Решение по дело №33/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Делото е образувано по жалба на „Макслогистик“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Северен, бул.“Рогошко шосе“ № 1, представлявано от Н.Ц.М., против решение № 12/ 06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното му обезщетение за отчуждени имоти, както следва :

1. имот с идентификатор 81247.161.4, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното парично обезщетение не представлява равностойно парично обезщетение, тъй като е в пъти по-ниско от реално дължимото и не отговаря на пазарните стойности. Сочи се, че присъденото обезщетение е несправедливо досежно неговия размер, поради което следва да бъде изменено и завишено, съгласно изискванията на закона.

Иска се от Съда да измени решението в обжалваната част като се завиши определения размер на парично обезщетение за имотите му. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата, като неоснователна. В писмено становище сочи, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва се изготвената по делото експертиза. Сочи се, че по отношение на оценката вещото лице е ползвало и неотносими пазарни аналози като е посочило сделки между ФЛ, докато административният орган се е съобразил изцяло с легалната дефиниция в §.1а от ДР на ЗДС. Оспорва се изцяло експертизата относно допълнителния въпрос, като се сочи, че периодът е законово определен и съдът не е компетентен да определи друг период на изследване, в който смисъл сочи, че е константна практиката на ВАС.

Заинтересованата страна Агенция- „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва се изцяло заключението на вещото лице. Претендира се ю.к. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованото лице - Министъра на регионалното развитие и благоустройство, оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва се изслушаната по делото експертиза.

Заинтересованото лице - Министъра на финансите, не е взело становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републикански пътища „Мездра-Ботевград“ и „Видин-Монтана“ са обявени за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обект „Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=км 58+128,47 (километраж по проект) до км 102+060(километраж по съществуващ път I-1)= км 99+193 (километраж по проект), засягащ землищата на с.Ружинци, с.Гюргич, с.Плешивец и с.Черно поле на територията на област Видин, община Ружинци и др. землища на територията на област Монтана, е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план, със Заповед № РД-02-15-14/03.02.2021г. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройство, влязла в сила, на която е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№ 90-03-981/31.10.2022г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обекта. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите - частна собственост, засегнати от изграждането на обекта. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл.34 и чл.34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 12/ 06.01.2023г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването е и част от процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателя, като за отчуждената част е определено и съответното обезщетение, както следва :

1. имот с идентификатор 81247.161.4, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци, целият с площ от 6,986 дка, отчуждена част 0,955 дка, за която е определено обезщетение 340 лв.

Размерът на обезщетението е определен в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Бачковски консулт“ ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-5982/30.05.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключен договор №Д-152/20.11.2019г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за землището, в което се намира процесният ПИ. Заключението е извършено след обстоен преглед и анализ на сключените сделки за процесното землище в Службата по вписвания Белоградчик.

За землището на с.Черно поле вещото лице е дало няколко варианта. За периода 30.05.2021г.-30.05.2022г. е установило само един приложим пазарен аналог, поради което е определило размера на обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи. Съобразно същата за отчуждената част от имота е определило следното обезщетение: за отчуждената част от имот с идентификатор 81247.161.4. /0,955кв.м./ - 340 лв., като е взето предвид обстоятелството, че цената на дка, съобразно Наредбата е в размер на 500 лв. За същия период при липса на сключени сделки със страна търговец вещото лице е дало за сведение и за цената на сделките между ФЛ, като е установило 3 такива сделки с единична цена на дка съответно 699,14 дка, 120,15 дка и 140,03 дка. Вещото лице е дало заключение и за сключените сделки в периода 05.01.2022г.-05.01.2023г., като е установило три сделки: една, сключена с ЮЛ, на цена от 1800 лв./дка и две, сключени с ФЛ - земеделски производители с цена 2300 лв./дка и 2700 лв./дка. Въз основа на тях е извело единична цена 2266,67 лв./дка, въз основа на която е определило обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателя.

Обезщетението, определено от административния орган за имотите в землището на с.Черно поле, е в размерите, посочени и от вещото лице, определени по реда на Наредбата.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, подадена е от надлежна страна - собственик на имоти, предмет на оспореното решение, чийто права и законни интереси са засегнати.

С определение от 07.02.2023г. ответникът и заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ са задължени най-късно в насроченото съдебно заседание да представят доказателства за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя, но такива не са представени, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.38,ал.1 от ЗДС.

Предвид горното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, включително и в съответствие с материалния закон и неговата цел относно определяне на размера на обезщетението, в частта относно ПИ, находящи се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл.34а и чл.34б от ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33,ал.2 от ЗДС.

Отчужден е имот, собственост на жалбоподателя - земеделска земя по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение.

Стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

„Пазарни цени“ по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Видно от горните разпоредби целта на горепосочения начин на определяне на обезщетението е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговорят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.

Изхождайки от горните законови разпоредби и целта на закона, по отношение на землището на с.Черно поле, общ.Ружинци следва да бъде възприето заключението, определящо обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, именно поради обстоятелството, че не са установени относими пазарни аналози за 12 месечния период, считано от възлагане на оценката, визиран в разпоредбата на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС. Съобразно чл.32,ал.3 от ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл.36,ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи. Съобразно Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г. се касае за едно изключение от общото правило, при безспорна липса на възможност да се приложи правилото, предписано с чл.32,ал.2 от ЗДС.

Видно от заключението за землището на с.Черно поле за разписания в закона период, наличните сделки са между ФЛ, като цената на дка е около тази по приложимата наредба или значително по-ниска. Съгласно ЗДС сделките между ФЛ не са сравними пазарни аналози по закона, но за землището липсват други, от които да се направи извод, че обезщетението, определено по реда на наредбата, не е равностойно такова.

По отношение на поземленият имот в с.Черно поле се установява по делото, че административният орган правилно е определил размера на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателя, а именно: за отчуждената част от имот с идентификатор 81247.161.4. - 340 лв.

Вещото лице е изготвило вариант и на цени на имота за период, различен от законовоопределения, но с оглед предложените от него варианти следва да бъде изрично посочено, че тези варианти за определяне на размера на обезщетението въз основа на период, различен от законоустановения, не могат да бъдат възприети. Изрично в приложимата разпоредба на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС, е предвиден периодът, от който следва да се изследват сключените сделки, а именно в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, поради което съдът следва да приложи законовата разпоредба. В този смисъл са категорично и съображенията в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006г., като не следва обратното и от Решение по делото Костов срещу България на ЕСПЧ. Въпросното Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани, с оплакване за нарушаване на чл. 1 oт Πpoтoĸoл 1 във вpъзĸa c нeдocтaтъчния paзмep нa oпpeдeлeнoтo oбeзщeтeниe зa oтчyждeнитe им зeми. Видно и от същото следва да бъде пpиcъждaно тaĸъв paзмep нa oбeзщeтeниe, ĸoйтo дa e в cъoтвeтcтвиe cъc cтoйнocттa нa oтчyждeнoтo имyщecтвo, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждаваните имоти - земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Видно от горното, водещо е не формалното приложение на закона, а целта на същия, а именно определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждаваните имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждаваните имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот. По делото обаче, видно и от заключението на вещото лице е, че такива сделки не са установени.

Съобразно чл.34б,ал.1 от ЗДС в решението си МС следва да посочи и размера на обезщетението, като определянето на същото е предвидено да се извърши при спазване на административната процедура, разписана в закона, и съответните срокове за това, което изключва определянето на обезщетението по пазарни цени към датата на издаване на самото решение, но предвидените срокове в закона са гаранция именно за определянето му в максимално близък срок. Необходимост от наличие на процедура, която да осигури цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на размер на обезщетение в съответствие със стойността на отчужденото имущество, сочи и Решение от 14.05.2020г. на ЕСПЧ по делото Костов срещу България - т.64. В практиката си Европейският съд по правата на човека приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде предвидено лишаването от собственост в обществен интерес /Решение № 9 от 5.12.2019 г. на КС по к. д. № 8/2019г./. Съобразно националното законодателство тази процедура предхожда решението за отчуждаване с оглед разпоредбата на чл.17,ал.5 от Конституцията на РБ. Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека няма нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, когато отнемането на собствеността е в обществена полза, направено е въз основа на закон, уреждащ процедурата, по която се извършва отчуждаването, без прекомерно забавяне и срещу справедливо и своевременно обезщетение. В тези случаи се приема, че намесата в правото на собственост чрез отнемането му е пропорционална на целта – да бъде задоволен общественият интерес. В случая оценката е изготвена в срока по чл.34а,ал.4,т.3 от ЗДС, считано от подаване на искането за отчуждаване, съобразно установените срокове в административното производство, поради което липсва основание за съда да определи обезщетението въз основа на приложими сделки от период, различен от законоустановения.

Предвид горното размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл.32,ал.3 от ЗДС за землището на с.Черно поле, а именно:

1. За отчуждената част от имот с идентификатор 81247.161.4, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци, обезщетение в размер на 340 лв., каквото е и от административния орган.

Предвид гореизложеното жалбата се оказва неоснователна.

Постановеното решение № 12/06.01.2023г. на МС на Република България по отношение на процесният имот, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци, обл.Видин, е правилно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника МС и заинтересованите лица Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министъра на регионалното развитие и благоустройството следва да бъдат присъдени поисканите ю.к. възнаграждения, които следва да бъдат определени в размер на по 100 /сто/ лева, съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, вр. чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото по аргумент от разпоредбата на §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Макслогистик“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, р-н Северен, бул.“Рогошко шосе“ № 1, представлявано от Н.Ц.М. против Решение №12/06.01.2023г. на Министерския съвет на Република България, в частта относно определеното обезщетение за отчуждената част от следния имот:

1.           имот с идентификатор 81247.161.4, находящ се в землището на с.Черно поле, общ.Ружинци.

ОСЪЖДА „Макслогистик“ ЕООД, гр.Пловдив да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.

ОСЪЖДА „Макслогистик“ ЕООД, гр.Пловдив да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски по делото в размер на 100 /сто/ лв.

ОСЪЖДА „Макслогистик“ ЕООД, гр.Пловдив за заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: