РЕШЕНИЕ № 2
Гр. Габрово, 8 януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание
на 7 януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия:
РАДОСВЕТА станимирова
при секретаря ина георгиева, като
разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 1819 по описа за 2019 г.
на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин"
-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2,
офис 4; представлявано от Д.Б.Б.,-
Изпълнителен директор; чрез пълномощника: Ц.П.П.;ЕГН**********, юрисконсулт;
със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр.
Велико Търново, ул. „Поп Харитон" 2. офис 5; Срещу Н.К.П., ЕГН**********, адрес: ***;
·
относно: ч. гр. д. №82/2019 г.
·
основание: чл. 415, ал. 1 от ГПК
·
цена на иска: 1 690.58 лв. /в това число главница, лихви, такси и
неустойки/
ОТВЕТНАТА СТРАНА не е представила писмен отговор в
срок.
В исковата молба се твърди, че На 01 март 2017 г., между Н.К.П.
/Клиент/ и „Провидент Файненшъл България" ООД /Кредитор/ е сключен Договор
за потребителски кредит с № *********, по силата на който е отпуснат
потребителски кредит в размер на 1000
лв., за срок от 60 седмици. Молим, съдът да вземе предвид факта,
че при посочване на номера на процесния Договор за кредит в Заявлението за
издаване на заповед за изпълниние по чл. 410 ГПК е допусната техническа грешка, поради което Договорът е посочен
с вътрешния му номер в системата на предходния кредитор "Изи Асет
Мениджмънт" АД. Реално посочения в Заявлението като
Договор № 2885673 съответства на описания и приложен към настоящата
искова молба Договор № *********. Подписвайки
Договора за потребителски кредит Клиентът е удостоверил, че преди сключването
на същия е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Клиентът се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Сумата по договора е преведена
по банкова сметка ***, като по този начин Кредиторът е изпълнил договорното си
задължение. Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора
се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия
срок на договора и същата се начислява от датата на първата погасителна вноска.
В конкретния случай начислената договорна лихва е в размер на 197.25 лв. С подписване на договора,
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги. Същите съставляват: такса за оценка на кредитното досие,
както и Такса Кредит У дома. Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за
оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел
улеснение на Кредитополучателя. Такса Кредит У дома е по избор на Клиента, като
Кредиторът се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя, наречена в договора услуга Такса Кредит У дома. За
предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя
такса. Подписвайки договора, Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява,
че услугата Такса Кредит У дома е допълнителна и се предоставя единствено и
само по негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така,
с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса
Кредит У дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса Кредит У дома е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. Подписвайки
договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете
указани в договора, посредством заплащането на 60 броя седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 35.93 лв. Първата погасителна вноска е платима
на 10 март 2017 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 27 април 2018 г. Длъжникът дължи и мораторна лихва в
размер на законната лихва върху непогасената главница, която се начислява за
всеки ден забава, считано от 28 април 2018 г. до 11 януари 2019 г. в размер на
89.34 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. По договора за паричен заем, длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 554 лв.,
като след приспадането им остава да дължи сума
в общ размер на 1690.58 лв., от които главница:
783.01
лв., договорна лихва:
114.84
лв., за периода от датата на първа вноска 10 март 2017 г. до 27 април 2018 г. -
датата на последната вноска,
Такси
и комисионни за допълнителни услуги 703.39 лв.,
мораторна
лихва върху непогасената главница: 89.34 лв., за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 28 април 2018 г. до 11 януари 2019 г. - дата
на подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Длъжникът
е трябвало да изплати целия заем на 27 април 2018 г. последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са изтекли, а длъжникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията
си. В подписания между
страните Договор за потребителски кредит изрично е уредено, че Кредиторът има
право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. На 01.07.2017 г. е сключен Договор
за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България" ООД,
с ново име „Файненшъл България" ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт"
АД /цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 01 август 2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
********* /цедеит/ и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл.
99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 09 август 2018 г. от „Изи
Асет Мениджмънт" АД посредством писмо с обратна разписка. На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения ( цесия ) от 03.05.2019 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
********* ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.Предвид гореизложеното „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД е имала правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът
е уважил претенцията и по образувано ч. гр. д. 82/2019 е издадена Заповед за
изпълнение.Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока
по чл.414, ал.1 от ГПК е възразил писмено срещу заповедта като се е позовал на
изтекла погасителна давност. Предвид гореизложеното и извършената цесия между
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и „Агенция за събиране
на вземания „ ЕАД от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба
от цесионера на задължението: „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за да
докаже вземането си.
иска
да се признае за установено по отношение на Н.К.П., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
1.
главница в размер на 783.01 лв.
/седемстотин осемдесет и три лева и една стотинки/ лева,
ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на Заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението,
2.
договорна лихва 114.84 лв. / сто и четиринадесет лева и осемдесет и четири лева /, за периода от
датата на първа вноска 10 март 2017 г. до април
2018 г. - датата на последната вноска,
3.
Такси
и комисионни за допълнителни услуги в размер на 703.39 лв
/седемстотин и три лева и тридесет и девет стотинки /,
4.
мораторна лихва върху непогасената главница: 89.34 лв. /осемдесет и девет лева и тридесет
и четири стотинки / за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
април 2018 г. до 11 януари 2019 г. - дата на подаване на заявлението ;
Моля да осъдите Н.К.П. да заплати сторените съдебно
деловодни разноски в заповедното производство в размер на
· 200.00
(двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение и
· 33.81 /тридесет
и три лева и осемдесет и една стотинки/ лева - държавна такса.
Моля
да присъдите и сторените съдебни - деловодни разноски в настоящето исково производство съставляващи
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
При спазване на законовите
разпоредби и в съответствие с трайната практика на съдилищата /Решение № 123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д. № 12/2009г, II Т.О.,
ТК, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което
"доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде
игнорирано"/, Молим с получаване на настоящата
искова молба, ответникът по настоящото производство, да се счита за уведомен за
сключения между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
/Цедент/ и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД /Цесионер/ Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 03.05.2019г. Съгласно Приложение №1, което е
неразделна част от Договора за цесия, процесното задължение е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор.В случая следва да се има предвид, че
съгласно Договорът за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.05.2019г„ „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия, за което „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД има изрично пълномощно от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД.
ОТВЕТНАТА СТРАНА не взема
становище в писмен отговор и не се явява по делото.
Правна квалификация - Предвид изложеното съдът намира, че
предявените иск е за установяване
съществуването на вземането на ищеца като цесионер на заемодателя за
връщане заем в размер на:
o главница в размер на 783.01 лв.
o ведно
със законната лихва за забава от
датата на входиране на Заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението,
o договорна лихва 114.84 лв., за периода от датата на първа вноска 10 март 2017 г. до април 2018 г. - датата на последната вноска,
o Такси и комисионни за допълнителни услуги в
размер на 703.39 лв.,
o мораторна лихва върху
непогасената Главница: 89.34 лв. /осемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки / за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно април 2018 г. до 11 януари 2019 г. -
дата на подаване на заявлението ;
произтичащи от неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ********* /1-3-2017 г. между "Провидент Файнейшъл България" ООД
и Н.К.П., по
чл. 240 от ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение № 393/18-1-2019
г. по ч. гр .д. 82/2019 на
ГРС, на основание чл.422 от ГПК.
Обстоятелствата, имащи значение за делото са: Възникването на вземането
на ищеца
като цесионер на заемодателя за
връщане заем в размер на:
o главница в размер на 783.01 лв.
o ведно
със законната лихва за забава от
датата на входиране на Заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението,
o договорна лихва 114.84 лв., за периода от датата на първа вноска 10 март 2017 г. до април 2018 г. - датата на последната вноска,
o Такси и комисионни за допълнителни услуги в
размер на 703.39 лв.,
o мораторна лихва върху
непогасената Главница: 89.34 лв. /осемдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки / за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно април 2018 г. до 11 януари 2019 г. -
дата на подаване на заявлението ;
произтичащи от неизпълнение
на Договор за потребителски кредит № ********* /1-3-2017 г. между "Провидент Файнейшъл България" ООД
и Н.К.П., по чл. 240 от ЗЗД, за което е издадена заповед
за изпълнение № 393/18-1-2019 г. по ч. гр .д.
82/2019 на
ГРС.
·
Тъй като съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1
и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
от значение е дали сключеният между страните договор, който по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, е валиден и дали клаузите му са съобразени с изискванията на специалния закон- ЗПК,
какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали
посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника, дали е налице явна
нееквивалентност и нищожност на договора, дали уговорената неустойка и
разходи за събиране на вземането не са нищожни, поради накърняване на добрите
нрави, изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС.
Ищецът е поискал
да се постанови неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът, като взе предвид горното и че са налице предпоставките по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, тъй като с оглед посоченото в исковата молба и представените доказателства,
искът за главницата от 783.01 лв. е вероятно основателен.
В останалата част искът е
неоснователен по следните съображения:
Установената съдебна
практика по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.
о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон- ЗПК в релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от
22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По процесния договор за потребителски кредит на ответницата е
предоставена в заем сума от 1000
лв., при уговорен ГЛП в размер на 31,82
% и ГПР в размер на 48 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване
на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност
на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договорянето на такива високи проценти.
За да е налице нищожност е необходимо да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на
едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите
нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С
оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които
да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно,
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр.
д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".
Съдът счита, че претенцията за такса за услугата кредит у дома, в размер на
907,99 лв. /почти размерът на главницата/ противоречи на ЗПК, на добрите нрави и е нищожна по
следните съображения:
Такава клауза е нищожна като противоречи на добрите
нрави, тъй като многократно увеличава размера на кредита без яснота относно
насрещната престация. На следващо място, тази такса уговорена по този начин
противоречи и на императивната
разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 – клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР,
който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно
превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има
предвидено в договора и това е лихвата за забава.
По изложените съображения процесната клауза преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази
причина тя влиза в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна.
В резултат на изложеното съдът стига до извода, че
процесният договор за кредит е нищожен като сключен в нарушение на добрите
нрави.
Исковете за договорна
лихва- 114.84 лв., за периода
от датата на първа вноска 10 март 2017 г. до април
2018 г. - датата на последната вноска, Такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 703.39
лв.,, следва
да се отхвърлят като неснователни
Връщането на получената сума като главница по договора за кредит
категорично се дължи от лицето, което я е получило- в случая не е налице
дарение или друго обстоятелство, което да изключва дължимост на
главницата. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /
чл.23 ЗПК/.
разноски
Ищецът е поискал да му се присъдят направените разноски и
е представил списък на същите, поради което и съобразно изхода на
спора /51,60 % уважаване/ следва
му се присъдят
·
43,24 лв.- в заповедното производство /вкл. 33,81 лв.ДТ+50лв. юрк.
възнаграждение* 51,60%;
·
137,32 лв.- по исковото производство /вкл. 166,14
лв. ДТ и 100 лв. юрк. възнаграждение* 58,60%/
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
признава
за установено, че Н.К.П., ЕГН**********, адрес:
***; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис
4; представлявано от Д.Б.Б.,-
Изпълнителен директор; чрез пълномощника: Цветелина Павлинова Пелова;ЕГН**********,
юрисконсулт; със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон" 2. офис 5; главница в размер на 783.01 лв.,
ведно със законната
лихва за забава от датата на входиране на Заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва: 89.34 лв. за периода от април 2018
г. до 11 януари 2019 г.; произтичащи от неизпълнение
на Договор за потребителски кредит № ********* /1-3-2017 г. между "Провидент Файнейшъл България" ООД
и Нели Колева Пешева, по чл. 240 от ЗЗД, за което е
издадена заповед за изпълнение № 393/18-1-2019 г. по ч. гр .д. 82/2019 на ГРС, на основание чл.422 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва- 114.84
лв. за периода
от 10 март 2017 г. до април 2018 г., Такси и комисионни за
допълнителни услуги в размер на
703.39 лв., като неснователни.
осъжда Н.К.П., ЕГН**********, адрес:
*** да
заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4; представлявано от Д.Б.Б.,- Изпълнителен
директор; чрез пълномощника: Цветелина Павлинова Пелова;ЕГН**********, юрисконсулт;
със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон" 2. офис 5 137,32 лв.- разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 43,24 лв лв.- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: