РЕШЕНИЕ
№260094
гр.Поморие,
21.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 699 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по
изпратено за разглеждане, на основание чл.23, ал.3 ГПК, гр.дело № 2196/2017 г.
по описа на РС – Бургас, образувано по искова молба от частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Т.К., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Т.Ч., против М.И.Д. ***, с която
е предявен иск за установяване по отношение на ответника на вземане на ищеца,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 840/2017 г., по описа
на РС – Бургас.
С определение на съда от
05.01.2021 г., е конституиран ЧСИ Н.Г. в качеството на процесуален
субституент/съищец на ищеца ЧСИ Т.К., за който е безспорно, че е загубил
правоспособност, на основание чл.31, ал.1, т.7 ЗЧСИ, общо за срок от 7 години,
от които 2 години по Решение № 118/18.07.2019 г., по гр.дело № 706/2019 г., ІІІ
г.о. на ВКС и 5 години по Решение № 137/22.10.2020 г., по гр.дело № 1246/2020
г., ІV г.о. на ВКС, като архивът му е предаден на процесуалния субституент.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на изпълнителен лист № 223/24.07.2015 г., издаден по адм.дело №
2690/2013 г. по описа на Административен съд – Бургас, по което ответникът е
осъден да заплати на Общински съвет Бургас сума в размер 300 лв.,
представляваща възнаграждение на юрисконсулт и по молба от председателя на
Общинския съвет вх. № 1576/28.08.2015 г., е образувано изпълнително дело №
70/2015 г. по описа на ищеца.
Сочи се, че в хода на
изпълнителното производство били извършени действия от ищеца, по които се дължали
такси от страна на длъжника, съгласно Тарифата за таксите и разноските
(Тарифата) към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Ответникът и длъжник не
заплатил на ищеца сума в общ размер 466.75 лв., представляваща сбор по
неплатени сметки по извършени действия, от която сума 416.85 лв., с включен
ДДС, по сметка № 5246/05.10.2016 г.; 25.90 лв., по сметка № 5299/14.11.2016 г.
и 24 лв., по сметка № 5310/24.11.2016 г.
Предвид незаплащането на
посочените суми от ответника ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което заявление
било образувано ч.гр.дело № 840/2017 г., по описа на РС – Бургас и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът и длъжник
депозирал
възражение, поради което ищецът и заявител предявява настоящата
претенция за установяване на оспореното от ответника вземане. Претендира и
разноските по делото, а така също и тези по заповедното производство.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 вр.с
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и
препис от нея е връчен на ответника, който е
подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан.
В съдебно
заседание страните поддържат направените искания и възражения.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото
доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Установява се от
доказателствата по делото, че въз основа на изпълнителен лист № 223/24.07.2015
г., издаден по адм.дело № 2690/2013 г. по описа на Административен съд –
Бургас, по което ответникът е осъден да заплати на Общински съвет Бургас сума в
размер 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение и по молба от председателя на Общинския
съвет вх. № 1576/28.08.2015 г., е образувано изпълнително дело № 70/2015 г. по
описа на ищеца.
По делото е представен препис
от определение № 1521/14.07.2016 г., по в.гр.дело № 1149/2016 г. по описа на ОС
– Бургас, с който съдебен акт е оставена
без разглеждане жалба от ответника против постановление за разноски на ищеца по
изп.дело № 70/2015 г., като в мотивната част на определението е посочено, че
разноските са описани в покана за доброволно изпълнение до длъжника, а
впоследствие и в съобщение за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение,
но в тези актове не се съдържа постановление за разноски.
Горепосоченото определение е
потвърдено с определение № 472/17.09.2016 г., по ч.гр.дело № 380/2016 г. по
описа на АС – Бургас, в който съдебен акт се сочи изрично, че по изп.дело № 70/2015
г. не е съставено постановление за разноски.
Представен е препис от сметка №
5246/05.10.2016 г., съставена по изп. дело № 70/2015 г., със задължено лице
ответника, в която са посочени като дължими обикновени такси и допълнителни
разноски в общ размер 351.85 лв., без начислен ДДС, от които такса за извършване
на всяка справка за длъжника и неговото имущество по т.3 от Тарифата, в размер 5 лв., такса за изпращане по
пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа по т.4 от Тарифата, в размер 240 лв., такса за връчване
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл.398б, ал.2 и 3 ГПК по т.5 от Тарифата, в размер 60 лв., такса за изготвяне на копие от
изпълнително дело по т.8 от Тарифата и допълнителни разноски по т.31 от
Тарифата, в размер 26.85 лв.
Представен е и препис от сметка
№ 5299/14.11.2016 г., съставена по същото изп. дело, в която са посочени като дължими от ответника
обикновени такси и допълнителни разноски в общ размер 21.90 лв., от които такси
по т.4 от Тарифата, в размер 20 лв. и допълнителни разноски по т.31 от
Тарифата, в размер 1.90 лв.
Представен е също така препис
от сметка № 5310/24.11.2016 г., съставена по горепосоченото изпълнително
производство, също със задължено лице ответника, в която са посочени като
дължими обикновени такси по т.5 от Тарифата, в размер 20 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧСИ,
овластяването на помощник ЧСИ се осъществява еднократно от съдебния изпълнител
и има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра
на правосъдието, като съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ, той може да
извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от
неговата компетентност. ЧСИ и неговия помощник разполагат с една и съща
материална компетентност и процесуална легитимация, при което дори независимо
от това кой от тях е извършил действието, актът е постановен от компетентен
орган, действието не е опорочено, извършено е надлежно – Решение № 30/15.01.2019 г. по в. гр. дело №
1909/2018 г., на ОС – Бургас.
Предвид посоченото, оспорването
на ответника, че горецитираните сметки не са изготвени от ЧСИ Т.К., а от ПЧСИ К.К.,
за която е безспорно, че към датата на изготвянето на сметките е била надлежно
оторизирана от ЧСИ Т.К., е неоснователно.
Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен при
изрично посочените изключения, които в случая безспорно не са налице.
В изпълнителното производство
няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се
произнесе за разноските.
Съгласно чл.343 ГПК съдебният
изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие
чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти
се посочват и направените разноски по изпълнението.
Това документиране по
съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските
по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен
изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички
произнасяния по разноските по реда на чл.343 ГПК да бъдат обобщени в един
окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото
задължение на длъжника за разноските по изпълнението.
При липсата на такова законово
задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път.
Затова използвания в чл.345,
ал.3 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния
смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението – т.2 от Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС.
В случая ЧСИ се е произнесъл по
задължението на ответника за разноски по изпълнението с процесните сметки по
чл.79 ЗЧСИ с № 5246/05.10.2016 г.; № 5299/14.11.2016 г. и № 5310/24.11.2016 г.,
които сметки са връчени лично на ответника на 07.12.2016 г., видно от
отбелязването в приложеното по делото писмо изх. № 3455/24.11.2016 г. по
изп.дело № 70/2015 г., с което сметките са изпратени на ответника, като следва
изрично да се посочи, че от текста на писмото е видно, че сметките са съставени
във връзка с влязлото в сила определение № 1521/14.07.2016 г., по в.гр.дело №
1149/2016 г. по описа на ОС – Бургас, т.е. във връзка с констатациите на съдилищата,
че по изпълнителното дело липсва акт на съдебния изпълнител по задължението на
длъжника за разноски.
Ответникът твърди, че сметките
не са му връчени, в нарушение на чл.79, ал.1 ЗЧСИ.
Това твърдение е формулирано в
отговора на исковата молба, т.ІІІ.3. от възраженията му срещу иска и се
опровергава от горепосоченото писмо изх. № 3455/24.11.2016 г., за което писмо
самият ответник признава в т.ІІІ.7. от възраженията в отговора, че го е получил
на датата, отбелязана в него – 07.12.2016 г.
Спорен въпрос в производството
е дали ответникът е оспорил сметките по чл.79 ЗЧСИ, с подаване на жалба чрез
ЧСИ до компетентния окръжен съд по мястото на изпълнението, в срока по чл.436,
ал.1 ГПК.
В тази насока по делото е
представено единствено възражение от ответника до ЧСИ с вх. № 2923/07.12.2016
г., с което ответникът възразява срещу покана за доброволно изпълнение, с която
му се претендират суми за такси и разноски по изпълнителното дело и уведомява
ЧСИ, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение суми.
Според съда посоченото
възражение не съставлява жалба против процесните разноски по изпълнението, тъй
като възражението не е озаглавено жалба, не е адресирано до съд и в него не се
съдържа искане за отмяна на актовете/сметки на ЧСИ за разноските, поради което
и след като твърдението на ответника, че е оспорил процесните сметки по чл.79 ЗЧСИ, не е обосновано с други доказателства, същото е неоснователно, ето защо
съдът приема, че разноските не са обжалвани от ответника по реда на чл.435,
ал.2 ГПК.
Тук следва да се даде отговор
на въпроса дали, след като ответникът е разполагал с възможността да обжалва
разноските по изпълнението, но не го е сторил, може да заяви възраженията си
относно произнасянето на ЧСИ по разноските в настоящото производство.
Действително решенията,
постановени в производство по чл.435 и сл ГПК не разрешават
материалноправен спор, а съставляват средство за осъществяване на контрол върху
действията на съдебния изпълнител, поради което не се ползват със сила на
пресъдено нещо, в който смисъл изрично Определение №
100/27.03.2015 г. по т. д. № 376/2015 г., I т. о., ТК на ВКС.
От друга страна следва да се
има предвид, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в
изпълнителното производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия
принцип за отговорност за разноски – Решение
№ 393 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК на ВКС.
При така направеното
разграничение настоящият съдебен състав намира, че след като по делото бе
прието от съда, че ответникът не е обжалвал процесните сметки на ЧСИ по реда на
чл.435 и сл ГПК и не е заявил възражения за недължимост на сумите, основани на
обстоятелства, настъпили след изтичането на срока по чл.436, ал.1 ГПК,
посочените в сметките суми, представляващи такси и разноски по изпълнението са
дължими от него, предявеният иск е установен по основание и размер и като такъв
следва да бъде уважен изцяло. Изцяло в този смисъл Решение № 464/12.06.2018 г. по в. гр. дело № 510/2018 г. на ОС – Бургас.
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноските, сторени от него
в настоящото производството, което с оглед изхода от спора е основателно, ето защо и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да му заплати разноски в общ размер 425 лв., от
които 25лв., заплатена държавна такса за образуване и водене на делото и 400 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът е направил искане и за присъждане на
разноските, направени от него в заповедното производство, което предвид
установяването на вземането му също е основателно, ето защо
ответникът следва да бъде
осъдена да му заплати
разноските по ч.гр.дело № 840/2017 г., по описа на РС – Бургас, в размер 225 лв.
Ответникът също
е направила
искане за присъждане на разноски в настоящото
производство,
което предвид уважаването на иска е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса***,
офис 3 – адв.С.Х., че дължи на ЧСИ Т.Д.К.,*** действие – районът на Окръжен съд – Бургас, с
адрес гр.Бургас, ул. загубил правоспособност на основание чл.31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ, с процесуален субституент/съищец по делото ЧСИ Н. В.Г.,***
действие – районът на Окръжен съд – Бургас, с адрес в гр.Бургас, ., със съдебен
адреса*** – адв.Т.Ч., сумата
466.75 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща такси и разноски по изпълнително дело № 70/2015 г. по
описа на ЧСИ Т.К., за което вземане е издадена заповед за о изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по .гр.дело
№ 840/2017 г., по описа на РС – Бургас.
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН **********,
със съдебен адреса*** – адв.С.Х., да заплати на ЧСИ Т.Д.К., рег. № 708 на КЧСИ, загубил правоспособност на основание чл.31,
ал.1, т.7 от ЗЧСИ, с процесуален субституент/съищец по делото ЧСИ Н. В.Г., рег. № 802
на КЧСИ, със съдебен адреса*** – адв.Т.Ч., сума в размер 425 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
М.И.Д., ЕГН **********,
със съдебен адреса*** – адв.С.Х., да заплати
на ЧСИ Т.Д.К., рег. № 708 на КЧСИ, загубил правоспособност на основание
чл.31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ, с процесуален субституент/съищец по делото ЧСИ Н. В.Г., рег. № 802
на КЧСИ, със съдебен адреса*** – адв.Т.Ч., сума в размер 225 лв. (двеста двадесет и пет лева),
представляваща разноски в производството по ч ч.гр.дело № 840/2017 г., по описа на РС – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.И.Д., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.С.Х., за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :