Решение по дело №2509/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263395
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 25 май 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100502509
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             25.05.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2509 по описа на 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2509/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „И.Б.“ ООД ***106 срещу решение №20231070 от 21.10.2020 г постановено по гр.д.№72113/2019 г на СРС , 125 състав , в частта , с коятое признато за установено , че  въззивникът дължи на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД във вр.чл.93 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Г.С.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 2000 лева – подлежащ на връщане задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2018 г ; ведно със законната лихва от 20.08.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 76,67 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 04.04.2019 г – 20.08.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.08.2019 г по ч.гр.д.№48013/19 г на СРС , 125 състав  . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът е неизправна страна по предварителния договор и именно С. е настоявала за удължаване на срока за сключване на окончателен договор с оглед предоставяне на банков кредит . Не трябва да се дава вяра на показанията на св.Х., че причина да не се подпише нотариалния акт е липсата на удостоверение по чл.87 ДОПК . Ищцата не е искала разваляне на договора , а на обща среща се обсъждало само удостоверението по чл.87 ДОПК . Едва на 20.03.2019 г ищцата направила изявление за връщане на платения задатък и отново няма изявление за разваляне на договора . Според разменени писмо по имейл договорът не е развален в началото на април 2018 г , а ответникът е разполагал с необходимите удостоверения за заличаване на ипотеката . Продавачът не е имал задължение да се снабдява с удостоверение за липса на задължения по ДОПК и това не е задължителен документ за подписване на нотариален акт . Ищцата е могла да се обърне и към друга банка и продавачът не е обвързан с проблемите й по финансиране на сделката . Съгласно чл.2 ал.4 от предварителния договор продавачът е имал задължение да представи удостоверение от „Банка ДСК“ АД с условията за частично заличаване на ипотеката и то към датата на сключване на окончателния договор , което е спазено видно от представените удостоверения към отговора на исковата молба . Продавачът е разполагал и със схема на имота , удостоверение за данъчна оценка и удостоверение от СГС за липса на дело за несъстоятелност т.е. имал е всички необходими документи . Ищецът не е заплатил никакви други суми по предварителния договор освен процесното стоп капаро , което не е част от продажната цена и не подлежи на връщане . Стоп капарото е плащане по неформален договор продавачът да не предлага имота на трети лица .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Безспорно към 31.03.2018 г продавачът не е разполагал с удостоверение за липса на публични задължения по чл.87 ал.6 ДОПК , което е задължителен документ за отпускане на банков кредит . По тази причина се е наложило отлагане на сключването на окончателния договор , а ищцата не е била съгласна . Декларацията по чл.87 ДОПК е задължителна с оглед съдържанието на декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК , а и такива са изискванията „Банка ДСК“ ЕАД . Ищцата е изправна страна и е била готова с необходимите документи още декември 2017 г . Процесната сума е задатък е и част от продажната цена .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.11.2020 г и е обжалвано в срок на 27.11.2020 г.

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират .Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , чена 01.12.2017 г ищецът дал на ответника сумата от 2000 лева като „стоп-капаро“ и част от продажната цена . Целта на „стоп-капарото“ е да се спре предлагането на имота на други потенциални купувачи . Към месец април 2018 г бил изтекъл срока за сключване на окончателен договор , защото крайния срок е бил 31.03.2018 г . Страните не се явили за сключване на окончателен договор , поради което и двете страни са неизправни . Не е необходимо да се изследва причината за тази неизправност , а задатъкът трябва да се върне така както е даден  . Върху подлежащия на връщане задатък се дължат лихви за забава .

От фактическа страна по делото е установено следното.   

Безспорно на 01.12.2017 г ищцата платила стоп-капаро , а на 08.02.2018 г страните подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот .

В исковата молба се твърди , че след плащането на стоп-капарото се наложило подписване на анекс с удължаване срока за сключване на окончателен договор до 31.03.2018 г , защото ответникът не се снабдил „с необходимите документи“. Ответникът предложил на 30.03.2018 г нов анекс за удължаване на посочения срок , но ищцата не била съгласна и през месец април 2018 г поискала разваляне на предварителния договор . На 20.03.2019 г с нотариална покана ищцата поискала да й се върне платения задатък . 

В предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2018 г е уговорена цена на имота от 85 078,61 лева , от които 77 850 лева чрез банков кредит от „Банка ДСК“ ЕАД и 7228,61 лева лични средства . Уговорен е срок за сключване на окончателния договор от 12.03.2018 г , като ако дотогава не се подпише нотариален акт , то страните са длъжни да се явят на 14.03.2018 г , 10 ч при нотариус С.К..

Според чл.2 ал.4 от предварителния договор при сключване на окончателния договор продавачът представя на купувача удостоверение относно условията за частично заличаване на ипотека върху обособения обект с поет ангажимент от „Банка ДСК“ ЕАД по отношение на имота .

Не се спори между страните , че с анекс №1 от 13.03.2018 г срокът за подписване на окончателен договор е удължен на 31.03.2018 г , без нова уговорка за точен час за евентуално явяване пред нотариус .

Ищцата представя договор за жилищен кредит от 22.03.2018 г за сумата от 77 850 лева .

Ищцата представя неподписан от страните анекс №2 за удължаване на срока до 16.04.2018 г , който твърди , че й е предоставен от ответника .

Ответникът твърди , че е изправна страна по предварителния договор , а ищцата получила банков кредит едва на 22.03.2018 г и затова се удължил първоначалния срок . Не е искано от ответника удължаване на срока до 16.04.2018 г и не е предлаган анекс . През месец април 2018 г ищцата не е искала разваляне на договора и това е видно от приложените имейли . Ответникът разполагал с удостоверения от банката , а ищцата купувач е следвало да заплати част от продажната цена на „Банка ДСК“ ЕАД , което е основание за заличаване на ипотеките и залога на предприятие . Ответникът разполагал с всички необходими документи .

Ответникът представя имейл от М.А. /него пълномощник/ , в кой се се заявява , че към 20.04.2018 г купувачът все още няма готовност за сделка .

Ответникът представя удостоверения от „Банка ДСК“ ЕАД от 01.02.2018 г и от 01.03.2018 г относно условия за частично заличаване на ипотека , данъчна оценка , схема на имота и удостоверение от СГС , че не е в производство по несъстоятелност .

С молба от 02.07.2020 г ищцата твърди , че окончателен договор не е сключен , защото ответникът не е представил удостоверение по чл.87 ал.6 ДОПК съгласно изискванията на „Банка ДСК“ ЕАД . Ответникът се снабдил с такова удостоверение едва на 13.04.2018 г , но тя отказала да подпише анекс за ново удължаване на срока за сключване на окончателен договор .

Ищцата представя имейл от М.А. от 19.01.2018 г , според който платеното стоп-капаро влиза в продажната цена .  

С молба от 07.07.2020 г ответникът твърди , че няма задължение по предварителния договор да представя удостоверение по чл.87 ал.6 ДОПК и това не е необходим документ за сключване на нотариалния акт .

Според удостоверение от нотариус С.К.удостоверението по чл.87 ал.6 ДОПК не е задължителен документ за изповядване на нотариална сделка .

Според разпитания пред СРС свидетел Р.Х.до нотарилен акт не се стигнало , защото ответникът не се снабдил с удостоверение по чл.87 ал.6 ДОПК , а имало такова изискване на банката .Стоп-капарото било част от продажната цена. След април 2018 г Х.разбрала , че ищцата се отказва от сделката , защото била изнервена . Самият нотариус няма изискване за представяне на удостоверение по чл.87 ал.6 ДОПК .  

От правна страна съдът приема следното .

Безспорно ищцата платила на 01.12.2017 г процесната сума от 2000 лева като „стоп-капаро“. Впоследствие се подписал предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2018 г и е уговорена цена на имота от 85 078,61 лева , от които 77 850 лева чрез банков кредит от „Банка ДСК“ ЕАД и 7228,61 лева лични средства . Уговорен е срок за сключване на окончателния договор от 12.03.2018 г.

При съобразяване на наличните писмени доказателства и особено имейл от М.А. от 19.01.2018 г /пълномощник на ответника/ съдът приема , че сумата от 2000 лева е както капаро , така и авансово плащане на продажната цена на имота . Такава е и търговската практика. Дадената от СРС правна квалификация по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД - „неоснователно обогатяване поради отпаднало основание“ – е неправилна и не обвързва съда . Действителната правна квалификация е по чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД , като е без значение , че ищецът претендира само връщане на дадения задатък , а не двойния му размер . Фактите , на които се позовава ищеца и който са разгледани от СРС като „отпаднало основание“ касаят всъщност отказ на ищеца като изправна страна от предварителния договор и споразумението за стоп капаро / сравни решение №137 от 20.04.2011 г по гр.д.№1161/10 г на ВКС , III ГО и решение №110 от 29.06.2017 г по гр.д.№3868/16 г на ВКС , III ГО /.

Не могат да се възприемат мотивите на първоинстанционния съд , че тъй като няма данни страните да са се явили за сключване на окончателен договор , то и двете страни са неизправни . Също неправилно СРС е отказал да изследва действителните причини да не се сключи окончателен договор – от това пряко зависи изхода на спора .

Според настоящият съд ищцата е неизправна страна  и не й се дължи връщане на дадени задатък . С анекс №1 от 13.03.2018 г срокът за подписване на окончателен договор е удължен до 31.03.2018 г. Безспорно този срок не е спазен , но причината за това не е поведението на ответника . Ищцата е имала отпуснат кредит на 22.03.2018 г , но според показанията на свидетеля Р.Х.до нотарилен акт не се стигнало , защото ответникът не се снабдил с удостоверение по чл.87 ал.6 ДОПК , а имало такова изискване на банката.

Т.нар.“изискване на банката“ не задължава ответника , защото касае снабдяване на ищцата с парични средства . Ищцата отговаря за действията на банката и за плащане по предварителния договор , а не ответникът . Съгласно чл.81 ал.2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Ищцата е тази , която е следвало да осигури финансиране , включително /при необходимост/ и от друга банка или с лични средства .

Дори да се приеме , че ответникът е следвало да представи удостоверение по чл.87 ал.6 ДОПК , самата ищца представя удостоверение от ответника от 13.04.2018 г т.е. само 13 дни след уговорения срок от 31.03.2018 г . Следователно , макар и с известно закъснение ответникът се е снабдил и с последният „искан от банката“ документ . Не може да се приеме , че са били налице изискванията на чл.87 ал.1 ЗЗД за разваляне на договора , а има несъществена забава по чл.87 ал.4 ЗЗД.

Отделно , преди 13.04.2018 г или в разумен срок след това чак до нотариалната покана от 2019г  , ищцата не е отправила писмено изявление за разваляне на договора или искане за възстановяване на задатъка . Не са налице предпоставките на чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД и ответникът не дължи възстановяване на стоп-капарото .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете за главница и лихви за забава върху нея / в обжалваната част/ трябва да се отхвърлят при правилната правна квалификация . Разноски се дължат от ищцата пред СРС и пред СГС .

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №20231070 от 21.10.2020 г постановено по гр.д.№72113/2019 г на СРС , 125 състав , в частта , с която е признато за установено , че „И.Б.“ ООД ***106 дължи на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД във вр.чл.93 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Г.С.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 2000 лева – подлежащ на връщане задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2018 г ; ведно със законната лихва от 20.08.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 76,67 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 04.04.2019 г – 20.08.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.08.2019 г по ч.гр.д.№48013/19 г на СРС , 125 състав  ; както и в частта , в която „И.Б.“ ООД е осъдено да заплати на Г.С.С. ЕГН ********** от гр.София  сумата от 341,53 лева  разноски в заповедното производство и сумата от 450,59 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Г.С.С. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено , че „И.Б.“ ООД ***106 дължи на основание чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 2000 лева – подлежащ на връщане задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2018 г ; ведно със законната лихва от 20.08.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 76,67 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 04.04.2019 г – 20.08.2019 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.08.2019 г по ч.гр.д.№48013/19 г на СРС , 125 състав .

 

ОСЪЖДА Г.С.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „И.Б.“ ООД ***106 сумата от 700 лева разноски пред СРС .

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.