РАЗПОРЕЖДАНЕ
Гр. Лом, 31.12.2018 год.
Ломският районен съд, ІV
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 31 декември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова,
Като разгледа исковата
молба на П.П.Н. с ЕГН ********** ***, по която е образувано гр.д. № 2164/2018 год. по описа на Районен съд гр.Лом, намери, че същата
отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК.
Следва
исковата молба, ведно с приложенията да бъде изпратена на ответника – Ш.С.Н., роден на ***г. гражданин на Албания,
на който се укаже да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или
неупражняването на права съгласно разпоредбите на чл. 131 – 133 ГПК, както и
възможността да ползва правна помощ ако има необходимост и право на това.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРИЕМАМ за разглеждане пред РС – Лом ИСКОВА МОЛБА подадена от П.П.Н. с ЕГН ********** *** срещу Ш.С.Н.,
роден на ***г. гражданин на Албания, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК
развод поради разстройство на брака, без съда да се произнаса по въпроса за
вината.
С оглед особените
изисквания на закона:
На основание чл. 131 ГПК
препис от исковата молба с приложенията
да се изпрати на ответника – Ш.С.Н.,
роден на ***г. гражданин на Албания, на когото съдът УКАЗВА да подаде писмен отговор в едномесечен срок.
Писменият отговор следва да
съдържа:
1. Посочване на съда и
номера на делото;
2. Името и адреса на
ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има
такива;
3. Становище по
допустимостта и основателността на иска;
4. Становище по обстоятелствата,
на които се основава искът;
5. Възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. Подпис на лицето,
което подава молбата.
Към отговора следва да се
представят: пълномощно ако се подава от пълномощник и препис от отговора с
приложенията за ищеца.
В отговора си на исковата
молба ответникът е ДЛЪЖЕН да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага.
УКАЗВА на ответника, , че съгласно чл. 133 от ГПК когато в установения срок
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения,
не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не
представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1,
чл. 212 и 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съгласно чл. 211 от ГПК в
срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако
той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако
може да стане прихващане с него, като предявяването на насрещния иск става по
правилата за предявяване на иск.
Съгласно чл.212 от ГПК в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата
молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от
което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Съгласно чл. 219, ал. 1
от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на
исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има
право да встъпи, за да помага.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Неприсъствено решение
Чл. 238. (1) Ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
(2) Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск,
прилага се чл. 232, изречение второ.
(3) Ако ищецът не е
посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е
подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото,
без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
Постановяване на
неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът
постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
(3) Когато съдът прецени,
че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той
отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
Съдът УКАЗВА на страните за приложими
разпоредби за призоваването по
делата.
Съдебен адресат
Чл.40 (1) Страната, която живее или
замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището
на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За
тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото
съобщение.
Задължение за уведомяване
Чл. 41. (1) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
Чл.48, ал.1 ГПК :
Ако при завеждането на делото
ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца
съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в
неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването
да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът
няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен
адресът на ответника в чужбина.
(2)
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.)
Ако въпреки публикацията ответникът не се яви
в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му
назначава особен представител на разноски на ищеца.
Препис от настоящето разпореждане в
едно с копие от исковата молба с приложенията, да се изпрати на ответника.
Препис от разпореждането да се изпрати на
ищцовата страна за сведение.
Районен
съдия: