й за обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването й вследствие на нанесените травми, сума от 8053,26 лв, считано от 23.01.2019г. – датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на зА.хователя по заведената на 22.10.2018г. зА.хователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане.

 

По разноските:

 

Ищцата претендира присъждане на сторени от нея разноски по делото за държавна такса по предявените искове в общ размер на 9429,09 лв, 234,03 лв допълнителна държавна такса по увеличение на иск, 750 лв заплатен депозит за вещи лица, 400 лв заплатен депозит за вещи лица и 443 лв доплащане депозит за вещи лица.

Относно платените 234,03 лв допълнителна държавна такса по увеличение на иска с още 5850,70 лв, в тази част производството е прекратено като недопустимо, с оглед нормата на чл.498, ал.3 КЗ, поради което тези разноски не следва да се присъждат на ищеца съгласно чл.78, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на делото, вкл. и предвид факта, че искът за неимуществени вреди е приет за основателен до размер от 190000 лв, но е отхвърлен за частта над 80000 лв до 190000 лв само поради плащането на сумата от 110000 лв от ответника след завеждане на делото, на ищцата се следват разноските по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК съответно на степента на уважаване на предявените искове. Както се посочи по-горе, искът за неимуществени вреди, счетен от съда за основател до размер от 190000 лв, е отхвърлен за разликата над 80000 лв, до 190000 лв, поради зачитане съгласно чл.235, ал.3 ГПК, на извършеното от ответника плащане от 110000 лв след завеждане на делото, с оглед на което, съдът приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и по арг. за противното от чл.78, ал.2 ГПК, разноските в тази част също следва да се възложат върху ответника. Ето защо, при направени от ищеца разноски от общо 11022,09 лв, на ищеца ще се присъдят по съразмерност 9607,20 лв разноски за държавна такса и експертизи.

В настоящото производството, ищецът е бил представляван от адв.П.К., преупълномощен от „К. и С. – адвокатско дружество“, БУЛСТАТ:***, което ищецът е упълномощил да го представлява по делото. В представения договор за правна защита и съдействие, сключен с посоченото адвокатско дружество, е уговорено, че възложителят няма да заплаща на изпълнителя възнаграждение, а отношенията помежду им са уредени от чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както и че Изпълнителят има право да претендира да му бъде присъдено възнаграждение при условията на посочената норма за всеки един иск.

В тази връзка, следва да се отбележи, че според съда, предявените от ищеца искове са три – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 220000 лв за претърпени болки и страдания, иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 8227,26 лв, явяващи се извършени разходи за лечението на ищцата, както и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на **30 лв поради увреждане на автомобила на ищцата до степен на тотална щета. Всеки от исковете почива на фактическо твърдяното основание за извършено от зА.ховано при ответника лице вредоносно противоправно действие – причиняване на ПТП, при което са настъпили вредите, чието обезщетяване се претендира от ищцата. При първия иск, фактите относно вредите касаят претърпените болки и страдания, относно втория – фактите относно извършените разходи за лечение, а по третия – фактите относно увреждането на лекия автомобил до степен на тотална щета. Изкуственото разделяне в ИМ на иска за неимуществени вреди на отделни искове за всяка от телесните повреди и последствията и усложнения от същите, респ. за вредите от тях, не съответства на реално защитимия за ищеца интерес, който е един по този иск –да се обезщетят претърпените болки и страдания вследствие причинените му увреждания, почива на едно основание и въз основа на едно противоправно деяние, извършено от едно и също лице, за което носи отговорност един и същ ответник. Същото се отнася и до иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди поради извършени разходи за лечението на ищцата, който също почива на едни и същи правопораждащи факти и основание. Обстоятелството, че се касае за множество извършени разходи, формиращи общо сумата от 8227,26 лв, не води до възникване на обективно съединяване на искове, тъй като всички тези вреди имат един източник – противоправно действие на зА.хованото лице, едно и също основание за отговорността на ответника – сключената зА.ховка „Гражданска отговорност“ и една и съща засегната имуществена сфера – тази на ищцата. Съответно, всички тези имуществени вреди, касаещи лечението на ищцата, са предмет на един иск, а отделните суми и разходи са част от фактологията, на която е основан иска.

   С оглед гореизложеното, съдът намира, че интересът по делото, с оглед предявените от ищеца права по трите иска, е в общ размер на 235057,26 лв (220000 лв+**30 лв+8227,26 лв). Независимо че първият иск е отхвърлен за частта от 110000 лв, то това е така поради плащане от ответника след завеждане на делото, поради което исковете на практика са уважени до размер от общо 204883,26 лв (190000 лв+**30 лв+8053,26 лв). Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв, възнаграждението е в размер на 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. В случая, това означава 3530 лв + 2% върху 104883,26, т.е 2097,67 лв. Или общо, дължимото се на адвоката, осъществил безплатно правна помощ на ищцата по делото, възнаграждение е в размер на 5627,67 лв съразмерно с уважения размер на исковете. Тъй като договорът за правна защита й съдействие е сключен с „К. и С. – адвокатско дружество“, БУЛСТАТ:***, което е преупълномощило адв.П.К. да осъществява процесуалното представителство на ищцата по делото и доколкото за посоченото дружество са представени доказателства за регистрация по ЗДДС, следва, на основание §2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на дължимото се на адвокатското дружество възнаграждение да се определи с ДДС, т.е. 5627,67 лв +20% ДДС=6753,20 лв с ДДС, която сума ответното дружество ще бъде осъдено да заплати на „К. и С. – адвокатско дружество“, БУЛСТАТ:*** за осъществената безплатно в полза на ищцата адвокатска помощ.

По отношение на претендираните от ответника разноски, по делото са представени доказателства за извършени от него такива в размер на общо 350 лв за експертизи. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 ЗПП. Разноските и възнаграждението за юрисконсулт ще се определят съобразно с отхвърлената част от исковете, като се има предвид, че искът за неимуществени вреди, счетен от съда за основател до размер от 190000 лв, е отхвърлен за разликата над 80000 лв, до 190000 лв, поради зачитане съгласно чл.235, ал.3 ГПК, на извършеното от ответника плащане от 110000 лв след завеждане на делото, т.е. ответникът е дал повод за завеждане на делото и по арг. за противното от чл.78, ал.2 ГПК, разноските в тази част следва да се възложат върху ответника. Ето защо, на ответника ще се присъдят 45,50 лв разноски за експертизи. По отношение на юрисконсултското възнаграждение, при следващо се такова от 600 лв предвид интереса по делото, съгласно чл.25, ал.1, вр. ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото, на ответника ще се присъдят 78 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА "Д.З.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С. *, р-н О., бул. „***“ № **, вписано в ТР с ЕИК ***, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д.да заплати на Д.В.Б. ЕГН:********** с постоянен адрес:*** следните суми:

1. 80000 лв., представляващи НЕИЗПЛАТЕНАТА част от дължимото се на Д.В.Б. зА.хователно обезщетение от общо 190000 лв за неимуществени вреди от претърпените от нея болки и страдания вследствие нанесените й травми при настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път ПП *, км. * пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно от водача А. А.А., чиято гражданска отговорност е била зА.хована при Д.З.” АД по зА.хователна полица BG/08/117003256584 със срок на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 190000 лв, считано от 23.01.2019г. до 27.03.2019г., както и законната лихва за забава върху сумата от 110000 лв, считано от 28.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ТОЗИ ИСК за разликата над сумата от 80000 лв, до размер от 190000 лв, като неоснователен поради погасяване на задължението от „Д.З.“АД чрез плащане на сумата от 110000 лв след завеждане на делото, както и за разликата над сумата от 190000 лв, до пълния предявен размер от 220000 лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

2.      8053,26 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди – извършени от Д.В.Б. разходи по лечението и възстановяването й вследствие на нанесените й травми при настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път ПП *, км. * пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно от водача А. А.А., чиято гражданска отговорност е била зА.хована при Д.З.” АД по зА.хователна полица BG/08/117003256584 със срок на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г, за които са издадени следните фактури за общо 7718,33 лв, а именно: Фактура №**********/17.08.2018г.; Фактура №**********/16.08.2018г.; Фактура №**********/01.08.2018г., Фактура №**********/23.08.2018г., Фактура №**********/30.08.2018г., Фактура №**********/03.09.2018г.; Фактура №0000000**4/06.10.2018г.. Фактура №**********/30.10.2018г., Фактура №**********/02.11.2018г.. Фактура №/*********/17.11.2018г., Фактура №2613/19.11.2018г., Фактура №00900000045/01.02.2019г., Фактура №**********/04.12.2018г, Фактура №**********/04.12.2018г.,, Фактура №**********/30.07.2018г., Фактура №**********/10,08.2018г., и Фактура № **********/07.12.2018г., фактура №**********/03.09.2018г. както и 15 бр фискални бонове за общо 334,93 лв, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 8053,26 лв, считано от 23.01.2019г. – датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на зА.хователя по заведената на 22.10.2018г. зА.хователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ТОЗИ ИСК за разликата над сумата от 8053,26 лв, до пълния предявен размер от 8227,26 лв, съставляваща 174 лв, платени за диоптрични очила по фактура № *********/02.11.2018г. - 75.00 лв. и по ф-ра №34326/12.11.2018г. – 99 лв, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

3. **30 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие на тотална щета на лек автомобил марка „Т.“, модел “Я.“ с ДК ********, собственост на Д.В. Б.я, при настъпило на 22.07.2018г., около 16:40ч., в района на община К., на път ПП *, км. * пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно от водача А. А.А., чиято гражданска отговорност е била зА.хована при Д.З.” АД по зА.хователна полица BG/08/117003256584 със срок на валидност от 15:00ч. на 12.12.2017г. до 23:59 ч. на 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от **30 лв, считано от 02.02.2021г., до окончателното изплащане на задължението,

както и сумата от 9607,20 лв разноски по делото за държавна такса и експертизи съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА "Д.З.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С. *, р-н О., бул. „***“ № **, вписано в ТР с ЕИК ***, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д.да заплати на „К. и С. – адвокатско дружество“, БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление гр.Стара ЗАгора, бул.“П.Е.“№***, офис *, представлявано от адв.П.Х.К. и адв.Р.Г.С. – управители, заедно и поотделно, сумата от 6753,20 лв с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатно в полза на ищцата Д.Б. адвокатска помощ.

ОСЪЖДА Д.В.Б. ЕГН:********** с постоянен адрес:*** да заплати на "Д.З.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С. *, р-н О., бул. „***“ № **, вписано в ТР с ЕИК ***, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д.сумата от  45,50 лв разноски по делото за експертизи и 78 лв юрисконсултското възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и 24 лв юрисконсултско възнаграждение поради прекратяването на производството по делото по иска за имуществени вреди, за разликата над сумата от **30 лв, до пълния предявен размер от 7500 лв.

Решението е постановено при участието на А.А.А., ЕГН:********** и Е.П.А., ЕГН:********** – родители и законни наследници на починалия при ПТП водач А. А., като трети лица помагачи на страната на ответника „Д.З.“АД.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                           

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: