РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Сандански, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200090 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН .
Образувано е въз основа на жалба, подадена от „Г..– ...“ ЕООД, ЕИК –
........., представлявано от управителя В....... Г.......С........., със седалище и адрес
на управление – с. Струмяни, ул.“С.....“ № ........., срещу Наказателно
постановление № ............./.........г. на Зам.Директора на ТД на НАП София, с
което на дружеството жалбоподател, за извършено нарушение по чл.124, ал.2
от ЗДДС, на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 331,04/триста тридесет и
един лева и 04 стотинки/.
Сочи се в жалбата, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалноправните разпоредби на ЗДДС и ЗАНН. Твърди се също, че
обжалваното НП, както и издадения АУАН са издадени при нарушения на
основните принципи на данъчното и административното производство, както
и че са налице съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на
обжалваното НП.
1
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано –
не явява представител. Представено е писмено становище.
За ответната страна – редовно и своевременно призовани – явява се
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира НП
да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
За Районна прокуратура – Сандански, уведомени по реда на чл.63
ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На ..............г., в офис П...... към ТД на НАП С......, пл. "С..........." .., по
повод извършена насрещна проверка на дружеството-жалбоподател - „Г..-..."
ЕООД, възложена с Резолюция № П-22000121056094-0РП-001/ 24.03.2021г.,
контролните органи – актосъставителят АН. ЦВ. ИВ. - инспектор по
приходите, в присъствието на свид.М......... Д........ установили следното :
Дружество-жалбоподател „Г............" ЕООД, с ЕИК ........... е
регистрирано по реда на Закон за данък върху добавената стойност на ..........
г.
В хода на проверката на дружеството е връчено Искане за представяне
на документи и писмени обяснения с № ........../ ...........г. по електронен път на
имейл адрес ................ На 14.06.2021г. е представена фактура №........../........г.
След анализ на представените документи и след извършена проверка в
ИС на НАП, е установено следното :
Дружество-жалбоподател „........." ЕООД - доставчик, ЕИК ......... е
издало на дружество „....... " ЕООД, ЕИК ......... - получател, фактура № .........
от ..............г., с данъчна основа 6620.80 лв. /шест хиляди шестстотин и
двадесет лева и осемдесет стотинки./ и начислен ДДС в размер на 1324.16лв./
хиляда триста двадесет и четири лв. и шестнадесет стотинки/ или на обща
стойност 7944.96 лв./ седем хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и
шестнадесет стотинки/. Предмет на посочената фактура е извършена услуга
(ушиване на дрехи/ишлеме).
При извършена проверка в ПП, проверяващите органи констатирали, че
издадената от „......." ЕООД фактура с № ..........от ...........г., не е отразена в
дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2021г.,
2
когато е следвало да бъде отразена (видно от СД по ЗДДС вх. ........../........г.,
подадена за данъчен период м...........г., както и от дневник за продажби за
същият период) от дружество „........" ЕООД.
Фактура № .........../.........г. е отразена в дневник за продажби и СД по
ЗДДС от дружеството в данъчен период месец март 2021г., видно от подадена
СД по ЗДДС вх. № ........../.....г. и дневник за продажби за данъчен период м.
03.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от Закон за данък върху
добавената стойност регистрираното по ЗДДС лице, в конкретния случай -
„......." ЕООД, ЕИК ....., е длъжно да отразява издадените от него документи за
извършени продажби в дневника за продажби за данъчния период, през който
са били издадени.
Heотразяването на фактура c № .........../........г. в дневника за продажби и
СД по ЗДДС в данъчен период месец февруари 2021г. е довело до определяне
на данък (ДДС) в по-малък размер за посочения период (м.02.2021г.), а
именно: ДДС в размер на ...... лв. Начисленият по фактура № ...........г. данък
(ДДС) в размер на ......... лв. е следвало да постъпи в бюджета в срок до
1..........г. Данъкът е внесен на ......г.
Резултатът, деклариран от дружеството със СД по ЗДДС вх. №
........./.......г. за данъчен период м. ......г., е 0.00 лв., вместо данък (ДДС) за
внасяне в размер на .... лв., т.е. с . лв. по-малко, в резултат на неотразяването
на процесната фактура в данъчен период м. февруари 2021 г.
С оглед на изложеното „......" ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: с. Струмяни, ул. „С...“ №.., не е изпълнило задължението си да
отрази издаденият от същото данъчен документ ( ф-ра. № ...... от .... г.) в
данъчният период, през който е издаден (месец февруари 2021 г.), като това е
довело до определяне на данък (ДДС) в по-малък размер, а именно в размер
на 0.00 лв., вместо да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на .... лв,
поради което АНО е приел, че дружеството-жалбоподател е нарушил чл.124,
ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност вр. с чл.182, ал.2 от Закон
за данък върху добавената стойност, и за това нарушение актосъставителят –
свид.И.. съставила АУАН № ......../...г.
Въз основа на та съставния акт за нарушение Зам.Директора на ТД на
НАП София издал атакуваното НП № ......../.......г., което на дружеството-
3
жалбоподател, за извършено нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС, на
основание чл.182, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на ....../......../.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Относно допустимостта на жалбата:
Последната е подадена в законоустановения 7-дневен срок -
наказателното постановление е връчено на 22.01.2022г., а жалба срещу него е
депозирана на 31.01.2022г. Жалбата е подадена и от надлежно лице, имащо
качеството на нарушител. Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Производството е от административно наказателен характер. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Съгласно чл.131, ал.1 ЗДДС, установяването на нарушенията по
този закон и нормативните актове по прилагането му, издаването на
наказателни постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл.84
ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл.14, ал.2 от НПК
нарушителя се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин.
По същество съдът намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от приложените по делото доказателства се
установява, че „ГВ-СТОЕВ" ЕООД, ЕИК ********* е регистрирано по ДДС
дружество и платец по Глава Осма на ЗДДС – чл.82, ал.5 вр. с чл.163а, ал.2,
вр. с чл.163б, ал.1 и ал. 2 ЗДДС. С оглед на това, дружеството е задължено да
отрази издаденият от същото данъчен документ ( ф-ра. № ********** от
09.02.2021 г.) в данъчният период, през който е издаден (месец февруари 2021
г.). Съгласно чл.124, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност -
Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово
име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.
119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по
4
чл.123, ал.5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази
информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително
при замяна на лицето по чл.15а, ал.2, т.3 и връщане на стоките в държавата
членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието
на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника
за прилагане на закона.
В конкретния случай при извършената от контролните органи насрещна
проверка на дружеството-жалбоподател - „........." ЕООД, контролните органи
– актосъставителят АН. ЦВ. ИВ. - инспектор по приходите, в присъствието
на свид.М..... Д. установили, че издадената от „.........." ЕООД фактура с №
........ от ......г., не е отразена в дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчен
период месец февруари 2021г., когато е следвало да бъде отразена (видно от
СД по ЗДДС вх. ......../.........г., подадена за данъчен период м.02.2021г., както и
от дневник за продажби за същият период) от дружество „......." ЕООД, а е
включена в дневник за продажби и СД по ЗДДС от дружеството в данъчен
период месец март 2021г., видно от подадена СД по ЗДДС вх. №
*********/14.04.2021 г. и дневник за продажби за данъчен период м. 03.2021
г.
Възприетата от съда фактология се извежда от свидетелските показания
на актосъставителя АН. ЦВ. ИВ., както и на свид.М........ Д., и писмените
доказателства по административнонаказателната преписка, приети в
съдебното производство. По фактите страните не спорят.
При описаната фактическа обстановка, съдът намира, че „....." ЕООД,
действително е допуснало административно нарушение на чл.124 ал.2 от
ЗДДС, като не е отразило издадената от същото дружество фактура с № ........
от 09.02.2021г. в дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчен период месец
февруари 2021г., когато е следвало да бъде отразена (видно от СД по ЗДДС
вх. 01002911100/14.03.2021г., подадена за данъчен период м.02.2021г., както и
от дневник за продажби за същият период. Това е сторено едва на
14.04.2021г., видно от подадена СД по ЗДДС вх. № *********/14.04.2021 г. и
дневник за продажби за данъчен период м. 03.2021г.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, имащи за последица ограничаване или
лишаване на нарушителя от защита, актът и наказателното постановление
5
съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, съставени са от
материално и териториално компетентни органи по реда и във формата
предвидени в закона.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.182,
ал.2 от ЗДДС, доколкото жалбоподателя – “.........." ЕООД, ЕИК .........., като
данъчно задължено лице /по смисъла на §. 1 т.41 от ДР на ЗДДС/ не е
изпълнил задължението си по чл.124, ал.2 ЗДДС, като не е отразило
издадената от същото дружество фактура с № ********** от 09.02.2021г. в
дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчен период месец февруари 2021г.,
когато е следвало да бъде отразена (видно от СД по ЗДДС вх.
01002911100/14.03.2021г., подадена за данъчен период м.02.2021г., както и от
дневник за продажби за същият период. Разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС
сочи, че - Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не
отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
Ал.(2) на същата правна норма регламентира, че при нарушение по ал. 1,
когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в
периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде
издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25
на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.
Настоящата инстанция намира, че правилно в конкретната хипотеза
административно наказващият орган не е приложил чл.28 ЗАНН доколкото
приема, че този вид нарушения са свързани с определяне на данък (ДДС) в
по-малък размер и последиците от тях рефлектират пряко върху фиска, а
оттук – косвено и върху бюджета, то такова нарушение не може да се
определи като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Безспорно е че нормата на чл.182, ал.2 от ЗДДС има императивен
характер и предвижда санкция за лице, което не издаде данъчен документ или
не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри
за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-
6
малък размер, като в случая глобата, съответно имуществената санкция е в
размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от
250 лв. Тази норма е задължителна като всяка друга забранителна или
изискваща спазване на определени правила, разпоредба, скрепена със
съответната санкция при неспазването й.
При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че
атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.
Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на ответната
страна, поради което в полза на ТД НАП – София, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на
чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лева, следователно в полза на ТД НАП – София, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното, и на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .........../..........г. на
Зам.Директора на ТД на НАП София, с което на дружеството жалбоподател –
„...........“ ЕООД, ЕИК – ............, представлявано от управителя В........Г.........
С........, със седалище и адрес на управление – с. С..........., ул.“С.......“ № ..., за
извършено нарушение по чл.124, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.182, ал.2 от
ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на ......./........./.
ОСЪЖДА „..........“ ЕООД, ЕИК – ............., със седалище и адрес на
управление – с. С............ ул.“С.......“ №......, да заплати на ТД НАП – София,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за
7
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд –Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8