№ 284
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Цветко Лазаров
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502222 по описа за 2021 година
С Решение № 900551 от 20.04.2021г. по гр.д. № 114/2020г. състав на Благоевградски
окръжен съд, ГО, е отхвърлил предявения от Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. срещу В. М. М., Ж.
А. М., В.В. М. и М. В. М. иск по чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 ЗЗД за обявяване за нищожен,
като абсолютно привиден, на сключения на 22.05. 2008г. договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 9, дело № 193 от 2008г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.615.59. 1.57 по КККР на гр.Благоевград, подробно описан. Ищците са осъдени да
заплатят на ответниците разноски в размер на 2 500лв.
Решението е обжалвано от ищците, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не депозира становище. В с.з. оспорва въззивната жал- ба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплаква нията в жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, предл.5 ЗЗД – иска се признаване
нищожността на сключен между ответниците договор за дарение на недвижим имот, поради
абсолютна симулация.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд след преценка станови- щата на страните и
1
доказателствата е приел искът за допустим с оглед на- личието на правен интерес за ищците,
като трети на сделката лица, да искат обявяването й за нищожна. Прието е, че ищците,
разполагащи с всякакви до- казателствени средства за разкриване на симулацията, не са
провели съот- ветното доказване. Данни, че родителите не са искали да прехвърлят апарта-
мента на децата си, а са запазили собствеността си за себе си, е прието, че не се съдържат в
показанията на разпитаните по делото свидетели. Споделено е също, че твърдението за
симулация се опровергава от самото съдържание на договора, в който дарителите са
запазили за себе си правото на ползване на жи лището, тъй като ако договорът е абсолютно
симулативен и страните са се съг- ласили той да породи правни последици, запазването на
правото на ползване би било лишено от основание.
Оплакванията в жалбата са за необоснованост на извода, че страните по дарението са
искали прехвърлянето на собствеността, поради необсъждане в цялост на доказателствения
материал.
По оплакванията на въззивника, съдът намира следното:
Видно от исковата молба, ищците искат установяване нищожност на прехвърлителната
сделка от 2008г., по силата на която първите двама ответ- ници са дарили на децата си,
вторите двама ответници, собствен недвижим имот, придобит при условията на СИО,
представляващ Апартамент № **, в жил.блок № **, бул. „***“, гр.***, поради абсолютна
симула- ция. Твърденията, развити на много страници, че сделката ги уврежда, е за
обосноваване правният им интерес от завеждане на иск по чл.26 ЗЗД, докол- кото са трети
на процесната сделка лица. При твърдение, че последиците от сделката не са целяни от
сключващите я, не би могло искът да се квалифицира по чл.135 ЗЗД, при който твърденията
за волята на страните би следвало да са в обратен смисъл.
Симулативен е договорът, при който страните, които са го сключили не желаят да
бъдат обвързани със следващите се от него последици. Такъв дого- вор е нищожен,
независимо от това, че не прикрива друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива
някаква друга сделка /относителна симулация/. В тежест на оспорващия, в случая ищцовата
страна в първоинстанционното про- изводство, е да докаже само, че действителната воля на
страните, които са уча- ствали в договора, не е такава, каквато е отразена в него. В случая е
налице хипотезата на чл.165, ал.2, изр. второ ГПК, изключваща ограниченията за доказване
симулативността на увреждащия акт по отношение на ищците, кои- то са трети за
увреждащата ги сделка лица. Следователно, и без писмен доку- мент, изходящ от страните
по сделката, може да се разкрива симулацията с всякакви доказателствени средства,
включително и свидетелски показания. Анализът на събраните такива в
първоинстанционното производство не може да обоснове извод за разкриване на симулация.
От показанията на свидетелите С. и Б. могат да се направят изводи досежно задълженията
на първи двама ответници към ищците и за знанието за увреждане, но не и по релевант- ния
за спора въпрос, че не са имали воля да се разпореждат с имота под формата на дарение в
полза на децата си. В показанията им не се сочи нищо по отношение на процесното дарение.
Обстоятелството, че ответницата Ж.М. е титуляр на ВиК-партидата от 2003г., непроменена
2
след прех- върляне на жилището, съответства на запазеното й право на ползване, каквото
има й съпругът й, първият ответник. По аналогични съображения, непроме- нянето на
партидата към електроразпределителното дружество, както и дока- зателства за промяна в
постоянния и настоящи адреси на вторите ответници, също не са обстоятелства,
разкриващи твърдяната симулация.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да за- платят на
въззиваемата страна разноски в размер на 1 670 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат, редуцирано до минималния размер по Наред- ба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с ог- лед основателността на възражението за
прекомерност.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900551 от 20.04.2021г. по гр.д. № 114/ 2020г., постановено
от състав на Благоевградски окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. да заплатят на В. М. М., Ж. А. М., В. В. М. и М. В. М.
разноски за въззивното производство в размер на 1 670 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3