Решение по дело №3177/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 169
Дата: 17 януари 2020 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20197180703177
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

  

№. 169/17.1.2020г.

 

гр. Пловдив, 17.01. 2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVI състав в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3177 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ДирекцияИнспекция по трудагр. Пловдив, представлявана от директора А.Ч., чрез юрисконсулт В.И. Б.,  срещу решение № 1676 от 17.09.2019  г., постановено по а.н.д 4480 по описа за 2019 г., на Районен съд Пловдив, XXIV – ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление № 16-002571/10.07.2019г. на директор Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив, с което на „Кондор Бългериа” ЕООД, ЕИК ********* е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 2000 / две хиляди / лева за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че са налице предпоставките извършеното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай. Твърди се, че районният съд погрешно е приел за реализирана от „Кондор Бългериа” ЕООД спрямо В.В.Ч.ограничена имуществена отговорност като основание за частично изпълнение на данните от  контролните орган предписания. Сочи се, че заповедта за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника е издадена от трето лице, което не се явява работодателят му по смисъла на представения по делото трудов договор. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. 

3. Ответникът по касационната жалба – „Кондор Бългериа” ЕООД, в отговор поддържа становище за нейната неоснователност и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от „Кондор Бългериа” ЕООД срещу НП  № 16-002571/10.07.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002571 от 26.06.2019 г., съставен от В.П.Б.– на длъжност главен инспектор в ДИТ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: Дружеството „Кондор Малта” Лтд било едноличен собственик на капитала на „Кондор Бългериа” ЕООД. От своя страна „Кондор Бългериа” ЕООД сключило трудов договор на 22.05.2018 г .със срок на изпитване шест месеца с В.В.Ч.. Трудовият договор на последната бил прекратен със заповед на работодателя от 04.12.2018 г. На 11.01.2019 г. и на 24.01.2019, 04.02.2019 г. и 08.02.2019 г. била извършена проверка на „Кондор Бългериа” ЕООД на място в офиса на дружеството в гр.Пловдив, ул. „Белград” 6, ет.4 и по документи в  Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив. Резултатите от проверката били отразени в протокол от 19.02.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, като във връзка със законовите си правомощия органът издал предписания на дружеството работодател във връзка с констатирани нарушения на трудовото законодателство. Едно от предписанията било работодателят да заплати в срок до 15.03.2019 г. на В.В.Ч.уговореното трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2018 г. Същото било отразено под т.8 от дадените предписания. Последните не били оспорени от „Кондор Бългериа” ЕООД.

На 13.05.2019г. на упълномощен представител на „Кондор Бългериа" Е00Д е връчена призовка по чл.45, ал. 1 от АПК, с която са изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписания, дадени в протокол с изх. № 1900964/19.02.2019г. От представените документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив на 13.05.2019г. и на 03.06.2019г., както и от писмените обяснения, дадени от пълномощника на дружеството на 26.06.2019г., е установено, че от страна на работодателя „Кондор Бългериа ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Белград“ № 6, в указания срок за изпълнение - до 15.03.2019г., както и до 26.06.2019г. (момента на съставяне на АУАН), не е изпълнено даденото задължително за изпълнение предписание под т.8 от протокол за извършена проверка с изх № ПР1900964/19.02.2019г., а именно в частта: Работодателят да изплати на В.В.Ч.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец ноември 2018г., съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от Кодекса на труда. При проверката е представено банково извлечение, от което е видно, че на 12.03.2019г. работодателят е изплатил по банков път на В.В.Ч.възнаграждение в размер на 1374,10 лв., включващо заплата за месец декември 2018г., обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда и частична сума от месец ноември 2019г. за трудово възнаграждение. Установено е, че не е изплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец ноември 2018г. в размер на 1270,00 лв. С това било извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Като доказателство била представена заповед № 2/24.02.2019г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност по отношение на В.В.Ч., както и копие от обратна разписка за връчване на заповедта.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл.415, ал. 1  от КТ е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 2000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но предвид издадената от работодателя заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност са налице за прилагане правилото на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на издаденото наказателно постановление.

ІV. За правото:

9. Въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения са основателни. Районният съд неправилно е ценил събраните в хода на съдебното дирене доказателства, поради което е формирал и погрешни решаващи изводи. Видно от съдържанието на трудов договор № 21/22.05.2018г. същият е сключен между „Кондор Бългериа  ЕООД – работодател и В.В.Ч.– работник, заемащ длъжността „административен специалист с контролни функции (код по НКПД 3341 3005). Със заповед № 9/06.12.2018г., изхождаща от работодателя „Кондор Бългериа  ЕООД, трудовото правоотношение на Ч. е прекратено считано от 05.12.2018г. След извършване на контролните проверки, отразени в  протокол с изх № ПР1900964/19.02.2019г. и даденото под т. 8 предписание, е издадена заповед № 2/24.02.2019г. от „Кондор Малта” Лтд. като едноличен собственик на капитала на „Кондор Бългериа  ЕООД, с която по отношение на В.В.Ч., в качеството и на бивш работник на „Кондор Бългериа” ЕООД, е реализирана ограничена имуществена отговорност в размер на 1173,50 лева, представляващи претърпени имуществени вреди от работодателя във връзка с извършването на определена работа от Ч.. Като доказателство за връчване на заповедта е представена товарителница № 1-000 6 066 838 725 3 от дата 14.03.2019г., от чието съдържание се установява, че „Кондор Бългериа  ЕООД е изпратило пратка – документи, чрез куриера „Speedy” до В.Ч., която е получена на 20.03.2019г. В товарителницата липсват каквито и да е индивидуализиращи данни за съдържанието на пратката, в частност същата да е съдържала екземпляр от  заповед № 2/24.02.2019г. Върху представените по делото копия от тази заповед също не се съдържа подпис на работника, който да удостоверява момента на връчването й.

Според чл. 210 от КТ в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

При тази фактическа и правна обстановка касационната инстанция намира, че твърденията на нарушителя - работодател за редовно реализирана отговорност по чл. 210 от КТ спрямо работника Ч. остават недоказани. Основателни са възраженията на касатора, че заповед № 2/24.02.2019г. не е издадена от работодателя на В.В.Ч.. Заеманата от нея длъжност в дружеството „Кондор Бългериа  ЕООД не дава основание за прилагане на имуществената й отговорност от по-горестоящ орган, респ. от трети субект - собственик на дружеството работодател. Отделно липсват и убедителни доказателства за факта на връчване на заповедта, като предпоставка за настъпване на последицата по чл. 210, ал. 4 от ТК и възникване на основанието за работодателя да удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника. При това положение напълно необоснован се явява изводът на районния съд, че реализираната ограничена имуществена отговорност спрямо работника поставя неизпълнението на дадените на работодателя предписания в категорията на "маловажния случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Няма спор, че „Кондор Бългериа  ЕООД не е оспорило даденото му от контролните органи предписание, както и че не го е изпълнило в цялост, в указния в протокол  № ПР1900964/19.02.2019г. срок., нито до датата на издаване АУАН.

Според чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. В случая наказващия орган е определил размер на санкцията над минималния. Видно от доказателствата по делото работодателят е разполагал с нужното време и средства, за да изпълни задължителното предписание на контролните органи и въпреки това не го е сторил. Изпълнението на предписанието  по никакъв начин не би го лишило от възможността да реализира правата си по реда на чл. 210 от КТ във връзка с претенцията си за нанесени му от работника имуществени вреди. В този аспект съдът намира, че деянието се явява в интензивен разрез с установения ред на държавно управление, целящ защита на особено важни обществени интереси, поради което санкцията над минималния размер е законосъобразна и съразмерна на тежестта на нарушението и отегчаващите обстоятелства.

По делото не се налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

10. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1676 от 17.09.2019  г., постановено по а.н.д 4480 по описа за 2019 г., на Районен съд Пловдив, XXIV – ти наказателен състав.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002571/10.07.2019г. на директор Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

                       

                   2.