№ 10876
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110146303 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Етажна собственост (ЕС), находяща се
в /АДРЕС/, представлявана от /ФИРМА/ срещу К. И. Т. обектино съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 51, ал.1 от
ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че К. И. Т. дължи на
ищеца сумата от 1211,20 лв., представляваща сбор от сумата от 261 лв., представляваща
неплатени вноски за управление на общите части на сградата, за периода 01.12.2015-
30.11.2020 г.; сумата в размер на 345,15 лв., представляваща неплатена вноски за поддръжка
на общи части на сградата, за периода 01.12.2015-30.11.2020 г.; сумата в размер на 172,80 лв.
за неплатена сума за фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.12.2015г. до 30.11.2020г.;
сумата в размер на 432,25 лв. за неплатена сума за ремонтни дейности и подобрения, ведно
със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2021г. в
производството по ч.гр.д. № 11976/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на ап. 6, находящ се в
жилищна сграда, в режим на Етажна собственост, с адрес /АДРЕС/. Посочва, че на Общо
събрание на Етажната собственост, проведено на 15.02.2019 г. е взето решение за избор на
/ФИРМА/ за управител на Етажната собственост, като е подписан Договор за услуга от
15.11.2015 г., по силата на който последният поел задължението да извършва управление и
поддръжка на общите части на сградата срещу заплащане на месечно възнаграждение в
размер на 5 лв. на апартамент. Поддържа, че било взето решение вноската за управление
след 28.02.2019 г., да се увеличи на 6 лв., месечно, поради което претендира от ответника
сумата в размер на 261 лв. Посочва, че ответникът не е заплащал и сумата за поддръжка на
общите части, която възлизала на 345, 15 лв. Поддържа, че на ОС на ЕС на 20.05.2016 г.
било гласувано и прието решение да се събира месечна вноска в размер, съобразно
идеалните части от собствеността, която за ответника била изчислена в размер на 172, 80 лв.
Твърди, че ответника бил задължен и за сумата от 432,25 лв., представляваща сума за
ремонтни дейности.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди, че не обитава процесното жилище, в режим на ЕС. Релевира
възражение за давност.
В съдебното заседание, проведено на 17.05.2022 г., ответникът, оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца, с възражение, че срокът на представения договор
между професионалния домоуправител и етажната собственост е изтекъл.
В съдебно заседание ищецът Етажна собственост (ЕС), находяща се в /АДРЕС/,
представлявана от /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът К. И. Т., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от
фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим като предявен от лице в полза на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2021г. в производството по
ч.гр.д. № 11976/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, и като предявен в срока по чл. 415 от
ГПК, при депозирано в срок възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС на
основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже реалното
извършване на посочените в исковата молба ремонтни дейности, че ответника е собственик
на самостоятелен обект на правото на собственост в сграда в режим на ЕС.
В конкретиката на случая страните не спорят, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата на ЕС. Ответникът прави правоизключващо възражение, че
през 2012 г., е напуснал апартамента в процесната сграда в режим на ЕС.
Съдът приема, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата на ЕС и
притежава припадаща се част на притежаваната от него идеална част от общите части на
сградата.
Представен е договор № 507 от 15.11.2015 г., и договор № 507 от 01.03.2019 г.
съгласно които /ФИРМА/ и етажните собственици в сградата в на /АДРЕС/, са постигнали
съгласие дружеството да извършва услуга професионален домоуправител, а етажните
собственици приемат да заплащат дължимото възнаграждение.
По делото са представени разписки относно заплатени парични суми чрез
„Изипей“АД.
Приети са квитанции, издадени от /ФИРМА/ относно заплатени такси за ап.6 в сграда
в режим на етажна собственост на /АДРЕС/.
По делото е представен и приет протокол от ОС на ЕС от 20.05.2016г., в който е
обективирано решение за събиране на месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 150 лв., на месец, разпределени по идеални части. По делото са представени и
приети Протокол от 28.10.2015г., Протокол от 15.02.2019 г. и Протокол от 24.08.2020 г. от
които се установяват съответните изменения на месечните вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост.
Исковата молба е подадена от процесната ЕС, представлявана от /ФИРМА/. В тази
връзка, съдът взема предвид, че ЗУЕС изрично предвижда възможността за сключване както
на договор за възлагане на управлението на физически лица или на юридически лица, които
не са собственици в ЕС /чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС/, така и на договор за поддържане на общите
части на сградата /чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС/. Ответникът неоснователно оспорва активната
процесуална легитимация на ищеца. Видно от договор № 507 от 01.03.2019 г. /л. 13/
/ФИРМА/ е юридическо лице, на което по см. на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС вр. чл. 23, ал. 4
ЗУЕС са възложени правомощията на управителя вкл. и тези уредени в чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а
2
именно да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на
общото събрание или задълженията си по този закон. Съгласно чл. 5 от същия договор
същия се сключва за срок от 2 години, считано от датата на подписването – 01.03.2019 г., а
именно 01.03.2021 г. Поради това съдът намира, че към 26.02.2021 г. – датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, /ФИРМА/ е било надлежно упълномощено да
изпълнява правомощията на управителя, поради което ищецът притежава активна
процесуална и материална легитимация по спора. Освен това страните не спорят, че не е
избран нов управител, поради което според чл. 21, ал. 2 ЗУЕС управителят продължава да
изпълнява функциите си до избора на нов управител. В случая не може да се касае и за
липса на представителна власт, доколкото по арг. чл. 26, ал.2 от ГПК за ответника не
съществува правен интерес да оспорва представителната власт на ищцовата страна, тъй като
само тя може да стори това.
По отношение възражението на ответника, че не дължи процесните вземания, тъй
като не обитава имота, съдът следва да позиционира вниманието на ответника върху
обстоятелството, че чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, който въвежда правилото, че лицата, които не
пребивават в имотите си, не заплащат текущите разходи по управление и поддръжка на
общите части, е диспозитивна норма, която поначало дава възможност на общото събрание
да приеме решение, което да се отклонява от нея, ако за това е налице необходимото
мнозинство. Това става обаче, когато ответникът е спазил правилата за уведомяване на
управителя на етажната собственост за продължителното си непребиваване. От анализа на
цитираните норми може да се направи извод, че задължение на всеки собственик, който ще
отсъства повече от 30 дни, е да уведоми писмено председателя на управителния съвет или
управителя. Единствено собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може
да се възползва от привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като
при постъпило уведомление същото може да бъде взето в предвид от общото събрание при
вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Уведомлението е от значение при
доказването на съответния факт, т.е. същото е форма ad probationem, като целта на
разпоредбите на закона е да се осигури доказателство, че етажният собственик не пребивава
в имота през продължителен период от време, тъй като ако етажната собственост поддържа
противното именно тя ще следва да установи този факт. В случая не са сочени и не са
ангажирани доказателства, че ответника е изпълнил предпоставките на чл. 51, ал. 1-3 ЗУЕС,
поради което и съдът следва да приеме, че недоказаният факт е неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Горните изводи не биха могли да се
разколебаят от представените от ответника декларации от собствениците в етажната
собственост. Съдът приема, че представените декларации са частни свидетелстващи
документи, изходящи от трети по отношение на спора лица, изготвени за целите на процеса
и имат характер на писмени свидетелски показания и като такива са без доказателствена
стойност. Поради това етажният собственик дължи разходи за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост, съгласно чл. 51 от ЗУЕС. За пълнота, дори да беше
доказано обстоятелството, че ответникът е освободен по закон от заплащане на разходи за
поддържане на общите части, то във всеки случай, същият щеше да остане длъжен за
разходите за управление, за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за извършените ремонтни
дейности в процесния период по аргумент на противното от § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва решение за иницииране на
съдебна процедура срещу него. Такова решение е налице, като е приложено на л. 14 от
папката на заповедното производство (ч.гр.д. 11976/2021г.).
От представения по делото Протокол от 28.10.2015г. се установява, че Общото
събрание определя месечна вноска за поддържане на общите части в сградата по чл.51, ал1.
от ЗУЕС в размер на 5 лева на обитател. По делото е представен и Протокол от 15.02.2019 г.
от който се установява, че Общото събрание е гласувало увеличение на същата вноска е
3
увеличена с 1,50 лева на обитател (6,50 лв.), а от Протокол от 24.08.2020 г. се установява,
ново увеличение с 0,75 лева (7,25 лв.). на същата вноска.
От представения по делото Протокол от 28.10.2015г. се установява, че Общото
събрание определя месечна вноска за управление, в размер на 5 лева на обитател, като от
Протокол от 15.02.2019 г. се установява, че Общото събрание е гласувало увеличение на
същата вноска и тя е увеличена на 6 лв.
С оглед на приетото за безспорно в производството, а именно качество на ответника
на собственик на процесния самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост,
както и отсъствието на предпоставките на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС то ответникът е
носител на задължението, за заплащане на следните суми за управление и поддръжка на
етажната собственост за периода 01.12.2015 г. - 30.11.2020 г.: сума в размер на 316 лв. (190
лв. + 126 лв.), представляваща незаплатени 59 бр. месечни вноски за поддръжка на етажната
собственост, от които 38 бр. месечни вноски по 5 лв. за периода от 01.12.2015 г. - 28.02.2019
г., както и 21 бр. месечни вноски по 6 лв. за периода от м.03.2020 г.- м. 11.2020 г.
включително, при претенция на ищеца 261 лв. и сума в размер на 379,50 лв. (190 лв.+ 117
лв. + 72,50 лв.), представляваща незаплатени 59 бр. месечни вноски за управление, от които
38 бр. месечни вноски по 5 лв. за периода 01.12.2015 г. - 15.02.2019 г., 18 бр. месечни вноски
по 6,50 лв. за периода м.03.2020 г.- м. 08.2020 г., включително, и 10 бр. бр. месечни вноски
по 7,25 лв. за периода м.09.2020 г.- м. 11.2020 г. включително. , при претенция на ищеца
345,15 лв.
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на част от
исковите суми за управление и поддръжка на етажната собственост. Съобразно
разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание. Процесните вноски са определени в непроменим размер и са
платими ежемесечно. С оглед на това дължимите суми за вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата представляват по своя характер
„периодични плащания“, доколкото са повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определен
интервал от време, а размерът на плащането е изначално определен – Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК ВКС. Те се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Искът за установяване на съществуване на правото на парично
вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което в случая е сторено на 26.02.2021 г. Тъй като заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано
на 26.02.2021 г., то явяват се погасени по давност всички месечни вноски с падеж преди
26.02.2018 г. Падежът на вноската е на 10-о число на месеца. Следователно погасени са
вноските за периода м. 12.2015 г.-м. 02.2018 г., вкл. – в общ размер на 260 лв./130 лв. за
вноски за управление и поддръжка на етажната собственост и 130 лв. за вноски за
управление.
С оглед гореизложеното предявеният иск за дължими месечни вноски от ответника за
управление на общите части е основателен за сумата от 131,00 лева, а предявеният иск за
дължими месечни вноски за поддръжка на общите части на етажната собственост е
основателен за сумата от 215,15 лева. За горницата над 131,00 лева до пълния предявен
размер от 261,00 лева и за периода м. 12.2015 г.-м. 02.2018 г. предявеният иск за дължими
месечни вноски за управление на общите части на етажната собственост е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. За горницата над 215,15 лева до пълния предявен размер от 345,15
лева и за периода м. 12.2015 г.-м. 02.2018 г. предявеният иск за дължими месечни вноски за
поддръжка на общите части на ЕС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
От представения по делото Протокол от 20.05.2016 г. се установява, че Общото
събрание определя месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 150 лева на
месец, разпределени съобразно идеалните части. Претендирата от ищеца сума за фонд
„Ремонт и обновяване“ възлиза на 172,80 лв. за периода от 01.12.2015 г. до 30.11.2020 г.
Ответникът е възразил, че част от сумите са погасени по давност. Следва да се разглежда
това възражение. Видно от приложеното ч.гр.д. № 11976/2021 г. на СРС, 45 състав, ищецът е
депозирал заявлението по чл. 410 от ГПК на 26.02.2021 г., а сумите, които се претендират за
Фонд „Ремонт и обновяване“ се дължат, съгласно взети решения на Общото събрание на
Етажната собственост между пето и десето число на всеки календарен месец. Така, към
26.02.2018 г. е настъпил падежът и на вноските, дължими за месец февруари 2018 г.
Процесните вземания имат характера на периодични вземания, поради което се погасяват с
давността по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която е тригодишна. Предвид това, че настоящото
исково производство се явява продължение на заповедното производство, то тригодишната
давност е погасила вземанията за периода 01.12.2015 г. до 26.02.2018 г., включително, в общ
размер на 76,15 лв. Предвид изложеното, следва иска да се уважи в размер от 96,65 лв. за
дължима сума за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец февруари 2018 г. до
30.11.2020 г., включително, а в останалата част да бъде отхвърлен – частично като
неоснователен, поради недължимост на сумите, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС, частично поради погасяване на възможността сумите да бъдат събирани
принудително за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода месец декември 2015 г. – месец
февруари 2018 г., включително.
Като недоказана подлежи на отхвърляне исковата претенция за неплатени разноски за
ремонтни дейности и подобрения - ремонт на покрив, стена на партер, непогасени разходи,
авария на отоплителна система, алармено устройство и шахтово осветление, тъй като
ищецът не доказа прието от етажните собственици решение по силата, на което да се
претендира сумата 432,25 лв., като съдът съобразява, че не се твърди наличие на неплатени
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни, но само ищецът е заявил своевременно претенции в тази насока.
Съдът следва да се произнесе и по разноските за заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 45,68 лева за
разноски в заповедното производство (ч.гр. д. № 11976/2021г. на СРС).
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
платена държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение (определено от Съда в
минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП), по делото (гр. д. № 46303/2021) в размер на
45,68 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
Етажна собственост (ЕС), находяща се в /АДРЕС/, представлявана от /ФИРМА/ срещу К. И.
Т., ЕГН **********, обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, че К. И. Т. дължи на
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на сградата, находяща се в град София, /АДРЕС/, сумата в
5
размер на 131,00 лева, представляваща неплатени вноски за управление на общи части на
сградата за периода от м.03.2018г. до 30.11.2020 г., сумата в размер на 215,15 лева,
представляваща неплатени вноски за услуга „Професионален домоуправител“, за периода
м.03.2018-30.11.2020 г., сумата в размер на 96,65 лева, представляваща вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода м.03.2018-30.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 26.02.2021 г. до окончателно изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за вноски за управление на ЕС за сумата над присъдената от 131,00 лева до
пълния предявения размер от 261,00 лева, за периода м. 12.2015 г.-м. 02.2018 г., иска за
вноски за поддържане на общите части на сградата за сумата над присъдената от 215,15 лева
до пълния предявен размер от 345,15 лева, за периода м. 12.2015 г.-м. 02.2018 г., иска за
вноски за Фонд “ Ремонт и обновяване“ за сумата над присъдената от 96,65 лева до размера
на пълно предявената от 172,78 лева, за периода 01.12.2015г.-01.02.2018 г., и иска за сумата
в размер на 432,25 лева, за ремонтни дейности и подобрения, за периода от 01.12.2015г. до
30.11.2020г.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост,
находяща се в /АДРЕС/, представлявана от /ФИРМА/, сумата в размер на 45,68 лева,
представляваща разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост,
находяща се в /АДРЕС/, представлявана от /ФИРМА/, сумата в размер на 45,68 лева,
представляваща разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6