№ 31498
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110146889 по описа за 2022 година
С искова молба ищецът „П-----------“ ООД, ЕИК ---------, представлявано от
управителя Л-------, чрез адв. Х. М., е предявило положителен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.535, вр. чл.538 ТЗ, с който се иска да бъде
установено, че ответникът Т. Г. С. дължи сума в размер на 2163.15лева,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 23.05.2018г., по който
издател е ответникът Т. Г. С. и поемател „М----------- ----“ ООД, ЕИК --------- (с
предишно наименование „К-----“ ООД), правата по който са прехвърлено чрез джиро
от 01.12.2020г. на ищеца, ведно със законната лихва от 20.12.2021г. до окончателното
плащане, за която сума на 04.01.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 72779/2021г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2018г. в полза на „М----------- ----“ ООД (с
предишно наименование „К-----“ ООД) ответникът е издал запис на заповед за сумата
от 2163.15лева. Поддържа се, че Т. Г. С. не е изпълнил задължението си по записа.
Твърди се, че записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити за
неговата действителност като ценна книга, както и че на 17.06.2019г. същият е
предявен за плащане на ответника, което било удостоверено с подписа на последния.
Сочи се, че правата по издадения запис на заповед са били прехвърлени чрез джиро на
01.12.2020г. от „М----------- ----“ ООД в полза на джиратаря „П-----------“ ООД и това
било надлежно отбелязано на записа, като джирото е извършено в законоустановената
форма и ред и е породило целения ефект. Твърди се, че вземането на ищеца било в
размер на 2163.15лв., поради което моли за признаване за установено, че ответникът
дължи сумата по записа, съгласно издадената заповед по чл.417 ГПК от 04.01.2022г. по
ч.гр.д. № 72779/2021г. по описа на СРС.
Прави искане за присъединяване на ч.гр.д. № 72779/2021г. по описа на СРС, както
и евентуално искане за допускане на почеркова експертиза при оспорване от страна на
ответника на положените имена и подпис в процесния запис на заповед.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва иска. Сочи, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на
вземане по договор за кредит № 16379, сключен на 23.05.2018 г. между него и „К-----“
ООД, който съставлявал договор за потребителски кредит, по който на ответника бил
предоставен заем в размер на 613,55 евро, който следвало да бъде погасен на 11
1
месечни погасителни вноски, с посочени размери и падежи в приложения към договора
за заем погасителен план, при годишен лихвен процент от 40,91 %, ГПР от 42,61%, по
който общият размер на всички задължения бил 746,05 евро, с левова равностойност от
1459,15 лева. Оспорва да дължи претендираната сума, тъй като в нарушение на чл. 11,
ал. 2 ЗПК при сключването му на ответника не били представени общите условия и
страните не са положили подписи на всяка страница от договора. По отношение на
посочения лихвен процент от 40,91 % не били ясни условията за прилагането му, така
и не били посочени и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. Не била посочена и методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а ЗПК, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 9а ЗПК, така и не било посочено какво се в включва в годишен процент на
разходите от 42,61 % и как е формиран. В погасителния план липсвало разпределение
на отделните суми във вноските относно размерът на дължимата главница, лихви и
такси, включени във всяка вноска, както и уговарянето в чуждестранна валута
създавало неяснота за ответника, с което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК. Клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора за заем, установяваща задължение за
неустойка в размер на 704 лв. била нищожна, тъй като била прекомерна и уговорена в
противоречие на добрите нрави. Поддържа и да е допуснато нарушение на чл.26, ал.1
ЗПК, доколкото кредиторът е джиросал на ищеца вземане без съгласието на
потребителя.
Твърди, е извършил следните плащания по договора: на сумата от 718,62 на
23.05.2018 г., на сумата от 165 лева на 26.07.2018 г., както и на 22.06.2018 г. заплатил
сума в размер на 200 лева, като направените вноски за погасяване на задължението не
са отбелязвани съгласно чл.34, ал. 2 ЗП. Тъй като договорът е недействителен на
основание чл.23 ЗПК, дължи връщане на чистата стойност на кредита, която е
възстановил.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл.535, вр. чл.538 ТЗ.
2. Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
Основателната на иска е обусловена от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти:
Ищецът следва да докаже наличието на валидна ценна книга - запис на заповед,
отговарящ на императивните изисквания на чл. 535, вр. с чл. 536 ТЗ, размера и
изискуемост на вземането по менителничния ефект, както и джиросване на записа в
негова полза като джиратар.
По отношение на наведеното от ответника възражение, че процесният запис на
заповед е издаден във връзка с наличието на каузално правоотношение и че ценната
книга е издадена именно като обезпечение по този договор – ответникът следва да
установи фактите, съставляващи съдържание на релативното му възражение. Това
включва установяване на соченото от него основание за предоставената сума по записа
на заповед – сключен договор за заем и изпълнение на задължението по него, респ.
възраженията за нищожност, както и други правопогасяващи възражения, вкл. че е
заплатил сумата по записа на заповед, наличието на сочената връзка между процесния
2
запис на заповед и сключването на 23.05.2018 г. на договор за кредит № 16379 между
него и „К-----“ ООД, както и че ищецът в качеството си на джиратар е
недобросъвестен, вкл. твърденията за свързаност на джиранта и джиратаря!
При доказване наличие на връзка между менителничния ефект и въведеното
каузално правоотношение – ищецът следва да докаже, че вземането по каузалното
правоотношение е валидно и че вземанията са изискуеми.
2. Няма обстоятелства, които да са безспорни и ненуждаещи се от доказване.
3. По доказателствата:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора
писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, предмет на делото.
Искането по реда на чл. 195 ГПК на ищеца следва да бъде отхвърлено, като не
необходимо.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.02.2023 г. от 11:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния
спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателствени средства.
ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело №
№72779/2021, което да бъде върнато след приключване на исковото производство с
влязъл в сила съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-почеркова
експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3