№ 1220
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501459 по описа за 2021 година
С решение от 26.01.2021 г., постановено по гр. дело № 9 297/2018 г.,
Софийският градски съд, I Гражданско отделение, 24 състав е осъдил ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да
заплати на ищеца Й. К. Й. на осн. чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществен
вреди, претърпени в резултат от ПТП в размер на 15 000 лева. В останалата му част
искът, предявен в размер на 40 000 лева, е бил отхвърлен като неоснователен.
Недоволни от решението са останали както ищецът, така и ответното
застрахователно дружество, които са подали въззивни жалби.
Във въззивната жалба на ищеца Й. К. Й. се твърди, че решението на градския
съд е неправилно в обжалваната му част. Излагат се съображения, че определеното от
СГС обезщетение е несправедливо занижено и не е съобразено с тежестта на
нанесените телесни увреждания, с претърпените болки и страдания и с
продължителността на възстановителни период.
Излагат се доводи за нарушение на чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на решението в
частта, с която искът е бил отхвърлен и уважаването му изцяло.
Решението се обжалва и в частта, с която съдът е приел, че лихва за забава върху
присъденото обезщетение се дължи от датата на подаване на исковата молба.
Претендира се, лихвата да бъде присъдена от датата на настъпване на ПТП –
1
28.06.2017 г.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД обжалва решението в осъдителната му част. В жалбата се излагат
съображения, че искът е изцяло неоснователен, тъй като не е доказано противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, а самият ищец е причинил ПТП,
управлявайки мотоциклет, който не е бил регистриран и за управлението на който Й.
не е имал призната правоспособност. Поддържа се, че са необосновани изводите на
градския съд, че след като ищецът е притежавал свидетелство за управление на
автомобил, е бил правоспособен и за управляване на мотоциклет. Сочи се, че съдът не
е съобразил и обстоятелството, че поради наличие на алкохол в кръвта, реакциите на
ищеца са били забавени. Твърди се също, че съдът не е оценил реално понесените от
ищеца неимуществени вреди и определеното обезщетение е несправедливо завишено.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска
изцяло, а при условията на евентуалност – намаляване на обезщетението.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
По делото не се спори, че на 28.06.2017 г., около 21 часа ищецът Й.Й.,
управлявайки мотоциклет „Кавазаки ZX“ /без регистрационни номера/, е претърпял
ПТП, при което е получил телесни увреждания. Безспорно е също, че другото превозно
средство, участвало в произшествието – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СО 6593
ВК, е било валидно застраховано за риска „гражданска отговорност“ в ответното
застрахователно дружество.
За установяване на механизма на ПТП са разпитани свидетелите В. Б. и Д. Л..
Свидетелката Б. е заявила, че на 28.06.2017 г. управлявала автомобил по
„Софийско шосе“ по посока към гр. София. Пред нея се движел автомобил „Ауди 4“.
Тя видяла, че този автомобил дава ляв мигач и и намалила скоростта. Помислила, че
автомобилът пред нея ще спре, защото отсреща идвал мотор – по посока към гр.
Самоков. Автомобилът обаче не спрял и мотоциклетистът се ударил в него. На това
място ограничението на скоростта е 50 км/ч. Видимостта била добра.
Свидетелят Л., който е управлявал застрахования автомобил „Ауди 4“, е заявил,
че ПТП настъпило в тъмната част на денонощието, участъкът от пътя Самоков–София
не бил осветен. В района на „Главболгарстрой“ свидетелят направил ляв завой. Срещу
него нямало насрещно движещи се превозни средства. Движел се с около 20-30 км/ч. В
един момент чул трясък и удар в неговия автомобил. След удара видял мотоциклета и
2
водача му. Мотоциклетистът станал, отупал се и казал да не се обаждат на полицията,
понеже нямал документи. Свидетелят се обадил на тел.112 и дошла линейка, в която
ищецът се качил на собствен ход. По-късно дошла и полиция, но свидетелят бил
освободен без да дава след това показания.
На мотоциклета му се откъснал резервоарът, а автомобилът на свидетеля бил
повреден до степен „тотална щета“, след което бил бракуван.
По делото е представено и решение на Самоковския районен съд, постановено
на 17.04.2019 г. по АНД № 136/2019 г. Видно от това решение, Й.Й. е бил признат за
виновен за това, че на 28.06.2017 г. е управлявал мотоциклет „Кавазаки ZX“ без
регистрационни табели, който не е бил регистриран по надлежния ред – нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Ищецът е бил освободен от наказателна отговорност на осн.
чл.78а от НК за престъплението по чл.345, ал.2 от НК и му е било наложено
административно наказание „глоба“.
Видно от писмо, изпратено до застрахователя от ОДМВР – София в отговор на
запитване на „ДаллБогг: Живот и здраве“, ищецът Й.Й. притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено на 04.07.2012 г. за категории „В“ и
„АМ“.
На базата на наличните по делото писмени доказателства и след обсъждане на
свидетелските показания е изготвена автотехническа експертиза от вещото лице доц. д-
р инж. А. А.. В заключението изрично е посочено, че протокол за оглед на
местопроизшествието не е изготвен, поради което няма и отразени спирачни следи.
При липсата на данни за скоростта на двете превозни средства вещото лице приема, че
както лекият автомобил, така и мотоциклетът са се движили с разрешена скорост – не
повече от 50 км/ч.
Приетият от доц. А. механизъм на ПТП е следният:
Мотоциклетът, управляван от ищеца, се е движил в гр. Самоков по бул.
„Софийско шосе“ в посока към центъра на града. Лекият автомобил „Ауди А4“ се е
движил в обратната посока – към гр. София, но на улица без име, намираща се срещу
„Главболгарстрой“, е извършил ляв завой. При извършване на маневрата завой наляво
лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение и е бил ударен от
мотоциклета. Произшествието е настъпило в 21.10 часа.
Експертът е приел, че към момента на ПТП видимостта за водачите е била много
добра, тъй като на 28.06.2017 г. слънцето е залязло в 21,08 часа, а сумракът е с
продължителност 39 минути.
Към момента на завиване на автомобила наляво скоростта му е била около 24
3
км/ч., а тази на мотоциклета – „в диапазона 30-50 км/ч.“ На базата на тези скорости и
изчислените опасни зони за спиране вещото лице приема, че водачът на мотоциклета
не е имал възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да предотврати
произшествието както спрямо момента, в който автомобилът „Ауди“ е навлязъл в
лентата му за движение, така и спрямо момента, в който лекият автомобил е започнал
да завива наляво.
Водачът на лекия автомобил е имал възможност да вижда от далечно разстояние
насрещно движещият се мотоциклет и е могъл да спре и да го пропусне, след което да
извърши левия завой.
В заключението е посочено, че за да управлява мотоциклета „Кавазаки ZX“,
който е с обем над 50 куб. см., водачът трябва да притежава категория „М“.
В съдебно заседание на 15.07.2020 г. доц. А. е обяснил, че е от значение
опитността на водача на мотоциклета, дали е могъл да предвиди и да бъде нащрек,
тогава би имал по-бърза реакция.
От заключението на вещото лице д-р Р. Т. – ортопед-травматолог, се установява,
че в резултат от удара между превозните средства и падането на ищеца на терена
същият е получил следните травми: контузия на коремната област, без открита рана в
корема; контузия на поясната област – на гърба; счупване на външния малеол
/израстък/ в областта на левия глезен – без значително разместване. Бил е
нетрудоспособен в продължение на 37 дни, от които 7 дни на стационарен режим в
болнично заведение и 30 дни на домашно-амбулаторен.
В заключението д-р Т. е посочила, че по делото не е представена медицинска
документация за остатъчни явления, свързани с телесните увреждания. Личен преглед
на ищеца не е извършван поради липса на връзка с него. Обичайната продължителност
на възстановителния период при такива увреждания е 1–1 и половина месеца.
В заключението е обсъдено също и обстоятелството, че от снетата кръвна проба
на ищеца е установено наличие на 0,51%о алкохол в кръвта, което отговаря на лека
степен на алкохолно опиянение, изразяващо се в повишено настроение, емоционална
неустойчивост, отслабено внимание, разстройство на фина координация. В съдебно
заседание на 19.06.2019 г. д-р Д. е обяснила, че това е концентрацията, която е
установена при изследване на ищеца с „дрегер“, но по делото липсва химическа
експертиза.
След приемане на заключението на д-р Т., от пълномощника на ищеца е
представен протокол за химическа експертиза, извършена на 30.06.2017 г. в
специализираната химическа лаборатория на УМБАЛ „Св. Анна“ – София. В
4
протокола е отразено, че кръвната проба е донесена на ръка на 29.06.2017 г. Приложен
е и фиш за взета кръв за изследване от Център за спешна медицинска помощ. В този
фиш е отразено, че кръвта за алкохолна проба е взета на 28.06.2017 г. в 22.25 ч.
Установената при изследването на тази проба концентрация на алкохол в кръвта е
0,3%о.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания е разпитана
свидетелката Д. Й. – сестра на Й.Й.. Същата е разказала, че първоначално брат й бил
приет в „Спешно отделение“ в болницата в гр. Самоков. Чак на третия ден било
установено, че и кракът му е счупен и му бил поставен гипс. Около два месеца бил в
къщи на легло, след което гипсът му бил свален. През това време свидетелката се
грижила за брат си. Проходил трудно, ходил малко на рехабилитация, но не почувствал
подобрение.
Преди ПТП Й. бил по-самостоятелен, сега не смее да управлява автомобил, не
иска и да чуе за мотор.
С оглед на обсъдените по-горе доказателства настоящият съдебен състав намира
следното:
Относно размера на дължимото обезщетение:
Както беше посочено по-горе, травмите, които ищецът е получил са две
контузии и една фрактура без съществено разместване. Според вещото лице д-р Т., при
такива увреждания възстановителният период е до месец и половина. В медицинската
документация е отразено, че ищецът е ползвал отпуск по болест в продължение на 37
дни, няма данни за настъпили усложнения.
От показанията на свидетелката Й. /които следва да се преценяват при
съобразяване на нормата на чл.172 от ГПК/, не се установява ищецът да е претърпял
болки и страдания, надвишаващи обичайните при такъв вид увреди. В медицинската
документация вещото лице не е намерило данни за обездвижване на крака в гипс, но
съдът прима, че това обстоятелство е установено от показанията на свидетелката Й..
С оглед доказаните обем и тежест на неимуществените вреди и като съобрази
обществено-икономическата обстановка в страната към месец юни 2017 г., въззивният
съд намира, че справедливото обезщетение е 12 000 лева, а не 15 000, както е приел
първоинстанционният съд.
Относно възражението за принос на пострадалия за настъпване на ПТП:
От събраните по делото доказателства се установява, че водачът на
застрахования автомобил – Д. Л., е допуснал нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП и
предприемайки маневра „завой наляво“ не е пропуснал насрещно движещия се
5
мотоциклет, което е довело до сблъсъка между двете превозни средства и настъпилите
увреждания на ищеца. Горното обуславя ангажиране на отговорността на
застрахователя по риска „гражданска отговорност“.
Въззивният съд не споделя изцяло изводите на първоинстанционния, че ищецът
не е допринесъл за настъпване на произшествието. Действително, от цитираната
химическа експертиза се установява, че в кръвната проба, взета час и половина след
ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта е била минимална – само 0,3% о – за разлика
от показанията на устройството „Дрегер“, с което е отчетена концентрация от 0,51%о.
Обстоятелството, че ищецът е управлявал нерегистриран мотоциклет, само по
себе си /макар и представляващо нарушение на закона, за което се предвижда
наказателна отговорност/, не е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие.
Независимо от това, обсъждайки не само поотделно, но и в съвкупност
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета. Същият
не е притежавал свидетелство за управление на такава категория мотоциклет.
Превозните средства, за които му е издадено свидетелство за управление са за
категория „В“ /лек автомобил с допустима максимална маса 3 500 кг/ и категория
„АМ“ /мотопеди – двуколесни и триколесни с конструктивна максимална скорост 45
3
км/ч. и работен обем до 50 cm/. Както е посочило вещото лице доц. А., за конкретния
мотоциклет „Кавазаки ZX“ е необходимо свидетелство за управление от по-висока
категория, каквото ищецът не е притежавал.
Като съобрази конкретната обстановка – сумрак, липсата при ищеца на доказани
опит и квалификация за управление на мощен мотоциклет, както и становището на
вещото лице, че един опитен водач би имал по-бърза реакция, въззивният съд приема,
че ищецът е допринесъл за настъпване на удара между автомобила и мотоциклета.
Този принос съдът определя на ¼.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди е 9 000 лева /след редуциране с приетия
размер на съпричиняване/. В този смисъл следва да бъде изменено
първоинстанционното решение. Относно размера на обезщетението въззивната жалба
на ищеца се явява неоснователна, а тази на ответника – частично основателна.
Относно началната дата, от която се дължи лихва върху дължимото
обезщетение: Ищецът претендира заплащането й от датата на ПТП /каквато беше
регламентацията по отменения КЗ/. СГС е приел, че лихвата за забава следва да се
начислява от датата на исковата молба – 10.07.2018 г.
Въззивният съд приема, че в тази му част първоинстанционното решение следва
6
да бъде изменено. Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от
30.01.2020 г., постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128
от 04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/ и др., в
хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на чл.432, ал.1 от КЗ
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната
сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
от предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
В случая извънсъдебната претенция е заявена пред застрахователя на 05.09.2017
г., поради което от тази дата ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ е изпаднало в забава. С
въззивното решение като начална дата, от която върху обезщетението следва да се
начислява лихва, следва да се определи 05.09.2017 г.
По отношение на разноските:
За производството пред СГС ищецът е документирал разноски в размер на 200
лева – възнаграждения за вещи лица. Процесуалното му представителство е
осъществено при условията на чл.38 от ЗА. С оглед на уважената част от иска, на Й.Й.
се дължат 45 лева. В частта, с която са присъдени разноски над 45 лева до 75 лева
решението следва да бъде отменено. С оглед на уважената част от иска, градският съд е
определил в полза на адвокатското дружество, представляващо ищеца, възнаграждение
в размер на 980 лева. Предвид намаляване на размера на обезщетението до 9 000 лева,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до 780 лева /чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Ответното застрахователно дружество е заплатило 650 лева разноски за вещи
лица и свидетел, заявило е и претенция за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на намаленото обезщетение, на ответника се дължат 503,75
лева разноски за производството пред СГС. С обжалваното решение са присъдени
393,75 лева разноски и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. С въззивното
решение следва да се присъдят още 110 лева разноски и още 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид намаляване на обезщетението, решението на СГС следва да бъде
изменено и в частта относно присъдената на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна
такса, която следва да бъде намалена от 600 на 360 лева.
За производството пред въззивната инстанция жалбоподателят ищец не е
направил разноски, отново е бил представляван при условията на чл.38 от ЗА. Поради
неоснователността на неговата жалба, адвокатско възнаграждение не следва да бъде
присъждано.
7
Жалбоподателят ответник е заплатил 300 лева държавна такса, претендира
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на уважената част от жалбата, в полза на
застрахователното дружество следва да се присъдят 120 лева разноски и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 24
състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 9 297/2018 г. В ЧАСТТА, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е
осъдено да заплати на Й. К. Й. обезщетение за неимуществени вреди над 9 000 /девет
хиляди/ лева до присъдените от СГС 15 000 /петнадесет хиляди/ лева И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Й. К. Й., предявен на осн. чл.432, ал.1 от КЗ за разликата
над 9 000 /девет хиляди/ лева до присъдените от СГС 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 24
състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 9 297/2018 г. В ЧАСТТА, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е
отхвърлена претенцията на Й. К. Й. за присъждане на лихва за забава върху дължимото
обезщетение за периода от 05.09.2017 г. до 09.07.2018 г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД да заплати на Й. К. Й. лихва за забава върху дължимото обезщетение от
9 000 /девет хиляди/ лева и за периода от 05.09.2017 г. до 09.07.2018 г. включително.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 24
състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 9 297/2018 г. В ЧАСТТА, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е
осъдено да заплати на Й. К. Й. разноски за производството пред първата инстанция над
45 /четиридесет и пет/ лева до присъдените от СГС 75 /седемдесет и пет/ лева.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 24
състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 9 297/2018 г. В ЧАСТТА, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е
осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ възнаграждение на осн.
чл.38, ал.2 от ЗА над 780 /седемстотин и осемдесет/ лева до присъдените от СГС
980/деветстотин и осемдесет/ лева.
8
ОСЪЖДА Й. К. Й. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД още 110 /сто и десет/ лева разноски за
производството пред СГС, както и още 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение
за същото производство.
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 24
състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 9 297/2018 г. В ЧАСТТА, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е
осъдено да заплати по сметката на СГС държавна такса над 360 /триста и шестдесет/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Й. К. Й. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД 120 /сто и двадесет/ лева разноски и 100 /сто/
лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред Софийския апелативен
съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9